№ 1497
гр. Пловдив , 19.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: ** против
Наказателно постановление № 20-1030-015125/08.01.2021 г., издадено от
М.В.М. – ** група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение за по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП и
2) на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателката твърди към момента на проверката да е имала сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
всички документи, доказващи това, които да е представила на контролните
органи. Поддържа, че свидетелят по акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) не е участвал в извършването на проверката, а
направените от нея възражения не са вписани в акта. Взема становище, че не
е извършила нарушението по т. 2 от НП, тъй като е носила и е представила по
време на проверката контролния талон за сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а нарушението ще бъде
извършено, когато водачът едновременно не е залепил стикера на знака за
задължителната застраховка и не носи контролния талон към знака. Моли
1
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомена, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Д.Р., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 7133/16.02.2021 г.,
с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателката и вината й да са категорично
доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. Д. Р., спрямо която са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателката на 20.01.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 27.01.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката Н. Д. Р. притежавала лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № **. Жалбоподателката сключила договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил с рег. №
**, за което била издадена застрахователна полица № BG/01/120003136173.
Периодът на застрахователното покритие бил от 00:00 часа на 26.11.2020 г. до
24:00 часа на 25.11.2021 г. На жалбоподателката бил издаден контролен талон
за сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който бил с № **, както и 3 броя стикери на знака за сключената застраховка.
Единият от стикерите бил залепен на контролния талон.
На 04.12.2020 г. в 10:52 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Менделеев“ № 2 в
посока на движение от юг на север жалбоподателката Р. управлявала
собствения си лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И“ с рег. № **, като не била
поставила обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван.
Освен това жалбоподателката не била залепила в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на автомобила стикер на знака за сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въпреки това Р.
носила със себе си този стикер, както и контролния талон към знака, издаден
от Гаранционния фонд.
По това време и на посочения пътен участък свидетелите Ат. Ив. В. – мл.
2
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, и Й. П. ИЗ.
изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на
движението, като двамата били назначени в наряд като автопатрул № 235 за
времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 04.12.2020 г. Свидетелите В. и И.
забелязали, че жалбоподателката управлявала лек автомобил, без да използва
обезопасителен колан по време на движение, поради което й подали сигнал да
спре, след което свид. В. пристъпил към извършването на проверка. В хода на
същата В. забелязал, че жалбоподателката не била залепила в долния ляв ъгъл
на предното стъкло на автомобила си валиден стикер на знака за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въпреки това жалбоподателката Р. представила по време на проверката този
стикер, както и контролния талон към знака, които документи тя носила със
себе си.
На място свид. В. съставил акт за установяване на административно
нарушение серия GA с № 315617 от 04.12.2020 г. против жалбоподателката Р.,
в нейно присъствие и в присъствието на свид. И.. На жалбоподателката бил
връчен препис от акта срещу разписка.
Р. подала писмено възражение с УРИ 103000-23726/08.12.2020 г., което
било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Ат. Ив. В.. От тях се установяват
обстоятелствата, които свидетелят е констатирал при извършената проверка –
липса на поставен обезопасителен колан от жалбоподателката по време на
движение и при управлението на лек автомобил, както и незалепен стикер от
знака за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. От показанията на свидетеля В. се установява още, че както
стикерът, който е трябвало, но не е бил залепен, така и контролният талон към
него са представени от жалбоподателката по време на проверката. Досежно
показанията на свид. И. съдът им дава вяра в частта, в която сочи, че на
процесната дата е бил назначен в наряд със свид. В., както и че
жалбоподателката не е била поставила обезопасителния си колан. Свидетелят
И. също е категоричен, че е забелязал това обстоятелство, докато
автомобилът, управляван от Р., е бил в движение. С доверие се ползват
показанията на свид. И. и относно мястото на извършената проверка. Те са
източник на доказателствена информация и за обстоятелството, че
процесният лек автомобил конструктивно е бил оборудван с предпазен колан
за водача. По констатираното противоречие в показанията на двамата
3
свидетели относно това какви документи са представени по време на
проверката съдът дава вяра на показанията на свид. В.. На първо място той е
полицейският служител, който е извършвал проверката, докато свид. Извеков
е трябвало да го осигурява. В тази връзка свид. В. следва да има по-ясна
представа за това какви документи е поискал и какво конкретно му е
представено от водача. Освен това твърдението на В. намира подкрепа и в
писмените доказателства по делото, подкрепят се и от твърденията на самата
жалбоподателка. Така показанията на свид. И. в тази им част остават
изолирани от останалия събран доказателствен материал, а твърдението му да
не са представени стикер от знака за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и контролен талон към него се явява
оборено. Противоречието следва да бъде обяснено с нормалния процес на
забравяне на отделни обстоятелства, доколкото показанията на свид. И. в
останалата им част са правдиви, кореспондират с тези на свид. В. и се ценят
като добросъвестно дадени.
От справка от АИС КАТ „Регистрация“ за ППС с рег. № ** (лист 37 от
делото) се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел
„Форд Фокус 1.6 И“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за
правостоящи и с категория на превозното средство М1.
От застрахователна полица № BG/01/120003136173 (лист 19-23 от
делото) се установява, че жалбоподателката Р. е сключила застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № **, като проверката е извършена в рамките
на периода на застрахователно покритие, който е от 00:00 часа на 26.11.2020
г. до 24:00 часа на 25.11.2021 г.
От контролен талон към застраховка „Гражданска отговорност“ (лист 24
от делото) се изяснява, че същият е издаден от Гаранционния фонд към
застрахователна полица № 01 120003136173 и за МПС с рег. № **, както и че
върху него има залепен отрязък от издадения в полза на жалбоподателката
стикер от страна на Гаранционния фонд.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган.
Липсата на съхранени аудио или видео записи от дейността на
свидетелите В. и И., докато са ползвали служебен автомобил 235 „Киа Сиид“
4
с рег. № ** на дата 04.12.2020 г., не представлява процесуално нарушение,
противно на твърдяното от жалбоподателя. На първо място съдът обръща
внимание, че изискването за съставяне или за съхранение на подобни записи
не е част от законово регламентираната процедура по ЗАНН нито по
установяване на административните нарушения, нито по тяхното
санкциониране. Следователно щом не се касае за елемент от процедурата, то
и процесуално нарушение липсва. Несъхраняването на записите може да бъде
разглеждано единствено като дисциплинарно нарушение, засягащо дейността
и вътрешната организация в Министерството на вътрешните работи. То обаче
не представлява нарушение на процедурата по ЗАНН. Самите записи биха
могли да бъдат оценени като отделно доказателство, което в случая не е
съхранено и затова не е събрано по делото. В административнонаказателния
процес обаче няма доказателства с отнапред определена стойност. Съдът има
служебно задължение да разкрие обективната истина, което може да направи
с всички допустими в процеса доказателства и като използва допустимите
способи на доказване. В изпълнение на тази задача съдебният състав е
разпитал свидетелите очевидци, събрани са писмени доказателства, всички
материали са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на
което съдът е формирал категоричните си и несъмнени изводи относно
фактите по делото. Само по себе си несъхраняването на записите не обуславя
отмяна на НП, след като обективната истина е разкрита чрез останалите
събрани и проверени доказателства и при липсата на изрично процесуално
задължение по ЗАНН по делото да се събират и да присъстват такива записи.
В съставения АУАН серия GA с № 315617 е вписано, че
жалбоподателката има възражения, а актът й е предявен за запознаване, след
което й е връчен препис и е разяснено правото на писмени възражения в 3-
дневен срок, удостоверено с подписите на жалбоподателката под съответните
декларации. По делото не са ангажирани доказателства и не се установява, че
освен общото изявление „имам възражения“ жалбоподателката е изказала
конкретни съображения по време на съставянето на акта, които е искала да
бъдат взети предвид. Дори и да е имала такива, доказано АУАН й е предявен,
поради което е могла да впише своите възражения. Жалбоподателката не е
лишена от това си право, а процесуално нарушение не е допуснато.
Същевременно Р. е подала и писмено възражение против акта, в което е могла
да изчерпи всички свои твърдения за незаконосъобразност и необоснованост
на АУАН. При тези факти съдът приема, че правото на защита и на участие в
процеса на жалбоподателката преди издаване на НП не е нарушено, нито
ограничено. Напротив, при съставянето на акта са спазени всички
процесуални гаранции Р. да бъде уведомена за правата си и тя реално се е
възползвала от предоставените й възможности да участва в процеса и да се
защитава. По тези съображения не е допуснато твърдяното от жалбоподателя
съществено процесуално нарушение.
По т. 1 от НП жалбоподателката Р. е наказана за нарушение по чл.137а,
ал.1 от НК. От събраните и проверени по делото доказателства се установява,
5
че от обективна страна на посочените в наказателното постановление време
и място – на 04.12.2020 г. в 10:52 часа в гр. Пловдив, на бул. „Менделеев“ №
2, жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № **.
Следователно тя е била водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото й във
вина административно нарушение. От събраните доказателствени материали
не се установява Р. да попада сред някоя от категориите лица по чл. 137а, ал.
2 от ЗДвП, поради което използването на обезопасителния колан за нея е
било задължително. На следващо място от показанията на свид. И. се
установява и че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителен
колан. И двамата свидетели, участвали в проверката, изясняват, че са
възприели факта на непоставен от водача колан, още докато автомобилът е
бил в движение, като свид. В. пояснява, че именно забелязването на това
обстоятелство от контролните органи е било причината за спирането на
водача. Следователно доказан от обективна страна е и фактът, че
жалбоподателката е била без поставен обезопасителен колан по време на
движение, а не едва когато автомобилът се е намирал в покой, а движението
му е било преустановено. Управляваният от Р. автомобил попада в
приложното поле на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От постъпилата
справка от АИС-КАТ „Регистрация“ (лист 37 от делото) се установи, че
процесният автомобил с рег. № ** попада в категория М1. Съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП категория М1 включва „превозни средства от
категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача;
в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят
на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на
водача)“. С това е доказано проявлението в обективната действителност на
всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за
жалбоподателката Р. е възникнало задължението да съобразява поведението
си с постановеното правило за поведение - да използва обезопасителния
колан, с който МПС е било оборудвано. От показанията на свидетелите
очевидци В. и И. се установява, че по време на движение Р. не е била
поставила предпазния колан. Именно с това си бездействие - непоставяне на
обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано, когато е в движение,
жалбоподателката е осъществила изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Същото е формално и от обективна страна не се
изисква настъпването на последващ вредоносен резултат освен самото
изпълнително деяние, поради което и в този момент нарушението е било
довършено.
От субективна страна деянието е виновно извършено и при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателката Р. е съзнавала, че боравейки с уредите
за управление на автомобила, е привела същия в движение, както и че
превозното средство е било оборудвано с обезопасителен колан.
Следователно тя е формирала представа за проявлението на всички признаци
от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно го е извършила, като
6
не е използвала обезопасителния колан.
Така извършеното административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП не представлява маловажен случай. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
жалбоподателката разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние,
засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този
вид нарушения. Липсата на настъпили вредни последици не означава, че във
всеки случай, когато не е настъпил вредоносен резултат, отговорността на
нарушителя следва да отпада, тъй като нарушението е на поставяне в
опасност. Настъпването на неблагоприятни последици не може да се приеме
за типичен, характерен резултат, за да може тяхната липса да сочи на
значително занижена обществена опасност. При липсата на извинителна
причина за неизползването на обезопасителния колан, то деянието не
представлява маловажен случай.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева. Видът и
размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, а съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се
допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.
Следователно наказанието не би могло да бъде изменено, нито е допуснато
нарушение при определянето и индивидуализацията му.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на надлежно
описание на нарушението. В случая при описанието както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат твърденията на актосъставителя,
респ. фактическите изводи на наказващия орган за това, че жалбоподателката
Р. в качеството си водач на МПС на конкретно посочените дата и място не е
използвала обезопасителния колан, с който автомобилът е бил оборудван, по
време на движение. Именно това е необходимият набор от фактически
твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, който обуславя
съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в
осъществяването му, а следователно обуславя и редовността на описанието на
нарушението. Съгласно т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на
престъплението (в случая на нарушението), могат да се установяват и в хода
на съдебното следствие. Обстоятелството, че не е описано дали в автомобила
е имало пътници или не, не обуславя нередовност на описанието на
нарушението. Това не е признак от състава на нарушението и няма
необходимост това обстоятелство да бъде описвано. При твърдение, че е
имало пътници, жалбоподателят е могъл да поиска техния разпит, но по
делото такива твърдения липсват, нито са правени доказателствени искания в
такъв смисъл. Същественото обстоятелство тук е, че неописването дали е
имало пътници или не в автомобила не ограничава възможността на
7
жалбоподателката да разбере за какво свое поведение от фактическа страна й
е наложено наказанието, нито затруднява правото й на защита, тъй като се
касае за неописване на чуждо поведение – наличието или липсата на пътници
няма отношение към задължението на водача да използва обезопасителния
колан по време на движение, щом не се касае за водач на таксиметров
автомобил.
По тези съображения съдът приема, че наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано в частта си по т. 1, поради което трябва да
бъде потвърдено в тази част.
По т. 2 от НП жалбоподателката Р. е наказана за нарушение по чл.100,
ал.3 от ЗДвП. По делото се доказа, че действително към момента на
проверката жалбоподателката не е била залепила в долния ляв ъгъл на
предното стъкло на управлявания автомобил стикер на знака за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилното
приложение на материалния закон изисква да бъдат съобразени и следните
факти, всичките доказани по делото: към момента на проверката
жалбоподателката Р. е имала сключена валидна и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чието
застрахователно покритие е било от 26.11.2020 г. до 25.11.2021 г.; към
момента на проверката застрахователното покритие не е било прекратено,
което не се и твърди от наказващия орган, а и може да бъде установено при
справка в публично достъпната база данни на Гаранционния фонд; отново в
момента на проверката жалбоподателката е носила в себе си и е представила
на контролните органи едновременно валиден стикер на знака за сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
контролния талон към този знак – в тази част съдът дава вяра на показанията
на свид. В. по изложените съображения при доказателствения си анализ.
Следователно установява се, че жалбоподателката е носила със себе си
валиден стикер на знака за задължителната застраховка, както и контролния
талон към знака, като единствено стикерът не е бил залепен на предвиденото
за това място.
Изцяло се споделят поддържаните от жалбоподателя възражения относно
признаците от състава на нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. На първо
място нарушението е с особен субект – водач на МПС. От обективна страна
то ще бъде осъществено при проявлението в обективната действителност на
три отделни обстоятелства, които трябва да бъдат кумулативно проявени:
- първо, превозното средство трябва да не е спряно от движение;
- второ, водачът трябва да не е залепил в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знака за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
- трето, водачът трябва да не носи контролния талон към знака за
сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
8
Както логическото, така и граматическото тълкуване на нормата по
чл.100, ал.3 от ЗДвП и на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 5 от ЗДвП
ясно определят, че за да бъде нарушението довършено, изведените по-горе
обстоятелства трябва да бъдат кумулативно проявени, а не в условията на
самостоятелност. Изискванията за залепване на валиден стикер и за
представяне на контролния талон, издаден от Гаранционния фонд, са
въведени не чрез съюза „или“, който би означавал самостоятелност на всяка
от изброените предпоставки, при които да се приложат неблагоприятните
последици, т.е. санкцията на нормата. Напротив, изискванията за залепване на
валиден стикер и за носене на валиден контролен талон, издаден от
Гаранционния фонд, са въведени чрез обединяващия съюз „и“, сочещ на
продължаващо изброяване на признаците от състава на нарушението, така
както чрез същия съюз преди това в разпоредбата са обединени изискванията
превозното средство да не е спряно от движение и да има залепен валиден
стикер. Следователно между изискванията за залепване на валиден стикер и
за носене на контролния талон към него не е въведена самостоятелност, а са
обединени като признаци от състава на едно общо нарушение. Това се
доказва и от граматическото тълкуване на разпоредбата и поставената запетая
пред думите: „и не носи валиден контролен талон от знака“. Не всякога
правилата на граматиката изискват поставянето на запетая пред
няколкократно употребения съюз „и“. В случая със санкционната нормата на
чл. 179, ал. 5 от ЗДвП обаче се касае за свързване на няколко отделни,
равнопоставени прости изречения, всяко от които описващо признак от
състава на нарушението, при кумулативното проявление на които се стига до
приложението на санкцията. В този смисъл е и съдебната практика - така
Решение № 283 от 20.07.2017 г. по к.а.н.д. № 398/2017 г. на
Административен съд – Враца.
Това е пряко следствие от обстоятелството, че деянието ще бъде
обществено опасно, когато водачът не е изпълнил нито едно от двете си
задължения – да залепи валиден стикер и да носи контролния талон към знака
за задължителната застраховка, тъй като тогава е затруднено извършването на
проверката. В случай че водачът е представил контролния талон от знака за
сключената застраховка „Гражданска отговорност“, то извършването на
проверката няма да е осуетено по никакъв начин и не би съществувало
основание за ангажиране на отговорността му. Още повече, че върху
контролния талон следва да бъде залепен един от трите броя издадени
стикери. Именно такава е и процесната хипотеза, като жалбоподателката Р. е
представила по време на проверката контролния талон с № **, издаден от
Гаранционния фонд и към действащата застрахователна полица за МПС с рег.
№ **. С това си поведение тя е съдействала и проверката за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
извършена на място, поради което жалбоподателката не е осъществила
вмененото й във вина нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. За пълнота следва
да се отбележи и че тя е представила и самия валиден стикер на знака за
9
сключената задължителна застраховка, който просто не е бил залепен на
предното стъкло на автомобила.
Основателни са и възраженията на жалбоподателя срещу описанието на
нарушението под т. 2 от НП. По-горе в мотивите си съдът описа признаците
от обективната страна на състава на нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.
От тези три обстоятелства наказващият орган е редуцирал съставомерните
признаци при описанието на нарушението единствено до липсата на залепен
стикер за застраховка „Гражданска отговорност“ в долния ляв ъгъл на
предното обзорно стъкло на автомобила. Нито в АУАН, нито в наказателното
постановление присъстват твърдения, че процесният автомобил не е бил
спрян от движение, както и че жалбоподателката не е носила контролния си
талон към знака за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Щом се
касае за признаци от състава на нарушението, те трябва да бъдат описани в
обстоятелствената част на НП, което в случая не е сторено. Съдът не
разполага с правомощие да отстранява пороците при описанието на
нарушението, като домотивира наказателното постановление. Следователно
АУАН и наказателното постановление в тази им част са издадени при
неизяснена фактическа обстановка и за деяние, което по начина, по който е
описано, не осъществява състава на нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
превоз знакът, издаден от Гаранционния фонд на лицето, сключило
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, а съгласно т. 3 от
същата разпоредба единият отрязък на стикера се залепва върху контролния
талон. От представения от жалбоподателката и приет като писмено
доказателство по делото контролен талон № ** (лист 24 от делото) се
установява, че върху него е залепен на предвиденото за това място третият
екземпляр от стикера /горе вдясно и под думата „отговорност“/. По този
начин с представянето на контролния талон по време на проверката по
необходимост се представя и екземпляр от стикера на знака за сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че дори
актосъставителят и наказващият орган да са счели за извършено
административното нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, то предвид всички
установени по делото факти е следвало единствено да предупредят
жалбоподателката, че при извършване на нарушение ще й бъде наложено
административно наказание, но без да бъде санкционирана предвид
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства: наличието на
валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; представянето по време на проверката едновременно и на
стикера от знака за сключената застраховка, и на контролния талон към него,
с което извършването на проверката не само не е осуетено, но дори по
10
никакъв начин не е затруднено; краткият период от само няколко дни между
влизането в сила на новото застрахователно покритие и действието на
новоиздадения стикер /26.11.2020 г./ и датата на проверката /04.12.2021 г./;
добрите характеристични данни като водач на МПС за жалбоподателката,
установени от справката за нарушител/водач. Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност сочат на дотолкова занижена обществена опасност, че на
практика такава отсъства в случая и ако наказващият орган е считал
нарушението за доказано, е следвало да квалифицира деянието като
маловажен случай.
Съдът ясно подчертава, че от правна страна приема, че извършеното от
жалбоподателката деяние по т. 2 от НП въобще не осъществява състава на
нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, а направеното в постановлението
описание на нарушението е непълно в тази част, което съществено опорочава
точка втора от НП. Именно това е приетото от съдебния състав основание за
отмяна. Съображенията за евентуалната маловажност на деянието се излагат
единствено за пълнота на изложението и доколкото наказващият орган е
приел, че има извършено нарушение, но дори и в при такава хипотеза законът
отново би бил неправилно приложен.
По гореизложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление трябва да бъде потвърдено в частта си по т. 1 и да бъде
отменено в частта по т. 2.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на никоя
от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо и предл. трето
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
015125/08.01.2021 г., издадено от М.В.М. – ** група към ОДМВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на Н. Д. Р., ЕГН: **********, с
адрес: град Пловдив, ул. „Леонардо Да Винчи“ № 59, ет. 10, ап. 39 на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение за по чл.137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-015125/08.01.2021 г.,
издадено от М.В.М. – ** група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ В ЧАСТТА, с която на Н. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: град
Пловдив, ул. „Леонардо Да Винчи“ № 59, ет. 10, ап. 39 на основание чл. 179,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 100,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12