№ 139
гр. Ловеч, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500343 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260030 от 26.04.2021 година, постановено по гр.дело № 559 по описа за
2020 година, Тетевенският районен съд е разпределил, на основание чл.32,ал.2 от ЗС между
В. ДР. П. от град *****, област Ловеч, П. ДР. П. от град *********, ИВ. Д. Ц. от град *****
и Ц. Д. Р. от град ****, ползването на следния съсобствен между страните недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с идентификатор 87014.701.255 по кадастралната карта и регистри
на град *****, одобрени със Заповед №РД-18-1612/17.09.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: град *****, п.к. 5750, ул."Генерал Скобелев'", с площ на имота
от 702 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план 255, квартал 62, парцел II, с
построени в него три сгради, при съседи: имоти с идентификатори 87014.701.257,
87014.701.254, 87014.701.253, 87014.701.252, 87014.701.251,87014.701.2229, 87.14.701.256 по
варианта, изготвен и отразен върху скицата-проект за право на ползване на поземлен имот
към съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.К.К.Д. и
представляваща неразделна част от решението, както следва:
- За В. ДР. П. от град ***** и П. ДР. П. от град ***** се предоставя част от имота с
площ от 46.8 кв.м., оцветена в розов цвят на скицата-проект, попадаща в южната част на
1
имота, която част се заключава между имоти с идентификатори 87014.701.256,87014.701.257
и 87.14.701.253;
-За ИВ. Д. Ц. от град ***** и Ц. Д. Р. от град **** се предоставя част от имота с
площ от 655.2 кв.м., оцветена в зелен цвят на скицата-проект, която част се заключава
между имоти с идентификатори 87014.701.256, 87014.701.252, 87014.701.2229 и отредената
за ползване на В. ДР. П. и П. ДР. П. част от имота с площ от 46.8 кв.м.
Осъдил е ИВ. Д. Ц. и Ц. Д. Р. да заплатят на В. ДР. П. разноски по делото в размер на
308.00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ИВ. Д. Ц. и Ц. Д. Р., чрез адвокат
Р.М., с която се обжалва решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Излага съображения, че нито ищците в първоинстанционното производство, нито
техният наследодател, са били съсобственици по отношение на процесния имот, а съгласно
Нотариален акт № 133, том I, дело 258/1955 г. собственици на имота са П.Ц.Д. и Д.Ц.Д.. С
Протокол от 15.06.1983 г. по дело 508/1982 г. на Районен съд Тетевен двамата са постигнали
спогодба, която е одобрена от съда, с която Д.Ц.Д. получава в дял парцел VII, с пл.№ 589, кв.
68 по регулационния план на гр.*****, Ловешки окръг, с площ около 630 кв. м, ведно с
намиращата се в него масивна жилищна сграда /недовършена/ до карабина, който имот,
съгласно приложеното удостоверение изх. № 012867/1/09.11.2020 на Община ***** е
идентичен с ПИ с идентификатор 87014.701.255 по КККР на град *****. Твърди, че
доверителите му и техните наследодатели през годините явно са демонстрирали
фактическото владение на имота и то не е оспорваното от никой.Взели са и решение за
начина на управление на съсобствения им имот и са назначили за управител ответника И.Ц.,
който се е съгласил да се грижи за имота, да го облагородява, да заплаща всички текущи
разходи, да извършва със собствени сили и средства ремонт, както и да го ползва срещу
задължението да го стопанисва с грижата на добър стопанин. Наред с това, според
удостоверение за декларирани данни с уникален идентификатор на административни услуги
- 2071, на Община *****, процесният имот е деклариран от наследника на Д.Ц.Д. - съпругата
му Г.И.Д. още през 1991 г.
Като аргумент срещу изводите на съда изтъква и обстоятелството, че като
собственици, ответниците са взели на 04.12.2014 г. решение за ползване на имота, което, ако
се приеме, че ищците са носители на права, е взето от мнозинството и ищците не оспорват,
като вредно за общата вещ, поради което не е налице правен интерес да се търси намесата на
съда в отношенията между страните.Позовава се на Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Тетевенския районен съд и
вместо него – постанови ново, с което да приеме иска за недопустим, евентуално
неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. ДР. П.
и П. ДР. П., в който излагат съображения за нейната неоснователност.
2
Оспорват твърденията на въззивниците, че като ищци не са доказали правото си на
собственост върху 1/15 ид.ч. от процесния поземлен имот. Считат, че правилно районният
съд е приел в мотивите си, че въз основа на приложените по делото писмени доказателства-
Нотариален акт за собственост № 195, дело № 453/1972г. на РС-Тетевен и Протокол за
съдебна спогодба от 06.11.1968г. по гр.дело № 280/1968г. на същия съд, двамата ищци в
качеството си на наследници по закон на баща си Д.П.Д.в безспорно са доказали това си
право и подчертават, че по тази спогодба една от страните е бащата на двамата ответници-
Д.Ц.Д., факт, който последните преднамерено пропускат. Тези писмени доказателства,
имащи функцията на титули на собственост, не са оспорени в първата инстанция. Като
неотносимо към казуса определят цитираното ТР № 13/10.04.2013г. на ОСГК на ВКС.
Молят да бъде потвърдено решението на районния съд.
В съдебно заседание, въззивниците, не се явяват, но се представляват от адвокат Р.М.
от АК-Ловеч, който поддържа жалбата. Въззиваемите с представляват от адвокат Т. Ц. от
АК-Ловеч, който моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
От приложените доказателства по гр.дело № 559/2020 година на Тетевенския районен
съд, от становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка
и обусловеност, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема
следното:
Въззивната жалба против решение № 260030 от 26.04.2021 г. по гр.дело № 559/2020
година на Тетевенския районен съд е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и настоящето
въззивно производство е допустимо.
Решението на районния съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че е и правилно.
В. ДР. П. и П. ДР. П. са предявили срещу В. ДР. П. и П. ДР. П. иск за разпределение
на ползване на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. *****, ул.“Ген.Скобелев“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 87014.701.255 по КККР на град *****,
одобрени със Заповед №РД-18-1612/17.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК.
Ответниците са изразили становище, че искът е недопустим, евентуално- неоснователен.
Оспорват твърденията на ищците, че са съсобственици на имота.
От фактическа страна се установява следното:
Ищците В. ДР. П. и П. ДР. П. са наследници- деца на Д.П.Д.в,б.ж. на град *****,
Ловешка област, починал на 20.02.2006 година, което се установява от удостоверение за
наследници изх.№ 03-1229/10.07.2019 г. на Община *****.
Ответниците Ц. Д. Р. и ИВ. Д. Ц. са наследници на Д.Ц.Д., б.ж. на град
*****,Ловешка област, починал на 04.02.1994 година, видно от удостоверение за
наследници № 03-1588/27.10.2020 г. на Община *****.
Ищците се легитимират като собственици по наследство на 1/15 идеална част от
3
дворно място, цялото от около 675 кв.метра, урегулирано по плана на град *****,Ловешка
област в парцел II, планоснимачен номер 487, в кв.68 , при съседи: от две страни П. и Д. Ц.и
Д., Д.П.Д.в и улица, с нотариален акт №195,том I дело №453/1972г, съставен от съдия при
Тетевенския районен съд по реда на чл.483 от ГПК (отм.) на името на наследодателя им
Д.П.Д.в.
В прокурорска преписка № 1379/2020 г. на РП-гр.Тетевен се съдържа препис от
протокол от 6.Х.1968 г. по гр.дело № 280/1968 г. на Тетевенския районен съд, по което
страните са постигнали спогодба, като ответниците П.Ц.Д. и Д. Ц.Д., двамата от с.*****, са
признали, че ищецът Д.П.Д.в е собственик на 1/15 ид.част от дворно място, находящо се в
чертите на с.*****, при съседи: улица, Ц.Д., П.Д. П. Ц., съставляващо парцел II- 487 от
кв.68, цялото с площ от 675 кв.метра и са се съгласили същият да го ползва, като в противен
случай му дължат наем.
Според удостоверение изх.№03-1049/10.08.2020г., издадено от Община –*****,
поземлен имот с идентификатор 87014.701.255 съгласно КККР на град ***** отговаря и е
идентичен на поземлен имот пл.№255, включен за урегулиране в УПИ II -255 в кв.62 по
регулационния план на град *****.УПИ II -255 в кв.62 по регулационния план на град *****
съвпада и е идентичен с УПИ II -487 в кв.68 по стар план и цитиран в нот.акт №195/1972г.
Ищците са приложили и нотариален акт №98, том II ,дело № 567/1975г. на РС-
Тетевен и нот.акт №32, том I,дело № 51/ 1952г., съгласно които наследодателят им е
придобил собствеността съответно по ½ ид.част от два имота, които видно от
удостоверение изх.№03-1136/21.08.2020г., издадено от Община-***** по КККР на град
***** представляват имот с идентификатор 87014.701.257.
От издадената от СГКК- гр.Ловеч скица №15-506763 от 16.06.2020г., се констатира,
че поземлен имот с идентификатор 87014.701.255, с адрес: град *****, п.к.5750,ул."Генерал
Скобелев", е описан с площ 702 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/ и върху него са заснети и попадат две
селскостопански сгради и гараж, хангар, депо.За собственици на имота в скицата са
вписани-ИВ. Д. Ц.,без документ за собственост и Д.П.Д.в,съгласно нотариален акт
№195/1972г, издаден от РС-Тетевен.
От удостоверение изх.№01-2867/09.11.2020г, издадено от Община-***** се
установява,че по различните действали регулационни планове на град ***** УПИ II-255 в
кв.62 е идентичен на следните имоти:
-УПИ II-286 в кв.72 по плана от 1913г.- цитиран в нотариален акт №133/1955г. на
името на П. и Д. Ц.и Д. (последният е наследодател на ответниците),
-УПИ II-487 в кв.68 по плана от 1959, собственост на П. и Д. Ц.и Д., съгласно нот.акт
№133/1955г. и 1/15 ид.ч. на Д.П.Д.в, съгласно нотариален акт №195/1972 година,
-УПИ VII-589 в кв.68 по плана от 1977г.,собственост на П. и Д. Ц.и Д., съгласно
нотариален акт №133/1955г. и 1/15 ид.ч. на Д.П.Д.в, съгласно нотариален акт №195/1972г.
4
Приложена е декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от Г.И.Д., майка на
ответниците, в която същата е декларирала промяна на обстоятелствата- придобиване на
имот по наследство имот с кад.№ 255, парцел 2, в кв.62 с площ от 500 кв.метра и
подобренията в него.Декларацията е обработена от служител на общината на 24.03.2010 г.
Името на предишния собственик не е посочен. Декларация за имот с партиден номер
201127315002 е била подадена на 30.03.1998 г.
В посочената по-горе преписка на РП –гр.Тетевен има подписано обяснение от
ответника ИВ. Д. Ц., съдържащо изявлението му, че собственици на процесния имот са той,
неговата сестра и В.П., както и че поема отговорността да осигури на последната достъп до
имота, за да си подмени повредените тръби за водоснабдяването.
Ответниците са представили по делото протокол- решение от 04.12.2014г., според
който двамата, като съсобственици са се споразумели относно ползването на имота,
назначавайки за управител отв. И.Ц., който се съгласил да се грижи за него, да го
облагородява, да заплаща всички текущи разходи, да извършва със собствени сили и
средства ремонт, като може да го ползва срещу задължението да го стопанисва с грижата на
добър стопанин.
В производството по делото съдът е допуснал и приел съдебно-техническа
експертиза, изготвена от инж.К.К.Д., в която е предложен вариант за разпределение правото
на ползване на процесния имот.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение на реално
ползване на съсобствена незастроена част от урегулиран поземлен имот.
По същността си този иск е правно средство за осъществяване на съдебна
администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването на промяна в
използването и служенето с общата вещ, т.е. въпросът касае управлението на съсобствената
вещ.
Съдът счита, че искът е допустим, тъй като между съсобствениците е възникнало
несъгласие относно ползването на съсобствения им имот. А и предявяването на иска за
разпределение на реално ползване на съсобствен имот, е достатъчно условие за
допустимостта на съдебната администрация за определяне на служенето с общата вещ, тъй
като сочи, че постигането на извънсъдебно споразумение в тази насока между страните е
невъзможно. (В този смисъл е решение № 1410 от 12.VІІ.1995 г. по гр.д.1603/94 г., ІV г.о.).
В мотивите на цитираното от въззивниците Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по
тълк.дело № 13/2012 г. на ОСГК се приема, че: „Невъзможност да с образува мнозинство по
смисъла на чл.32, ал.2 от ЗС е налице както когато изобщо няма решение на мнозинството
по чл.32, ал.1 от ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на
мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно
действие (аргумент от чл.31, ал.1 ЗС)“. В случая се установява от приетите доказателства,
5
че ответниците възпрепятстват ищците да ползват частта си от имота, което ги е принудило
да търсят съдействие от прокуратурата.Ето защо за ищците е налице правен интерес да
поискат от съда да разпредели ползването на имота.
При разпределяне начина на ползване на незастроената част от имота вещото лице е
съобразило както обема на вещните права, които страните притежават, така и факта, че
ищците са собственици на съседния имот с идентификатор 87014.701.257. В приложената
към експертизата скица-проект са показани в цветове частите, които страните да ползват- в
розов цвят е обозначена част от имота с площ от 46.8 кв.м. до южната регулационна линия,
която да се ползва от ищците В. ДР. П. и П. ДР. П., а останалата площ от 655.2 кв.м.,
очертана в зелен цвят- да се ползва от ответниците Ц. Д. Р. и ИВ. Д. Ц.. В съдебно заседания
експертът е обяснил, че е изготвил варианта, съобразявайки, че къщата на ищците се
намира на вътрешната регулационна линия в съседния имот, като по този начин те могат да
извършват ремонт на къщата си и ще имат достъп до северната страна на сградата, а
ответниците от своя страна също няма да бъдат възпрепятствани да ползват останалата част
от имота.Видно е от скицата, че ситуирането на 46.8 кв.м. в процесния имот по друг начин
би създал неудобство и з двете страни да упражняват пълноценно правата си. Експертизата
правилно е съобразена от РС при постановяване на съдебния акт, тъй като е компетентно
изготвена и не е оспорена от страните.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че ищците не са доказали, че те са
собственици на съответната идеална част от имота, тъй като според нот.акт от 1955 г.
собственици на същия са П.Ц.Д. и Д.Ц.Д., които през 1982 г. са постигнали спогодба по
гр.дело № 508/1982 г. на РС Тетевен, с която Д.Ц.Д. е получил в дял парцел VII, с пл.№ 589,
кв. 68 по регулационния план на гр.*****, Ловешки окръг, с площ около 630 кв. м, ведно с
намиращата се в него масивна жилищна сграда /недовършена/, който имот е идентичен с
УПИ II-255 в кв.62. Това възражение е неоснователно. Ищците са представили доказателства
за собствеността си, а ответниците са депозирали пред РС препис от протокола за делба след
изтичане на срока по чл.131 от ГПК. Въпреки това анализът на този документ не
опровергава приетото от съда относно принадлежността на правото на собственост върху
1/15 ид.част от имота на ищците. Видно е, че в производството за делба по гр.дело №
508/1982 г. наследодателят на ищците не е участвал. Към момента на извършване на делбата
Д.Ц.Д. е получил в дял парцел VII, с пл.№ 589, кв. 68 по рег. план на гр.*****, Ловешки
окръг, който е с площ около 630 кв. м., а според цитираното от въззивниците удостоверение
за идентичност (изх.№01-2867/09.11.2020г.), той е включен в поземлен имот с
идентификатор 87014.701.255, който е с площ от 702 кв.метра и е записан на името на П. и
Д. Ц.и Д., съгласно нотариален акт №133/1955г. и 1/15 ид.ч. на Д.П.Д.в, съгласно
нотариален акт №195/1972г.
Твърдението във въззивната жалба, че ответниците, а преди това техните
наследодатели са демонстрирали фактическо владение на имота, което не е оспорвано от
никой, е въведено с въззивната жалба, но то също не е подкрепено с доказателства.
Напротив- опровергава се от писмените такива, включително и чрез съдържащото се в
6
прокурорската преписка признание от ИВ. Д. Ц. за съсобствения характер на имота.
Неоснователно е и изложеното от въззивниците, че бидейки съсобственици,
притежаващи повече от половината от общата вещ, са взели решение за ползване на имота
от 04.12.2014 г., което отрича правния интерес за ищците да предявят иска. Цитираното ТР
№ 13/2013 г. на ОСГК е точно в обратния смисъл.
Предвид изложеното, съдът приема, че решението на Тетевенския районен съд е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 ГПК препраща и към мотивите му.
Относно разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Д. Ц. и Ц. Д. Р. следва
да заплатят на В. ДР. П. и П. ДР. П. разноски по делото за въззивното производство в размер
на 300.00 лева – за адвокатско възнаграждение, за което е приложен и списък по чл.80 ГПК
и са представени доказателства за плащането им- договор за правна защита и съдействие от
12.08.2021 г.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 260030 от 26.04.2021 година, постановено по
гр.дело № 559 по описа за 2020 година на Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, област Ловеч, ул. “***** и
Ц. Д. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.*****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплатят на В. ДР. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул.“******* и П. ДР. П., ЕГН
********** с адрес: гр.*********, пл.“О*******, разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7