Решение по дело №1653/2016 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 664
Дата: 3 октомври 2016 г. (в сила от 3 октомври 2016 г.)
Съдия: Теодора Руменова Йорданова Момова
Дело: 20163630101653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

664/3.10.2016г.

 

03.10.2016 год.

 

Номер . . .  . . . .                                    Година 2016                       Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд                                                        седми състав

На 29 (двадесет и девети) септември                                   Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                   Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1653 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В съдебно заседание молителите С.Б.И. и Д.В.И. излагат, че са съпрузи от 09.12.1990 година. От съвместното им съжителство имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В първото по делото заседание молителката И. се явява лично, а молителят И. се представлява от изрично упълномощен пълномощник и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 09.12.1990 г., когато с акт №***/09.12.1990 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете – понастоящем пълнолетната В.Д.В., родена на *** г. (видно от удостоверение за родствени връзки изх. № ГРС-05-024/04.07.2016 г. на Община Шумен).

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 09.12.1990 г. с акт № 693/09.12.1990 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между Д.В.И. с ЕГН **********,*** и С.Б.И. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. А.А. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 2, кантора  14, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.В.И. и С.Б.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака С.Б.И. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Н..

            2. Семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***“ № 86, се ползва от дъщерята на молителите В.Д.В.

            3. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Д.В.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и С.Б.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                          Районен съдия: