Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260120
ПЛОВДИВ 19.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 1002 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове от М.В.И., ЕГН **********, А.Б.И., ЕГН **********
и В.Б.Х., ЕГН ********** в качеството им на наследници на починалия след
подаването на исковата молба Б.А.И. *** против „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********,
София, бул.“Витоша“ 89Б с правна квалификация чл.432 КЗ.
Твърди се в
исковата молба, че на 23.07.2018 г. при управление на лек автомобил „Пежо 406“ ***М.Ш.
е причинил ПТП , при което на Б.И., който е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“
***, са настъпили увреждания на гръбнака, в резултат на които е получена
прогресивна слабост на краката, болки по хода на гръбнака с обездвижване на
краката.
На 15.11.2018 г. е
извършена операция, при която е поставена късосегментна транспедикуларна
стабилизация с четири титаниеви винта в телата и 2 две пръчки медтроник. След
операцията тежката долна пареза не е отшумяла. На 29.11.2018 г. Б.И. е постъпил
на лечение в Клиника по физикална рехабилитация, но не настъпва промяна в
общото му състояние.
Поради силни болки
в гърба и кръста, ирадиращи към краката с изтръпване и слабост в прасците и
ходилата до невъзможност за движение, е извършен преглед при невролог.
В резултат на
уврежданията от ПТП на 23.07.2018 г. Б.И.
търпи силни болки за продължителен период, битови неудобства от невъзможността
за самостоятелно придвижване, уплаха от преживяното, става неспокоен, тревожен,
затворен, изолирал се от приятели и роднини, изпитва страх от автомобили. За
лечението Б.И. е заплатил сумата 2904 лв, представляваща стойността на
остеосинтезен материал, използван при операцията.
Собственикът на
„Пежо 406“ ***към 23.07.2018 г. е сключил с ответника договор по риска
„Гражданска отговорност“ , обективиран в Застрахователна полица BG/23/118001369998.
На 22.05.2019 г. Б.И.
е отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение и поради
неизплащане на такова са предявени настоящите искове.
Иска се да се
постанови решение, с което да се осъди „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД да заплати на ищците в
качеството им на наследници на починалия в хода на производството Б.И.
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
значителни физически болки, неудобства от настъпилите увреждания в размер на по
30 000 лв за всеки един от ищците, представляващи част от общо дължимото се
на всеки един от тях от по 33 333 лв, ведно с обезщетение за забава от
25.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2904 лв,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за заплащане на остеосинтезни средства, ведно с обезщетение за забава
от 25.07.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се признава обстоятелството, че
собственикът на лек автомобил „Пежо 406“ ***е сключил с „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД договор
по риска „Гражданска отговорност“, но оспорва предявените искове със следните
аргументи:
-оспорва, че при
настъпилото на 23.07.2018 г. ПТП на наследодателя на ищците са причинени
описаните телесни увреждания, че водачът Б.И. е пътувал с поставен предпазен
колан и че описаното в исковата молба здравословно състояние на Б.И. е в
причинна връзка с настъпилото ПТП от 23.07.2018 г.
Ответникът твърди,
че при настъпилото на 23.07.2018 г. ПТП Б.И. е получил контузия в гръдния кош и
корема с кръвонасядане в гърдите, а извършената сърдечна операция и операция на
гръбначния стълб, закупуването на остеосинтезни средства не са в причинна
връзка с настъпилото ПТП от 23.07.2018 г.
Твърди се, че Б.И.
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е управлявал
автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, както и със скорост над
позволената за участъка на настъпване на удара.
Твърди се също, че
тежкото здравословно състояние на Б.И. би могло да се дължи на изключително
закъснялото и несвоевременно диагностициране, което е способствало
парализирането на крайника. Б.И. не е положил необходимата грижа за здравето си
и сам се е поставил в състояние, опасно за своето здраве.
Оспорва размера на
исковете и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Твърди, че е
поканен на 27.05.2019 г. да заплати обезщетение за вреди и на 05.07.2019 г. е
заплатил на Б.И. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Заявява, че
обезщетение за забава се дължи от застрахователя след изтичането на три месеца
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователно
събитие. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Разпоредбата
на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт
с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното
/чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след
изтичане на тримесечния срок в полза на пострадалия И., като увредено лице, е
възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.
Видно
от представеното Удостоверение за наследници изх.№ 15 201/09.03.2020 г.,
издадено от Община Пловдив – Р-н „Южен“, се установява, че ищците са наследници
на Б.А.И., починал на 07.12.2019 г., т.е. след подаването на 18.11.2019 г. на исковата
молба.
Основният
спорен въпрос по делото е наличието на причинна връзка между настъпилите в
патримониума на наследодателя на ищците вреди, за които се претендира заплащане
на обезщетение и ПТП от 23.07.2018 г.
От заключението на
комплексната СЕ с вещи лица Инж. М. и Д-р Б., което Съдът кредитира като
неоспорено, се установява, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е това, че водачът на лек автомобил „ПЕЖО 406“ е потеглил и
навлязъл на платното за движение пред лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“ по начин и в
момент, когато това не е било безопасно. Водачът на лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“
е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лек
автомобил „ФИАТ ПУНТО“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка от 56 км/ч.
Водачът на лек автомобил „ПЕЖО 406“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието, като отложи потеглянето си, за да пропусне лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“.
Скоростта на движение на лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“ в момента на удара е около
6 км/ч, доколкото липсват обективни данни за намаляване на скоростта преди
момента на удара, следва да се приеме, че това е била скоростта на движение на
лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“ и преди произшествието. Скоростта на движение на лек
автомобил „ПЕЖО 406“ в момента на удара е около 18 км/ч. Според отбелязванията
в Протокола за оглед на местопроизшествието на 100 метра преди
местопроизшествието са поставени знаци В26 – забранено е движение със скорост,
по – висока от 60 км/ч и В24- забранено е изпреварването на МПС с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош. Вещите лица заявяват, че няма обективни данни,
от които да се определи дали Б.И. е бил с поставен предпазен колан по време на
удара и че при ПТП от 23.07.2018 г. на Б.И. са причинени контузия на гръдния
кош, контузия на главата и тялото, като обичайният оздравителен процес при
такива травматични увреждания продължава около 15-20 дни при благоприятен ход
на оздравителния процес, без да настъпват усложнения.
В заключението се
отбелязва, че от медицинската документация по делото се установява, че преди
ПТП Б.И. е страдал от хронична исхемична болест на сърцето, дилатативна
исхемична кардиомиопатия III степен, симптоматична стенокардия, мозъчно съдова
болест след прекаран исхемичен инсулт, латентна лява хемипареза, синдром след
тромбофлебит на леви крайници, затлъстяване II степен. В тази връзка извършената
в УМБАЛ „Пловдив“ АД оперативна интервенция няма причинно-следствена връзка с
ПТП от 23.07.2018 г., а е била необходима, тъй като И. е имал множество
заболявания, свързани със сърдечно-съдовата система, за подобряването на
качеството му на живот и избягване на евентуални усложнения.
На Б.И. е извършена
и операция поради констатирано счупване на 10 гръден прешлен, което е установено
около 4 месеца след ПТП. Ако се приеме, че счупването на 10 гръден прешлен е
настъпило при ПТП от 23.07.2018 г., обективната симптоматика би била болка в
кръста и затруднено движение на снагата и късното диагностициране би довело до
продължителен период от време пострадалият да изпитва болки и страдания и
по-бавно възстановяване.
В.л. Б. уточнява,
че непосредствено след настъпването на ПТП пострадалият е приет в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – Пловдив и са му направени множествени образни изследвания, бил е
хоспитализиран и е оставен за наблюдение, като през времето на престой в
болничното заведение е консултиран със специалист ортопед – травматолог и
неврохирург; ортопедът не установява патологични промени по опорно-двигателния
апарат, а неврохирургът поставя диагноза контузия на главата и тялото;
назначено му е медикаментозно лечение. Пострадалият е изписан от болничното
заведение с подобрение и без усложнение по време на възстановителния период,
като няма данни за настъпили усложнения.
В.л. Б. заявява, че
за да се установи счупването на 10-ти гръден прешлен, е било необходимо
извършването на КТ на гръдния кош, която е направена преди приемането на
пострадалия в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив;
за да се направи КТ на гръден кош, означава, че е имало симптоматика. От
обясненията на вещите лица в с.з. на 19.02.2021 г. се установява, че счупването
на 10-ти прешлен се констатира на 12.11.2018 г. – четири месеца след настъпването на ПТП. Като
механизъм на настъпване на счупването е възможно да е причинено при ПТП, но
такъв вид травми могат да се получат и
при падане на седалището. При такава травма се изпитват изключително
силни болки, които с изтичането на период от време се задълбочават. В.л. Б.
заявява, че е възможно непосредствено след настъпването на ПТП под
въздействието на адреналина да не се усеща болката, но след като пострадалите
се успокоят, чувстват болката и търсят лекарска помощ. При прегледа, при който
травмата е констатирана, е отбелязано, че травмата е получена преди месец
спрямо извършването на прегледа. В епикризата, изготвена на пострадалия И. при
изписването му от болничното заведение след ПТП, не са отразени оплаквания във
връзка с травма от този вид. Докато пострадалият е на легло, няма натоварване и
болката не е толкова интензивна, но в момента, в който започне да се движи,
болката се засилва. Възможно е специалистът да е пропуснал травмата при
прегледа на рентгенографията, но е възможно и към този момент такава травма да
е настъпила.
При така
установеното Съдът намира, че при условията на пълно и главно доказване ищците
не установяват наличието на причинна връзка между настъпилите увреждания, за
които се претендира обезщетение и ПТП от 23.07.2018 г. Този извод Съдът
обосновава с обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП при
направените медицински изследвания и лекарски прегледи настъпването на травма
счупване на 10-ти прешлен не е установено и в изготвените медицински документи
не се отбелязват обективни оплаквания на пострадалия от такъв вид травма.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че на 12.09.2018 г. наследодателят на
ищците е постъпил за поставяне на постоянен кардиостимулатор в УМБАЛ „Пловдив“
АД – Пловдив и в изготвените медицински документи, отразяващи състоянието на пострадалия
към момента на приемането му в болничното заведение и при изписването от
болничното заведение, не се констатират оплаквания от такава травма, както и
обективни находки при лекарските прегледи. Констатира се, че пострадалият не е
съобщил нито за търпени болки, свързани с травма на 10-ти прешлен, както и за
претърпяното ПТП. Също така се установява, че в Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 12.11.2018 г. е направено отбелязване в графа „Анамнеза“, че се касае
за преглед на пациент с данни за травма преди месец, т.е. получена травма след
настъпване на ПТП от 23.07.2018 г.
В тежест на ищците
е да установят елементите от фактическия състав на нормата на чл.432 КВ, което
изисква доказване на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД, а
именно: виновно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка
между деянието и настъпилата вреда. В случая, при доказателствена тежест,
лежаща върху ищците, да установят благоприятни за себе си последици, същите не
ангажират категорични доказателства, че при настъпилото на 23.07.2018 г. ПТПТ
на Б.И. е причинена травма счупване на 10-ти прешлен, от което търпи физически
болки и страдания.
Не се ангажират
доказателства и в насока поставеният постоянен кардиостимулатор да е в причинна
връзка с настъпилото на 23.07.2018 г. ПТП, напротив, установява се, че
заболяванията на сърдечно-съдовата система са развити преди настъпването на
ПТП, поради което Съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
Доколкото съдът
приема, че настъпилото увреждане счупване на 10-ти прешлен не е в причинна
връзка с ПТП от 23.07.2018 г., то и направените разходи за лечение на травмата
не са в причинна връзка с настъпилото на 23.07.2018 г. ПТП, поради което не
следва да се заплащат от застрахователя.
От заключението на
комплексната СЕ се установява, че на Б.И. при ПТП от 23.07.2018 г. са причинени
контузия на гръдния кош, контузия на главата и тялото, но в исковата молба не се
излагат твърдения за търпени от Б.И. приживе физически болки и страдания за
тези наранявания, както и не се претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от посочените увреждания, поради което и Съдът не ги
разглежда. Навеждат се твърдения за претърпени болки и страдания от сърдечна
операция след ПТП и прогресивна слабост за краката и болки по хода на гръбнака
с обездвижване поради счупване на 10-ти прешлен и за посочените увреждания се
претендира заплащане на обезщетение, но Съдът намира, че не са в причинна
връзка с настъпилото на 23.07.2018 г. ПТП в каквато насока излага мотиви.
Предвид
неустановяването на елементи от фактическия състав на нормата на чл.432 КЗ
Съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя, поради което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед
отхвърлянето на исковете поради неустановяване на елемент от фактическия състав
на нормата на чл.432 КЗ Съдът не обсъжда събраните доказателства във връзка с вида
и интензитета на търпените от наследодателя на ищците болки и страдания и във
връзка с направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на 3941 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявените от М.В.И., ЕГН **********, А.Б.И., ЕГН ********** и В.Б.Х., ЕГН **********
в качеството им на наследници на починалия след подаването на исковата молба Б.А.И.
*** против „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Витоша“ 89Б искове да се
осъди „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Витоша“ 89Б да заплати:
- на всеки един от ищците
сумата от по 30 000 лв /тридесет хиляди лева/, представляваща част от
дължимо им се в пълен размер обезщетение за претърпени от наследодателя им Б.И.
неимуществени вреди по 33 333 лв /тридесет и три хиляди триста тридесет и
три лева/ за всеки, изразяващи се във физически болки, страдания, битови
неудобства, затруднено придвижване и обслужване от сърдечна операция и счупване
на 10-ти прешлен, страх от автомобили, тревожност и безпокойство, настъпили в
резултат на ПТП от 23.97.2018 г., причинено от М.Г.Ш. при управление на лек
автомобил „ПЕЖО 406“ ***, чийто собственик е сключил с „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД договор
по риска „Гражданска отговорност“
-сумата 2904 лв
/две хиляди деветстотин и четири лева/, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за остеосинтезен
материал за извършена операция на счупен 10-ти прешлен в резултат на ПТП от
23.97.2018 г., причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „ПЕЖО 406“ ***,
чийто собственик е сключил с „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД договор по риска „Гражданска
отговорност“
Осъжда М.В.И., ЕГН **********,
А.Б.И., ЕГН ********** и В.Б.Х., ЕГН ********** в качеството им на наследници
на починалия след подаването на исковата молба Б.А.И. *** да заплатят на „ДЗИ -
ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Витоша“ 89Б сумата 3941 лв /три хиляди
деветстотин четиридесет и един лев/, представляваща разноски в настоящето производство
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: