Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.08.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 20.07. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 374 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е
иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с §
22 от ПЗРКЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени
обстоятелства, че на
24.04.2016 г., около 14.00 часа, на главен път І-4 (С.-Варна) при километър 25
+ 300, землището на село С., Д.Н.М. ЕГН **********,***, при управление на МПС -
лек автомобил Р. М. с peг. № ***, собственост на К.М. С. от С.З., нарушила
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение първо, предложение
трето и пето от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по непредпазливост
причинила смъртта на Н. К.С., 31 - годишен от С.З.; средна телесна повреда -
травматично счупване на гръбначния стълб - тялото на трети кръстен (лумбален)
прешлен, повреда обуславяща затруднение движенията на снагата за около 5 месеца
на К.А.И., 31 - годишен и средна телесна повреда - травматично счупване на
малеола на големия пищял на левия крак с разместване на фрагментите, с
последваща гипсова имобилизация, повреда обуславяща затруднение движенията на
левия крак за около 4-5 месеца на Р.К.А., 9 - годишна, двамата от село Г..
С Присъда № 11 от
13.04.2017г., постановена по НОХД № 114 по описа на ОС - Л. за 2017г.,
виновният за ПТП водач Д.Н.М., ЕГН **********,*** е призната за виновна и
осъдена за това, че е нарушила правилата за движение и по непредпазливост
причинила смъртта Н. К.С. и телесни повреди на повече от едно лице,
престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1 - во, във вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Наведени са твърдения, че причинените
на ищеца вреди са пряк резултат от противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с peг. № *** - Д.Н.М., която не е изпълнила
задълженията си, вменени й със Закона за движението по пътищата.
Изложено е, че съгласно
императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с
присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС,
претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно установени.
Следователно, според ищеца, в конкретния случай е безспорно установено, че
именно Д.Н.М., ЕГН **********,*** е извършителят на процесното деяние, а също
така, че при неговото извършване е управлявала автомобил марка „Р.", модел
„М.“ с peг. № ***, с който е нарушила правилата на движение.
За управлявания от
виновния за ПТП водач, автомобил Р. М. с peг. № *** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „Д." ЕАД - полица №
BG/06/115002318334 от 12.09.2015г., издадена със срок на валидност за периода
от 13.09.2015г. до 13.09.2016г.
В резултат на
противоправното си деяние, водачката на лекият автомобил Д.Н.М. е причинила на М.К.С.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на смъртта на неговия брат Н. К.С..
Посочено е, че от брака си
М.Н.С. и К.М. С. имали родени двама сина - М.К.С., роден на ***г. и Н. К.С.,
роден на ***г. Между родителите и двете им деца винаги съществували отношения
на обич, семейно единство и взаимопомощ. В отношенията си с децата М. и К.
никога не правили разлика, кой от двамата им е по - любим, или към кого са повече
привързани, еднакво отдавали родителската си любов и грижовност към децата.
Между четиримата имало хармония и разбирателство и никога не имали проблеми от
каквото и да е естество във взаимоотношенията им. Отношенията между им винаги
били превъзходни. В семейството винаги се грижили един за друг и всички имали
силна емоционална връзка помежду си. Всички тези взаимоотношения създали
дълбока, силно емоционална и трайна връзка между двамата братя М. и Н..
От най - ранна възраст
между двамата братя се формирали отношения на взаимност и грижовност. Поради
възрастовата разлика между двамата от повече от 6 години, М. помнел как
родителите му за първи път се прибрали с Н. от родилната болница. В първите две
години за Н. се грижила основно майка му, а брат му й помагал. След като
изтекъл отпускът по майчинство, М.С. се върнала на работа. Работел и бащата К..
Двамата родители били здравни работници - майката медицинска сестра в дома за
стари хора в село П., община С.З., а бащата бил медицински фелдшер в здравната
служба на С.минерални бани. Предвид естеството на работата, на двамата родители
често се налагало да отсъстват от дома им, понеже давали и нощни дежурства.
Поради тези причини по - големия брат М. се грижил за брат си, особено нощно
време. Двамата от съвсем малки спели в една стая, за да може М. да приспива Н.
и да му помага при необходимост. Двамата играели и се забавлявали заедно. М.
винаги споделял играчките си с по - малкия си брат. Особено когато били по-малки,
Н. износвал дрехите на брат си. Понеже постоянно били заедно и през годините
братската им връзка ставала все по - силна, Н. постоянно подражавал и
поведението си на по-големия си брат и често го имитирал в поведението.
Двамата братя учели в едно
и също училище - ОУ „Г." - С.З.. Понеже родителите им били на работа, М.
като по - голям водел и вземал Н. от училище. Въпреки, че от малък Н. се
справял с учебния материал, винаги когато имал нужда се обръщал за помощ към по
- големия си брат. В по - горните класове М. редовно помагал на брат си по
английски език, защото вече бил ученик в езиковата гимназия в С.З.. Когато Н.
се подготвял за кандидатстването си в Търговската гимназия в С.З., двамата с
брат си редовно учели заедно по български език, защо този предмет много се
отдавал на М.. Н. от своя страна бил отличник по математика и стихията му били
точните науки. Двамата редовно ходели на летни морски лагери в Р. и на К.. След
завършване на средното си образование взаимно ходили на абитуриентските си
балове и наред с родителите им поели голяма част от организацията на събитията.
През годините М.,
съзнавайки, че е по - големия, винаги се стремял да стопява възрастовата
разлика с брат си за да бъдат по - близки. Често М. вземал Н. със себе си
когато излизал с приятели. Още повече, че от малък Н. неизбежно ставал
"душата на компанията" и винаги бил център на внимание. За всяка една
ситуация имал своята шега или закачлив коментар, бил колоритна и общителна
личност, голям веселяк. По тези причини приятелите на М. се сближили с далеч по
- малкия на възраст Н.. На свой ред М. познавал и приятелите на Н., който лесно
се превръщал в любимец на хората, на своите съученици, състуденти, колеги и
приятели. Двамата братя поддържали близки отношения с всичките си приятели. М.
винаги подкрепял и защитавал по - малкият си брат във всяко едно отношение и
във всяка една ситуация. Със същото му отвръщал и Н..
Н. имал особено силна
връзка с брат си М.. Винаги били неразделни и споделяли своите радости и
тревоги. Харесвали една и съща музика и имали една и съща любима група -„Д.“.
Когато групата идвала за първи път на концерт в Б., М. успял за купи билети и
направил голяма изненада на брат си, като му казал в последния момент, че е
набавил билети за това така желано музикално събитие. Посещението на този
концерт било голямо емоционално преживяване за М. и Н.. За следващия концерт на
групата Н. върнал жеста, купувайки най - скъпите билети, за най - добрите
места, но уви, групата не осъществила концерта си в Б.. Осем години по-късно
двамата братя отново били заедно на концерта на любимата си група. Билетите
осигурил М. и когато Н. ги видял, казал на брат си: „Нищо не мога да кажа, само
че те обичам".
След завършване на
средното си образование Н. решил да продължи да учи в П.университет "П.".
Искал да учи в учебното заведение където бил учил и завършил висшето си
образование брат му М.. При това кандидатстване по - големия брат отново
помогнал на по-малкия, както сторил това и при кандидатстването в средния
училищен курс - пътувал с Н. по изпитите в различните висши училища, поемал
различни разходи. Н. бил приет в няколко ВУЗ-а, но избрал да учи във Факултет
по "Математика и информатика" на П.университет, със специалност
"Математика и информатика". Математиката се отдавала много на Н., още
от дете и винаги била негова страст и стихия. В П., при всяка възможност
двамата братя отново били заедно. М. запознал Н. с града и с хората, които
познавал в него. Помогнал му да направи сериозния преход от излизането от дома
и първите крачки в живота и справянето с ежедневните задачи и проблеми.
От ученическите си години Н.
имал връзка с Т.Х., която била неговата голяма любов. Известно време след като
започнал да учи висшето си образование, бащата на Т.починал и Н. около седмица
след това събитие се преместил да живее в нейното жилище в С.З., за да се грижи
за приятелката си и майка й. По този повод Н., а и очевидно отдаден на любовта
си, взел решение да прекъсне следването си, приел да бъде мъжът в това
семейство. Н. решил да предложи брак на дългогодишната си приятелка и за това
свое намерение първо споделил на брат си М.. Понеже Н. имал спестени пари,
които по негово настояване се намирали в М., първия помолил брат си да му ги даде,
за да може да купи годежен пръстен на Т.. Пръстена избрали заедно. Няколко
месеца по - късно Н. и Т.сключили брак. Н. започнал работа и междувременно
заедно с баща си и брат си направили цялостен ремонт на къщата на новото семейство.
Родителите им и М. били радостни, че животът на Н. потръгнал по добър начин и
виждали, че се чувства щастлив, което ги правело щастливи и тях тримата.
За да издържа семейството
си, първоначално Н. започнал работа в "Х." ООД - С.З. - фирма за
търговия с компютри и периферно оборудване, като мениджър по продажбите. Винаги
бил отдаден на всяко занятие и работа, с което се заемал. Винаги обаче искал да
работи във телекомуникационният оператор Виваком, където преди години работил
брат му М. и бил направил успешна кариера. Действително, в последствие Н.
започнал работа в компанията, където до трагичната си гибел работел като
търговски представител за региона на С.З. и мениджър за работа с корпоративни
клиенти.
В последствие, отношенията
между Т.и Н. се влошили, което довело да развод помежду им. За решението си, Н.
да се разведе, първо отново съобщил на брат си. Н. тежко преживял развода и
често търсел утеха при брат си, като на най - близък родственик по възраст и
душевност. Споделял колко му е тежко от случилото се и за разбитата му любов с Т..
За да преодолее по - лесно раздялата, М. и съпругата му предложили на Н. да
заживее с тях и децата им в техния дом. Н. с радост приел и няколкото месеца,
които всички прекарали заедно са едни от най - щастливите и забавни за
семейството на М..
Надеждите на цялото
семейство за по-добро бъдеще на Н. се завърнали, когато се запознал и заживял
заедно с Д.Н.М.. За запознанството си с Д., Н. разказал първо на брат си.
Разказал му, че срещнал много красиво момиче, което го очаровало с чара и
интелекта си. Била студентка в С.З. по медицина. Много искал да запознае брат
си с Д.. Запознанството направили когато една вечер Н. и Д. излезли с М. и
съпругата му. Посетили ресторант „З.“ в С.З.. Когато М. видял Н. и Д. разбрал,
че са много влюбени и скоро ще заживеят заедно. След като двамата се събрали, Н.
сякаш получил нов импулс в живота си. Връзката му с Д. разкрила в пълнота
всички негови най-добри черти. Двамата се разбирали много, взаимно се
допълвали, сякаш са били родени един за друг. Н. с помощта на родителите си
закупил апартамент, в който двамата с Д. се преместили да живеят. Н. съвместно
с М. направили пълен ремонт на цялото жилище. Подменили всички инсталации,
плочките в коридора и банята и боядисали стаите. Когато Н. заживял с Д. се
амбицирал и се записал отново в ПУ "П.", за да завърши прекъснатото
си обучение и да стартира магистратура със специалност "Обучение по
математика в училище". Родителите и брат му били много горди с него. Така
горди били и когато си взел държавните изпити за бакалавърската образователна
степен по специалността "Математика и информатика" с отличен.
Тежък момент за цялото
семейство и двамата братя дошъл в началото на 2016 г., когато майка им - М.С.,
била диагностицирана с онкологично заболяване: "карцином на шийката на
матката". На 11.01.2016 г. М. била приета в Клиниката по гинекология при
УМБАЛ "Проф. д- р Стоян Киркович" АД - С.З., а на 13.01.2016 г. й
била направена първата операция за отстраняване на злокачественото образувание.
На 08.03.2016г., след усложнения от първата й операция Самуилова била приета по
спешност в болницата, като на 09 и 11 март й били извършени две последователни
животоспасяващи операции. В този тежък период двамата братя били неотлъчно до
майка си и всеки един от тях помагал на своя родител с каквото може. Преживели
един от най - кошмарните периоди в живота им. Неотлъчно до майката бил Н., а М.,
който по това време работел в П. и ежедневно пътувал до там, често нямал чисто
физическата възможност да посещава майка си редовно. Н. обаче ежедневно бил до
нея. Постоянно окуражавал майка си, вдъхвал й сили, казал й: "Майко ти
изгледа децата на М., сега кой ще гледа моите деца, трябва да бъдеш жива".
Н. бил много привързан към племенниците си - двамата сина си М.. Заявил на брат
си, че той ще полага повече грижи за майка им, понеже М. имал семейство, за
което на свой ред трябвало да се грижи. В този тежък момент за цялото семейство
двамата братя помагали и на своя баща К. С., който преживявал изключително
тежко страданията на своята съпруга, а сам страдал от астма, което заболяване
довело до трайното намаляване на работоспособността му.
Най-тежкият и тъжен ден в
живота на М. и до днес оставал денят, в който разбрал, че брат му Н. е мъртъв.
Злощастният ден се е запечатал кадър по кадър в съзнанието на М.С.. Била една
от първите пролетни недели за годината, в които на човек просто му се искало да
си стои в къщи. Изпитвал приятното чувство, че всичко с майка му е приключило и
чакал времето за свиждане, за да отиде до болницата и да помогне на майка си за
изписването й следващия ден. Съпругът й К. С. й бил придружител в болницата.
Чакали Н. и Д. да се приберат в С.З., след като били ходили в родния край на Д.
- Т., за да почетат четиридесет дни от смъртта на баба й. М. имал проблеми в
работата си и с нетърпение искал да ги сподели с брат си.
На 24.04.2016 г., навръх
светлия християнски празник Цветница, около 16.00 часа, М. прибрал големия си
син М. от занималия и заедно тръгнали към гаража - трябвала им колата, за да
съберат багажа на М. и К. от болницата. Когато пристигнали до гаража, М.
погледнал телефона си - особено през почивните дни, предвид натоварената му
работа предпочитал звукът му да е изключен. Направило му впечатление, че имал
много неприети обаждания и получени текстови съобщения. Всички били от два
номера - този на майката на Д. и на един от близките приятели на Н. - В.Н.. В
момента, в който М. погледнал телефона последвало ново обаждане от В..
Последния с притеснен глас казал, че се е случило нещо, имало катастрофа. М. се
притеснил и започнал да подозира, че се е случило нещо лошо. Идвало му да
извика, но синът му бил до него и запазил самообладание. Все пак намерил сили
да попита: „Живи ли са?“, а В. с тих глас отвърнал: „Н.е починал“. М. не
изчакал, затворил телефона, а мозъкът му заработил трескаво - синът му бил до
него, родителите му са в болница, имал усещането, че скоро щял да изпадне в шок
от силните емоции и тревога. Задал си въпроса, какво е най - добре да направи.
Погледнал към М., синът му, и му казал да тича бързо към къщи при майка си - не
му казал нищо, знаел, че двамата ще разберат първи. Около двеста метра бил пътя
от гаража до дома му, М. така и не осъзнал как го изминал, но помнел, че
вървейки натам изпушил няколко цигари. Изкачил стълбите пеш и отворил вратата.
Съпругата му вече чакала там, разбрала от поведението на сина им, че се е случило
нещо много лошо. М. казал на детето да се прибере в неговата стая, а със
съпругата си М. отишли в хола. Там М. и казал за случилото се и изпаднал в
сълзи. Усещал как шокът го обзема и въздухът не му достига, опитвал се да вика,
но от устата му не излизал и звук - просто се опитвал да си поеме въздух. Това,
което и му дало сили и го подтикнало да продължи били мислите за всичко, което
му предстояло - да каже на двамата си сина (А.андър тогава бил на близо 4
години), някак си да каже на родителите си и после да разбере къде е брат му и
да се погрижи за тялото му и за погребението.
На върха на силите и
волята си М. осъзнал, че няма време за сълзи, защото трудното тепърва
предстояло. Първо повикал при себе си М., прегърнал го и му казал какво се е
случило, казал му да бъде силен и че в следващите няколко дни, той ще е мъжът в
къщата, защото баща му ще бъде нужен другиго. Когато заедно със съпругата си
успокоили детето, М. стиснал зъби и отново тръгнал към колата. Трябвало да
отиде в болницата, за да съобщи трагичната вест на родителите си. Когато
излязъл навън му направило впечатление, че топлият ден се бил превърнал в
дъждовен само за няколко минути.
Когато пристигнал до
болницата, дълго време М. стоял на терасата пред хирургичното отделение, същото
това, където три години по
късно майка му починала. Обадил се на
близките си приятели, питал ги за съвет, споделял болката си, пушел цигара след
цигара, събирал сили за най-трудния разговор в живота му. Когато решил, че е
достатъчно готов, М. първо влязъл в кабинета на дежурните лекари и им разказал
какво се е случило, осъзнавал, че майка му все още е в критично състояние и
една такава новина може да я убие, а също и баща му, уморен от ежедневните
грижи за своята съпруга, а през годините бил погребал тримата си братя.
Лекарите, изразили своите съболезнования, както и готовността да помогнат с
реанимация или успокоителни, ако е нужно. И до сега М. помни как един лекар му
казал: „Няма как, трябва да й кажеш, майка е, не можеш да го криеш от нея,
трябва да дойде на погребението“.
От кабинета на дежурните
лекари, М. отишъл до врата на болничната стая на майка си откъдето се чували
гласове - родителите му си говорели с К.Г.Г. и Д.Г.Г., които били техни семейни
приятели. М. знаел за какво си говорят - К.Г. трябвало да закупи и донесе агне,
което да дарят за Великден на Мъглижкият манастир "Свети Н.", за
здраве, където като дете Н. бил кръстен в християнската вяра. М. стоял до
вратата и слушал хората вътре какво си говорят. Така и не намирал сили да
отвори вратата, отказвал се десетки пъти. В един момент М. решил, че докато
семейните приятели на родителите му са в стаята, ще бъде малко по - лесно да
съобщи скръбната новина. Събрал цялата си смелост и отворил вратата на стаята.
Хората в стаята се смутили още при вида на М., попитали го какво е станало.
Безмълвно М. прекосил стаята, взел ръцете на родителите си в своите и с
възможно най - ясния глас, на който бил способен в този момент им казал: „Случи
се нещо ужасно. Станала е катастрофа. Н.вече го няма.". Наложило се да
повтори думите няколко пъти, защото всички в стаята, шокирани, го гледали
безмълвно. После, осъзнали неизбежността на чутото всички се разридали и
разплакали от болка по загубата на своя обичан син и брат. Вестта за трагичната
гибел на Н. съкрушила цялото семейството. Скръбта по Н. обзела К., Марияна и М..
До края на деня се обадили на брата на М.С. и други по - близки хора, но
предстояло най - тежкото изпитание, на следващия ден М. трябвало да прибере
брат си в родния им град - С.З. и най - важното - да откара тленните му останки
в родния им дом, за последната му вечер в него и за последната му среща с родителите
му.
На следващата сутрин
25.04.2016 г., М. заедно с един от най - добрите приятели на Н. - Даниел
Стефанов поели към Л.. Трябвало да минат през полицията, общината и болницата,
където се намирало трупът на Н.. Особено тежък за М. бил момента, когато
трябвало тялото на Н. да се качи в катафалката. М. носел одеяло, с което да
завият Н.. Вървейки към моргата, М. прегръщал одеялото и крещял от болка, а
хората се обръщали след него. Когато стигнали до отделението по съдебна
медицина, Даниел хванал М. и му казал: „Обещах да не те пускам да видиш Н. -
доста е обезобразен и не бива да го виждаш така". М. му се молел, даже го
удрял, но той така и не го пуснал. От погребалното бюро казали, че ще се
погрижат Н. да изглежда възможно най - добре. М. ги помолил да го направят на
всяка цена заради родителите им. По-късно, в С.З. М. видял Н., когато го
изкарвали от моргата, за да го доведат вкъщи - бил като заспал, раните по
лицето, които очаквал да види ги нямало. М. трябвало да поеме поредната тегоба
към своите близки - да не позволи никой да докосва тялото, защото раните били
скрити под много грим. Никой не бивало да докосва лицето на Н. - дори
родителите му.
От телефонното обаждане,
известило М. за гибелта на брат му били минали около двадесет и четири часа.
Той отново стоял пред врата на домът на родителите му, но този път не бил сам -
по стълбите качвали тялото на брат му у дома, а майка им и баща им очаквали
последната среща с детето си. М. побързал да влезе, за да бъде до тях в мъката
им, но той самия още не можел да си позволи да скърби и ридае, защото чувствал,
че в този най - скръбен момент, именно той трябва да бъде силен за да бъде
опора на опечалените си родители. Разбрал, че по традиция, някой от най -
близките трябва да остане през нощта до мъртвия, а родителите му нямали сили -
майка му, след операцията не можела да ходи и се придвижвала с инвалидна
количка, а баща му емоционално бил много зле. Н. бил положен в хола, а М. цяла
вечер бдял над него. На сутринта се прибрал в жилището си, взел си душ и
облякъл най - хубавия си костюм. Дошло време да изпрати брат си в последния му
земен път.
Погребението на Н. и
последната раздяла на неговите родители и брат с него били особено мъчителни. М.
никога не бил виждал толкова хора на погребение. За да изпратят Н. в последния
му земен път, на погребението дошли десетки негови приятели, познати и много
членове на Р. от цяла Б., чиито член бил Н.. Имало хора от С.З., С., П., Б. и
други градове. М. мислел, че най - тежкото е отминало, но в действителност то
тепърва предстояло. Това бил момента, в който положили тялото на брат му в
гроба - тогава реално осъзнал какво се случва, до този момент някак си опитвал
да предпази родителите си, децата си и съпругата ми от шока, но гледката как
брат му Н. си отива в гроба разкъсала съществото му. Видял как двама непознати
- помощници от погребалното бюро хвърлят огромния брой цветя и букети в гроба
след него - не издържал, избутал ги, взел цветята и през сълзи започнал бавно
да ги хвърля по ковчега на Н.. Малко след това тези двама мъже започнали да
засипват ковчега с пръст, а М. гледал и плачел. Вече не можел да направи нищо
друго за своя обичан брат Н..
След погребението дошли и
мрачните дни на скръб и печал. Заредили се дълги дни на тъга. М. не могъл да
прежали по - малкия си брат. Затворил се в себе си и за един дълг период
контактувал единствено със своето семейство и родителите си. Понеже работата на
М. като маркетинг мениджър в голяма П.ска компания била свързана с голямо
натоварване, стрес и многобройни пътувания, той започнал да изпитва затруднения
в дейностите, които извършвал и около година и половина след смъртта на Н.
трудовият му договор е прекратен. Не могъл да поеме върху себе си този огромен
стрес.
След развода си Н. станал
член на "Р.", младежката организация на "Р.". Съобщил на
родителите си и брат си, че иска да се чувства полезен на хората и обществото и
в лицето на тази организация е намерил подходяща възможност да раздаде силите
си в името на благородни каузи. Редовно участвал в различни инициативи подемани
от "Р.", като често сам ставал идеен носител и организатор на някое
мероприятие. В последствие, през 2014г. Н. станал и член на "Р.". Бил
редовен кръводарител, за което имал много грамоти и организирал кампании за
кръводаряване. Твърдял, че не може да стои безучастен при положение, че във
всеки един момент, някъде има човек, който се нуждае от кръвопреливане.
Споделял, че ще бъде безкрайно щастлив, ако е спомогнал да бъде спасен дори и
един човешки живот.
През 2014г., като член на
"Р.", Н. взел много активно участие в международен проект осъществен
съвместно с Община С.З. и "Р.". Благодарение на тази инициатива през
пролетта на 2015г. в Дневният ресурсен център за деца с увреждания в С.З. била
открита сензорна стая за работа с деца със специални образователни потребности.
Н. бил особено щастлив и горд с участието си в тази програма, защото С.З.
станала един от петте града в страната, които разполагат с подобни сензорни
стаи.
След трагичната му загуба,
"Р." - С.З. взел решение в памет на Н. и в почит на неговата
всеотдайност към хората и обществото да се изгради беседка, на която да се
правят събирания и различни срещи. Идеята била по този начин, по време на тези
срещи, винаги да има възможност неговите приятели и сподвижници в начинанията
му да си спомнят за него. Община С.З. предоставила подходящо място в С.минерални
бани, където понастоящем беседката е изградена, а в близост до нея има
поставена паметна плоча в чест на Н..
След нелепата и трагична
загуба на брат си, М. бил съкрушен и все още не може да преодолее кончината на Н..
Мъката по непрежалимият му брат е толкова голяма, че няма думи, способни да
опишат това, което се е случило и това което преживява. Всеки ден Н. е пред
очите на М., сякаш никога не си е отивал. М. усещал неговото присъствие
навсякъде, в домът им, по улиците, във всяка негова вещ, която вижда и докосва.
И до днес в мобилния си телефон съхранявал разговори с брат си, водени в
социалните мрежи за общуване.
Счита, че с оглед
изнесените факти и обстоятелства по безспорен начин са установени деликтът,
извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и
причинната връзка - налице са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - щета, причинна връзка и вина.
Посочено е, че видно от
представените с настоящата застрахователна претенция справка от интернет
страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите и застрахователна полица №
BG/06/115002318334 от 12.09.2015г., за управляваното от виновния водач Д.Н.М.,
ЕГН **********,*** МПС - лек автомобил "Р. М." с peг. № ***
(собственост на К.М. С.), към датата на ПТП - 24.04.2016г., е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното застрахователно дружество „Д." ЕАД, по застрахователна полица №
BG/06/115002318334 от 12.09.2015г., издадена със срок на валидност за периода
от 13.09.2015г. до 13.09.2016г.
Изложени са аргументи, че с
Тълкувателно решение № 1/2016г. от21.06.2018г., постановено по Тълкувателно
дело № 1/2016г. ОСНГТК на ВКС се разширил кръга от лица, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък. Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Отбелязано
е, че съгласно цитираното тълкувателно решение „особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик".
Ищецът счита, че за него,
като лице преживяло значителни морални болки и страдания от смъртта на най -
близкия му човек - неговия по - малък брат, е налице несъмнен правен интерес от
предявяването на настоящия съдебен иск.
Въз основа на отправена от
М.С. до „Д." ЕАД писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ
за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50
000 лева, в ответното застрахователно дружество е образувана преписка по щета с
№ 43072951600174. По предявената претенция, ответникът „Д." ЕАД отказал да
определи, респ. да заплати застрахователно обезщетение за претърпените от М.К.С.
неимуществени вреди. Видно било от писмо изх. № 0 - 92 - 13573 от 17.09.2019 г.,
че за да откаже определянето на обезщетение, застрахователното дружество е
приело, че не установяват по категоричен и безспорен начин наличието на дълбока
и трайна емоционална връзка между двамата братя.
Претърпените от М.К.С.
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на неговия брат Н.
К.С., бивш жител ***, починал на 24.04.2016 г. вследствие на ПТП, оценява на
сумата от 50 000 лева, която сума намира за справедлива и съобразена с принципа
на чл. 52 ЗЗД.
Ищецът моли, съда да
постанови решение, с което да осъди „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: С., район *** да му заплати сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на неговия
брат Н. К.С., с ЕГН **********,*** ***, починал на 24.04.2016г. вследствие на
ПТП, предизвикано от виновното, противоправно поведение на Д.Н.М. при
управление на лек автомобил "Р. М." с peг. № ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.04.2016 г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените
по делото разноски, в това число и възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 127, ал.
4 ГПК, ищецът посочва банкова сметка.
***, ответникът заявява, че оспорва изпяло предявените
искове за неимуществени вреди по основание и размер, по следните съображения:
Не оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на застрахованият в ДЗИ водач, както и
наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилия
вредоносен резултат.
Оспорва правото на ищеца
да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството му на
брат на починало в резултат на ПТП лице.
Оспорва наличието на
близки отношения между ищеца и починалия, които да обуславят присъждането на
застрахователно обезщетение.
Заявява, че са налице
единствено твърдения за наличие на близост и твърдение за претърпени
неимуществени вреди, като счита, че вредите и близостта не се предполагат, а
подлежат на пълно и главно доказване.
Ищецът обосновавал
претенцията си с постановеното на 21/06/2018 г. Тълкувателно решение № 1/2016
г. на ОСГНК на ВКС. Според ответника действително, с тълкувателното решение на
ВКС разширил кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, но
това разширяване на кръга на лицата не е безусловно. Съгласно цитираното
Тълкувателно решение, правото на лицата, извън посочените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., да получат обезщетение не е абсолютно и
същото следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, опР.ваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия /по смисъла на двете
постановления/ се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата. Посочва, че за останалите лица, извън посочените
в двете постановления на ВС, е необходимо наличие на изключителни и особени,
специални основания за присъждане на обезщетение.
Изложени са аргументи, че разрешението,
дадено с Тълкувателното решение е, че други лица, извън най- близкия семеен и
родствен кръг, имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, само
ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка.
Право да получат обезщетяване и други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., се допуска само по изключение и то само за
случаите на особена близост между починалия и лицето, която близост се
различава от обичайните за обществото ни отношения между близки и роднини.
Отбелязано е, че ищецът и
починалото лице са били в родствена връзка, която предполага близост и
отношения на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва да се
характеризира с изключителност, която излиза извън рамките на обичайните,
нормални и естествени взаимоотношения между двама братя, за да се обоснове
правото му да получи обезщетение.
Според ответника, разширяването
на кръга на лицата с Тълкувателното решение не означава автоматично право на
близките родственици да получат застрахователно обезщетение за вредите от
загубата на близък.
Изложено е, че ВКС изрично
посочва, че лицата, извън посочените в двете постановления на ВС, имат право на
обезщетение само по изключение и то само, когато е създадена приживе с
починалото лице особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от
обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е обусловила
морални болки и страдания с по - голям интензитет и продължителност от
обичайните такива.
Кръгът на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт, не се припокрива и е
невъзможно да се припокрие с кръга на всички лицата, които търпят неимуществени
вреди от загубата на свой близък, независимо родственик или не. Естествената
родствена връзка между двама братя предполага отношения на близост и тъга от
смъртта на единия, но това не е достатъчно, за да се признае правото им да
получат парично обезщетение във връзка с тази загуба.
Заявено е, че без да се
подценява мъката от загубата на близък човек и факта, че никаква парична сума
няма да замени починалото лице, счита, че в случая не са налице критериите по Тълкувателно
решение № 1/2016, а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните,
нормални и естествени взаимоотношения, които да налагат присъждане на
обезщетение на ищците.
В настоящия случай,
ответникът намира, че няма данни и за възникнали конкретни житейски
обстоятелства или ситуация, от които да може да се направи извод за създадена и
развила се особено близка връзка между ищеца и починалия и претърпени
изключителни вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени /такива напр. са установени
в производството по т.д.№ 1199 по описа за 2015 г. на Второ т.о. на ВКС, в
което е постановено решение № 372 от 14.01.2019 г. /. В случая, ответникът
счита, че такива, подобни или близки обстоятелства не са налице, поради което е
необосновано да бъде направен извод за приложение на изключението от приетото с
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В този смисъл посочва
постановеното решение по в.т.д.№ 359/2019 г. на АС Велико Търново.
Посочва се, че неимуществените
вреди при смърт обхващат болките и страданията от загубата на близък родственик
и поначало са неизмерими в пари, поради което се прилагат обективни критерии,
за да не се допуска нарушаване на принципите при обезщетяването на вреди.
При условията на
евентуалност, оспорва претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като завишена по размер.
Счита, че претендираното
застрахователно обезщетение не съответства на критериите за справедливост,
установени в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, а и е в
противоречие с последните изменения в КЗ, в сила от 07.12.2018 г., а именно §
96. От ПЗР на КЗ, съгласно който, „до влизането в сила на наредбата за утвърждаване
на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.“
Изхождайки от изискванията
за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, установени с трайната съдебна практика и в частност указанията, дадени в
т.11 на ППВС № 4/ 1968 г., както и с оглед последните промени в КЗ, ответникът счита,
че претендираната в настоящото производство сума е завишена и не отговаря на
обществения критерий за справедливост и действащата нормативна уредба. Намира,
че няма данни за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.
Моли, да се отхвърлят
изцяло настоящите искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира за сторените в
производството разноски.
В допълнителната искова молба, ищецът
прави искане да
се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството
за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" между ответника и делинквента към момента на
процесното ПТП.
Изцяло поддържа исковата
молба, както и всички факти и обстоятелства, изложени в нея.
Оспорва всички възражения
наведени от ответното дружество в отговора на исковата молба.
Оспорва твърдението на
ответното дружество, че не са налице близки отношения между ищеца и починалия,
които да обуславят присъждането на застрахователно обезщетение.
Оспорваме твърдение на
ответното дружество, че няма данни и за възникнали конкретни житейски
обстоятелства или ситуация, от които да може да се направи извод за създадена и
развила се особено близка връзка между ищеца и починалия и претърпени
изключителни вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Счита, че размерът на
търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни
казуси, като излага съображения и посочва съдебна практика.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
По
делото е безспорно, че на 24.04.2016г., около 14:00 часа, на главен път 1-4 (С.
- Варна) при километър 25 + 300, землището на село С., Д.Н.М. ЕГН **********,***,
при управление на МПС - лек автомобил Р. М. с peг. № ***, собственост на К.М. С.
от С.З., нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение
първо, предложение трето и пето от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
и по непредпазливост причинила смъртта на Н. К.С., 31 - годишен от С.З.; средна
телесна повреда - травматично счупване на гръбначния стълб - тялото на
трети кръстен (лумбален) прешлен,
повреда обуславяща затруднение движенията на снагата за около 5 месеца на К.А.И.,
31 - годишен и средна телесна повреда - травматично счупване на малеола на големия
пищял на левия крак с разместване на фрагментите, с последваща гипсова
имобилизация, повреда обуславяща затруднение движенията на левия крак за около
4 - 5 месеца на Р.К.А., 9 - годишна, двамата от село Г..
С
Присъда № 11 от 13.04.2017г., постановена по НОХД № 114 по описа на ОС - Л. за
2017г., виновният за ПТП водач Д.Н.М. ЕГН **********, е призната за виновна и
осъдена за това, че е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е
причинила, както смъртта на Н. К.С., така и телесни повреди на повече от едно
лице, престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б", предл. 1 -
во, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За
управлявания от виновния за ПТП водач, автомобил Р. М. с peг. № *** има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” в застрахователно дружество „Д.”
ЕАД - полица №BG/06/115002318334 от 12.09.2015г., издадена със срок на
валидност за периода от 13.09.2015г. до 13.09.2016г.
От
заключението на съдебно психологичната експертиза се установява, че вследствие
на смъртта на неговия брат Н. К.С., осв. М.К.С. е преживял психичен шок - тъй
наречената Остра стресова реакция. Тя е краткотрайно преходно разстройство със
значителна тежест.
В
показанията си свидетелката М.А.А. съобщава, че много добре познава М.С. и
неговия брат Н.. Живели в един блок, било с майката на двамата братя - М.С.
били близки, като сестри. Децата им пораснали пред нас. Когато родителите били
на работа, децата сами се гледали. М. като по - голям бил с всички деца и ги
разхождал с количките. Двамата братя се занимавали и с детето на свидетелката,
което имало здравословни проблеми. Когато децата тръгнали на училище по -
големите, водели по - малките. Н. бил много пъргаво и будно дете. Винаги тичали
един след друг, Н. все на батко си подражавал. Н. и М. били много добри
ученици. Свидетелката казва още, че М. помогнал с пари за бала на Н., както и
за сватбата му, тъй като по това време родителите им не разполагали с
достатъчно средства. Когато М. отишъл в казармата на Н. му било много тъжно, че
батко му го няма. Висшето си образование М. завършил в П.. Когато се оженил Н.
много се радвал за щастливото събитие. Двамата братя били все заедно и редовно
се събирали у родители им, били много задружни деца. После Н. започнал висшето
си образование, също в П.. По време на кандидатстудентските изпити, М.
придружавал брат си. М. редовно ходел с него, тъй като вече имал познати там,
но както и за спокойствието на родителите им и на Н.. Впоследствие бракът на Н.
не потръгнал и той се развел. Н. много тежко преживял развода, отслабнал. За
болката си споделял на брат си, защото не можел всичко да сподели с майка си.
След това Н. продължил да учи магистратура. Когато майка им се разболяла
двамата братя заедно правели нежното за да й помогнат. В заключение
свидетелката съобщава, че Н. бил в добри отношения с родителите си. Били много
интелигентно семейство, а те много възпитани деца. Родителите им не били ходили
в чужбина, но се налагало да работят на нощни смени.
В
показанията си свидетелят Д.Г.С. заявява, че познава М.С. покрай неговия брат Н.,
с когото били най -добри приятели. Когато свидетелят се запознал с Н. му
направило впечатление, че често говорел за брат си М., който по това време бил
мениджър на Парк Мол, едно от най - модерните места в С.З., с което
обстоятелство Н. много се гордеел. Н. постоянно разказвал на свидетеля за
постиженията на брат си. Стефанов обяснява, че се запознал с Н. покрай
членството им Р.. Спомня си, че за някакво събитие на Р.а Н. не разполагал с
костюм, поради което М. помолил управителя на един от магазините в мола да
отвори магазина в единадесет часа вечерта, за да купят костюм. Свидетелят
твърди, че от самото начало на познанството му с двамата братя му направило
впечатление, че прекарвали много време заедно. Постоянно били по разходки,
карали скейтбордове, заедно ходели за риба, на концерти. Н. се грижил за
племенникът си М.. Н. винаги много държал на техните общи семейни вечери. Често
вечеряли заедно, обикновено в неделя, някой път и през седмицата правели такива
семейни вечери. Свидетелят заявява още, че малко след като се запознали с Н.
разбрал, че той се развежда. Изнесли багажа му от семейното жилище съвместно с
брат му. Свидетелят твърди, че Н. никога, за момент дори не е бил оставян от
брат си. След като се развел Н. се преместил да живее при неговите родители, но
впоследствие предпочел да отиде да живее при М. и семейството му. Двамата братя
имали много силна връзка, М. винаги помагал на брат си във всяко едно
отношение. Свидетелят също така разказва, че когато М. напуснал Парк мол в С.З.,
отишъл да управлява Великотърновския мол и се налагало да пътува ежедневно. В
този период се родил и вторият син на М. - А.. Тъй като М. отсъствал, Н. често
ходел да помага на М., съпругата на М.. Според свидетеля бил чичо в истинския
смисъл на думата. Когато майка им се разболяла, това било смесица от емоции. В
този период семейството закупило жилище на Н. да е самостоятелен. М. много му
помагаше с работа, със средства и с всичко, което може. В този период имало ту
радост, ту трагични емоции. Двамата братя и тогавашната приятелка на Н. - Д.
ходели непрекъснато в болницата при М.С.. Двамата с М. ходили да приберат
тялото на Н. след смъртта му. След загубата на брат си М. се променил много и
нямал нищо общо с човекът, с който се запознал в началото. М. се затворил в
себе си. Изгубил интерес към работата си. Работел като маркетингов мениджър на А.,
бил отдаден към работата си, но след смъртта на брат си изгуби интерес към
дейността си и напуснал работа. В заключение свидетелят твърди, че имало
период, в който М. му споделил, че искал да напусне семейството си.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 24.04.2016 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети
лица, се установява от представената по делото застрахователна полица№BG/06/115002318334
от 12.09.2015г., издадена със срок на валидност за периода от 13.09.2015г. до
13.09.2016г. в „Д.” ЕАД.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че смъртта на Н. К.С. се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – Д.Н.М., което е установено с влязла в сила Присъда № 11 от
13.04.2017г., постановена по НОХД № 114/2017 г. по описа на Окръжен съд - Л., която според
чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226 от КЗ/отм./
следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството пострадали от процесното
ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага опР.ни очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С горепосоченото
Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена възможност за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия,
които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези случаи -
за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред
най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му.
Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори
ищецът да не са сред най-тесния родствен кръг следва да се установи, че на
практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо
да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези
между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
Съдът
възприема показанията на свидетелите и приема за безспорно установено, че ищецът и брат му са поддържали близки и топли
отношения, характеризиращи се с обичайната и типична за нашето общество връзка
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, разбирателство,
помощ, доверие и уважение.
Съдът намира,
че това са типичните проявления на близка родствена връзка между братя. В тази
връзка съдът следва да посочи, че част от традицията на отношенията в
българското семейство е емоционалната близост и привързаност между братя. Не са
събрани доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че по
своето съдържание и интензитет връзката на ищеца с брат му Н. К.С. надхвърля обичайните предели
на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост присъщи за
тази родствена връзка. Не се установи ищецът
да е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респ. че е налице
изключителен случай по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение. За да е
опР.но изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно
да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се
установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от
внезапната загуба на близък член на семейството. Съдът не оспорва болките и
страданията на ищеца, продължаващата тъга, но не намира, че същите са от вида
на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания
посочени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето
защо съдът приема, че ищецът не установи пълно и главно наличието на особена
близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалият,
породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за
родствената връзка. Поради това съдът приема, че принципът на справедливостта
не налага включването на ищеца в кръга на най-близките лица, имащ право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – Н. К.С..
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от М.К.С. против „Д.“ ЕАД за
заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания от смъртта на неговия брат Н. К.С., с ЕГН **********,*** ***, починал
на 24.04.2016г. вследствие на ПТП, предизвикано от виновното, противоправно
поведение на Д.Н.М. при управление на лек автомобил "Р. М." с peг. № ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2016 г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото
ищецът следва да заплати на „Д.“ ЕАД направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М.К.С. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез адвокат П.К.П. *** против „Д.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град С., район *** за
заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания от смъртта на неговия брат Н. К.С., с ЕГН **********,*** ***, починал
на 24.04.2016г. вследствие на ПТП, предизвикано от виновното, противоправно
поведение на Д.Н.М. при управление на лек автомобил "Р. М." с peг. № ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2016 г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата следва да като неоснователен.
ОСЪЖДА М.К.С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, чрез адвокат П.К.П. *** да заплати на „Д.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град С., район *** направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П.апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: