РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Кюстендил, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500331 по описа за 2021 година
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, пл. „***“ №
***, представлявано от управителя Г. З. З., чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. З.В. от АК –Кюстендил, със служебен адрес: гр. ****, ул. „**“ № ***, ет.
*** е обжалвало с въззивна жалба решение № 260224 от 25.05.2021 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 141/2021 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт РС – Дупница е прогласил за недействителна
клаузата в Трудов договор № 016 от 05.10.2020 г., сключен между СЛ. СП. П. и „***“
ЕООД, с която е уговорен срок за изпитване от три месеца в полза на работодателя, поради
противоречието й с чл. 70, ал. 5 от КТ; признал е за незаконно и отменил, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на СЛ. СП. П., извършено със Заповед № 24/05.10.2020 г.
на управителя на "****" ЕООД; възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, СЛ.
СП. П. на заеманата преди уволнението длъжност "***" в "***" ЕООД; осъдил е "****"
ЕООД, да заплати на СЛ. СП. П., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата
от 5124. 00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на
незаконно уволнение за периода от 29.12.2020 г. до 29.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане; осъдил е „Д***“ ЕООД да заплати сума в размер на 354. 96 лева,
представляваща държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени искове в
производството, както и сума в размер на 150. 00 лева, представляваща изплатеното от
1
държавния бюджет възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение
в смисъл на необснованост, предвид наличието на необсъдени и неоценени от съда приети
по делото доказателства, за които въззивникът твърди, че водят до различна фактична
обстановка и различни правни изводи от формираните от съда. С отговора въззивникът се
придържа към твърденията си, сочени в отговора на исковата молба. В допълнение
подчертава, че приетият за нищожен трудов договор нямал за цел повторно изпитване на
работника за длъжността „****“, а е бил сключен нов трудов договор за нова длъжност
„****“, като изрично в длъжностната характеристика било отбелязано, че същият може да
съвместява временно и длъжността водач на автобус. Акцентира се, че районният съд не бил
обсъдил въобще пътните листа за изпълнявани курсове от ищеца и не ги бил съпоставил с
пътните листа на реално назначените за шофьор лица. Потвърждава, че ищецът изпълнявал
длъжността, която съвместявал при нужда, но се сочи, че същият не изпълнявал
задълженията по основната си трудова длъжност, заради която бил сключен процесния
трудов договор със срок за изпитване и релевира аргументи в подкрепа на твърдението си.
Твърди се, че цитираната практика в мотивите на решението не била приложима за казуса,
защото в нея се визирало недобросъвестно поведение на работодателя с оглед променено
наименование на длъжността, но запазено естество на трудови задължения на служителя,
каквото в случая не било налице, тъй като поведението на работодателя било
добросъвестно, а налице било виновно поведение в самия служител, нежелаещ да се обучава
за длъжността, за която бил назначен, респективно не са налице основания за нищожност на
договора. Твърди се, че св. Н. К. бил заинтересован от изхода на делото. Акцентира се, че
ДнРС е следвало да сравни пътните листа на ищеца и св. К., в които имало разлика в
изминатите дневно километри, и да ги съпостави с длъжностната характеристика на ищеца и
свидетелските показания. Сочи, се длъжността, на която ДнРС възстановява ищеца била
закрита със заповед, приета като доказателство по делото. В допълнение излага твърдения за
инцидент, случил се по време на първоинстанционното производство, предизвикан от
ищеца, в резултат на който на управителя на ответното дружество били нанесени от ищеца
травматични увреждания.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано и
постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна СЛ. СП. П. от гр. ***, ул. „***“ № ***, с който се оспорва депозираната
въззивна жалба и се изразява становище за неоснователността й. Първоинстанционното
решение се счита за мотивирано и обосновано, съобразено с всички доказателства по делото
и постановено в съответствие с материалния закон. Твърди се, че по време на действие на
процесния трудов договор въззиваемият е извършвал само и единствено трудови функции
като водач на автобус, добросъвестно, през целия период на договора до 29.12.2020 г.
Противопоставя се на твърденията на св. Г., че тази трудова дейност като водач на автобус
2
била осъществявана от него против волята на работодателя.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа
на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е
в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1, вр. с
чл.70, ал.5, чл.344, т., т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ от СЛ. СП. П. срещу „****“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответното дружество били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 005/16.08.2019 г., като изпълнявал длъжността „****“. С
договора бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя на основание
чл.70, ал.1 КТ. От длъжностната му характеристика се установявало, че основната трудова
функция, която следвало да изпълнява, била „Управление на МПС, превозване на пътници,
багаж и товари от едно място на друго“. На 24.07.2020 г. с предизвестие работодателят го
уведомил, че от 19.08.2020 г. ще бъде прекратен трудовия договор на основание чл.328, ал.1,
т.12 от КТ. За целта била издадена Заповед № 21/24.08.2020 г., по силата на която трудовото
правоотношение било прекратено поради „обективна невъзможност за изпълнението му
предвид извънредното положение в страната“. Ищецът сезирал РС – Дупница с искане да
бъде признато уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на заеманата преди
прекратяването трудова длъжност и да му бъде изплатено обезщетение, за времето, през
което е бил лишен от възможността да изпълнява трудова дейност. Впоследствие оттеглил
3
исковата си молба поради постигната с работодателя уговорка да бъде отново назначен в
ответното дружество. С Трудов договор № 016/05.10.2020 г. ищецът бил назначен на
длъжността „***“ в ответното дружество, като отново бил уговорен срок за изпитване три
месеца. Ищецът твърди, че само формално бил назначен на новата длъжност, като
уговорката с работодателя била да продължава да изпълнява предишните си трудови
функции, а именно „****“. За да се обезпечи тази възможност в длъжностната му
характеристика била включена възможността да съвместява възложената му работа като
диспечер с управлението на автобус. Впоследствие бил прекратен вторият трудов договор
едностранно от работодателя на основание чл.71, ал.1 КТ.
Ищецът възразява срещу законосъобразността на заповедта за уволнение,
считайки че ответното дружество е заобиколило закона по смисъла на чл.70, ал.5 КТ.
Искането е да бъде прогласена недействителността на клаузата относно уговорения
изпитателен срок в Трудов договор № 016/05.10.2020 г.; да се признае уволнението му за
незаконно и да се отмени Заповед №35/29.12.2020 г. на управителя на „*****“ ЕООД; да
бъде възстановен на длъжността „*****“ и да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа за периода след уволнението – 29.12.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдението,
че между трудовите функции и отговорности за двете длъжности имало съществени
разлики. Твърди, че ищецът системно не е изпълнявал задълженията си като диспечер.
Работодателят бил оставил възможност, при необходимост, ищецът да изпълнява
инцидентно шофьорски курсове, но основните му задължения били като ****.
По делото е безспорно, че по силата на трудов договор № 005/16.08.2019 г. ищецът
бил назначен на длъжност "****“. Трудовият договор на основание чл.70, ал.1 КТ бил със
срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.
Установено е, че със Заповед №21/24.08.2020 г. управителят на ответното
дружество прекратил на основание чл.328, ал.1, т.12 Трудов договор №005/16.08.2019 г.,
считано от 24.08.2020 г.
Впоследствие с Трудов договор №016/05.10.2020 г. ищецът бил назначен при
същия работодател на длъжност „*****“, като новият трудов договор отново предвиждал
срок за изпитване от три месеца в полза на работодателя.
Видно от длъжностната характеристика на длъжността „****" основната трудова
функция на работника била да осъществява „комуникация и връзка за оперативно
регулиране на процеса по превоз на пътници“, като в раздел „Други дейности, свързани с
работата във фирмата“ е предвидено „при необходимост да съвместява длъжността водач на
автобус, ведно със всички изисквания и отговорности за нея“.
При извършената от първонистанционния съд констатация на трудовата книжка на
СЛ. СП. П., е видно, че след прекратяване на второто му трудово правоотношение с
4
ответника, същият не е започвал работа при друг работодател.
От приетите като доказателства пътни листове и графици за работното време на
шофьорите от „****“ ЕООД за месеците ноември и декември 2020 г. се установява, че
ищецът е изпълнявал всекидневно /с изключение на празничните дни/ курсове по линия № 5
в периода от 05.10.2020 г. до 29.12.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите Н. К. К., С. М. К. и Е. В.
Р., първият работил като *** в ответното дружество, а вторите двама и към момента,
заемащи тази длъжност в „****“ ЕООД, се установява, че ищецът С.П., след назначаването
му на длъжност „*****“ е изпълнявал курсове като ****. Свидетелите единодушно сочат, че
ищецът никога не е изпълнявал длъжността „*****“.
Свидетелката Е. К. – работеща в ответното дружество като „****“ също
потвърждава, че ищецът не се е обучавал и не е изпълнявал длъжността „****“, а
изпълнявал по два курса на ден като „*****“.
При така констатираното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е досежно
действителността на клаузата за нов изпитателен срок от 3 месеца в полза на работодателя,
съдържаща се в Трудов договор № 016 от 05.10.2020 г. поради противоречието й с
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ и оттук извършеното уволнение на визираното в заповедта
основание - чл. 71, ал. 1 от КТ дали е законосъобразно.
По отношение на иска с правно основание чл.74, ал.4 във вр. с чл .70, ал.5 КТ
Съгласно чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или
служител в едно и също предприятие, трудов договор със срок за изпитване може да се
сключва само веднъж. Установено е безспорно по делото, че ищецът - въззиваем пред
окръжния съд, е работил при същия работодател - „****“ ЕООД първоначално на длъжност
„*****с“, като впоследствие с нов трудов договор е започнал трудово правоотношение на
длъжност „*****“, като второто служебно правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя на основание чл.71, ал.1 КТ.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да
се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща
за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение
имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното
им обвързване от трудов договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да
уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за
една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие
трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение
произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или
служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да
5
провери дали работата е подходяща за него. Вж. Решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3037/2013 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай в първия трудов договор страните са уговорили, че срокът за
изпитване в полза на работодателя е 6 месеца. Т. е. работодателят е преценил, че
необходимият му срок да се провери годността на работника да изпълнява точно
определената трудова функция е именно 6 месеца. След изтичане на този срок работникът е
продължил да изпълнява трудовите си функции при работодателя до момента, в който
трудовия договор не е прекратен от последния със Заповед № 21/24.08.2020 г. Впоследствие
със същия работодател ищецът е сключил втори трудов договор за длъжност „******“,
която съпоставена по трудови функции, с оглед представените по делото длъжностни
характеристики, се различава от първоначално заеманата длъжност „****“. Към втория
трудов договор също е била включена клауза, предвиждаща срок за изпитване в полза на
работодателя, за три месеца. Принципно така уговорената клауза е допустима с оглед
различните трудови функции, вменени с длъжностните характеристики.
От съвкупността на събраните в производството доказателства обаче се
установява, че ищецът реално никога не е изпълнявал длъжността „*****“ с вменените й
присъщи трудови функции, а е продължил да изпълнява трудовата си дейност в ответното
дружество като „*****“.
Забраната да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване за една и
съща работа с един и същ работник, която се извлича по арг. от чл. 70, ал. 5 от КТ, се
предпоставя от идентичност на работата, като трудова функция и от изпълнението й като
основна по трудово правоотношение, което дава възможност да се провери годността на
работника за извършването й. Повторната проверка с договор по чл. 70 от КТ е ненужна,
заобикаля целта, на която е подчинен характерът на договора и затова законът не я
позволява. Така и Определение № 732 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 881/2009 г., III г. о.,
ГК. В случая е налице именно такава повторна проверка.
Безспорна е идентичността на работите, които е извършвал ищецът по първия и
втория трудов договор. В тази насока въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния
съд при анализа на доказателствата и на основание чл.272 ГПК препраща към същите.
Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 74, ал. 1 от КТ, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и
главно доказване наличието на порок, от който твърди, че страда процесния трудов договор-
недействителност поради противоречие със закона и да докаже наличието на предходен
трудов договор с този работодател за изпълнение на същата работа, с включена клауза по
чл. 70, ал. 1 от КТ. Правилно РС е приел, че искът по чл. 74, ал. 1 от КТ е доказан. Не се
споделят изложените от въззивното дружество доводи за необоснованост на обжалваното
решение, произтичаща от неизяснена изцяло фактическа обстановка поради необсъждане на
всички доказателства по делото. От приложените по делото пътни листове и графици за
работното време на шофьорите от „*****“ ЕООД за месеците ноември и декември 2020 г. е
6
видно, че ищецът всекидневно е изпълнявал като шофьор на автобус по **** курсове в
периода от 05.10.2020 г. до 29.12.2020 г. В тази насока са и свидетелските показания,
включително на свидетелите на страната на ответника, които са единодушни, че ищецът
никога не е изпълнявал трудови функции като „****“, а е бил ****. Изпълняваните от
ответника брой курсове на ден, където има разминаване в показанията на разпитаните
свидетели, е ирелевантно обстоятелство, което не е нужно да бъде обследвано в настоящия
спор, доколкото не се касае до диспицлинарно производство, в което да се обсъжда въпроса
защо ищецът не е полагал работа като ****, колко курса като **** е правил и какво е
вършил в оставащото работно време. Същността на спора, с който е сезиран съда, е дали
има идентичност между двете изпълнявани от ищеца длъжности и респективно налице ли е
нарушаване на забраната по чл.70, ал.5 КТ. Въззивният съд приема за доказани и двете
обстоятелства, което предопределя основателността на исковата претенция по чл.74, ал.4 вр.
с чл.70, ал.5 КТ.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовият договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, цели
да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за
изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на
работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се
извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Свободата на страните по
трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на
чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в
едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж.
Доколкото по делото се установи недействителност на клаузата, уговаряща срок на
изпитване в полза на работодателя по Трудов договор № 016/05.10.2020 г., то
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено от работодателя на основание
чл.71, ал.1 КТ се явява незаконосъобразно. По изложените съображения процесното
уволнение се явява незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като основателен,
следва да бъде уважен.
По отношение иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на така предявения иск е обусловена от основателността на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй
като обуславящият иск е основателен, то такъв се явява и обусловения иск, поради което
същият следва да бъде уважен като основателен. Илеревантно е соченото от въззивното ТД
обстоятелство, че към момента не съществува длъжността, на която ищецът е възстановен. С
отмяна уволнението като незаконно се заличават последиците от извършването му и
трудовото правоотношение следва да бъде възстановено въ вида, в който е съществувало
преди това, включително и относно заеманата длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ.
7
Правилно районният съд е приел за основателен и този иск, доколкото по делото
не се доказа ищецът да е започнал друга трудова дейност след процесното уволнение, при
което същият следва да бъде обезщетен за времето от 29.12.2020 г. до 29.07.2021 г. със
сумата в размер на 5124.00 лева, поради това, че е бил лишен да получава трудово
възнаграждение поради незаконното си уволнение. Основателна е и претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата..
При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение ще бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора въззивникът няма право на разноски в настоящото
производство.
Възззиваемата страна – ищецът СЛ. СП. П. се представлява сам и не претендира
заплащане на разноски.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260224 от 25.05.2021 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 141/2021 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8