№ 501
гр. Плевен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200942 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15-2200050 от 15.03.022
година на ***, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на ***, ЕИК ***,
представлявано от В. Е. Д. от същия град е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
нарушение по чл. 63 ал.ІІ във вр. ал.І КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призована не се представлява в съдебно
заседание. В жалбата, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН се навеждат доводи
за материална незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като
уведомление до НАП било изпратено в деня на постъпването на работа на
работника ***, т. е към деня на проверката вече е било осъществено
декларирането на релевантното обстоятелство. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като приеме, че
нарушението е маловажно или алтернативно да намали размера на
наложеното наказание.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание и не взема по основателността на така депозираната жалба .
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
1
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на
изпълнителната агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите "Областна
инспекция по труда" са звена на Главната инспекция по труда с териториална
компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба
Директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания.
На 25.01.2022 година в 08:00 часа *** извършили проверка на обект –
снек - бар „ ***“, находящ се в ***, експлоатиран от ***, ЕИК ***,
представлявано от В. Е. Д..
В горния обект инспекторите от *** установили присъствието на
лицето *** ***, който извършвал трудова дейност като работник кухня, на
определено трудово място в рамките на работното време. Същият бил
попитан от проверяващите за основанието, на което полага труд в обекта. ***
обяснил, че е работи като общ работник в кухнята с трудов договор. ***
нямал и не представил уведомление за регистрация на трудовия си договор.
За констатираните обстоятелства контролните органи съставили констативен
протокол. *** *** собственоръчно попълнил и декларация, в която
декларирал че работи в обекта като общ работник с работно време от 08 –
16:00 ч., месечно възнаграждение от 650 лева и време за почивка.
През периода 28.01.2022 година до 14.02.2022 година в ДИТ Плевен
била извършена документалната проверка от контролните органи на
инспекцията. В хода на същата установили, че към датата на извършената
проверка а именно 25.01.2022 година с работника *** *** имало сключен
трудов договор, но същият бил допуснат до работа преди да получи копие от
уведомление за регистрация на същия в ТД на НАП. Уведомлението за
регистрация на трудовия договор било изпратено за регистрация на
25.01.2022 година в 11:47 ч, няколко часа след посещението на контролните
2
органи. Уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ , заверено от ТД на НАП за трудов
договор, сключен между *** *** и ***, не било предоставено на работника
преди започването на трудова дейност от страна на същия.
На 14.02.2022 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в присъствието на представляващият
дружеството и връчен по надлежния ред. Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството в
качеството на работодател с имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 15-2200050 от 15.03.022 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200050 от 14.02.2022 година на ***;
копие от известие за доставяне 215 от 04.05.2022 година; заверено копие от
трудов договор № 007 от 24.01.2022 година, сключен между *** и *** ***;
заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.
V от КТ с входящ № 15388223002757 от 25.01.2022 година от НАП; заверено
копие от Правилник за вътрешния трудов ред във ***; заверено копие от
Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във
връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във вр. с чл. 402 ал. I т. 3, чл.
402 ал. II от КТ и чл. 39 ал. I от АПК и чл. 40 ал. I от АПК и чл. 110 ал. IV от
ДОПК, подписана от *** *** на 25.01.2022 година, 11:25 часа.
В подкрепа на същата фактическа обстановка са и събраните гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката Марияна Бояджиева. По
същество не се оспорва и от жалбоподателя.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е частично основателна.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
3
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор в „ ИТ“ Плевен в рамките на нейната
материална и териториална компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представляващия жалбоподателя и същият бил запознат
лично с неговото съдържание в съответствие с изискванията на процесуалния
закон.
Наказателното постановление съдържа конкретни данни за времето и
мястото на извършване на нарушението – 25.01.2022 година – 08:00 часа, в
град Плевен, ул. „ Кара Кольо“, в съответствие с разпоредбата на чл. 57
ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Разпоредбите на чл.62 и 63 от КТ установяват изискването в тридневен
срок от сключване на договора работодателят да изпрати уведомление за това
4
до съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, както и да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни, и заверено копие от уведомлението до
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
Видно от предоставените по делото доказателства е, че
санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на трудовото
законодателство във връзка с гореспоменатите разпоредби, като на 25.01.2022
година в 08:00 ч. е допуснал до работа в снек - бар „ ***“, находящ се в ***,
експлоатиран от ***, ЕИК ***, представлявано от В. Е. Д. работника *** ***
без да му е предоставил преди постъпването му на работа копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТП на НОИ.
В хода на проведеното против дружеството административно
наказателно производство е установено по несъмнен начин, че в момента на
проверката, *** *** е осъществявал функциите на общ работник кухня. В
тази насока са и показанията на свидетеля Марияна Бояджиева, извършила
проверката, както и собственоръчно подписаната от *** декларация.
Ето защо съдът прие, че фактически е осъществен състава на посоченото
нарушение на трудовото законодателство.Такова поведение категорично се
санкционира от разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ, което е и основанието за
наказването му.Констатираното нарушение не бележи признаците на
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери,
че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Същото е издадено от компетентен по място и материя орган, в съответствие
с материалния и процесуалния закон.
При определяне обаче на размера на санкцията, която следва да бъде
наложена на дружеството съдът намери, че не е съобразена конкретната
тежест на извършеното нарушение, факта, че макар и по – късно, но в деня на
проверката уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ за Александров е било
регистрирано в НОИ от търговеца, поради което и наложеното наказание в
размер около средата е явно завишено и несправедливо. Ето защо съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като
5
наложената на дружеството административна санкция следва да бъде
намален от 3000 лева на 1500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2200050 от 15.03.022
година на ***, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на ***, ЕИК ***,
представлявано от В. Е. Д. от същия град е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
нарушение по чл. 63 ал.ІІ във вр. ал.І КТ като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 3000 лева на 1500 лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6