Определение по дело №280/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Б. П. В. с адрес:Г.,ул.”Г.И.” №44 вх.А ап.3 ,насочена против решение №1446/09.06.2011г. на РС-С. по гр.д.№1758/2010г. в частта ,в която е отхвърлен иска му против Ф. К. „В.” Г. за заплащане на сумата 1000лв месечно ,или общо 6000лв ,съставляваща допълнително трудово възнаграждение за месеците от септември 2009г до февруари 2010г. по чл.1 от анекс към посочения по-горе трудов договор .В останалата му част като необжалвано решението е влязло в сила.

Жалбата е бланкетна.С допълнителна молба въззивникът по своя инициатива ,но извън срока за обжалване е допълнил жалбата ,като е навел доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията за допълнително възнаграждение изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес в обжалваната част,предвид което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.РС правилно е установил релевантните за спора факти,събрал е поисканите от страните доказателства и след подробен и обоснован анализ на доказателствата е стигнал до законосъобразния извод ,че ищецът не е престирал трудов резултат по сключения от него трудов договор с ответника- сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност ФК”В.”-Г. след 01.09.2009г. За неоснователността на въззивната жалба е достатъчно решаващото съображение ,че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,в която е отхвърлен иска за заплащане на основно трудово възнаграждение,уговорено по трудовия договор в размер на 240лв месечно, общо за сумата 1200лв за периода от м.септември 2009г. до 04.02.2010г. В тази отхвърлителна част няма жалба,предвид което влязлото в сила решение на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен иска за основното трудово възнаграждение по трудовия договор за посочения по-горе период се ползва с обвързваща страните сила на пресъдено нещо.Въззивният съд не може да пререшава разрешените с решението по влязлата му в сила част въпроси относно неосъществяването на правопораждащите факти за правото на ищеца да получи трудово възнаграждение за периода от м.септември 2009г. до м.февруари 2010г. А щом с влязло в сила решение е отречено правото на ищеца да получи основно трудово възнаграждение по трудовия договор №22/04.03.2009г.,не се дължи и допълнителното възнаграждение,уговорено с чл.1 от анекса от 04.03.2009г. към трудовия договор .Сумата по 1000лв месечно е уговорена като допълнително трудово възнаграждение,правото на което се поражда само при престиран трудов резултат ,а този правопораждащ факт е отречен с отхвърлянето на претенцията за посочения период за основно трудово възнаграждение.Допълнителното възнаграждение е акцесорно вземане към това за основно трудово възнаграждение ,правото на което е отречено с влязлата в сила част на първоинстанционното решение за периода от м.септември 2009г. до м.02/2010г. Само на това основание,произтичащо от разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК , въззивният съд намира жалбата за неоснователна.За пълнота въззивният съд отбелязва,че първоинстанционното решение в обжалваната му част е подробно и убедително мотивирано,предвид което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1446/09.06.2011г. на РС-С. по гр.д.№1758/2010г. в обжалваната му част,в която е отхвърлен иска на Б. П. В. с адрес:Г.,ул.”Г. И.” №44 вх.А ап.3 против Ф. К. „В.” - сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност със седалище и адрес на управление:Г.,П. З.Г. С. ,представлявано от Г. М., за заплащане на сумата по 1000лв месечно ,или общо 6000лв ,съставляваща допълнително трудово възнаграждение за месеците от септември 2009г до февруари 2010г. по чл.1 от анеÛс към трудов договор №22/04.03.2009г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: