Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №47 от 17.04.2012г. Свищовския районен съд е отхвърлил предявените М. Н. М. с ЕГН* от гр.С. ул „П. Ш.” № ...,против Ш. А. Ш. от същия град ул.„К. Ц.”№.... искове за заплащане на стойността извършени от него подобрения в нейния недвижим находящ се в гр. С. ул.”Д.„ №....на обща стойност 7000лв. ведно с изтекла мораторна лихва върху тази сума в размер на 3000лв. Със същото решени е осъдил М. Н. М. да заплати на Ш. А. Ш. сумата 650лв. разноски по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. Н. М. С жалбата се атакува решението изцяло като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.В жалбата са направени следните доводи: -Безспорно било установено ,че материалното право на иск на жалбоподателя се основавало на чл.61 ал.1 и 2 от ЗЗД, тъй като ищецът имал качеството на държател на имота в който извършил претендираните подобрения съобразно правилата за водене на чужда работа без пълъномощие. -Липсвали мотиви в решението относно тези правоотношения между страните ,като само било маркирано ,че ищецът е извършил подобрения в интерес на собстÔеника и в свой личен интерес ,но и без противопоставянето на същия. -При изслушването на приета съдебно-техническа експертиза без същата да има задача да докладва кога са били извършени подобренията, въз основа на въпрос от ответната страна съдът допуснал вещото лице да докладва кога са извършени подобренията,въпреки ,че ответницата била признала ,че подобренията са извършени след 2002г. и до сега. -Решението било постановено при пълно нарушение на процесуалния закон, а именно:1/Изцяло липсвали мотиви, а така направените в него констатации не се подкрепяли от доказателствата по делото.2/Съдът бил пропуснал да постави допълнителна задача на вещото лице за какъв период са извършени подобренията . Поради неправилното процесуално поведение на съда било нарушено правото на защита на ищеца, особено като се имало предвид че са допуснати и приети писмените доказателства на ищеца и изслушани гласните такива поискани от него, но всички те били игнорирани. С определение от 21.10.2011г. съдът бил приел ,че правното основание било различно от това по исковата молба , като приел че производството следва да бъде проведено по иск по чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ал.1 от ЗС, въпреки ,че правното основание по чл.61 ал. 1.и 2 е изрично заявено от ищеца , а с окончателно определение от 25.11.2011г. съдът е приел правно основание точно по чл.61 ал.1 и 2 от ЗЗД, по отношение на което основание била и изградена защитата на ответницата в писмения и отговор. Моли да се отмени обжалваното решение и му бъдат присъдени направените по делото разноски. С жалбата е направено искане да бъде допуснат до разпит и разпитан като свидетел лице което по време на разглеждане на делото в първата инстанция било живеело в чужбина и затова не бил направил искане пред Свищовския районен съд за разпита му в тази инстанция. В срока по закон е постъпил отговор на виззивната жалба от адвокат С. В. Т.,ВТАК в качеството му на пълномощник на ответницата Ш..С отговора се оспорва изцяло основателността на жалбата. Навежда доводи ,че исковата молба на ищеца била нередовна , което районният съд констатирал на три пъти ,че молбата не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като давал указания за уточняване на обстоятелствата върху които основава иска , да уточни петитума, да уточни конкретно сумите и сумата от 4000лв. включва ли се в общата сума от 7 000лв.Съдът дал срок на ищеца да отстрани нередовностите още в първото по делото заседание но след този срок същите не били отстранени.В следващото съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си поискал на осн. чл.129 ал.3 от ГПК съдът да върне нередовната искова молба на ищеца тъй като не отстранил нередовността на същата.Това свое искане ответника повторил на заседанието по делото проведено на 14.03.2012г., но РС приел ,че са налице основания за разглеждане на делото. Относно прилагането на материалния закон заема становище, че ищеца не е доказал наличието на материалното право.Същия не бил доказал както извършените подобрения така и ,че ответницата се е обогатила в резултат на извършване на такива.Напротив в имота били премахната съществуваща постройка външен клозет и били повредени трайно помещения от жилищната сграда. Моли да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение. По отношение на доказателственото искане заема становище, че същото е недопустимо тъй като не касае нито ново-настъпили обстоятелства, нито такива които не са били могли да бъдат известни на ищеца по време на процеса в първата инстанция. В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните заемат следните становища: -Ищецът чрез процесуалния си представител адвокат Х. поддържа жалбата , оплакванията и доводите си направени в нея.Моли да се отмени решението .Прави допълнително искане извън съдържанието на жалбата за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. -Ответницата чрез процесуалния си представител адвокат Т. подържа становището си дадено в отговора на жалбата.В.,че искането за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд не следва да се разглежда тъй като същото е извън обхвата на жалбата и второинстанционното производство.Моли да се потвърди решението. Съдът,като съобрази направените в жалбата оплаквания ,съображенията и доводите на страните, както и действието на законите ,намира жалбата за процесуално допустима , а разгледана по същество намира за частично основателна по следните съображения: Постановеното решение е допустимо и валидно. Въз основа на доказателствата и закона съдът приема за установено следното: Ответницата Ш. Ш. е собственица на недвижим имот,представляващ дворно място от 315 кв.м., урегулирано в съсобствен парцел ХХVІ-2976 от кв. 7 по регулационния план на гр. С.,като съсобственица на парцела и едноличен собственик на построената в него жилищна сграда със 76.50 кв.м. застроена площ, находяща се в южната половина от парцела. Ищецът е син на брата на бившия съпруг/ починал / на ответницата Ш.. През лятото на 2003г. ответницата имала здравословни и парични затруднения във връзка с устройването и в друго населено място и предложила на ищеца и неговия баща да и дадат сумата от 4 000лв., като тя им обещала след известно време да прехвърли на ищеца недвижимия имот.Ищеца и баща му приели това предложение и й предали сумата, а тя от своя страна за да гарантира изпълнението на обещанието си да прехвърли имота на ищеца, направила в полза на същия саморъчно завещание/ завет/, което било предадено от нейния син Д. А. М. на 10.07.2003г. за пазене на Нотариус И. А. вписана в НК под №292 и с район на действие района на Свищовския районен съд. След тази дата ищецът се настанил в имота със съзнанието,че с обезпеченото от ответницата чрез завещанието и обещание да му прехвърли имота ще бъди изпълнено от нея.За да задоволи по пълно своите жилищни и битови нужди извършил ремонт на жилищната сграда и обслужващата я постройка-лятна кухня намираща се непосредствено до къщата.За времето от лятото на 2003г. до 2010г. ищецът извършил следните подобрения в имота: -направа на бетонова колона с арматура на главния вход-030 куб.м., -поправка на дървен покрив с дървен материал с подмяна на керемиди капаци-33 кв.м. и поправка на комини-010 куб.м. . - отливане на бетонова плоча на тавана на коридор и баня с дебелина до 15 см.-10.26 кв.м.с арматура- с общ обем на бетона 1.6 куб.м. . -направа на бетонова замазка с дебелина 10 см. на пода на две стаи и коридор-31.70 кв.м. -направа на вътрешна мазилка на тавани-10.26 кв.м. -направа на вътрешна мазилка в коридора-15 кв.м. - облицовка на стени с гипс картон 17.3 кв.м. - настилка с теракотни плочки на баня-2.20 кв.м. - доставка и монтаж на прозорец - ремонт на ел инсталация с поставяне на нови лампени и контактни излази-20бр. -поставяне на водопровод 10 л.м.с поставяне и монтаж на кранове смесителна батерия, душ батерия, бойлер. -поставяне на каменинови тръби на канализация-10 л.м. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза общата стойност на отделните подобрения включително и цената на труда за демонтажа на старата конструкция, разходи за подготвителни строителни работи като кофражи, изравняване на стени и други на гореописаните подобрение е в размер на сумата 2 649.50лв. без ДДС и 3 279.40лв. с ДДС.Тази сума е резултат от разликата от сумата 3 359.80 лв. без ДДС и сумата 710.30лв.без ДДС, представляваща стойността на оценени от вещото лице но незаявени с исковата молба , а също така заявени ,но недоказани от ищеца подобрения както следва:1/лепене на противовлажни тапети по стени 16 кв.м. на стойност 66.54лв./незаявени в ИМ/..;2/доставка и монтаж на 2бр.- пресовани врати на стойност 172.44лв./недоказани/;3/бойлер-182.98/ незаявен в И.М./;4/тоалетна мивка-49.15лв./ незаявена в ИМ./;5/тоалетно седало с казанче-102.77лв./ незаявено с И.М./ и 6/настилка от линолеум-116.40лв./ незаявена в И.М./. За времето от 2003 до завеждането на реивандикационния иск за предаване владението на имота ответницата не се е противопоставяла за извършване на подобренията. В края на 2009г. ответницата се завърнала в гр. С., и през 2010 г. си поискала обратно от нотариус оставеното за пазене завещание направено в полза на ищеца като и предявила реивандикационен иск за процесния имот срещу ищеца по гр.д.№ 810/2010г. по описа на Свищовския районен съд.С решение по същото дело ищецът бил осъден да предаде собствеността и владението на имота. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Съдът дава вяр изцяло и безрезервно на показанията на свидетелите Адил Шакиров и Наил Асанов, които освен ,че лично са присъствали на уговорките относно имота между ищеца и ответницата, са участвали в подготовката и извършването на подобренията в имота.Показанията на тези двама свидетели са в пълен и непосредствен асонанс с фактите установени от писмените доказателства , а именно обезпечаване на уговорката за бъдещото прехвърляне на имота чрез саморъчното завещание с което е направен завет с предмет конкретния процесен имот, а не универсално завещателно разпореждане.Съдът не цени като доказателства нотариално заверените писмените декларации от М. З. Б. и Д. А. М., но същите / впрочем декларацията на Д. М. съдържа в адресатната си част като писмен документ данни за самоличността на лицето, които напълно съвпадат с уникалните данни на лицето предало за пазене завещанието на нотариус А.с който факт окончателно се затвърждава вярата в показанията на свидетелите А. Ш. и Н. А. Изрично посочените подобрения и стойността им е установена както от показанията на двамата свидетели , така и частично от признанията на ответницата.Показанията на двамата свидетели Ш. и А. се потвърждават и от обяснението на вещото лице дадено в съдебно заседание.Вещото лице е заявило, че като е съобразило ,че сградата е строена през 60-те или 70те години,при огледа ясно си личи ,както от изпълнението така и от вложените материали ,че строително монтажните работи и материалите по оценените от него подобрения са извършени и вложени в периода след 2003г. Съдът не давя вяра на показанията на свидетелите Р. И.и Ш. К.-съответно брат и сестра на ответницата.Същите са очевидно недостоверни и повлияни от тяхната заинтересованост от изхода на делото. Тези свидетели отричат очевидни факти установени безспорно дори от признанията на оветницата. Въз основа на така установените факти съдът намира: Че предявеният основен иск е с правно основание по чл.74 ал.2 във вр. с чл. 72 ал.1 от Закона за собствеността.Този извод следва от изложените в исковата молба факти на които основава иска си ищеца, както и на установените по делото обстоятелства.Действително в исковата молба е употребен извода,че ищеца,извършвайки подобренията е действал като управител, но този извод се опровергава от твърденията му по-долу в исковата молба в които твърди ,че дал на ищцата 4000лв. през 2003г. и тя го пуснала да живее в имота като обещала да му го прехвърли по-късно.Релевантни за съда са не правните изводи а фактическите твърдения в исковата молба на които се основава правото чиято защита се търси с иска. Акцесорните искове са: 1/ За заплащане на 3000лв. лихва, начиная от 2003г. до предявяването на исковата молба върху стойността на претендираните подобрения.2/Претендира се също така законната лихва върху стойността на подобренията от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на установените обстоятелства съдът намира предявения главен иск за заплащане на стойността на направените от ищеца подобрения в имота , подробно упоменати по-горе и приети за заявени в исковата молба и доказани в размер на сумата 3 953.28лв., която сума представлява установената от вещото лице стойност на заявените и доказани подобрения, определена от пресмятанията на съда на стр.4-та от настоящето решение към 2003-2004г. в размер на 3 279.40лв., увеличена с 20% с оглед обяснението на вещото лице , че към днешна дата увеличената стойност на подобренията е с 20%. .От приетите за установени по делото факти съдът намира ,че ищецът е извършвал подобренията в качеството му на недобросъвестен владелец. Постигнатата между него и ответницата през лятото на 2003г. устна уговорка и обещанието и да му прехвърли за в бъдеще имота срещу дадените и първоначално 4000лв, което обещание е било обезпечено със направен завет в полза на ищеца с предмет процесния имот е дало основание на същия да влезе във владение на имота и да осъществява фактическа власт с намерение да стане негов собственик.Това намерение е било затвърдено от направения от ответницата завет в негова полза, и предаване на завещанието за пазене на нотариус Ангелова.Установено е също така ,че ответницата не се е противопоставяла относно извършването на подобренията в имота по време на извършването и.Същата внезапно през 2010г. е предявила иска за предаване собствеността и владението на имота срещу ищеца по настоящето исково производство.Следователно ищецът има качеството на недобросъвестен владелец, който е владял имота с намерение да стане негов собственик въз основа на обещанието на ответницата да му го прехвърли по-късно, затвърдено от направения от нея в негова полза завет. Същия не е владял на правно основание годно да го направи собственик , тъй като е владял на основание устна уговорка и завет по неоткрито наследство,които не са годни да го направят собственик на имота. С оглед обаче установеното обстоятелство ,че ответницата не се е противопоставяла на изършването на подобренията, същия на осн. чл.74 ал.2 от ЗС фактически има правата на добросъвестния владелец по чл.72 ал.1 от ЗС , а именно да иска за подобренията сумата с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения , като увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Ето защо съдът като прие ,че доказаните подобрения от ищеца по заключението на вещото лице са в размер на 3279.40лв., като прие обяснението на вещото лице ,че увеличението на стойността е в размер на 20 % на тази сума към датата на заключението определи размера на това увеличение, увеличавайки тази сума с 20% или в размер на 3 935.28лв.Ето защо предявеният иск по чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ал.1 от ЗС е основателен и следва да се уважи за сумата 3 935.28лв. За останалите оценени от заключението на вещото лице подобрения , а именно: /лепене на противовлажни тапети по стени 16 кв.м. на стойност 66.54лв./незявени в ИМ/..;2/бойлер-182.98/ незаявен в И.М./;3/тоалетна мивка-49.15лв./ незаявена в ИМ./;4/тоалетно седало с казанчи-102.77лв./ незаявено с И.М./ и 5/настилка от линолеум-116.40лв./ незаявена в И.М./,искът е недопустим, тъй като ако съдът се произнесе ще е налице плюс петитум. За оценените от заключението на вещото лице 2бр.- пресовани врати на стойност 172.44лв., за които ищецът не е събрал доказателства и за претенцията му над 3 935.28лв. до предявеният размер от 7 000лв. искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Неоснователно е възражението на ответницата за изтекла погасителна давност.Началото на погасителната давност по отношение на недобросъвестния владелец започва да тече от датата на отстраняването му от вещта. В случая тази дата е датата на предявяването на реивандиикационният иск по гр.д.№ 810/2010г. на Свищовския районен съд.Следователно петгодишната погасителна давност изтича в най-добрия за ответницата случай на 31.12.2015г.и заявената от ищеца искова претенция не е погасена по давност. Предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва от 2003г. до предявяването на иска по настоящето производство е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения: Владелецът не може да претендира стойността на подобренията докато се намира във фактическа власт на имота в който са направени ,защото само той се ползва от тях докато владее Ôещта.Фактически ищецът е владял вещта малко преди да предяви настоящия иск, който е провокиран от съдебното му отстранение от имота. Предявената претенция за заплащане на законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на стойността на подобренията е неоснователно за времето от предявяването на иска до момента на определяне на увеличената стойност на имота съгласно чл. 72 ал.1 изр. 2-ро от ЗС, а именно до момента на постановяване на решението. Следователно тази претенция е основателна от момента на постановяване на решението до окончателното изплащане на подобренията. Първоинстанционният съд неправилно се е подвел по правните изводи на ищеца в исковата молба и е игнорирал релевантните обстоятелства на които основава исковата си претенция, като в резултат на това е направил неправилни изводи за квалификацията на възникналите между страните права и отношения и квалификацията на предявените искове.Без да анализира обстойно доказателствата във връзка с твърденията и признанията на страните, взаимовръзката на гласните доказателства с писмените такива е направил необосновани изводи за недоказаност на твърдените от ищеца факти свързани с подобренията. В резултат на неправилното квалифициране на правните отношения и необоснованите си изводи по фактите е направил неправилни изводи за неоснователност и недоказаност на главния иск до размера на сумата 3 935.28лв. Ето защо в тази част решението му като необосновано и неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което се осъди ответницата на осн. чл. 74 ал.2 във вр. с чл. 72 ал.1 от ЗС да заплати на ищеца стойността на претендираните подобрения в размер на сумата 3 935.28лв. По отношение на частта от главния иск за сумата над 3 935.28лв. до предявения размер от 7 000лв. и по отношение на акцесорния иск за заплащане на лихва за времето от 2003г. до датата на предявяването на иска -08.08.2011г.изводите му макар и неправилно мотивирани по същество са правилни и затова решението в тази му част следва да се потвърди. С оглед изхода на делото следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размера на 550.85 лева разноски по делото,съобразно уважената част от исковата, а от друга страна следва да се осъди ищецът да заплати на ответницата сумата 841.80 лева разноски по делото. Водим от горното съдът, РЕШИ : ОТМЕНЯ Решение №47 от 17.04.2012г. на Свищовския районен съд с което е отхвърлен предявения от М. Н. М. с ЕГН* от гр.С. ул „П. Ш.” № ...,против Ш. А. Ш. от същия град ул.„К.Ц.”№... иск за заплащане на стойността извършени от него подобрения до размера на сумата 3 935.28лв от общата претендирана сума на подобренията в размер на 7 000лв., като вместо това постановява: ОСЪЖДА Ш. А. Ш. с ЕГН от гр.С. ул.„К. Ц.”№1. да заплати на М. Н. М. с ЕГН* от гр.С. ул „П. Ш.” № ... стойността на направените от него подобрения в собствения и имот, находящ се в гр.С. ул.”Детелина „ № 35 в размер на сумата 3935.28лв., ведно със законната лихва ,начиная от 17.04.2012г. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА Ш. А. Ш. от гр.С. ул.„К. Ц.”№1. да заплати на М. Н. М. с ЕГН* от гр.С. ул „П. Ш.” № ... сумата 550.85лв. разноски за двете инстанции,съобразно уважената част от исковете. ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН* от гр.С. ул „П. Ш.” № ... да заплати на Ш. А. Ш. с ЕГН от гр.С. ул.„К.Ц.”№1. сдумата 841.80лв. разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |