№ 1446
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215903 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЮЛ. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул.
„Т.“ № 3, ет. 1, ап. 1, против електронен фиш серия К № 4783292, издаден от СДВР за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и се прави искане да бъде отменен.
Навеждат се оплаквания, че не отговаря на законоустановените изисквания относно
съдържание и форма и не ставало ясно кое е санкционираното лице - Ю.Д. или
юридическото лице, чийто законен представител е. Оспорва се установената скорост на
движение.
За проведеното на 13.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 24.04.2021 г. лек автомобил „П.К.” с ДК № *** бил собственост на „С. Х.“ ЕАД,
със законен представител ЮЛ. Д. Д..
На 24.04.2021 г. в 10:26 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София.
Движел се по ул. „Д.П.“, с посока от ул. „К.“ към бул. „Б.“. Преминавайки покрай гробищен
парк „Б.“, скоростта на движение на автомобила била 82 км/ч. /съгласно приспаднат
1
толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост от 85 км/ч./. Същевременно разрешената скорост за
движение в съответния участък от пътя била 50 км/ч., което ограничение било въведено с
пътен знак В-26.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол ATСС ARH CAM S1, № 11743f0, позиционирано в
участъка от екип на ОПП СДВР. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и
вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.
Към процесната дата била преминала последваща проверка на 08.03.2021 г.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на Д., в качеството на законен представител на юридическото лице
- собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на
400 /четиристотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4783292;
писмени - справка от КАТ относно собствеността върху лек автомобил „П.К.” с ДК № ***;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126;
протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г.; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-22800;
ежедневна форма на отчет; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Писмените доказателства, и конкретно протоколът за използване на АТСС, носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението,
въвеждащ максимално допустима скорост от 50 км/ч. Посредством завереното копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и протокол за
последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. се изяснява, че техническото средство-
мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно
нормативните изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването,
въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, и измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
2
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е юридическо лице „С. Х.“ ЕАД със законен представител ЮЛ. Д. Д..
Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, и
наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 400 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. при отчетена скорост до 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача. Неяснота относно това обстоятелство
не се констатира, предвид което съдът прецени съответното възражение като неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 24.04.2021 г. в 10:26 ч. лек
автомобил „П.К.“, ДК № *** е бил управляван в гр. София, по ул. „Д.П.“, с посока от ул.
„К.“ към бул. „Б.“, като в участъка на гробищен парк „Б.“ се движил със скорост от 82 км/ч.
/след приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта в участъка от 50 км/ч.,
въведено с пътен знак В-26. При това осъществен е съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да
не превишава максимално допустимата скорост за движение на МПС, сигнализирана с пътен
знак В-26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 50 км/ч. При
констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от
82 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишението на разрешената
скорост е с 32 км/ч.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е „С. Х.“ ЕАД, със законен представител ЮЛ. Д. Д.. Следователно именно
последната е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността й е обективна, предвид факта, че не е подала в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго
лице е управлявало автомобила. Поради това административнонаказателната й отговорност
е правилно ангажирана.
Възраженията, касаещи неяснота относно санкционираното лице, са неоснователни.
Индивидуализацията на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, респективно на което е наложено административното наказание, е ясна и
несъмнена, предвид посочване на трите му имена и единен граждански номер - белезите, по
които може да бъде еднозначно идентифицирано. Предвид това посочването на адреса на
3
юридическото лице, вместо този на физическото лице, негов законен представител, не води
до неяснота относно санкционирания субект, още повече предвид факта, че последният не е
сред задължителните реквизити на електронния фиш, лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4
ЗДвП. Допълнителен аргумент в насока неоснователността на поддържаната теза се извежда
освен от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, също и от наложеното с електронния фиш
наказание - „глоба“, което по дефиниция е приложимо само спрямо физическите лица.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 31 км/ч. до 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 400 лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Възраженията в насока процесуалната му и материалноправна
незаконосъобразност са неоснователни, при което същият следва да бъде потвърден, а
депозираната жалба - оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4783292, издаден от СДВР срещу ЮЛ.
Д. Д., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4