Определение по дело №437/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                             №503

                                        Гр.ДОБРИЧ  03.07.2020г.

                                         В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРЕТИ ЮЛИ 2020г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА                            

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

                                                                                                                                                                                                                         

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 437/2020г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производството е по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.

  Образувано е по подадена от АД „ Т.“,ЕИК ***,със  седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Изпълнителния директор П.К.К.,чрез пълномощника му-адв.Л.Б.,ВАК,частна жалба срещу Разпореждане № 4744/30.04.2020г.по ч.гр.д.№ 846/2020г.по описа на Добрички районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за  издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 14 446.93 лв.въз основа на документ по чл.417,т.9 от ГПК- запис на заповед,издаден на 12.10.2017г.,предявен на 25.02.2020г.

  Твърди се от частния жалбоподател неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане и се моли за неговата отмяна и уважаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

  Жалбата е подадена в срок,от надлежно легитимирана страна,при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

  След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон,настоящият състав на Добрички окръжен съд намира частната жалба за неоснователна,поради следните съображения:

  Съгласно разпоредбата на чл.418,ал.2 от ГПК,незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само,ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

  За да постанови обжалвания акт,заповедният съд е приел,че в случая представеният запис на заповед не обективира подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя,тъй като от текста на заявлението не става ясно на какво основание заявителят  АД „ Т.“,гр.София претендира права по представения запис на заповед.Поемател и кредитор на вземането по ценната книга е ООД „ ***“,ЕИК ***,гр.София.Заявителят не е посочил,а е бил длъжен в т.12 от заявлението да уточни всички обстоятелства,от които произтича вземането му,предмет на делото.Не се твърди и не става ясно дали вземането по процесната ценна книга е прехвърлено на заявителя и как - чрез джиро или договор за цесия,ако е налице цедиране на вземането не е установено дали

то е съобщено на издателя на записа на заповед и настоящ длъжник.

  Настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви за отхвърляне на заявлението.

  Възражението на жалбоподателя,че ДРС не е съобразил и не е извършил правилен анализ на приложените към заявлението писмени доказателства – договор  за продажба на горива от 29.09.2017г.,ведно с Общи условия към него,три броя анекси,тристранно споразумение от 15.03.2019г.,фактури  и счетоводна справка,е неоснователно.

  Същественото в случая е ,че подаденото по ч.гр.д.№ 846/2020г.по описа на Добрички районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е нередовно от формална гледна точка,тъй като в него липсва изложение на обстоятелствата,от които произтича вземането на заявителя.Така в т.12 от заявлението е посочен единствено документа,от който произтича вземането – запис на заповед от 12.10.2017г.,предявен на 25.02.2020г.,без никакви други уточнения,такива липсват и в т.14 от заявлението,а излагането на уточняващи обстоятелства в случая е абсолютно необходимо,предвид това,че АД  „Т.“ не е поемател по процесната ценна книга и не става ясно на какво основание се легитимира като кредитор.Не е в задължение на съда служебно да извежда волята на заявителя,чрез тълкуване на представените от него към заявлението писмени документи.Съгласно императивната норма на чл.425 ГПК заповедното производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление/съобразно поддържаното основание – чл.410 или чл.417 ГПК/.Неговата редовност от външна страна,съгласно чл.411,ал.2,т.1 ГПК,е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Съгласно разпоредбата на чл.410,ал.2,която е  приложима в производството както по издаване на заповед за изпълнение,така и на заповед за незабавно изпълнение,уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК.С оглед изричното препращане към чл.127,ал.1 от ГПК,следва да се счита,че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата,на които се основава вземането /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/.Това означава,че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства,които са от значение за възникването,съществуването и изискуемостта на вземането.Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен,която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва.Или,претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина,по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство,тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение,вземането подлежи на установяване в исково производство,ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск.

  В конкретния случай подобна индивидуализация на претендираното  вземане не е налице.Доколкото посоченото в т.12 основание е запис на заповед,правилни са изводите на ДРС,че заявителят не се легитимира като кредитор на основание процесната книга,тъй като не е поемател по записа на заповед и не  твърди,нито удостоверява,че вземането по записа му е било прехвърлено по  предвидените в закона способи.Прилагането на други писмени документи към заявлението,не е основание да се приеме,че същите в достатъчна степен индивидуализират вземането,тъй като приложените документи се преценяват с оглед редовно формулираното искане,каквото в случая липсва.

  По гореизложените мотиви жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а обжалвания съдебен акт да се потвърди.

  Воден от горното,Добричкият окръжен съд

     

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4744/30.04.2020г.по ч.гр.д.№ 846/2020г.по описа на Добрички районен съд,с което е отхвърлено заявлението на АД „ Т.“,ЕИК ***,със  седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Изпълнителния директор П.К.К.,за  издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 14 446.93 лв.въз основа на документ по чл.417,т.9 от ГПК- запис на заповед,издаден на 12.10.2017г.,предявен на 25.02.2020г.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.