№ 5078
гр. С, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110142853 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 2183,70 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020
г. за имот, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № ..., аб. № ..., ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 208,74 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 19.01.2021 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ №
..., аб. № .... Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020
г., възлизаща на 2183,70 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 2183,70 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020
г. за имот, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № ..., аб. № ..., ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 208,74 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 19.01.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед
указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
1
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – ВЛ. М. Ц., не оспорва, че се явява потребител на топлинни услуги
в процесния имот. Оспорва, че ищецът е предоставил в имота топлинни услуги с цена в
размер на претендираната сума. При условията на евентуалност релевира възражение
за давност. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по
производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Тс“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 4945 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23006282 от 27.01.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.02.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по договор за предоставяне на топлинна енергия, по силата на което
ответникът дължи заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № ..., аб. № ..., че за периода, предмет на делото, е доставил
реално на ответника топлинна услуга с цена, възлизаща на претендираната в исковата
молба стойност.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че в процесния период ответникът е бил
потребител на топлинни услуги за аб. № ... – имот, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № ....
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
2
енергия в имота за периода от 4096 лв. Ищецът претендира сумата в размер на 2183,70
лв., поради което и с оглед диспозитивното начало претенцията се явява доказана за
пълния предявен размер.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т С” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Т С” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на
това и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422,
ал. 1 ГПК, с подаването на която давностният срок е прекъснат – 27.01.2021 г., то в
случая задължението за главница за периода от м.05.2017 г. до м.11.2017 г. се явява
погасено по давност. Ответникът дължи цената на предоставените топлинни услуги за
периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. За посочения период изискуемото задължението
за главница, което не е погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 1380,95 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД следва да се уважи за сумата в общ размер на 1380,95 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № ..., аб. № ..., ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
2183,70 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.11.2017 г., поради погасяване на
задължението по давност.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
3
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинна
енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „Т С” ЕАД, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2018
г. до 19.01.2021 г. ответникът дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на топлинна енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., която е в
размер на 109,44 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сумата в
размер на 109,44 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
19.01.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.12.2017 г. до
м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 208,74 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 453,11 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът не е представил доказателства за извършването на разноски, поради
което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ..., с адрес:
гр. С, ул. „Я“ № ..., срещу ВЛ. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ № ...,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
1380,95 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.12.2017 г.
до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № ..., аб. № ..., ведно
със законната лихва, считано от 27.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 109,44 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.01.2021 г. върху дължимата цена за топлинна
енергия за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница с
4
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния
предявен размер от 2183,70 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.11.2017 г., поради
погасяване на задължението по давност, както и иска за лихва с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 208,74 лв.
ОСЪЖДА ВЛ. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ № ..., да заплати на
„Т С” ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр. С, ул. „Я“ № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 453,11 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Тс“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5