РЕШЕНИЕ

 

№____

 

гр. Р..07.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Р.нският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на_______трети_____________октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: П. Балков

 

Членове:1. Росица Радославова

 

2. Ралица Герасимова

 

при секретаря_________Недялка Неделчева_____________и в присъствието на

зам. окр. прокурор_____Мирослав Маринов____като разгледа докладваното от

председателя__________П. Балков______________ВНОХД № 567 по описа

за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 104/20.06.2019 год., постановена по НОХД № 382/2019 год., РРС-ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Т.Г.Д. *** за НЕВИНЕН в това, на 29.12.2016 год. в гр.Р., да е причинил на И.Т. С. от гр.Р., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, в резултат от счупване на костите на лява подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по повдигнато обвинение по чл. 129 ал.1 от НК.

Недоволен от нея е останал представителят на РРП, поради което я протестира в законния срок и развивайки оплаквания за неговата необоснованост, моли да бъде отменена изцяло и да постанови нова такава, с която да осъди Т.Г.Д. по първоначално повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р. поддържа протеста и настоява присъдата да бъде отменена с постановяване на нова такава, с която Д. да бъде признат за виновен по предавеното му в първата инстанция обвинение и да го осъди по него.

Подсъдимият Т.Г.Д. ***, заема становището, че е невинен, поради което счита протеста за неоснователен и желае въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Неговият договорен защитник адв. Анг. С. от РАК, счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена, а протеста да остане без уважение.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в протеста доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Наведеното в него отменително основание по чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.

Принципно проверката на атакуваната присъда освен, че е служебна е и всеобхватна, без рамкови ограничения на правната проблематика, писмено визирана от протестиращия прокурор. В конкретният случай във въззивния протест се конкретизира като отменително основание – необосноваността на присъдата по смисъла на чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК. В нея се възпроизвеждат фактите по обвинението, чиято версия е била отхвърлена от първостепенния съд, като на тази основа се поддържа становището, че присъдата е необоснована и следва да бъде отменена. В него прокурорът твърди също така, че въпреки спазения ред за събиране и проверка на доказателствата, същите неправилно са били възприети и преценени от решаващия съд. Твърди се също така, че решаващият съд неправилно е формирал своето вътрешно убеждение, досежно правно-релевантни факти, свързани със съставомерността на престъплението.

В настоящото производство в протеста се поставя въпроса за липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на съвкупния доказателствен материал, така както се изисква от принципа предвиден в чл. 14 ал.1 от НПК. Съобразно процесуалните правила въззивната инстанция е последна, обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и непосредствената оценка на доказателствата. В настоящият случай основна цел на обвинителната власт е да представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса дали подс. Д. е извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление. Съобразявайки възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на същата правни изводи, настоящата инстанция счита, че няма основания да се приеме, че тази цел е постигната.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Съобразил е всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно съставомерността на престъплението по чл. 129 ал. 2, вр. с ал.1 от НК, за което подс. Д. е признат за невиновен за същото престъпление.

Окръжният съд счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати наведените в протеста съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата визирани в чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, за липсата на обективност, пълнота и всестранност в изследването на всички обстоятелства по делото. По съществото си наведените доводи за необоснованост на постановената присъда, визирайки допуснати нарушения на материалния закон не се споделят от настоящата инстанция. Въззивният съд след като отново подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районният съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на доказателствената съвкупност, а изведените изводи са правилни и обосновани.

Подсъдимият е роден на *** ***. Със средно образование, женен, работи като о.п.п. в търговското дружество „Диско Дизайн“ ЕООД-Р.. Не е осъждан.

През 2016 год подс. Т. Д. работел „Диско Дизайн“ ЕООД-Р. на длъжност о.п.п.. у. на дружеството бил св. П. Й., който живее на семейни начела със сестрата на подсъдимия.

През 2016 год. в „Диско Дизайн“ ЕООД-Р. работел и пострадалият – св. И. С.. На 29.08. 2016 год. трудовите му правоотношения били прекратени на основание чл. 325 ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие. Същият заминал да работи в Р Ч...

Правилно съдът е приел за установено, че на 29.12.2016 год., след като се прибрал за празниците от Р Ч., св. И. С. се отбил в офиса на „Диско Дизайн“ ЕООД-Р., който се намирал в гр. Р. на  ул. „М.А.“ № *. Целта му била да вземе документи след прекратяване на трудовия договор, като имал и претенции към работодателя за неизплатени парични суми, които имал намерение да поиска. За посещението и целта му знаела съпругата му – св. П. С.а. Когато пристигнал в офиса, св. И. С. провел разговор с подс.Т. Д., като поискал да му бъдат изплатени суми за положен от него труд. Подсъдимият Д. отговорил, че по въпроса следва да потърси съдействие от у.я на дружеството – св. П. Й., като заявил, че не му се дължи нищо. Свидетелат П. С. се качил на площадката на втория етаж от административната сграда и спрял пред офиса на у.я да го изчака. Подсъдимият Т. Д. се качил на втория етаж при св. С. и между двамата възникнал спор относно исканията на пострадалия. Последният се намирал с гръб към стълбището, водещо надолу към първия етаж на сградата, в близост до първото стъпало. В този момент на площадката дошъл св. П. Й., който чул спора и поискал да го преустановят. Насочвайки се към вратата на офиса си, с периферното си зрение видял, как св. С. стъпил назад на първото стъпало, подхлъзнал се, изгубил равновесие, завъртял се опитвайки да се хване за перилата на стълбището, не успял да се задържи и паднал на долната площадка. Чул „изпращяване” и разбрал, че си е счупил крака. В този момент при пострадалият дошъл друг служител на дружеството – св. К. П.. Последният му помогнал да стане и го извел извън сградата, където седнал на стол. Попитал го какво се е случило, като св. С. отговорил, че „Т. му бил счупил крака”.

Пострадалият звъннал на съпругата си и на тел. 112 за съдействие. В тази връзка на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, както и медицински екип на ЦСМП-Р.. Пострадалият обяснил на св. И. У., лекар от Спешна помощ, че бил блъснат по стълбището, паднал и така счупил крака си. Полицейските служители Д. Ш. и Т. Г. направили проверка на мястото на инцидента, били снети писмени обяснения от лицата, имащи отношение към случая и изготвен Доклад за установен факт и предприети действия. По време на проверката подсъдимият и св. П. Й. изразили съмнения за употребен от пострадалия алкохол. В тази връзка последният бил изпробван от служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Р. с техническо средство, дало отрицателен резултат. Пострадалият бил отведен в УМБАЛ – Руесе, където му била оказана спешна медицинска помощ. Впоследствие св. С. бил освидетелстван и при съдебен лекар.

По случая започнало предварително разследване. В хода на същото била проведена очна ставка между пострадалия и св. П. Й. и пострадалия и подс. Д., при които всяка от страните поддържа своята версия.

Била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, чието заключение сочи, че на пострадалия била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от счупване на костите на лява подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза.

Въззивният съд намира, че решаващата първа инстанция правилно е възприела изложената фактическа обстановка и нейните констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а именно от свидетелските показания дадени в съдебно заседание на свидетелите, приобщените показания на св. С., дадени на досъдебното производство и писмените доказателства приложени по делото от заключението на СМЕ, приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: съдебно – свидетелство за съдимост, сведение характеристика, автобиография и декларация по ЗСГ.

Не се събраха категорични и непротиворечиви доказателства, уличаващи по несъмнен начин подс. Т. Д. за автор на престъплението, в което е обвинен от РРП.

Безспорно установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване е състоялата се среща на 29.12.2016 г. между св. И.С. и подс. Т. Д., станала на площадката на втория етаж в офиса на фирмата. Няма спор, че е воден разговор между двамата, при който пострадалият изявил претенции за неизплатени възнаграждения, които подс. Д. не признал и отхвърлил. Безспорно е и обстоятелството, че св. П. Й. е присъствал на част от този разговор, вкл. и в момента,  когато пострадалият паднал по стълбите. Безпорно са установените увреждания - счупване на костите на лява подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза, получени в резултат падането по стълбите от св. С.. Спори се за причината на падането, как се е случило - дали е в резултат на действия от страна на подсъдимия или в резултат залитане, стъпване накриво с левия крак, здагуба на равновесие и падане по стълбите.

Отговор, при това противоположен, на този въпрос дават две версии.

Първата се изгражда от показанията на св. И.С., дадени на досъдебното производство и приобщени по ред, предвиден в НПК. Същият твърди, че бил ударен с глава от подсъдимия /…”неговото чело се блъсна в моето чело…”/. Заявява, че ударът с глава „не бил силен” и не той бил причина да падне по стълбите. След него последвало „силно блъскане с две ръце”, в резултат на което „се приземил по стъпалата само на левия си крак…., не успял да се задържи въобще на стъпалото, търкулил се два три пъти по останалите стъпала надолу с цялото си тяло, като спрял чак след края на стъпалата”. Изтъркулил се в краката на св. К. П.. Уточнява, че в резултат на силният удар с ръце, се „приземил около средата на стъпалата … и усетил, че му се  чупи крака”. Всички останали свидетели в показанията си сочат производни уличаващи подсъдимия доказателства, с един и същи първоизточник – св. И.С.. На съпругата си – св. С.а, дошла веднага след инцидента разказал, че „…подсъдимият го блъснал с ръце, в резултат на което паднал по стълбите”. И св. Ш. и св .Г., полицейски служители, дошли на местопроизшествието сочат начина на получаване уврежданията на пострадалия, заявен от него – „блъскане с ръце, падане по стълбите”, в резултат на което настъпили констатираните в съдебно медицинското освидетелстване увреждания. Конкретни факти за начина на падане пострадалият не е съобщил. Не е съобщил такива и на св. У., лекар от Спешна помощ и неговия колега -св. К. П.: на първата казал, че бил блъснат по стълбите и паднал, а на колегата си, че „Т. му бил счупил крака”, без да уточнява как е станало това.

Правилно съдът е приел, че първата версия се изгражда единствено от уличаващите показания на св. И. С., като всички останали, съдържащи се в показанията на посочените свидетели не произтичат от нов източник на доказателства, а пресъздават казаното от пострадалия, т.е. налице е един единствен източник на доказателства – показанията на пострадалия.

Втората версия се изгражда от обясненията на подс. Т. Д. и показанията на св. П. Й.. Сочените в тях гласни доказателства изграждат различен механизъм за получаване на констатираните увреждания: И двамата твърдят, че подсъдимият не е блъснал пострадалия, че последният стоял в края на площадката, след приключване на разговора, като св. Й. уточнява, че тръгнал с десния крак да стъпва на стъпалото, подхлъзнал се на него, завъртял се няколко пъти опитвайки да се хване за парапета, залитал, усукал крака си, като се чуло изпращяване на кост, някъде „2/3” от стълбите, когато паднал.

Подсъдимият Д. обяснява, че не е видял цялото падане, тъй като тръгнал към третия етажа, когато чул „трополене”, обърнал се и видял св. С. почти долу, „седнал, облегнат на стената…със свити крака”. Отрича да е чул „звук от счупване на костта”, като заявява, че не може „да разпознае” такъв. Подсъдимият признава, че когато св. С. паднал, чул думите, отправени към него : „Сега ще видиш какво ще стане, счупи ми крака”, на които първоначално не повярвал. Между коментираните гласни доказателства няма противоречия, като с тях се опровергава механизма за получените увреждания, посочен от св. С.. Съдът внимателно е подложил на преценка тези оправдателни доказателства, отчитайки че св. П. Й. живее на семейни начала със сестрата на подсъдимия, и в тази връзка е заинтересован от изхода на делото. От друга страна обаче, самият факт на родствени отношения между лицата не предпоставя и не определя показанията му като не отговарящи на действителността, а следва да се преценяват съобразно останалият доказателствен материал.

Към него се отнася съдебно медицинското удостоверение, отразяващо констатираните увреждания: „счупване на костите на лява подбедрица; охлузвания на двете ръце”. Съдебно медицинското удостоверение не констатира увреждания по лицето на пострадалия, което обстоятелство кореспондира на твърдението на пострадалия, че ударът с глава, ако е имало такъв, бил лек, следователно не би могъл да остави последици. По друг начин стои въпросът, за „силното блъскане с ръце”, попаднало в гърдите на св. С. и според неговото твърдение станало причина за падане и счупване на костите на лява подбедрица. Този механизъм на получаване на уврежданията се поставя под аргументирано съмнение при изслушването на вещото лице – д-р Д., присъствал на всички съдебни заседания при разпита на свидетелите и обясненията на подс. Д., както и задавал уточняващи въпроси с разрешението на състава. Същият потвърждава, че  „изхрущяването”, което чул св. П. Й. е абсолютно възможно да се чуе, като определя механизмът, изложен от последният и посочен по-горе за логичен и съответен на констатираните увреждания. Аргументира се с наличието на многофрагментно счупване на глезената става, сочещо наличие на по-голяма сила при надпределното движение в ставата, т.е. стъпване от височина накриво,  при което се получава счупването. Заявява, че последното отговаря на механизма посочен от св. П. Й.: „ стъпване с десния крак, който останал здрав, след което вече с левия, при наличие на надпределно движение на глезената става, което означава изкривяване на крака в страни по-вече от нормалното, в резултат загубата на равновесие, довело до счупването й и падане по стълбите. Поставя под съмнение механизмът, посочен от св. С., като несъответен на констатираните увреждания, които съдът посочва, че са единствената обективна находка при инцидента. Професионално експертът отбелязва, че „силното блъскане с ръце”, което е в областта на гърдите  „..е над центъра на тежестта, което обикновено води до изместване на горната част на тялото и падане по принцип по гръб”. Липсват обаче констатирани травмични увреждания по гърба на пострадалия, които би следвало да са налице, като и самият той твърди, че се „претърколил няколко пъти по стълбите”, което останало без последици. Заявява, че „вероятността на паднеш от стълби на крака, след силно блъскане, е малко вероятно”, поради което липсата на увреждания по гърба на пострадалия, изключват този механизъм.

Предвид установеното в експертизата и разпита на д-р. Д. съдът правилно е преценил, че с последните се опровергават твърденията на пострадалия за наличието на силен удар в гърдите, станал причина за падане по стълбите и счупване на крака му, което дисквалифицира показанията му като надежден източник на доказателства, поради което съдът не ги е кредитирал, а дал вяра на обясненията на подс. Д., подкрепени с показанията на св. Й..

Решаващият съд след като е направил обстоен анализ на всички гласни доказателства, обосновано е достигнал до извода, че дава вяра на непосредствено възприетите показания на разпитанете в съдебно заседание свидетели, най вече на св. Й., който е единствения очевидец на случилото се между подсъдимия и пострадалия. Правилно съдът е кредитирал обясненията на подс. Д., които се потвърждават от заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена от съд. експерт д-р Д.

При тези доказателства съдът правилно е приел, че безспорно подс. Д. не е предприел действията, които пострадалия сочи, поради което той не е съпричастен към извършване на инкриминираното от прокуратурата престъпление.

Анализирайки по отделно и в съвкупност всички цитирани гласни и писмени доказателства, решаващият първостепенен съд след като е съпоставил така възприетите фактически констатации е достигнал до извода, че освен показанията на пострадалия С. други котегорични доказателства в подкрепа на неговите твърдения не са налице. Освен това неговите показания са непоследователни и вътрешно противоречиви. Първоначално в хода на досъдебното производство той твърди, че е ударен с глава в челото му от подс. Д., в резултат на това е залитнал и паднал по стъпалата. Тази версия се опровергава от показанията на св. Й.. На по късен етап пострадалия твърди, че бил блъснат с ръце в областта на гърдите от подс. Д., който механизъм се опровергава от съдебно медицинската експертиза на д-р Д..

От друга страна съдът правилно е съобразил, че липсват и други такива доказателства, които биха допринесли за разкриване обективната истина по делото. Установено е също така, че към момента на деянието видеонаблюдението в офиса не работело, поради повреден процесор, следствие на токов удар, факт който се установява от гласните доказателства събрани в съдебното следствие, досежно този факт, кореспондиращи на констативен протокол от 02.12.2016 год. по сервизна поръчка от Секюритрон.

Приложените протоколи за очна ставка между пострадалия и св. П. Й. и пострадалия и подс. Д., не допринесла за подкрепа на някоя от двете версии, всяка от страните поддържа своята.

Въззивният съд споделя заключението на решаващия съд, че липсват каквнито и да са доказателства за съпричастността  и авторството на извършено престъпление от страна на подс. Д..

Обосновано съдът и настоящата въззивна инстанция не споделят обвинителната теза на представителя на районна прокуратура и становището на прокуратурата изцяло. В действителност районният съд правилно е приел, че подс. Д. не е извършил престъплението за което е обвинен.

В крайна сметка окръжният съд не споделя становището на представителя на районна прокуратура, че решаващата инстанция е нарушила процесуалния закон като е постановил своята необоснована присъда, поради недоказаност на обвинението. Същото е недоказано по безспорен и категоричен начин, поради което правилно подсъдимия е оправдан.

Съобразявайки гореизложеното, липсата на безспорни и категорични доказателства уврежданията, отразени в съдебно медицинската експертиза да са причинени чрез „силно блъскане с ръце” именно от подс. Д., съдът обосновано е преценил, че последният не е извършил деянието по чл. 129 ал.1 от НК, за което е обвинен от РРП, поради което и на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН в това, на 29.12.2016 год. в гр. Р., да е причинил на И.Т. С.  от гр.Р., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, в резултат от счупване на костите на лява подбедрица в далечния край, наложило метална остеосинтеза и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнато обвинение по чл.129 ал.1 от НК.

Предвид това въззивният съд намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените в протеста не са налице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 104/20.06.2019 год., постановена по НОХД № 382/2019 год., РРС-ІІ-ри нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2.