№ 17419
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110108782 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу М. М. Г. действаща на основание чл. 28, ал. 2 ГПК, лично, но със
съгласието на родител С. К. Г., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 2620,44 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 16.02.2024
г. до изплащане на вземането; 228,72 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
11.01.2024 г., 40,69 лв. главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до
изплащане на вземането и 7,47 лева – мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до
11.01.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б.“ О.
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 30,
находящ се в /адрес/, за който е отреден абонатен № *******.
От приложените на л. 9 и л. 12 копия на нотариални актове се установява, че
ответникът М. Г. е придобила правото на собственост върху процесното жилище през
2015г., респективно през исковия период същата е имала качеството „потребител“ на
топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че процесният имот се топлозахранва от
две абонатни станции, с отделни топломери, показанията на които се събират и
2
общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати, както и че топломерите
са отчитани по електронен път всеки месец. Експертът е посочил, че в процесния имот
през исковия период всички отоплителни тела са били демонтирани и за целия период
няма начислени суми за ТЕ. Експертът е приел, че изчисленията извършени от ФДР са
в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., като сумата за
доплащане от изравнителната сметка е 3046.24лв. Вещото лице обаче на страница три
от заключението е посочило, че от ТР „С.И.“ не са представени свидетелства от
метеорологична проверка от 05.2020г. на индивидуализираните топломери / долен и
горен кръг/, като е представен вариант с приспадане на сумата от 39.38лв, при който
видно от заключението на стр. 6 /наклонен шрифт/ сумата за доплащане от
изравнителните сметки е 3006.84лв., която сума следва да бъде кредитирана, според
настоящия съдебен състав. С оглед изложеното претенцията следва да бъде уважена за
периода м.06.2020г. – м.04.2023г., доколкото за м.05.2020г. както е посочил експертът
не са представени свидетелства от метеорологична проверка на уредите.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира
като пълно мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че сумата от 2620.44лв. не е заплатена.
От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 39.38лв. – начислена за м.
05.2020г., доколкото вещото лице по СТЕ сочи, че за този месец не са представени
свидетелства за метеорологична проверка на уредите, респективно искът за топлинна
енергия се явява чистачно основателен за сумата от 2581.06лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 17 копие на Договор от 29.05.2001г., се установява, че
между процесната етажна собственост и фирма „Б. Б.“ О., е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 21/.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че
дължимата се сума за дялово разпределение е 40.69лв., като същата не е заплатена,
респективно претенцията за дялово разпределение се явява изцяло основателна за
предявения размер от 40.69лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на
3
периода, за който се отнасят. Акцесорната претенция е заявена за сумата от 228.72лв.,
но от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период
15.09.2021г. – 11.01.2024г. мораторната лихва е в размер на 210.76лв., за която сума
искът се явява основателен. Над уважената част до максимално претендирания размер
или за разликата от 17.96лв. искът се явява неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предявени са искови претенции за суми в общ размер 2897.32лв., уважената
част е в размер на 2832.51лв., респективно отхвърлената част е в размер на 65.81лв.,
при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 954.81лв., от които
254.81лв. – държавна такса, 600.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 933.45лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, действаща на основание чл. 28, ал. 2
ГПК лично, но със съгласието на родител – С. К. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 2581.06лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2020г. – м.04.2023г., до обект с абонатен № *******, представляващ ап. 30,
находящ се в /адрес/, ет., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 210.76лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021г. – 11.01.2024г. и 40.69 лв. - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия в частта, за сумата от 39.38лв –
за м.05.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
16.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата, иска за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 17.96лв. и
иска за сумата от 7.47 лева – мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до
11.01.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, действаща на основание чл. 28, ал. 2
ГПК лично, но със съгласието на родител – С. К. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 933.45лв. –
разноски с оглед уважената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5