№ 71
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205510 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на * ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *, чрез управителя – *, против Наказателно
постановление № 570606-F595408/23.04.2021 г, на Началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на
търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като твърди,
че за контролната покупка е била издадена касова бележка. Застъпва, че се касае за
маловажен случай, поради което се моли за отмяна на наложената санкция.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя * и от
пълномощник - адв. * от АК-Бургас, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Допълва, че нарушението е било своевременно отстранено, както и че липсва вреда за
фиска, поради което и пледира за квалифицирането му като маловажно.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли
постановлението да бъде потвърдено, като посочва, че не са допуснати процесуални пороци,
а нарушението е безспорно доказано. Излага съображения в защита на позицията си, като
претендира присъждането на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), като видно от самото
НП, то е връчено на управителя на 23.11.2021г., а жалбата е депозирана на 30.11.2021 г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 19.02.2021 г. около 14.35 часа свидетелят Д.Т., заемаща длъжността "инспектор по
1
приходите" при ЦУ на НАП, извършила проверка в обект – фотоателие, находящо се в гр.
Бургас, *, стопанисвано от дружеството-жалбоподател. Свидетелката извършила контролна
покупка на стока – един брой рамка за снимка, за която й бил издаден ФКБ №
0008894/19.02.2021 г. Бонът не съдържал коректно изписване на задължителен реквизит
съобразно нормата на чл. 26 ал. 1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, а именно: „наименование на стоката“. Вместо пълното наименование на стоката
във фискалния бон било изписано „фото-услуги“. След извършването на контролната
покупка, свидетелката Т. се легитимирала и пристъпила към проверка, за която в
последствие бил съставен Протокол сер. АА № 0052595/19.02.2021 г.
Представител на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-Бургас, където на
27.02.2021 г. св. Т. съставила срещу дружеството АУАН № F595408/27.02.2021 г., с който
му вменила нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118 ал. 4
ЗДДС.
Актът бил предявен на управителя, който го подписал, без да впише възражения.
Междувременно жалбоподателят препрограмирал департаментите на фискалното си
устройство и по този начин отстранил нарушението, видно от приложения фискален бон от
23.02.2021 г. (л. 35).
Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него
при идентичност на фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят също
не оспорва фактите.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление като цяло е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана
в предвидените от закона рамки.
По същество - съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. - фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства
на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизити, сред които
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. Няма спор, че процесната бележка не съдържа коректно
наименование на закупената стока, а вместо това е било посочено общо „фото услуги“ – т.е.
очевидно устройството не е било програмирано да изписва цялото наименованието на
стоките, както се признава и в процесната жалба и което е наложило в последствие и
2
препрограмиране на апарата. При това положение съдът приема, че формално дружеството е
допуснало нарушение на изискванията на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредбата.
Въпреки това настоящият състав счита, че нарушението носи признаците на
маловажност, поради което за него е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл.
11 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче от
това нарушение не са могли да възникнат никакви вредни последици за фиска. Макар
наименованието на стоката във фискалната бележка да не е точно, все пак е било посочено,
че се касае за „фото услуги“ – т.е. не е налице пълна липса на програмиране на устройството,
респективно пълна липса на наименованието на артикула (в който случай приложението на
чл. 28 ЗАНН действително би било незаконосъобразно), а по-скоро е налице неяснота при
изписването, която обаче е била преодоляна няколко дни след проверката и то много преди
съставянето на АУАН. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение
с останалите нарушения от този вид (когато въобще липсва посочване на наименованието на
стоката и обичайно се изписва общото „Група 1“ и т.н.) и сочат по недвусмислен и
категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да отмени НП и
да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
3
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът
не може служебно да се занимае с този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, Бургаският районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 570606-F595408/23.04.2021 г, на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал. 1, т.
7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на * ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН * ЕООД с ЕИК: *, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси, като
по отношение на АНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изпрати с ОТДЕЛНО съобщение, както на
ЦУ на НАП, така и на Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП (с оглед настъпилите промени в
процесуалната легитимация на АНО).
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4