№ 50
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100902241 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Е.П.Т.“ ЕООД срещу „Б.
-И“ ООД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства, както и на
формулирания от ищеца петитум се налага изводът, че предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени конститутивни искове, с които се упражнява
уреденото в чл. 74 ТЗ потестативно право да се иска от съда отмяна на две решения на
общото събрание на съдружниците в „Б. -И“ ООД, приети на 30.11.2022 г., които се твърди
да са незаконосъобразни. Това е така, тъй като в исковата молба се твърди, че решенията,
взети от върховния орган на ответното дружество страдат от пороци, които водят до тяхната
незаконосъобразност, които твърдения представляват основание на иска по чл. 74 ТЗ, както
и се иска те да бъдат отменени, който петитум е характерен за конститутивния иск по чл. 74
ТЗ.
С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено едно потестативно право, което се
упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на върховния
орган на търговското дружество – на общото му събрание. Това право възниква за определен
кръг субекти и това са съдружниците или акционерите в дружеството. Процесуалната
легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, с който описаното
потестативно право се упражнява, следва принадлежността на самото право. Ето защо и
активно процесуалноправно легитимирани да предявят този иск са само съдружиците в
дружество с правноорганизационна форма ООД, съответно акционерите в акционерно
търговско дружество. В този смисъл е и произнасянето на ВКС с т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Принадлежността на правото на иск за лицето, подало исковата молба, е абсолютна
1
процесуална предпоставка за неговото упражняване за наличието на която съдът следи
служебно, като ако такава липсва, то предявеният иск е недопустим.
Освен горното, за да е допустим конститутивният иск по чл. 74 ТЗ, ищецът трябва да
притежава качеството съдружник съответно акционер към момента на провеждане на
заседанието на общото събрание, на което са взети оспорените решения, като промените в
това му качество настъпили след този момент, включително към датата на сезиране на съда
и в хода на процеса са ирелевантни при извършване на преценка за допустимостта на иска.
В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 128
от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т.д.
№ 500/2009 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 186 от 30.01.2017 г. по т. д. № 2410/2015 г. на
ВКС, I т. о.
Ето защо и в случая за да се направи извод дали предявените конститутивни искове
са допустими, следва да се отговори на въпроса дали „Е.П.Т.“ ЕООД е съдружник в „Б. -И“
ООД към датата на приемане на решенията на общото събрание на съдружниците в това
дружество, чиято отмяна се иска, т.е. към 30.11.2022 г.
В тази връзка съдът съобразява, че при извършена служебна проверка в търговския
регистър по партидата на „Б. -И“ ООД се установява, че преди общото събрание, на което са
взети оспорените в настоящия процес две решения, на 29.11.2022 г. е проведено друго
заседание на върховния орган на „Б. -И“ ООД, на което е прието решение за изключване на
ищеца „Е.П.Т.“ ЕООД като съдружник. Това е видно от съставения на 29.11.2022 г.
протокол за проведено извънредно общо събрание на съдружнииците в „Б. -И“ ООД, който е
приложен към заявление за вписване с вх. № 20221129232312 /решение по т. 1 от дневния
ред от протокола от 29.11.2022 г./. От момента на вземане от общото събрание на решението
за изключване на съдружник до неговата отмяна по реда на чл. 74 ТЗ то поражда правно
действие в отношенията между съдружниците и дружеството, като за това е без значение
факта дали то е вписано в търговския регистър или не, което обстоятелство е релевантно
само за действието на решението по отношение на трети за дружеството лица, но не и във
вътрешните отношения между съдружниците и самото юридическо лице, като отделен
правен субект /в тази насока се е произнесъл и ВКС с Определение № 883 от 09.12.2014 г.,
постановено по ч. т. д. № 2842/2014 г. по описа на ВКС, I т.о./. С оглед на това и действието
на приетото на 29.11.2022 г. решение на върховния орган на „Б. -И“ ООД се изразява в това,
че ищецът „Е.П.Т.“ ЕООД е изгубил качеството си на съдружник в отношенията му със
самото дружество и с останалите съдружници в него, считано от датата на приемането на
решението, т.е. от 29.11.2022 г.
От извършена служебна справка за образувани в СГС дела се установява, че
решението на общото събрание от 29.11.2022 г. за изключване на ищеца като съдружник в
ответното дружество е оспорено пред съда и е предмет на предявен иск по чл. 74 ТЗ, за
разглеждане на който е образувано т.д. № 2195/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав,
което е все още висящо. Конститутивният ефект на евентуалното положително решението
на съда, с което ще бъде уважен иска по чл. 74 ТЗ, ще настъпи занапред, с влизането му в
2
сила и едва от този момент ще се счита, че ищецът „Е.П.Т.“ ЕООД ще има отново
качеството на съдружник в „Б. -И“ ООД, тъй като решението на общото събрание на
съдружниците за неговото изключване ще е признато за незаконосъобразно и като такова е
отменено. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Това от своя страна,
наред с извода за незабавно действие на решението на общото събрание във вътрешните
отношения между съдружниците и дружеството, означава, че в отношенията между
страните по спора за периода от 29.11.2022 г. до влизане в сила на положителното съдебно
решение по предявения иск по чл. 74 ТЗ, ищецът няма качеството съдружник в „Б. -И“ ООД
спрямо самото дружество, а на трето за него лице и следователно той не е надлежно
процесуалноправно легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна като
незаконосъобразни на решения на общото събрание на това дружество, които са приети в
посочения период, каквито са настоящите, като са взети на общо събрание, проведено на
30.11.2022 г. Това прави предявените конститутивни искове недопустими и исковата молба,
за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната на
основание чл. 130 ГПК. Защитата на „Е.П.Т.“ ЕООД срещу процесните решения, приети към
момента, към който той не е имал качеството съдружник в „Б. -И“ ООД, може да бъде
осъществена по реда, по който могат да търсят защита срещу тях трети за дружеството лица
– с иск за прогласяване нищожността на тези решения или с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Такива искове обаче няма предявени за разглеждане в настоящото производство с
първоначално подадената искова молба, а предявяването им впоследствие във вече
висящото производство е недопустимо, защото е в противоречие с правилата, установени в
чл. 214, ал. 1 ГПК, съгласно която норма не е допустимо да бъдат предявяване за съвместно
разглеждане във вече висящ процес нови искове, имащи кумулативно различно основание и
различен петитум от първоначално предявените.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 83508/ 06.12.2022 г., подадена от „Е.П.Т.“
ЕООД срещу „Б. -И“ ООД, поради недопустимост на предявените с нея искове.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3