Решение по гр. дело №1/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 97
Дата: 6 юни 2025 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20223320100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Кубрат, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100001 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът О. А. О., ЕГН ********** от *** чрез пълномощник адв.Г. М.
от АК – Русе твърди, че на основание Нотариален акт № 67, том I, рег. № 734,
дело № 64/09.06.2021 г. на Нотариус Б. Б. с рег. № 728 при НК с р-н на д-е РС–
Кубрат е собственик на поземлен имот с идентификатор 06481.43.9, находящ
се в землището на с. Брестовене, местност „Чардаклии“ с площ 13319 кв. м,
номер по предходен план: 043009, подробно описан в исковата молба.
Цитираният имот му бил предаден от И. Ч. като наследник на собственика Ю.
М. К. за стопанисване от 2000 г., а с Пълномощно № 659/17.01.2014 г. в полза
на ищеца било учредено право да ползва и стопанисва всички наследствени
имоти на И. Ч. с клауза „да прехвърля и придобие за себе си“ наследствените
недвижими имоти в с.Брестовене.
Срещу баща му – А. Р. О. била образувана преписка в РУ–Кубрат по
жалба на ответника за това, че извършва самоуправни действия като обработва
имот № 043013 с площ 12.514 дка в землището на с. Брестовене, който З. Д.
Ю. ползвал на основание Договор за наем за стопанската 2020/2021 г. Ищецът
1
сочи, че преустановил обработването както на имот с № 043013, така и на този
с идентификатор 06481.43.9 до приключване на преписката. Твърди, че през
това време ответникът пожънал засадената от ищеца продукция и в двата
имота, въпреки че бил наемател само на имота с № 043013.Заявява, че по този
начин З. Д. Ю. се е обогатил неоснователно, като ожънал 9.321 тона пшеница
на стойност 4847 лева. Поради това на основание чл.59 от ЗЗД ищецът
предявява претенция ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
4 847.00 лева, представляваща обезщетение за пожънатия без правно
основание имот с идентификатор 06481.43.9, от който добил 9.321 тона
пшеница с цена 521 лв. на тон, засят от О. през стопанската 2020/2021 г.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът З. Д. Ю., ЕГН ********** от *** чрез пълномощник адв.Д.
Д. от АК – София депозира писмен отговор, с който като оспорва заявените от
ищеца факти във връзка с предявения иск, а именно, че ищецът не е бил
собственик на имот с идентификатор 06481.43.9 в м. „Чардаклии“ в
землището на с.Брестовене, а само държател на същия; поради това, че не е
владял, а само държал имота неоснователно претендира сумата в размер на
4 847 лв., ангажира становище, че искът е недопустим, а в условията на
евентуалност – и неоснователен.
В срока за писмен отговор ответникът З. Д. Ю. чрез пълномощника си
предявява срещу ищеца инцидентен отрицателен установителен иск, с който
оспорва правото на собственост на О. А. О. върху процесния имот. Твърди, че
самият ищец е въвел твърдения, които принципно изключват наличието на
анимус по отношение на процесната нива, тъй като се позовава на
пълномощното, изходящо от И. Ч.. Излагайки подробно доводи, с които
оспорва твърденията на ищеца, моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че О. А. О. не е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 06481.43.9, находящ се в землището на с. Брестовене, м.
„Чардаклии“, подробно описан, и да отмени изцяло Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 67, том I, рег. № 734, дело № 64/09.06.2021
г. на Нотариус Б. Б. с рег. № 728 при Нотариалната камара.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
2
Страните не спорят, че бащата на ищеца и ответникът са земеделски
производители като бащата на ищеца е управител на „Кърови“ ООД.
Между страните не е спорно обстоятелството, а се установява и от
приетите писмени доказателства – скици и справка за съседни имоти (л. 182),
че в местността „Чардаклии“ в землището на село Брестовене, община Завет,
имот № 043009 с площ от 13.316 дка и имот № 043013 с площ от 12.514 дка, и
двата по отменения план, са съседни.
Не е спорно също, че тези два имота понастоящем представляват имоти,
както следва: имот с идентификатор 06481.43.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-358/23.05.2022 г. с
площ от 13319 кв. метра в м. „Чардаклии“ в землището на с. Брестовене, а
другия – имот с идентификатор 06481.43.13 с площ 12516 кв. метра в същата
местност и землище.
Ищецът твърди, че от 09.06.2021 г. е собственик на имот № 043009, сега
имот с идентификатор 06481.43.9 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-358/23.05.2022 г. с площ от 13319 кв.
метра в м. „Чардаклии“ в землището на с. Брестовене, легитимирайки се с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 67, том I, рег. № 734,
дело № 64/09.06.2021 г. на нотариус рег. № 728 на НК. Заявява, че имотът му е
бил предаден по силата на предоставено му Пълномощно № 659/17.01.2014 г.
от И. Ч., като наследник на собственика Ю. М. К. (л.19 – л. 20).
Не се спори между страните, че през стопанската 2020/2021 г. имот с
идентификатор 06481.43.9 е бил обработван от ищеца и неговия баща, а имот
с идентификатор 06481.43.13 – от ответника. Ищецът претендира да
обработва имота на основание предоставеното му пълномощно, цитирано по-
горе, а ответникът – договор за отдаване под наем на земеделска земя от
23.07.2020 г. (л. 15), както и съставения по-късно нотариален акт за
собственост.
Страните не спорят, че на 12.04.2021 г. по жалба на ответника до РУ –
Кубрат е била образувана проверка № УИ 290000-2068/12.04.2021 г. по повод
опит бащата на ищеца – А. Р. О. да обработва имот с идентификатор
06481.43.13, на който З. Д. Ю. е наемател през стопанската 2020/2021 г.
Проверката е приключила със съставянето на предупредителен протокол на А.
Р. О. на основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР.
3
През месец юли 2021 г. ищецът констатирал, че посятата от него през
есента на 2020 г. пшеница в поземлен имот с идентификатор 06481.43.9 е
пожъната. Подал жалба в РУ – Кубрат, и след извършена предварителна
проверка е образувано Досъдебно производство № 290ЗМ-66/2022 г. за това,
че през месец юли 2021 г. от недвижим имот с идентификатор 06481.43.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с. Брестовене,
общ.Завет, местността „Чардаклии“ чрез използване на неустановено
техническо средство е отнел чужда движима вещ – около 9300 тона
селскостопанска продукция – пшеница, на стойност около 48 000 лв. от
владението на А. О. Р. от с. Брестовене, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл.
194, ал. 1 от НК. Така образуваното ДП е спряно и по същото няма
привлечено обвиняемо лице.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, том VI,
рег. № 05770, дело № 768/09.12.2021 г. на нотариус рег. № 004 на НК ищецът и
съпругата му продали на Х. Х. Х.. процесния поземлен имот с идентификатор
06481.43.9.
Приета като доказателство е и аналитична оборотна ведомост (л. 199),
представляваща счетоводна справка от счетоводството на ищеца за цена на
декар извършена селскостопанска обработка за стопанска година от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
По иниициатива на всяка от страните са събрани гласни доказателства.
В показанията си св. Г. Л. посочва, че е земеделски производител и
животновъд и заедно с О. си помагат със земеделската техника, която имат,
при обработката на нивите. Твърди, че първоначално О. е обработвал цялата
нива от близо 25 дка в местността „Кюмюрлии“ в Острово, между Острово и
гр. Завет. 2020 г. помогнал да засеят житото, преди това имало царевица, а
през лятото, когато трябвало да го жънат, житото го нямало, защото вече било
пожънато.
От показанията на св. А. О., баща на ищеца, се установява, че със сина
си работят двата имота от десет години, защото имат пълномощно от
наследниците. Посочва, че този имот се състои от два парцела – единия 13
дка, а другия – 12 дка. През стопанската 2020/2021 г. един от наследниците е
предоставил тезе 12 дка на ответника за обработка. Твърди, че З. е разорал
4
цялата нива, включително и тяхната част, и я засял.
Когато трябвало да пожънат, отишъл с комбайна и със св. Л. и видял, че
нивата е пожъната. Не е видял кой е пожънал пшеницата, но според него няма
кой друг да е освен ответника. Пожъната била и частта на ответника, и
тяхната част от нивата. Подал жалба в полицията, защото търсил З. и по
телефона, и в дома му, но не го открил. Нивата се намирала между Острово и
Завет, но е в землището на с. Брестовене, в местността „Узунджата“.
От показанията на св. А. А., който работи като механизатор при
ответната страна, се установява, че обслужва тракторите на З.. Обработвал
една нива на ответника между Острово и Завет, в местността „Чардаклии“ в
землището на с.Брестовене, но отдалечена от селото. Твърди, че нивата на З. е
от долвана страна към Завет, а другата е от горната страна по пътя за Острово.
Заявява, че стопанската 2020/2021 г. обработвали долната част на нивата на З..
Когато отишли да жънат той бил с трактора по-напред, а ответника идвал след
него с комбайна. Твърди, че когато пристигнал на нивата горната част вече
била ожъната. По пожънатото разбрал, че е била засята с пшеница. Не знае кой
обработва тази нива, нито кой я е ожънал. Те с ответника започнали за жънат
долната част на нивата, която била на З..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото
възпроизвеждат факти, които са възприели лично, макар първите двама
свидетели посочват, че нивата се намира в друга местност.
При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения насрещен инцидентен отрицателен установителен иск
Правният интерес от предявен иск е абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на иска. Относно вещни искове за собственост
дългогодишната съдебна практика, включително и тълкувателна, е
единодушна, че правен интерес е налице само при спор за материално право,
тоест при спор между страните по делото коя от тях реално и правно е носител
и титуляр на процесното вещно материално право. Ето защо, за да се води
установителен иск за вещни права, независимо от формата му, следва да се
твърди и доказателствено индикира, че ищецът е носител на вещните права,
които ответникът неоснователно оспорва или смущава.
5
Както се посочи и по-горе всяка от страните през стопанската 2020/2021
г. е обработвала както следва: ищецът имот с идентификатор 06481.43.9, а
ответникът – имот с идентификатор 06481.43.13. Ответникът като насрещен
ищец по отрицателния установителен иск не претендира каквито и да било
вещни права по отношение на имот с идентификатор 06481.43.9. При това
положение съдът намира, че насрещният ищец няма правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск.
С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк. дело 8/2012г.
е прието, че при предявен отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права ищецът следва да установи наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес,
производството се прекратява. Ето защо съдът намира, че производството по
предявения отрицателен установителен иск следва да бъде прекратено поради
недопустимост.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД
Искът се основава на твърденията, че ищецът е имал правото през
стопанската 2020/2021 г. да упражнява фактическата власт върху имот с
идентификатор 06481.43.9 в землището на с. Брестовене, засял е същия
с пшеница и е извършил всички агротехнически обработки, но е обеднял с
пазарната стойност на неполучената реколта, тъй като ответникът без
основание е получил това благо като е пожънал площите на ищеца и така се
е обогатил за сметка на ищеца.
Твърденията на ищеца, че е обработвал имота с посочения
идентификатор не се оспорват и от ответната страна, която от своя страна
установява, че е обработвала съседния имот, а именно този с идентификатор
06481.43.13. Както посочват в показанията си свидетелите, водени от ищеца,
до стопанската 2020/2021 г. ищецът е обработвал и двата имота. След като
ответникът уведомил ищеца, че за стопанската 2020/2021 г. има договор за
наем с един от наследниците по отношение на имот с идентификатор
06481.43.13, ищецът е преустановил обработването му.
При това положение страните не спорят, че за посочения период всяка
от тях е обработвала на законно основание цитираните имоти.
При този иск ищецът следва да докаже, че е намалял актива на
6
имуществото му, пропуснал е да го увеличи и/или се е увеличил пасива на
имуществото му; че ответникът се е обогатил - увеличил е своето
имуществено състояние, намалил е пасивите си или си е спестил разходи за
сметка на ищеца, че обогатяването и обедняването на страните по делото
произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между тях и че ищецът няма
друго средство за правна защита, защото в противен случай искът му ще е
лишен от правен интерес.
Не се установи от събраните по делото доказателства, че ответникът е
пожънал нивата, обработвана от ищеца. Нещо повече, за установяване на това
обстоятелство – кой е отнел от владението на ищеца около 9300 тона
селскостопанска продукция – пшеница, е образувано Досъдебно производство
№ 290ЗМ-66/2022 г., по което до датата на последното съдебно заседание по
делото няма привлечено обвиняемо лице. Нито свидетелят Л., нито
свидетелят Р. са видели ответникът да жъне и прибира пшеницата от имота с
идентификатор 06481.43.9. В показанията си св. Р. посочва – „Аз не видях той
да влиза с негова техника, но то си личи… Той е ожънал, няма кой друг“.
Свидетелят предполага, предвид влошените си отношения с ответника, че
последният е този, който може да е пожънал нивата с пшеница. При това
положение съдът намира, че по делото не са събрани безспорни доказателства
сочещи, че именно З. Д. Ю. е пожънал имот с идентификатор 06481.43.9 и е
прибрал реколтата от пшеница през лятото на 2021 г. След като не е изпълнен
фактическият състав на неоснователното обогатяване съдът намира, че
претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана.
По разноските:
При този изход на делото всяка от страните има право на разноски.
Ответникът З. Д. ХЮ. е направил разноски както следва: 1500 лв. –
адвокатски хонорар, от които 700 лв. за защита по осъдителния иск и 800 лв. за
защита по установителния иск, 50 лв. държавна такса за предявяване на
установителния иск, 15 лв. държавна такса за съдебни удостоверения, 15 лв.
държавна такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка, 50 лв.
държавна такса за издаване на скица за поземлен имот.
Така в полза на ответника З. Д. ХЮ., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да се присъдят разноски 700 лв. – разноски за адвокатски хонорар по
осъдителния иск.
7
Основателна е и претенцията на ищеца като насрещен ответник по
предявения установителен иск за присъждане на разноски. Същият е направил
такива в размер на 1 400 лв. за адвокатски хонорар и 223 лв. – държавна такса
по осъдителния иск, поради което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да му
се присъди за разноски сумата 700 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от З. Д. Ю., ЕГН
********** от *** против О. А. О., ЕГН ********** от *** инцидентен
отрицателен установителен иск поради недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният на основание чл. 59 от ЗЗД
от О. А. О., ЕГН ********** от *** против З. Д. Ю., ЕГН ********** от ***
иск за заплащане на сумата 4 847.00 лева, представляваща обезщетение в
размер на пазарната стойност на 9.321 тона пшеница, пожъната без правно
основание от имот с идентификатор 06481.43.9 с площ от 13319 кв. метра,
находящ се в землището на с. Брестовене, общ. Завет, в местността
„Чардаклии“ през стопанската 2020/2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, О. А. О., ЕГН **********
от *** да заплати на З. Д. Ю., ЕГН ********** от *** сумата 700.00 лева
(седемстотин лева, нула ст.) – сторени разноски по производството съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 4 от ГПК, З. Д. Ю., ЕГН **********
от *** да заплати на О. А. О., ЕГН ********** от *** сумата 700.00 лева
(седемстотин лева, нула ст.) – сторени разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________

8