РЕШЕНИЕ
№ ………, 15 декември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Н. ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 3546 по описа за
2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове по чл.288, ал.1, т.2, б. „А“ от КЗ (отм.) и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът „Е.Х.“ АД твърди,
че на 29.07.2012г. в гр.София
притежаваният от дружеството лек автомобил „М.К.“ с рег. № ******* е участвал в
пътно произшествие, при което на автомобила са причинени повреди. Поддържа, че
вината за произшествието е на водача, управлявал другия автомобил, участник в
това произшествие – Н.Л.Б., който е управлявал след употреба на алкохол и е
навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал на светофара. Ищецът поддържа,
че докато е изчаквал произнасяне по неговата претенция за обезщетяване на
вредите по автомобила, сам е поправил автомобила, като действителният размер на
вредите възлиза на 20 326,80лв. Поддържа, че едва през м.август 2013г. е
установено, че застрахователната полица на виновния водач Б. е била анулирана
преди произшествието, поради което
ищецът е сезирал Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за вредите по
автомобила, но такова обезщетение е било отказано. Поддържа , че отказът на Гаранционния фонд е
неоснователен и предявява искове за осъждане на фонда да заплати сумите 20
326,80лв. обезщетение за вредите по автомобила и сумата 421,88лв. лихва за
забава за времето от 30.03.2015г. до
предявяване на иска на 22.05.2015г. Претендира освен това законна лихва и
разноски.
Ответникът Г.Ф. оспорва исковете изцяло, като твърди, че не
са налице основания за ангажиране на отговорността му. Поддържа, че вина за
произшествието има изцяло водачът на собствения на ищеца автомобил. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на
страната на ответника Н.Л.Б. оспорва исковете изцяло като неоснователни.
Поддържа, че механизмът на произшествието е различен от този, описан в исковата
молба и че той няма вина за настъпването му.
Софийски градски съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът „Е.Х.“ АД е собственик
на лек автомобил „М.К.“ с рег. № *******. Съгласно протокол за пътнотранспортно
произшествие, съставен от служител на
МВР-СДВР, на 29.07.2012г. в 9,20часа в гр.София, на кръстовището на
бул. „Царица Йоанна“ и бул. „Панчо Владигеров“
посоченият лек автомобил, управляван от Л.Т., е участвал в пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. №
*******, управляван от Н.Б.. Според протокола, водачът на собствения на ищеца
автомобил с рег. № ******* се е движел по бул. „Панчо Владигеров“
и на кръстовището е предприел маневра ляв завой на непозволен сигнал на
светофара, при което е настъпило произшествие с движещия се отляво
автомобил на Н.Б..
Съгласно протокола за
произшествието водачът Н.Б. е бил употребил алкохол, като установената от служителя
на МВР-СДВР концентрация на алкохола е била между 0,5 и 1,2 промила. В
протокола също така е удостоверено, че Б. е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в „Б.И.“ ЗАД със
срок на валидност до 10.02.2013г.
Съгласно служебна бележка от
СДВР, отдел „Пътна полиция“, издадена на 14.09.2012г., срещу Н.Б. е образувано
административно наказателно производство и е издадено наказателно
постановление № АН1698 от 27.08.2012г.
Не се установява това наказателно постановление да е влязло в сила. Съгласно
удостоверения, издадени от СДВР, отдел „Пътна полиция“, на 15.02.2016. и на
25.03.2016г., АНП 1698/2012г. е
прекратена, защото при извършено кръвно изследване е отчетен резултат 0,0 промила концентрация в кръвта на Н.Б. и срещу това лице
няма издаден акт за установяване на административно нарушение или наказателно
постановление. От представената в цялост
преписка на СДВР се установява, че акт за установяване на
административно нарушение срещу Б. е бил издаден на 29.07.2012г., но преписката
е прекратена на основание чл.54 от ЗАНН след констатираната концентрация на
алкохол в кръвта 0 промила.
С влязло в сила съдебно
решение по а.н.д. № 19176/2012г. на Софийски районен съд
е отменено наказателно постановление, с което на Л.Т. е наложено административно наказание за
нарушение извършено при описаното пътнотранспортно произшествие.
Съгласно две фактури с номера
31и 32, издадени на ищеца от „А.И.“ ЕАД на 2.04.2013г., стойността на ремонтните работи по автомобила
„М.К.“ е била съответно 22 718,89лв. и 5 908,36лв.
На 30.07.2012г. от името на ищеца е било подадено искане за
оценка на щета по застраховка „гражданска отговорност“ до ЗД „Б.И.“ АД. Към
искането е приложен и опис на щетите по автомобила „М.К.“. С ликвидационен
акт по искането от 16.08.2013г. ЗД „Б.И.“
АД е констатирало, че не е в риск
„гражданска отговорност“, тъй като полицата е анулирана.
С писмо от 2.12.2014г. ЗД „Б.И.“ АД е
уведомило Гаранционния фонд, че застрахователната полица за автомобила „Шкода Фелиция“, с
рег. № *******, участвал в посоченото пътнотранспортно произшествие, е била
анулирана на 25.05.2012г. и че по тази
причина застрахователното дружество не
носи отговорност за изплащане на
обезщетение по застрахователното събитие.
На 29.12.2014г. ищецът е отправил искане до Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетение за повредите по лекия автомобил „М.К.“, причинени му
по време на пътнотранспортното произшествие на 29.07.2012г. С писмо от
26.03.2015г. Гаранционният фонд е
уведомил ищеца, че изплащането на
обезщетение за вредите е отказано поради липса на допълнителни
доказателства кой от двамата водачи е виновен за произшествието.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза, средната пазарна стойност на разходите за
възстановяване на автомобила „М.К.“ е 20 326,80лв. Действителната стойност
на автомобила към датата на произшествието е
49 831лв., а разходите за
възстановяване на щетите, определени на базата на експертна оценка е
13 413,61лв. Периодите на червена и съответно зелена светлина на
светофарите за посоките на движение на двата автомобила не съвпадат, но липсват
еднозначни доказателства за това при каква светлина двамата водачи са навлезли
в кръстовището.
Свидетелят Л.Т. дава показания, че при
произшествието се е движел с лекия автомобил „Мазерати“
по бул. „Панчо Владигеров“ и на кръстовището с бул.
„Царица Йоанна“ близо до магазин „Билла“ е изчаквал в лява лента за ляв завой.
Пред него е имало 2 или 3 автомобила, които също са чакали на червен светофар,
а след като секцията за ляв завой е светнала и ги е пропуснала, всички коли са
потеглили в пакет. Според свидетеля, продължителността на зеления сигнал на
светофара е достатъчна, за да преминат 5-6 коли. Свидетелят е бил последен в
колоната за ляв завой и когато е навлязъл в средата на кръстовището, е видял от
лявата му страна кола, движеща се с висока скорост. Свидетелят е опитал с
маневра вдясно да избегне удар, но другата кола не е направила такъв опит, нито
се е чул звук от спирачки и е последвал удар в лявата част на автомобила „Мазерати“. Според свидетеля, другият автомобил се е движел в средна лента и е бил
първа кола. Преценката на свидетеля е, че другият автомобил „Шкода“ е имал
пълна възможност да избегне удара, но не е предприел такава маневра. Повредите
по автомобила „Мазерати“ са били в предната лява
част. Докато е изчаквал пристигането на
контролните органи, свидетелят Т. е обиколил
кръстовището и е чул от очевидци, че виновен за произшествието е другият
водач, който е преминал на червен сигнал на светофара. След пристигането на
контролните органи двамата водачи са били проверени за алкохол и пробата на
другия водач е показвала 1,3 промила.
Независимо от това и от полученото от него сведение от очевидци, при
съставяне на протокола от двамата контрольори за виновен е бил посочен
свидетелят Т., който веднага е възразил. Произшествието е станало в неделя, в
ранен час, при добра видимост и при ниска интензивност на движението.
Свидетелят Н.Т. дава показания, че при
произшествието се е движел след автомобила „Шкода“ в посока направо и е видял
как на кръстовището е излязла кола, в която „Шкодата“
се е ударила. Свидетелят се е движел на десетина метра зад автомобила „Шкода“ и е успял да избегне удар, като е заобиколил отляво.
Свидетелят е видял, че другата кола, участник в произшествието е била „Мазерати“. След произшествието свидетелят е спрял и е
предложил помощ на двамата водачи. Свидетелят е преминал през кръстовището на
зелен сигнал и автомобилът „Шкода“ пред него също е преминал на зелен сигнал.
При това положение автомобилът „Мазерати“ е преминал
на червен сигнал, защото е дошъл от дясната страна на „Шкодата“
и след като за автомобилът „Шкода“
сигналът е бил зелен, за „Мазерати“ е трябвало да
свети червено. Според свидетеля, неговият автомобил и автомобилът „Шкода“ не са
спирали на кръстовището, защото за двамата е светел зелен сигнал и те са
преминали през кръстовището.
При така установените обстоятелства
Съдът намира от правна страна следното:
Гаранционният фонд като специален правен
субект е създаден с цел гарантиране на обезщетяването на пострадали от
пътнотранспортни произшествия или злополуки
в случаите, когато виновните участници или съответните пътни превозни
средства не притежават задължителна застраховка, съгласно българското право.
Фондът има гаранционно-обезщетителни функции и
задълженията му да изплаща обезщетения възникват при строго определени от
закона фактически състави. Към датата, на която е настъпило произшествието,
причинило вреди на собствения на ищеца лек автомобил „М.К.“, посочените
фактически състави са били уредени от чл.288 от отменения КЗ. Изложените в
исковата молба обстоятелства, на които се основава искът за обезщетение за
вреди по лекия автомобил, обуславят правна квалификация на предявената претенция срещу Гаранционния фонд
по чл.288, ал.1, т.2, б. „А“ от КЗ (отм.).
Особената функция на Гаранционния фонд,
както и специалните правила относно фактическите състави, при които фондът
дължи заплащане на обезщетение, водят до извод, че фондът носи отговорност само
в случаите, за които би отговарял и застраховател по съответната застраховка,
ако такава застраховка би била сключена или ако застрахованото лице би било
известно. Затова в разглеждания казус ищецът би имал вземане срещу Гаранционния
фонд за обезщетение за вредите по автомобила „М.К.“ само ако са налице такива
действия на водача на другото превозно средство, участвало в произшествието, за
които действия застраховател на този водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ би дължал такова обезщетение. Горният извод следва и от изричния
текст на чл.288, ал.1, т.2, б. „А“ от КЗ (отм.), който сочи следните правопораждащи факти за вземането за обезщетение:
настъпване на пътнотранспортно произшествие на територията на Република
България, причиняване на това произшествие от обичайно пребиваващо в България моторно
превозно средство и вина на водача на въпросното моторно превозно средство.
В разглеждания случай безспорна е между
страните само първата от посочените предпоставки. Освен това по несъмнен начин
се установява, че в произшествието са участвали моторни превозни средства,
които са регистрирани в България и които, следователно, имат обичайно
местопребиваване на територията на страната.
Не е доказана обаче основната
предпоставка, която би довела до ангажиране отговорността на Гаранционния фонд,
а именно, че вината за това произшествие е на водача на лекия автомобил „Шкода“
Н.Б.. Събраните по делото доказателства не дават основание да се направи извод
за противоправно поведение на водача Б., защото констатациите на контролните
органи на СДВР за нарушения на правилата във връзка с произшествието се
свеждат единствено до установена употреба на алкохол от страна на Н.Б., но не и
до други нарушения от негова страна. Тези констатации очевидно са оборени с
последващото кръвно изследване, отрицателният резултат от което е послужил като
основание за прекратяване на административно-наказателното производство спрямо
него. Съставените официални документи във връзка с произшествието не показват
наличието на някакво друго нарушение на правилата за движение, извършено от
този водач. Свидетелските показания също не дават основание да се приеме противоправно
и виновно поведение на Н.Б.. Така показанията на свидетеля Т. сочат на спазване
на правилата за движение от страна на Н.Б., а показанията на свидетеля Т. не са
в състояние да ги разколебаят и да мотивират извод за извършено нарушение. Това
е така, защото по отношение на ключовия факт при какъв сигнал на светофара
водачът Б. е премина през кръстовището показанията на свидетеля Т. не се
базират на негови собствени възприятия, а на информация, която е получил от
други, неустановени лица.
За възникване на претендираното от ищеца
вземане е без значение дали и доколко вина за произшествието има другият водач,
участвал в него, управлявайки собствения на ищеца автомобил „М.К.“. Установяването
на такова обстоятелство е извън предмета на доказване с оглед основанието на
предявения иск, поради което от обстоятелството, че издаденото срещу
свидетеля и водач на посочения автомобил
Л.Т. наказателно постановление е отменено не могат да се правят никакви изводи относно
предпоставките за пораждане на отговорността на ответника за обезщетение.
По изложените съображения не може да се
приеме, че при участието си в произшествието Н.Б. е извършил действия, за които
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ би носил отговорност.
Следователно, не са налице предпоставките за пораждане на задължение и за
Гаранционния фонд за изплащане на търсеното обезщетение. Предявеният иск за
обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради липсата на главно вземане на ищеца
към ответника за обезщетение не възниква и акцесорно
вземане за лихва за забава. Ето защо и искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.3 и ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
производството, включващи разходите за
свидетел и за експертиза от общо 340лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи при условията на чл.37 от ЗПП в
размерите, посочени в чл.25, ал.1 и ал.2 от ПЗПП в размер 450лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация
чл.288,
ал.1, т.2, б. „А“ от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Е.Х.“ АД, ЕИК *******,
гр.София, ул. „*******против Г.Ф., ***, за присъждане на сумите 20 326,80лв. обезщетение за вредите по лек
автомобил „М.К.“ с рег. № ******* от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 29.07.2012г. и 421,88лв.
лихва за забава от 30.03.2015г. до
22.05.2015г.
ОСЪЖДА „Е.Х.“ АД, ЕИК *******, гр.София,
ул. „*******да заплати на Г.Ф., ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК
сумите 340лв. разноски и 450лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника Н.Л.Б., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: