Решение по дело №22/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на от М. В. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] чрез адв. И. В.-Т., от АК-София против Областта дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, в която се иска ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 1 от ЗОДОВ и се иска присъждане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни (оттеглени) актове и действия, осъществени от служители на ответника в общ размер от на 5914.19 лева, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, от които:

- 1000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането – 17.04.2023 година до окончателното плащане, представляващо причинени неимуществени вреди за претърпени от ищеца стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, създаване на усещане за несигурност и недоверие в органите поради произвол, произтичащ от незаконосъобразни действия – извършена от служители на ответника проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози в [населено място].

- 2000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането – 17.04.2023 година до окончателното плащане, представляващи неимуществени вреди за претърпени от ищеца стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, срам, нервно напрежение и причинено неудобство, поради оставяне без СУ на МПС за период от пет месеца и двадесет и пет дни, вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година за отнемане на СУ на МПС, която заповед към дата 12.10.2023 година е оттеглена и е върнато СУ на МПС.

– 2000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането – 17.04.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, срам, нервно напрежение и причинено неудобство, поради оставяне без автомобил за период от пет месеца и двадесет и шест дни, вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, с която са отнети транзитните регистрационни номера на лекия му автомобил и е прекратена регистрацията му, която заповед към дата 13.10.2023 година е оттеглена.

- 214.19 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането – 20.10.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 20.10.2023 година на разходи по съдебна химическа експертиза, които разходи следва да са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването.

- 700.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането – 23.10.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за платен паркинг за периода от месец април 2023 година да месец ноември 2023 година вследствие на незаконосъобразната ЗППАМ, с която е прекратена регистрацията на автомобила му.

Иска се присъждане и на направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени доводи, че на 17.04.2023 година, в 14:15 часа в [населено място], М. В. е спрян за проверка от полицейски служители при ответника без да е извършил нарушение на ЗДвП. Въпреки, че не е имал никакви външни признаци за употреба на наркотични вещества или техните аналози е тестван. Теста за наркотици показал положителен резултат за кокаин. В указания часови диапазон посочен в Талон за медицинско изследване № 081140 от 17.04.2023 година, М. В. дал биологични проби за изследване-кръв и урина. Задържан е. Съставен му е АУАН, серия GA, № 700085/17.04.2023 година, от М. К., мл. автоконтрольор при РУМалко Търново при ОД на МВР-Бургас, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Издадени са ЗППАМ № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и ЗПАМ № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. И двата акта са издадени от Д. А., полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас. С първата заповед е временно отнето СУ на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца, а с втората е прекратена регистрацията на МПС- „БМВ“, с рег. № 485М737 за срок от 6 месеца до 1 година. Според ищеца, полицейските органи са извършили незаконосъобразни действия, изразяващи се в извършване на проверка за наркотици без да са имали фактическо основание да пристъпят към тестване за наркотици и с това допуснали нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В следствие на незаконната проверка за наличие на наркотици са му причинени неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобрази действия на ответника. За периода от 17.04.2023 година до 12.10.2023 година ищецът е останал без СУ на МПС за период от пет месеца и двадесет и пет дни, поради незаконосъобразно отнемане на СУМПС със заповед № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна, защото е издадена преди излизане на резултатите от медицинското изследване, които са определящи. След излизане на резултата е прекратено ДП № 41/2023 година по описа на РУ М. Т. и на 12.10.2023 година е върнато и СУ на МПС, поради това се твърди, че заповедта е оттеглена. За периода от 17.04.2023 година до 12.10.2023 година е останал без автомобил, поради незаконосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС със заповед № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна, защото е издадена преди излизане на резултатите от медицинското изследване, които са определящи. След излизане на резултата и на 13.10.2023 година, се твърди, че заповедта е оттеглена и на същата дата е регистриран автомобила. В исковата молба ищецът сочи, че искът в тази му част се подава в хипотеза на оттеглени актове, съгласно чл. 203, ал. 4 от АПК като незаконността на актовете следва да се установи в настоящето производство. По отношение на репарацията за причинени му имуществени вреди сочи, че в резултат на незаконосъобразните действия по извършване на проверка и незаконосъобразното отнемане на СУ на МПС, разходите по съдебно-химическата експертиза следва да са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, с оглед категоричния резултат от същото и липсата на употреба на наркотични вещества, от една страна, а от друга са налице незаконосъобразни действия на ответната страна, довели до подписване на декларация за съгласие за заплащане на разходи за медицинско изследване, независимо от резултата от изследването. За периода от м. април 2023 година до м. ноември 2023 година в резултат на незаконосъобразната ПАМ, с която е прекратена регистрацията на автомобила му се наложило МПС-то да се остави на платен паркинг, където да се съхрани. Предявените за репарация имуществени вреди счита, че са в пряка връзка с незаконосъобразните заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и незаконосъобразните действия.

В проведените съдебни заседания ищецът М. В. се явява лично и с адв. И. В.-Т., от АК-София. Поддържа изцяло исковите претенции. Пледира същите да се уважат както се предявени и да се присъдят сторените по делото съдебни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Подробни аргументи за уважаване на исковите претенции излага в депозирани в съдебно заседание писмени бележки.

Ответник-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 131, ал. 1 във вр. ал. 2 от ГПК депозира писмен отговор. Оспорва исковите претенции като недопустими, алтернативно като неоснователни. Твърди, че претендираните имуществени вреди в посочените в исковата молба размери са недоказани и необосновани и не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Оспорва представения договор за наем от 18.04.2023 година и фактура от 23.10.2023 година. По отношение на неимуществените вреди счита, че същите са недоказани и не е налице причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразната административна дейност. Сочи, че липсват противоправни действия и актове на длъжностни лица, които да послужат като основание за предявяване на иска. Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, към дата на издаването им са законосъобразни, тъй като са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му при спазване на материално правните и процесуално правните предпоставки, както и са съобразени с целта на закона. Заповедите не са обжалвани, а поради отпадане на основанието може да се приеме, че са оттеглени. Сочи, че връщането на СУ на МПС и регистрацията на МПС-то е станало след прекратяване на ДП № 41/2023 година по описа на РУ М. Т. при ОД на МВР-Бургас. Иска се прекратяване на производството като недопустимо, алтернативно отхвърляне на предявените искове, в т. число и главници и лихви, и присъждане на сторените разноски за процесуално представителство. Прави се възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на исковите претенции.

В становища депозирани по делото и докладвани в откритите съдебни заседания, пълномощникът на ответника - юк. Г. В., поддържа депозирания отговор. Оспорва исковите претенции и по основание и по размер. Иска съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по делото или да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции. Поддържа възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на исковите претенции, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор М. Л., намира исковите претенции за основателни, но недоказани по размер касателно неимуществените вреди.

А. съд-Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводи на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено следното:

От доказателствата по делото се установява, че ищецът М. В. на 17.04.2023 година, в 14:15 часа в [населено място], водач на МПС-БМВ, с рег. № 485М737 е спрян за проверка от полицейски служители при ответника. Изпробван е за употреба на алкохол, с отрицателен резултат. Съставен е протокол извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, в който са отразени начинът на управление на МПС и начин на поведение по време на проверката. Отбелязано е, че по времена проверката настроение/поведение е спокойно, владее се; слизане от МПС-нормално; походка-сигурна; изговор-ясно; съмнителни признаци-безпокойство; мирис на алкохол-не; очи-зачервени; светлина на мястото на тестване-дневна светлина; зеници: дясно око 2.00мм и ляво око-2.00мм. Протоколът е подписан от В. без възражения. Тестван с Дрегер Drag test 5000, фабр. № ARME 0015, която проба отчела положителен резултат за кокаин. Издаден е талон за изследване № 081140 от 17.04.2023 година. В него В. е посочил, че желае да се извърши медицинско и химическо изследване. Указано му е, че следва да се яви до 30 минути във филиал на СМП в М. Т.. Талонът му е връчен в 15:05 часа на 17.03.2023 година. Съставен е АУАН № 700085/17.04.2023 година за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издадени са заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и заповед № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.

В 15:10 часа В. се е явил в центъра за СМП-Малко Търново. Видно от фиш за спешна медицинска помощ и от протокол за медицинско изследване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество № 0011135 на В. е извършен е медицински преглед, при които е установено, че лицето е клинично здраво и може да бъде задържано. В. е дал своето информирано съгласие, видно от положен подпис. Взет е биологичен материал-кръв и урина.

В. подписва на 17.04.2023 година декларация, с която заявява съгласие за заплащане на разходите за лабораторното изследване.

По реда на чл. 356, ал. 3 от НПК е образувано бързо производство, преобразувано в ДП № 41/2023 година по описа на Ру-Малко Търново, по описа на Районна прокуратура-Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена химико-токсикологична експертиза от ВМА-София. Видно от заключението на експерта постъпило в РУ Малко Търново с вх. № УРИ 299-000-1423 от 21.09.2023 година е, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби – кръв, не е установено наличие на наркотични вещества. Резултатът е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази, кокаин, тетрахидроканабинол, метадон, опиати, барбитурати и бензодиазепини. Резултатът от анализа извършен чрез GC-MS е, че в представената за анализ кръвна проба не се доказва присъствие на кокаин и метаболити. От анализа на пробата на урина на В. посредством имуноаналитично изследване посочват резултат: отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази, кокаин, тетрахидроканабинол, метадон, опиати, трициклични антидепресанти, барбитурати и бензодиазепини. От анализа на пробата на урина на В. посредством инструментален скринингов анализ GC-MS експертите посочват резултат: масспектрално в анализираната проба урина се идентифицират кокаин и метаболити /метилекгонин, метилекгонидин/, левамизол. Заключението на експертите е, че в кръвната проба не е установено наличие на наркотични вещества, а в пробата от урина има наркотично вещество-кокаин и негови метаболити /метилекгонин, метилекгонидин/, попадащи в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотици към ЗКНВП.

Въз основа на заключението на експертите с постановление изх. № 5379 от 05.10.2023 година е прекратено наказателното производство водено против М. В. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Постановлението е получено в РУ М. Т. с УРИ 299 000-1571 от 11.10.2023 година.

Видно от отразеното в картон на ЗППАМ № № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година и в картон на ЗППАМ № № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година е, че на 11.10.2023 година е вписано-отпадане на основание-прекратено ДП № 41/2023 година по описа на РУ Малко Търново.

Н. 12.10.2023 година свидетелството за управление на МПС е получено от ищеца, видно от собственоръчно направено вписване върху ЗППАМ № № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година /л. 57/.

От справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на лек автомобил [Марка] 330Д е ищеца, а на 13.10.2023 година е направена първа регистрация.

От протокол *********-10000 се приема, че на Дрегер Drag test 5000, с фабр. № ARME 0015 е извършена периодична проверка на 20.09.2022 година, която е със срок на валидност 12 месеца, т.е. средството за измерване е годно към дата 17.04.2023 година. От представена снимка на касетата, с която е извършената проверката е видно, че същата е със срок на годност до месец август 2023 година.

Полицейския служител, извършил тестването за наркотични вещества е М. К.. Същият заема длъжност мл. автоконтрольор и по силата на длъжностна характеристика приложена по делото използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, в т.ч. има професионални умения за работа с уреди за контрол на скоростта, употребата на алкохол и упойващи вещества.

Заповедите за прилагане на принудителните административни мерки са издадени от полицейски инспектор Д. А., който към 17.04.2023 година заема длъжност началник група „Охранителна полиция“ при РУ М. Т. при ОД на МВР-Бургас, видно от удостоверение приложено по делото. Същият, с оглед длъжността която заема е надлежно оправомощен да издава принудителни административни мерки по ЗДвП, видно от заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 година на директора на ОД на МВР-Бургас.

Изготвената химическа експертиза е на стойност 211.00 лв. с ДДС, видно от фактура от 13.09.2023г. издадена от Военно медицинска академия по силата, на която ОД на МВР-Бургас е задължено лице за тази сума.

Н. 20.10.2023 година М. В. е заплатил на ОД на МВР-Бургас стойността на изготвената химическа експертиза, видно от разписка за плащане.

Н. 18.04.2023 година между М. В. и „Делки“ЕООД е сключен договор да наем. Предмет на договора е предоставяне за временно и възмездно ползване на един брой паркомясто № 5, в недвижим имот находящ се в [населено място], [улица]. Договорът е сключен за една година, при месечна цена в размер на 100.00 лева. От фактура от 23.10.2023 година, придружена с фискален бон от същата дата е видно, че е фактурирана услуга на стойност 700.00 лева представляваща платен паркинг за периода от м. 04.2023 година до м. 11.2023 година.

В хода на настоящото съдебно производство са изслушани свидетелските показания на Ю. Н. Д. и на С. В. С..

Свидетелката Ю. Н. Д. фактически съжителства с ищеца от повече от две години, поради което към показанията й се подхожда с критичност. Свидетелката сочи, че ищецът не употребява наркотици. В показанията си свидетелката Дукова посочва, че заедно с ищеца на 17.03.2024 година точно след великденските празници са тръгнали от [населено място] /където живеят нейните родители/ към [населено място], където има наследствен имот, за да си направят разходка. В М. Т. ги спряла полиция за рутинна проверка. Разпоредили на водача да слезе от автомобила и да отиде до техния автомобил. Там първо го тествали за алкохол, след това и за наркотици. Издали му талон. Д. кръвна проба и след това го задържали. Според показанията ищеца по време на проверката бил много притеснен, защото не знаел защо ще му правят такава проверка. Впоследствие се почувствал засрамен, защото трябвало да обясни на родителите й защо са му взели книжката. Към настоящия момент ищецът, когато види патрулен автомобил се притеснява много и изпитва недоверие, защото счита, че дори без вина може да има негативни последици. Оставането му без книжка се отразило в личен и професионален план. Сочи, че неговата работа е свързана с пътуване. Фирмата, в която работи има обекти в Перник, Видин и София, като за да отиде на работа се налагало да става по-рано, да търси различен транспорт за да се придвижи до различните точки. Нарушило се качеството му на съня, тъй като постоянно се притеснявал да не закъснее и по този начин се стресирал. Това рефлектирало и върху личните им отношения. Бил изнервен, че му е взета книжката и че не може да прави неща които обича, а именно да шофира, което било негово хоби. Тъй като регистрационните табели на колата били свалени, от Бургас до Перник я придвижили с репатриращ автомобил. Къщата, в която живеели в [населено място] разполага с гараж, но според свидетелката в него не могло да се паркира, затова колата е оставена на платен паркинг.

От свидетелските показания на С. В. С. се приема, че същият не е очевидец на полицейската проверка. Свидетелят и ищеца се познават от повече от десет години. Работят заедно и същият му е пряк ръководител. За проверката узнал от ищеца, който му се обадил и му казал, че книжката му е отнета. След известно време го видял и му се сторил притеснен и засрамен. Знае, че почти всяка седмица ищеца трябва да пътува до Видин. Знае, че е пътувал с влак до Видин, като работното място било на 50 км. от града, в едно село, при което му се налагало да ходи пеша по километър и нещо.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените от страните документи всичките приети като годни доказателства, както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни такива. Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Исковата молба по пункт 1 и пункт 4 е процесуално допустима, като подадена от легитимирано за това лице с правен интерес, като защитата по чл. 250 от АПК (защита срещу незаконосъобразни действия) е безсрочна в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Респективно, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт, каквато е претенцията по пункт 3 и 4 от исковата молба, незаконосъобразността на акта се установява от съда пред който е предявен искът.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ незаконосъобразността на действията, респ. незаконосъобразността на оттеглените административни актове се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая исковата претенция се основава на незаконосъобразни действия и незаконосъобразни индивидуални административни актове, издадени от служители при РУ М. Т. към ОД на МВР – Бургас, които се сочи да са оттеглени. Следователно пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е ОД на МВР –Бургас, която съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е юридическо лице. Исковата претенция е насочена именно към ОД на МВР-Бургас.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна в едната си част, а в друга е недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в глава първа на Конституцията, което е посветена на основните начала на държавно устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, същата прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде уреден със закон. Такъв именно закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. В ЗОДОВ се разграничават два вида отговорност на държавата: първият вид е отговорност за дейността на администрацията, а вторият вид е отговорност за дейността на правозащитните органи. В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за обезщетение може да се предяви пред съда по мястото на увреждане или по настоящ адрес или седалище на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. В настоящият казус настоящият адрес на ищеца е в [населено място], поради което компетентен за разгледа спора се явява А. съд-Перник.

В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за предявяване на исковете за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, което е пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяването на незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а те касателно казуса са както следва: незаконосъобразност на оттеглен административен акт, и незаконосъобразност на действие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, на второ място настъпила вреда и причинна връзка между оттеглените актове и действия, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Първият елемент е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавните органи или длъжностните лица при или по повод изпълнението на административната дейност. От своя страна наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице не само, че е елемент от фактическият състав, пораждащ отговорността на държавата, респективно на общината, но така също той се явява и положителна процесуална предпоставка за допустимост на самия иск.

По отношение на незаконосъобразното действие на административният орган, което се навява като довод в исковата претенция на ищеца настоящият съдебен състав приема, че под действие, респективно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира всяко такова, което е извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в съответствие/несъответствие с определена нормативна разпоредба, или иначе казано в настоящият случай под действие се разбира извършването на фактическо действие, което орган или длъжностно лице са задължени да извършват по силата на закона.

В конкретния случай се претендира, че настъпването на вредите е последица от незаконосъобразни действия, предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на първо място съдът следва да установи налице ли са такива действия, които да се незаконосъобразни, и едва след това - налице ли е причинно следствена връзка между действията и настъпилите за ищеца вреди.

В обстоятелствената част на исковата молба действията, на които се основава основно претенцията за обезвреда се изразяват в следното: незаконосъобразно извършени действия за проверка на употреба на наркотични вещества, без да са налице външни признаци за това в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Защитата срещу неоснователни действия от страна на административен орган или длъжностно лице се уреждат в глава ХV, раздел I на АПК. В хипотезата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не е основават на административен акт или на закона.

Редът за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози е установен в Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.

В случая, от обсъдените по-горе доказателства се следва, че причина за спирането на автомобила е рутинна проверка. Като причина за извършения тест на водача на лекия автомобил е посочено видимото притеснение, съмнителни признаци-безпокойство; очи-зачервени; зеници: дясно око 2.00мм и ляво око-2.00мм., изрично посочени в протокола за извършване на проверка за наркотици и упойващи вещества. И без каквито и да е медицински познания зеници с такива мм, представляват свити зеници, което състояние е установено и от лекарят извършил преглед на ищеца в центъра за спешна медицинска помощ, и което изрично е отразено и във фиша за преглед с отбелязване: зеници – миоза. Съответно тестването е проведено от полицейски служител, младши автоконтрольор, в чиито служебни задължения влиза не само контрола на пътното движение и спазването на разпоредбите на ЗДвП, но също така и задължението да предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на гражданите (чл. 80, ал. 2, т. 18 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение), поради което се приема, че същият има компетентност да работи с такъв вид уреди. Следва да се отбележи, че няма въведено изискване обученията на полицейските служители да се удостоверяват с документ, представляващ някакъв вид сертификат, така както сочи защитата. Съответно и в Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози също не регламентира кой може да проведе тест за употребата на наркотични вещества или техните аналози. В нея са разписани правила - чл. 5, ал. 1 за начина, по който се установява подобна употреба - чрез тест или медицинско изследване, както и за реда, по който се извършва медицинското изследване. Резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест е попълнен в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, в съответствие с чл. 5, ал. 2 от наредбата. За неоснователни се възприемат и доводите на защитата свързани с годността на средството, с което е установено наличието на наркотици. От приетия протокол за периодична проверка на Drag test 5000 ARME-0015 се следва, че на средството е извършена периодична проверка на дата 20.09.2022 година, която е със срок на валидност 12 месеца, т.е. същото е годно техническо средство към дата на проверката, а касетата, с която е извършена проверката е със срок на годност –м.08.2023 година. При това положение се приема, че проверката е извършена при спазване изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Преценката дали на конкретния водач да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и не подлежи на съдебен контрол. При това положение твърденията за незаконосъобразност на действията на полицейските органи за извършената проверка за употреба на наркотични вещества, доколкото същите се основават на предпоставките предвидени в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 година са напълно неоснователни. По разбиране на съда подробна мотивировка за пристъпване към такава проверка не се налага, а в случая не е без значение и обстоятелството, че резултата от същата е бил положителен.

Предвид законността на извършената проверка, не може да се приеме, че в резултат на нея ищецът е претърпял неимуществени вреди. Дори и да е изпитал твърдените негативни изживявания: стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, създаване на усещане за несигурност и недоверие в органите поради произвол, всички те са резултат от неправилното му възприемане на незаконността на извършения контрол от полицейските служители. Обективно не е имало никакво основание ищецът да преживява психични страдания, след като е бил убеден, че не употребява наркотици. При горните изводи се приема, че искът за неимуществени вреди в резултат на извършената проверка е неоснователен.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия на полицейските органи по извършване на проверка за наличие на наркотични вещества, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 1000.00 лева, представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от ищеца в резултат на незаконосъобразно извършена проверка на 17.04.2023 година за наличие на наркотични вещества или техните аналози по реда по Наредба №1/2017 година е недоказан и като такъв ще бъде отхвърлен. Н. отхвърляне подлежи и акцесорното искане за присъждане на законната лихва, от момента на увредата – 17.04.2023 година до окончателното изплащане.

Н. следващо място исковите претенции по пункт 2 и пункт 3 се основават на незаконосъобразни: заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и заповед № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС, които се сочи да са оттеглени. С оглед това и като се взе предвид, че чл. 204, ал. 3 от АПК не поставя изискване за допустимост на иска по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от оттеглен административен акт незаконосъобразността на този акт да бъде предварително установена, се прие допустимост на исковите претенции. Двете заповеди са връчени на ищеца на 17.04.2023 година и не са обжалвани. Същите са влезли в сила и са стабилни административни актове.

В исковата молба е застъпено, че същите са оттеглени. До приключване на съдебното дирене обаче не се представи оттеглен акт, от който черпи права ищецът. Нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК не въвежда конкретни изисквания за начина, по който следва да бъде извършено оттеглянето на оспорения индивидуален административен акт, тъй като по съществото си същото представлява нов индивидуален административен акт и за него следва да са съответно приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а именно да е посочен неговия издател, който е компетентен да извърши оттеглянето му, да е в писмена форма, както и да са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не се представя и акт, издаден в условията на чл. 91 от АПК. Липсва резолюция, разпореждане или друг акт, от които да се установи изричната отмяна, отзив, на процесните принудителни административни мерки, т.е. липсват оттеглени актове, които да обосноват възможност да се установи евентуалната незаконосъобразност на наложените принудителни административни мерки. Вписването в картоните на двете заповеди-отпаднало основание-постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 41/2023 година по описа на РУ-М. Т. не представлява по същината си оттегляне на тези актове. В тази връзка и с оглед наведени в исковата молба твърдения, е необходимо да се посочи, че прекратяването на образувано досъдебно производство, не влече след себе си автоматична отмяна на издадени в друго и то административно производство, актове. Следва да се посочи също, че неправилно ищцовата страна се позовава на решение № 117 от 02.02.2022 година, постановено по АД № 708/2021 година на административен съд София област, оставено в сила с решение № 7960 от 20.09.2022 година, постановено по АД № 2672/2022 година по описа на ВАС, тъй като фактическата обстановка, по повод която е постановено решението, е различна, а именно по това дело административният акт, от който са претендирани вредите, е бил изрично оттеглен, за разлика от тези по настоящото дело и поради тази причина е неприложим в казуса.

Вземайки предвид обосновката в исковата молба, че вредите са произтекли от незаконосъобразни заповеди, тъй като същите са преждевременно издадени преди да се изчака резултата от биологичните проби, сочат за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към оспорване на административния акт, което в конкретния случай не е сторено. Не може в исковото производство тепърва да се установява действие и/или бездействие на органите на ОД на МВР – Бургас по издаване на административен акт. Това са все обстоятелства с дължимо доказване в производството по неговото оспорване. Следователно, в настоящото производство не може да се установява самостоятелна незаконосъобразност на двата индивидуални административни акта преюдициално от съда, разглеждащ иск за обезщетение – арг. чл. 204, ал. 3 от АПК, а допустимостта на иска е предпоставена от отмяната на административния акт по съответния ред – ал. 1 на чл. 204 от АПК, каквато в случая липсва.

При това положение се приема, че двата иска: за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ за отнемане на СУ на МПС и за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ за прекратяване на регистрация на МПС, не са отменени, нито са оттеглени по реда на чл. 156 от АПК, с изричен акт. Мълчаливо оттегляне на административен акт законът не познава. В тази връзка: Решение № 11953 от 5.12.2023 г. на ВАС по АД № 8777/2023 г.. Горното обуславя недопустимостта на исковата претенция в тази й част.

По отношение на исковата претенция в пункт 4 в размер на 214.19 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходите по съдебно-химическа експертиза се твърди, че същата произтича от незаконосъобразни действия-незаконосъобразна проверка и от осъществена принуда да подпише декларация. Искът се явява допустим, но неоснователен. Освен голословни твърдения, принуда за подписване на декларацията на се доказва. Както се прие по-горе липсва незаконосъобразно действие, от което да са произтекли вреди и което да е предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда. При това положение останалите кумулативни предпоставки не следва да се обсъждат. Искът подлежи на отхвърляне.

По отношение на исковата претенция в пункт 5 в размер на 700.00 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на платен паркинг за периода от месец април 2023 година до месец ноември 2023 година, ведно със законната лихва от момента на увредата – 20.10.2023 година до окончателното й изплащане, произтичащи от незаконосъобразна заповед за прекратяване на принудителна административна мярка-прекратяване на регистрация на МПС искът е недопустим, тъй като не е налице оттеглен акт, респ. незаконосъобразна заповед.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице изискуемите кумулативно материални предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендирането на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия, извършена незаконосъобразна проверка на 17.04.2023 година за наличие на наркотични вещества или техни аналози. Исковете по пункт 1 и пункт 4 от исковата молба са неоснователни и недоказани и като такива ще се отхвърлят изцяло. Исковите претенции по пункт 2, пункт 3 и пункт 5 от исковата молба следва да се оставят без разглеждане и производството в тези му части да се прекрати.

По разноските:

При този изход на спора ответникът по иска има право на разноски. Същите са своевременно претендирани и представляват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В полза на ОД на МВР-Бургас, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от М. В. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] чрез адв. И. В.-Т., от АК-София против Областта дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер 1000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното плащане, представляващо причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия – извършена на 17.04.2023 година от служители на ответника проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози в [населено място] и присъждане на обезщетение в размер на 214.19 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна проверка.

ОСТАВЯ без разглеждане предявените искове от М. В. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] чрез адв. И. В.-Т., от АК-София против Областта дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, в частта, с която се иска: присъждане на 2000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното плащане, представляващи неимуществени вреди, поради оставяне без СУ на МПС за период от пет месеца и двадесет и пет дни, вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, с която е отнето СУ на МПС; присъждане на 2000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради оставяне без автомобил за период от пет месеца и двадесет и шест дни, вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ № 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, с която е прекратена регистрацията на МПС, и присъждане на 700.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането – 23.10.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за платен паркинг за периода от месец април 2023 година да месец ноември 2023 година вследствие на незаконосъобразната заповед, с която е прекратена регистрацията на автомобила му и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.

ОСЪЖДА М. В. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, със седалище: [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.