Присъда по дело №109/2022 на Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10/18.07.2022г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 109/2022 г. ПО ОПИСА НА ЯОС

ЯОП е предявила обвинение против Г. Д. Г. от с. ******, обл. Ямбол, за
престъпление по чл.343, ал.1, б. в) вр. чл.342, ал.1 от НК, изразяващо се в
това, че:
На **.**.**** год. около 12:30 часа в с. ********, обл. *****, на ул.
„**** *******“, в района на южния край на селското гробище, при
управление на МПС – лек автомобил „******* ******“, с рег. № * **** **
негова собственост, е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1, чл.25,
ал.1, чл.25, ал.2, изр.1 и чл.37, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал
ПТП с мотоциклет „*******“, с белгийски рег. № *-***-***, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т. К. Т. от гр. ******.
По искане на Е. К. – лично, като лице във фактическо съжителство с
пострадалия, и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните му низходящи Д. Т. К. и К. Т. К., направено в срока по чл.77,
ал.3 от НПК - преди започване на разпоредителното заседание, същата бе
конституирана като частен обвинител в горните й качества.
В съдебна фаза по искане на защитника производството протече по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК, с признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подсъдимия и съгласие да не се събират доказателства за тях.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението така,
както е предявено. Фактическата обстановка в обвинителния акт счита за
безспорно установена, предвид направеното от подсъдимия признание, което
намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното
призводство доказателства. Поради това намира обвинението за доказано и
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. С оглед признанието на
вината и чистото съдебно минало на подсъдимия, предалга да му се определи
наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум от две
години. Пледира за отложено изтърпяване на наказанието и за прилагане
разпоредбата на чл.343г от НК чрез налагане и на наказание лишаване от
право да се управлява МПС.
Частният обвинител чрез повереника поддържа обвинението наред с
прокурора. Пледира на подсъдимия да се наложи минимално наказание
лишаване от свобода, и след редуциране размера му съобразно разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, да се постанови то да бъде с отложено изтърпяване.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и с редовно
упълномощен защитник – адвокат. Признава вината си, както и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поднася искрени
съболезнования на близките на пострадалия и изразява съжаление за
стореното. Моли за по-леко наказание, както и за съобразяване размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС с обстоятелството, че се
1

придвижва до работното си място с лек автомобил.
По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението,
приложението на чл.55 НК при определяне размера на наказанието лишаване
от свобода и начина на изтърпяването му защитникът се солидаризира изцяло
със становището на прокурора. В допълнение излага, че освен изтъкнатите от
обвинението смекчаващи отговорността обстоятелства, при определяне
размера на наказанието следва да се отчетат трудовата заетост на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, добросъвестното му
поведение след настъпване на ПТП, предвид подадения сигнал на тел.112,
липсата на извършени сериозни нарушения на правилата за движение по
пътищата, както и съществения принос на пострадалия към вредоносния
резултат. Намира, че в случая не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства и пледира за определяне на наказанието лишаване от свобода
под предвидения специален минимум от две години, за отложено
изтърпяване на същото и за налагане на наказание лишаване от право да се
управлява МПС за срок, ненадвишаващ размера на наказанието лишаване от
свобода.
За да постанови присъдата си, на основание чл. 373, ал.3 вр. с чл.
372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Г. Д. Г., роден на **.**.****г., живеел в с. ****** и
работел във „***“ – ****. Отличавал се като отговорен, неконфликтен и
стриктен. Бил отзивчив и при необходимост с готовност помагал както на
колеги, така и в Кметството в с. ******. Ползвал се с авторитет и уважение на
работното си място и в селото.
Същият бил правоспособен водач на МПС от 19** г и към **.**.****г.
притежавал СУМПС № ********* от **.**.**** г. за кат. „В“ и „АМ“. Бил
наказван общо четири пъти по административен ред за леко наказуеми
нарушения правилата за движение по пътищата с налагане на глоба с фиш,
две от които извършени в рамките на четири години преди горната дата и две
преди това, съответно през 20**-та и 20**-та година. Не бил наказван с
влезли в сила НП за нарушения на правилата за движение, не бил осъждан
или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел
ІV от НК.
Пострадалият Т. К. Т., роден на **.**.****г., бил правосподобен водач
на МПС от 20**г. Притежавал СУМПС № ********* от **.**.****г. за кат.
„А“, „В“, „С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“, и бил наказван многократно по
административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата – тринайсет пъти с влезли в сила НП и тринайсет пъти с налагане на
глоба с фиш, вкл. за управление на МПС със скорост над разрешената. Със
ЗППАМ № **-****-******/**.**.****г. на ОДМВР – ******, на основание
чл.171, т.1, б. б) от ЗДвП, свидетелството му за управление на МПС било
временно отнето, заради извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а
именно, управление на МПС след употреба на алкохол.
На **.**.**** г. около 12:30 часа подсъдимият управлявал собствения
2

си л.а. „******* ******“ с рег.№ * **** ** движейки се по ул. „**** *******“
в с. ********, обл. ****, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово със скорост от
около 25 км/ч. Движението се осъществявало при оптимални пътни и
атмосферни условия - по прав равнинен пътен участък, без хоризонтални и
вертикални криви, по пътно платно със суха асфалтова настилка, разделено
на две еднакви пътни ленти с единична надлъжна прекъсната линия - МЗ, при
дневни условия, ясно време и добра видимост, и в дясната лента за движение.
На предната дясна седалка в автомобила пътувала съпругата на подсъдимия
св. Я. Л. Г.. Зад автомобила се движили последователно един след друг л.а.
„***** ** *“ с рег.№ ** **-** **, тъмнозелен на цвят, управляван от св. Д. П.,
а зад него - л.а. „********** *****“ с рег.№ * **** **, светлосив на цвят,
управляван от св. В. З..
По същото време и при същите пътни и атмосферни условия, със
скорост от около 107 км/ч, попътно и зад горепосочените МПС по пътя се
движел мотоциклет „*******“ с белгийски рег. № *-*** ***, управляван от
пострадалия Т. К. Т..
Пътят, по който се осъществявало движението, минавал покрай
гробищния парк, който се намирал вляво по посоката на движение на
превозните средства, и подсъдимият и съпругата му решили да го посетят. За
целта, достигайки южния край на гробището, подс. Г. подал ляв светлинен
пътепоказател и предприел извършване на маневра завиване наляво, с цел
навлизане и паркиране в крайпътния участък след левия тротоар, намиращ се
между южната ограда на гробищния парк и северната ограда на стопанския
двор на „* * * ****** ООД - с.********. В момента на предприемане на
маневрата управлявания от пострадалия мотоциклет бил предприел маневра
изпреварване на движещите се пред него леки автомобили, бил навлязъл в
лявата лента по посока на движението си и се намирал на разстояние от около
64 м преди мястото на удара. Несъобразявайки това обстоятелство преди
предприемането на маневрата завиване наляво, и въпреки наличието на
техническа възможност да възприеме приближаващия се мотоциклет в
огледалата за обратно виждане на разстояние около и над 100 м зад
автомобила, подсъдимият го насочил косо наляво, преминал през съседната
лява пътна лента и в момента на навлизането му върху левия тротоар, на
около 1,4 - 1,6 м вдясно от левия край на платното за движение и изцяло в
лентата, предназначена за насрещното движение, последвал удар с
мотоциклета, управляван от постр. Т.. За лекия автомобил ударът бил
страничен, приплъзващ и съсредоточен в лявата му страна в областта на
лявата врата, а за мотоциклета – в дясната страна в областта на предната гума,
десния фар и тялото на мотоциклетиста Т. Т.. Подсъдимият реагирал с
аварийно спиране и автомобилът се е установил окончателно в покой изцяло
върху левия тротоар. В резултат на удара мотоциклетистът изпаднал от
мотоциклета върху левия тротоар по посока на своето движение, претъркулил
се и окончателно се установил в покой по очи пред портала на същия
стопански двор. Вследствие на удара със значителна сила в автомобила и
върху повърхността на терена, пострадалият получил тежка съчетана гръдна и
коремна травма, с множествени счупвания на десните ребра, с контузия на
3

белите дробове, с разкъсвания на черния дроб по долната повърхност и
наличие на около 1 л кръв в коремната кухина, масивни ретроперитониални
хематоми предимно в дясното ретроперитониално пространство с масивни
кръвоизливи и хематоми, тежка травма на сърцето и аортата, с контузионни
кръвоизливи в областта на предната повърхност на сърцето и пропуквания на
стената на аортата в областта на дъгата й, разкъсване на десния бъбрек в
областта на неговия горен полюс, както и тежка гръбначно-мозъчна травма
със счупвания на напречните израстъци на трите последни поясни прешлени
и контузионни увреждания на гръбначния мозък на това място.
След удара мотоциклетът запазил устойчивост върху двете си колела,
продължил движението си закъснително, напред и наляво, навлязъл през
портала на стопанския двор на „* * * ****** ООД - с.********, прохлузил се
в теглича на намиращата се там сламопреса, преминал през купчина нацепени
дърва, след което, предвид закъснителното си движение и достигната ниска
скорост, загубил устойчивост и паднал, полегнал на десните си състави.
Междувременно, по настояване на подсъдимия, съпругата му подала
сигнал на тел.112, след което поради деформациите в областта на лявата врата
на автомобила, с помощта на св. Г. М. Г двамата излезли през дясната му
врата. Отишли до пострадалия, който бил в съзнание и опитвал да си свали
каската, и изпълнили указанията на оператора на тел.112 да не го пипат и
местят. Малко след това на място пристигнали полицейски екип и екип на
ЦСМП, който транспортирал Т. в МБАЛ „**. ********“ АД – гр. ***** в
тежко шоково и дълбоко коматозно състояние. Там по спешност същият бил
настанен в ХО, предприета била оперативна интервенция с десностранна
торакоцентеза и включване на белия дроб на аспирационна система, а във
връзка с наличието на кръв в коремната кухина и лапароцентеза с последваща
лапаротомия. Въпреки оказаната му медицинска помощ, тежкото общо
състояние на пострадалия продължило и няколко часа по-късно същият
починал в операционната.
Подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол, като резултатът
бил отрицателен. Извършен бил оглед на местопроизшествието.
Към момента на настъпване на ПТП в кръвта на пострадалия Т. също не
се съдържал етилов алкохол.
Вследствие на удара между превозните средства по лекия автомобил
„******* ******“ били причинени материални щети в размер на 1039,50 лева,
при средна пазарна стойност на автомобила 2500 лева, а по мотоциклета
„*******“ били причинени материални щети в размер на 2184 лева, при
средна пазарна стойност на същия от 18 500 лева.
Според заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза на труп № 92/20**г. в резултат на произшествието, вследствие
блъскане в движещият се пред него лек автомобил, изпадането му от
мотоциклета и удрянето със значителна сила по повърхността на терена на
местопроизшествието, постр. Т. К. Т. получил мотоциклетна травма. При
външния оглед и аутопсията са установени:
4

- множество охлузвания и натъртвания на тъканите в областта на
дясната половина на гръдния кош отпред, отстрани и отзад, но предимно
отпред в дясно;
- множество наранявания в областта на дясната ръка и пръстите на
ръката;
- масивна разкъсно-контузна рана в областта на дясната колянна става и
наранявания в областта на дясната подбедрица и ходилото;
- счупване на дясната ключица и второто дясно ребро;
- наличие на десностранен хемопневмоторакс с множествени
контузионни увреждания на белите дробове, предимно на десния бял дроб;
- тежка травма на сърцето и аортата, контузионни кръвоизливи в
областта на предната повърхност на сърцето и пропуквания на стената на
аортата в областта на дъгата й;
- тежка коремна травма с разкъсвания на черния дроб по долната
повърхност и наличие на около 1 л кръв в коремната кухина;
- масивни ретроперитониални хематоми предимно в дясното
ретроперитониално пространство с масивни кръвоизливи и хематоми;
- разкъсване на десния бъбрек в областта на неговия горен полюс;
- тежка гръбначно-мозъчна травма със счупвания на напречните
израстъци на трите последни поясни прешлени и контузионни увреждания на
гръбначния мозък на това място;
Причина за настъпване на смъртта е съчетаната травма и изпадане на
пострадалия в тежко шоково състояние вследствие тежката гръдна и коремна
травма, с множествените счупвания на десните ребра, контузията на белите
дробове и коремната травма с разкъсването на черния дроб и дълбокото
коматозно състояние, в което е изпаднал вследствие на счупване на черепа в
тилната област. Водещо значение за настъпването на смъртта на пострадалия
има тежката гръдна травма с уврежданията на белите дробове и то предимно
на десния бял дроб, както и на сърцето и аортата, а на второ място - тежката
коремна травма. Тежестта на гръдната травма се изразява в множествените
счупвания, контузионни изменения на белите дробове и пропукванията на
аортата. Всичко това е довело до изпадане на пострадалия в състояние на
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Тежестта на коремната
травма се изразява в разкъсванията на черния дроб, контузията на десния
бъбрек с размачквания в разкъсванията на горния полюс със значителни
ратроперитониални хематоми и загубата на кръв от местата на разкъсванията
им.
Екпертът е заключил, че настъпването на смъртта е било неизбежно и
неминуемо, и се дължи на получените травматични увреждания при
възникналото ПТП и настъпилите усложнения в тази връзка, които са пряка и
непосредствена последица на възникналото ПТП. Дал е заключение, че
описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при възникналото
5

ПТП, а гръдната и коремната травма добре отговарят да са били получени
при удрянето на дясната половина на тялото на мотоциклетиста по
повърхността на терена на местопроизшествието. Травмите в областта на
горните и долните крайници са получени при изпадането на пострадалия от
катастрофиралия мотоциклет и плъзгането на тялото по повърхността на
пътното платно.
От заключението на допълнителната петорна автотехническа експертиза
е видно, че поради избраната от пострадалия скорост на движение от 107 км/ч
същият не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Експертите са
категорични, че при управление на мотоциклета с максимлно разрешената
скорост за движение в населено място от 50 км/ч, опасната му зона за
спиране е 28,4 м, при което положение Т. би имал възможност да спре преди
мястото на удара.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства –
от показанията на свидетелите Г. Г., Я. Г., И. П., В. З., Д. П., Е. К., Н. П. и К.
К., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените
съдебномедицинска, съдебно-химически, видеотехнически, оценителна
автотехническа и допълнителна петорна автотехническа експерзити, от
обективните находки, отразени в протокола за оглед от **.**.****г. и
приложения към него фотоалбум (том I, л. 4-47 от ДП), както и от писмените
доказателства по делото - справка за съдимост рег. № 895/**.**.****г.,
издадена от БС при ЯРС, 2 бр. справки относно правоспособността на
водачите и наложените им наказания (том I, л.127-130 от ДП), протокол за
доброволно предаваде от **.**.****г. и др., които, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се затова се кредитират изцяло от съда.
Съдът не даде вяра единствено на заключенията на тройната и
допълнителната тройна автотехнически експертизи, по съображения, че при
изготвянето им не са взети предвид всички доказателствени източници, а
именно, показанията на установените впоследствие и разпитани в качеството
на свидетели водачи на леките автомобили, движещи се зад управлявания от
подсъдимия автомобил, и не са съобразени със спецификите при управление
на мотоциклет и особеностите на траекторията на движение на системата
„мотоциклет-мотоциклетист“.
Заключението на вещите лица по назначената допълнителна петорна
АТЕ съдът кредитира изцяло, защото е изготвено от пет доказани
специалисти в областта на автомобилното дело, обосновано е, съдържа
подробна аргументация, логична и научнообоснована интерпретация както на
обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него
фотоалбум, така и на всички свидетелски показания, вкл. и тези на
свидетелите П. и З., съобразено е с особеностите, свързани както с
управляемостта на мотоциклета, така и на траекторията на системата
„мотоциклет-мотоциклетист“, изготвено е в съответствие с нормативните
изисквания, и дава обстойни и обосновани отговори със съответната
6

мотивировка по поставените въпроси.
При така изяснената и неоспорена от страните фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Г. е извършил деяние, покриващо всички обективни и
субективни признаци на вмененото му престъпление по чл.343, ал.1, б. в) вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** год. около 12:30 часа в с. ********,
обл. *****, на ул. „**** *******“, в района на южния край на селското
гробище, при управление на МПС – лек автомобил „******* ******“, с рег.
№ * **** ** негова собственост, е нарушил правилата за движение по чл.25,
ал.1, чл.25, ал.2, изр.1 и чл.37, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал
ПТП с мотоциклет „*******“, с белгийски рег. № *-***-***, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т. К. Т. от гр. ******.
От обективна страна е налице извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието
авторство е извън всякакво съмнение и е установено по безспорен начин от
целия доказателствен материал. Налице са извършени от него нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1, чл.25, ал.2, изр.1 и по
чл.37, ал.2 от ЗДвП, тъй като управлявайки горепосочения автомобил, който е
МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП, е извършил маневра „завиване
наляво“ за навлизане в крайпътен участък, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за движещия се зад него в съседната лява лента мотоциклетист и без
да се съобрази с положението и посоката му на движение. От заключението
на допълнителната петорна автотехническа експертиза, което по
гореизложените съображения съдът кредитира изцяло, се установява, че
подсъдимият е имал ясна видимост и възможност чрез огледалата за обратно
виждане да наблюдава пътната ситуция в лявата лента зад автомобила на
разстояние около и над 100 метра и е могъл да забележи навлезлия в
съседната пътна лента мотоциклетист, отстоящ на около 64 метра. Въпреки
това, е навлязъл в същата пътна лента и не го е пропуснал, в резултат на което
е последвал удар между двете МПС. Т.е., осъщественото от подсъдимия
навлизане не е съобразено и с изискванията на чл.25, ал.2 и на чл.37, ал.2 от
ЗДвП, да пропусне ППС, движещи се по пътя, който напуска. В резултат на
удара между двете превозни средства, мотоциклетистът Т. Т. получил
съчетана тежка гръдна и коремна травма и изпаднал в тежко шоково
състояние, довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и
станали непосредствена причина за настъпване на смъртта му няколко часа
по-късно. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на
подсъдимия, настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалия. Или с
други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на установените в
чл.25, ал.1, чл.25, ал.2 и чл.37, ал.2 от ЗДвП правила за движение,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този
смисъл е станал причина за настъпването му.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от
НК, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали
7

разпоредбите на чл.25, ал.1, чл.25, ал.2, изр.1 и чл.37, ал.2 от ЗДвП – при
завиване наляво за навлизане в съседна пътна лента и крайпътна територия да
се съобразява с положението и посоката на движение на участниците в
движението, които минават покрай него, и да пропусне ППС, които се движат
в съседната пътна лента и по пътя, който напуска. Безспорно, подсъдимият е
могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе
спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал
настъпването на ПТП.
Съдебната практика е единна и последователна по въпроса, че при
наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата, каквито са разпоредбите на чл. 25, ал. 1
и ал. 2 и на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност само за
тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите правила и няма
възможност, едновременно със специалните, да се инкриминира и
нарушаване на общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради това, и
на основание чл.304 от НПК с присъдата си съдът призна подсъдимия за
невиновен в това да е извършил деянието чрез нарушаване на общото
правило за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и го оправда по
обвинението в тази му част.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание ОТ ДВЕ ДО ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В тези
законови рамки и на основание чл.58а, ал.4 от НК съдът му наложи наказание
от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под най-ниския предел на
предвиденото в закона и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след
отчитане наличието на многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства, а именно, трудова заетост, безупречна съдебна биография и
безупречни характеристични данни, в т.ч. и като водач на МПС (в
продължение на 30 години същият е наказван общо четири пъти за леко
наказуеми нарушения на правилата за движение по пътищата с налагане на
глоба с фиш, а за четирите години преди извършване на деянието – два пъти
за такива нарушения), проявена критичност и изразено искрено съжаление за
стореното, и не на последно място, неправомерното поведение на самия
пострадал, който има съществен принос за настъпване на ПТП и за
съпричиняване на резултата. Поради това съдът намери, че в случая и най-
лекото предвидено в закона наказание от две години лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко и несъответно на степента на обществена опасност
на личността на подсъдимия. От друга страна, при определяне такъв размер
на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, от отражението им в обществото,
предвид тежките последици за живота и здравето на хората, които изискват
по-строго санкциониране, както и обстоятелствата, че деянието е извършено
чрез нарушаването на три основни правила за движение по пътищата и
вследствие на извършеното са причинени несъставомерни имуществени
вреди, при което намери, че спрямо подсъдимия не е оправдано определяне
8

на наказанието към абсолютния законов минимум.
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, под
средния и към минималния предвиден в закона размер, отчитайки отново
всички изброени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, вкл. и
трудовата заетост на подсъдимия и необходимостта от придвижване до
работното му място с лек автомобил. За да постанови съдебния си акт в този
смисъл, съдът счете, че така определено по размер това кумулативно
наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода, е напълно
достатъчно да го мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност,
да проявява повече внимание при управление на МПС и за в бъдеще да не
извършва нарушения на установените правила за движение по пътищата.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи от
изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
минимален изпитателен срок от три години, тъй като с оглед чистото му
съдебно минало и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода,
който е в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки
за прилагане института на условното осъждане. Затова, и след като отчете
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани
главно с индивидуалните особености на подсъдимия и отличните му
характеристични данни, съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, и счете за неоправдано определянето на по-голям изпитателен
срок.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновен,
на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати направените
по делото разноски за изготвяне на експертизи общо в размер на 5708,03 лева,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР –
Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	10
Дата:	18 юли 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20222300200109
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 май 2022 г.

Присъда по дело №109/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите