Р Е
Ш Е Н
И Е
No280
гр. Ботевград, 14.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 757 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “А. за с. на в.”
ЕАД, гр. С. твърди, че на 01.02.2015 г. е подписано Приложение No 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010
г., по силата на което “И. А. М.” АД му е прехвърлило вземането си, произтичащо
от договор за потребителски заем No */24.04.2014 г., като кредитополучателят е
уведомен за цесията. На длъжника са изпратени две уведомителни писма за
прехвърляне на вземането, неполучени от него, поради което с исковата молба
ищецът представя уведомление за връчването му на ответника ведно с исковата
молба и приложенията.
Твърди, че на 24.04.2014
г. между “И. А. М.” АД като заемодатал и ответника В.Д.Д. като заемател е
сключен Договор за паричен заем с No *. Сочи, че с подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
400.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
предоставянето в собственост на посочената в договора сума на заемателя
съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема,
предмет на договора, и създава задължение на заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя,
при фиксиран лихвен процент, при което общата стойност на плащанията по кредита
са в размер на 580.00 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 180.00 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
14.08.2014 г., на 16 равни седмични погасителни вноски в размер на 36.25 лв.
всяка. Поддържа, че съгласно сключения договор, при забава на заплащането на
падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни от заемателя, то
същият дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00
лв., която се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски
не може да надхвърлят 27.00 лв. Предвид това на ответника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 27.00 лв. Поради забава в
плащането на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 02.05.2014 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, в общ размер на 207.25 лв., изчислена за всяка отделна падежирала и неплатена
погасителна вноска.
Твърди, че ответникът не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като погасената към момента на
подаване на исковата молба сума е в размер на 36.25 лв., с която са погасени
следните вземания: такса разходи – 18.00 лв. и договорна лихва- 18.25 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно на 14.08.2014 г. Предвид подадено от длъжника възражение срещу
издадената по ч. гр. д. No 1097/2018 г. на БРС заповед за изпълнение, то за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
следните суми: сумата от 400.00 лв., представляваща главница по договора за
паричен заем; сумата от 161.75 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 01.05.2014 г. до 14.08.2014 г.; сумата от 27.00 лв., представляваща такса
разходи; сумата от 207.25 лв., представляваща лихва за забава за периода от
02.05.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- В.Д. *** в
срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по
иска. В депозирано възражение в заповедното производство същият е оспорил
дължимостта на вземанията като погасени по давност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 1097/2018 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 31.05.2018 г., подадено по куриер
с дата 30.05.2018 г., съдът е издал заповед No 3060/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ответника В.Д.Д.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя
по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 400.00 лв., главница
по договор за паричен заем с No *, сключен на 24.04.2014 г., сумата от 161.75
лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2014 г. до 14.08.2014
г., сумата от 27.00 лв., представляваща такса разходи, и сумата от 207.25 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.05.2014 г. до 30.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са
присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и
50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представените заверени копия
на Предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.04.2014 г. и Договор за паричен заем No * от 24.04.2014 г., на посочената дата по искане на ответника
между него и “И. А. М.” АД
е сключен договор, по силата на който посоченото дружество, в качеството на
заемодател, е предоставило на ответника, в качеството му на заемател,
потребителски паричен заем в размер на 400.00 лв., която сума заемодателят
предава в собственост на заемателя, а последният се задължава да върне сумата в
срок от 16 седмици, на 16 вноски, всяка от които на стойност 36.25 лв. Видно от
включения в договора погасителен план, съдържащ всички падежни дати, първата падежна дата на вноска по
договора е на 01.05.2014 г., а последната - 16-та вноска, е с падеж на 14.08.2014
г. В договора е предвидена дължимост на
годишен процент на разходите и годишен лихвен процент, като е уговорена обща
стойност на плащанията в размер на 580.00 лв. Съгласно чл. 4 от договора, с
подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната
сума, като договорът има сила на разписка. В чл. 30, ал. 1 от ОУ към договора е
предвидено, че при забава на плащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране,
изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, като страните се съгласяват, че в тези
случаи заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размерна 9 лв.,
които се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но
не могат да бъдат повече от 45 лв. В чл. 30, ал. 3 от ОУ към договора е
предвидена при забава дължимост на законната лихва за всеки ден забава.
Видно от заверено копие на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., между “А.
за с. на в.” ООД и “И. А. М.” АД е сключен договор, по силата на който страните
са се съгласили “И. А. М.” АД, в качеството му на продавач, да прехвърли
възмездно на ищеца, в качеството му на купувач, свои ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение No 1, което ще
бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.
Съгласно § 4, чл. 4.1 от договора, моментът на подписване на съответното
Приложение No 1 се счита за надлежна дата, на
която вземанията са валидно прехвърлени и от този момент съответното Приложение
No 1 става неразделна част от рамковия договор. В § 4,
чл. 4.8 страните са предвидили, че след подписване на съответното Приложение No 1 продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.9. купувачът се е задължил от името на продавача
и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжника се
съгласува между страните и представлява Приложение No 4 (бланка) към рамковия договор.
Към договора е представено Потвърждение
за сключена цесия, с което “И. А. М.” АД на основание чл. 4.8. от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с “А. за
с. на в.” ООД, е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от “И.
А. М.” АД на “А. за с. на в.” ООД съгласно този договор и индивидуализирани в
Приложение No 1/01.02.2015 г., представляващо
неразделна част от договора.
Видно от заверено копие на извлечение
от Приложение No 1/01.02.2015 г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сред прехвърлените
вземания от “И. А. М.” АД на “А. за с. на в.” ООД под номер 1030 е и процесният
паричен заем No * от 24.04.2014 г. с длъжник В.Д.Д.. Посочено
е, че отпусната главница по кредита е 400.00
лв., общо дължимата сума по кредита е 580.00 лв., а остатъкът от дължимата сума
към датата на продажбата на 01.02.2015 г. е 612.30 лв.
Представено е заверено копие на
Пълномощно от “И. А. М.” АД, с което последното е упълномощило ищеца да уведоми
от негово име всички длъжници (кредитополучатели) по всички вземания на “И. А.
М.” АД, които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 16.11.2010 г.
С исковата молба са приложени и 2 бр. Уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от “И.
А. М.” АД чрез “А. за с. на в.”
ЕАД до ответника, като уведомленията
са връчени на последния с получаване на исковата молба на 27.05.2019 г. В
уведомленията е посочено, че на основание Приложение No 1/01.02.2015 г. към договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. цялото
задължение на ответника, произтичащо от процесния паричен заем No *, е собственост на “А. за с. на в.” ЕАД. Така изпратените уведомления и покани за
доброволно изпълнение до ответника не са получени от него преди подаване на
исковата молба, видно от представените заверени копия на обратни разписки.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че общият размер на задължението по сключения между “И. А. М.” АД и ответника
Договор за потребителски заем No * от 24.04.2014 г. възлиза на 777.89 лв., включващо главница от 400.00 лв.,
договорна лихва от 161.75 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 14.08.2014 г.,
такса за събиране на просрочени задължения в размер на 27.00 лв., и лихва за
забава върху главницата за периода от 02.05.2014 г. до 30.05.2018 г. в размер
на 189.14 лв. Съгласно заключението, първата непогасена вноска е на 30.06.2014
г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД за
установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед
No 3060/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1097/2018
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично
основателни.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза несъмнено се
установяват обстоятелства, че между “И. А. М.” АД и ответника В.Д.Д. е
съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор за предоставяне на
паричен заем No * от 24.04.2014 г., по силата
на който дружеството кредитор е предоставило
на ответника кредитни средства в размер на 400.00 лв., а ответникът се е задължил да върне
предоставените му средства, заедно с договорна лихва, при което общият размер
на задължението му към кредитора е бил 580.00 лв. Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е
задължил да погаси това си задължение на 16 седмични вноски от по 36.25 лв.
всяка, съобразно предвиден в договора погасителен план, част от същия. На
ответника е начислена и такса по чл.
30, ал. 1 от Общите условия към договора в размер на 27.00 лв., дължима при забава на плащането на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, включваща разходите на кредитодателя за събиране на вземането, изразяващи се в
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни разговори, като страните се съгласяват.
Категорично се установява и
обстоятелството, че на 16.11.2010 г. между “И. А. М.” АД и ищцовото дружество е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи от
договори за потребителски заеми, сключени от продавача с длъжници, които не
изпълняват задълженията си на кредитополучатели по тях, и които вземания са
посочени и определени от цедента “И. А. М.” АД в списъци - Приложение No 1 към този договор, като в представено по делото
извлечение от Приложение No 1 от
01.02.2015 г. фигурира вземането по процесния договор за кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за
прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор,
който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента “И. А. М.” АД, като
уведомлението за това е получено от него на 27.05.2019 г., тъй като същото, приложено към исковата молба от
ищеца, е получено от ответника на посочената дата чрез назначения му особен
представител, подадено е от ищеца, но от името на цедента. Съгласно съдебната
практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба,
включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е
практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No
12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира за
установено наличието на вземания на ищеца срещу ответника в размери, установени
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото,
произтичащи от сключения от ответника с “И. А. М.” АД Договор за паричен заем No
* от 24.04.2014 г., както следва: главница в размер на 400.00 лв., договорна
лихва за периода от 01.05.2014 г. до 14.08.2014 г. в размер на 161.75 лв.,
такса за събиране на просрочени вземания
в размер на 27.00 лв., и лихва за забава върху главницата за периода от
02.05.2014 г. (датата на изпадане в забава по първата непогасена вноски с падеж
01.04.2014 г.) до 30.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК) в размер на 207.25 лв. Вземанията към ответника по този договор са
прехвърлени от “И. А. М.” АД на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г.
съгласно Приложение No 1/01.02.2015 г., за което
ответникът е надлежно уведомен.
Ответникът не оспорва възникването на
претендираните парични задължения към “И. А. М.” АД и обстоятелството, че не е
извършвал плащания по кредита, а също и прехвърлянето им на ищеца “А. за с. на
в.” ЕАД, но релевира възражение за погасяването им по давност.
Съдът намира възражението на ответника
за погасяване на задълженията по давност за частично основателно.
По отношение на претенцията за
главницата по договора за кредит възражението е неоснователно. В случая
вземането за сумата главница по договора се формира съгласно погасителния план
към него от сбора на месечните погасителните вноски с падежи от 01.05.2014 г.
(първата неплатена вноска) до 14.08.2014 г. (последната вноска). Това вземане
се погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като съгласно
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При разсрочено плащане, какъвто е настоящият случай, по отношение на
всяка отделна вноска от главницата започва да тече нова давност, считано от
настъпването на съответния падеж. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 30.05.2018 г., при което към този
момент не е бил изтекъл петгодишният период за погасяване на вземането за нито
една от неплатените вноските, поради което и възражението на ответника в тази
му част – относно главницата по договора, се явява неоснователно. Следователно
искът за установяване на вземането за сумата – главница по договора за кредит
се явява основателен за пълния му предявен размер на сумата от 400.00 лв., като
същият следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на претендираното вземане
за договорна лихва, дължима за периода 01.05.2014 г. – 14.08.2014 г. /крайният
срок на договора/, и за такси разходи, възражението за изтекла погасителна
давност е основателно. Тези вземания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност по чл. 111, б. “б” и б. “в” от ЗЗД, при което към датата на подаване на
заявлението в съда на 30.05.2018 г. същите са били изцяло погасени по давност.
Поради това искът за установяване на посочените вземания се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Вземането за обезщетение за забава за периода
02.05.2014 г. – 30.05.2018 г., за което също е приложима тригодишната давност,
се явява погасено по давност за периода преди 30.05.2015 г., т.е. за периода от
02.05.2014 г. до 29.05.2015 г. вкл. За периода от 30.05.2015 г. до 30.05.2018
г. вземането не е погасено по давност, като същото е дължимо от ответника.
Съгласно договора за кредит дължимото обезщетение е в размер на законната лихва
за периода на забавата, като изчислена от съда с помощта на програмен продукт
за изчисляване на лихви, то същата е в размер на 121.95 лв.
Предвид това предявеният иск за установяване на вземането на ищеца за
обезщетение за забава се явява основателен до размер на посочената сума от 121.95 лв.
и за периода от 30.05.2015 г. до 30.05.2018 г., като над посочения размер до
пълния размер на претенцията от 207.25 лв. и за периода от 02.05.2014 г. до 29.05.2018
г. вкл. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 278.67 лв., от които 114.75 лв. за държавна такса,
65.57 лв. за юрисконсултско
възнаграждение (изчислено при основа
100.00 лв. съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ), и 98.35 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от
исковете, са за държавна такса в размер
на 16.39 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 32.78 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 49.17 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “А.
за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Л.
– *”, бул. “Д-р П. Д.” No *, ОФИС-СГРАДА
Л., ЕТ. *, ОФИС *, към В.Д.Д., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед
No 3060/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1097/2018
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/, представляваща неизплатена главница по цедиран Договор за паричен заем No
* от 24.04.2014 г., и сумата от 121.95
лв. /сто двадесет и един
лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.05.2015 г. до
30.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано 30.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за обезщетение за забава над уважения размер от 121.95 лв. до
пълния му предявен размер от 207.25 лв. и за периода от 02.05.2014 г. до 29.05.2018
г. вкл., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А. за с. на в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. – *”, бул. “Д-р
П. Д.” No *, ОФИС-СГРАДА Л., ЕТ. *, ОФИС
*, срещу В.Д.Д., с ЕГН **********,***, искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията
му, произтичащи от Договор за паричен заем No * от 24.04.2014 г., за сумата от 161.75 лв. /сто шестдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2014
г. до 14.08.2014 г., и сумата от 27.00
лв. /четиридесет и пет лева/,
представляваща такса разходи, за които вземания е издадена Заповед No 3060/01.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1097/2018 г. по описа на РС-Ботевград, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. – *”, бул. “Д-р П. Д.” No
*, ОФИС-СГРАДА Л., ЕТ. *, ОФИС *, сумата
от 278.67 лв. /двеста седемдесет и осем
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 49.17 лв. /четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1097/2018
г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :