Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
VI тричленен състав, в открито съдебно
заседание на шести октомври през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КАНД № 1511/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Началник сектор Четвърто РУ при Областна дирекция /ОД/ на МВР Варна против
Решение № 682/20.05.2022 г., постановено по АНД № 673/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление №
21-0442-000805/07.01.2022 г., издадено от Началник сектор Четвърто РУ при ОД на
МВР Варна, с което, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и на основание същата правна норма, на В.Г.Г., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и
2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Оспорват се изводите на районния съд
за издаване на наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка
и обстоятелства относно вината на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и за противоречие между обстоятелствената част в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и в наказателното
постановление. Твърди се, че при ангажиране на отговорността на водача не са
допуснати процесуални нарушения – посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, налице е пълно
съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, правилно са
определени квалификацията и санкционната норма. Отправя се искане за отмяна на
оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, а в условията на евентуалност – постановяване на решение, с което
да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случай
на отхвърляне на жалбата се моли претендираните от насрещната страна разноски
за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер. В
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки касационната жалба се
поддържа изцяло.
Ответникът по касация – В.Г.Г., чрез
представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето
ѝ като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление административнонаказателната отговорност на В.Г. е ангажирана за
това, че на 21.12.2021 г., около 11:10 часа, в с. Дюлино, област Варна, на
улица без име, по пътя за Дюлински проход, управлява лек автомобил „АУДИ“, с
рег. № ****, собственост на Н. Р. С., без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Деянието на Г. е квалифицирано като нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което срещу лицето е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, с което, на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 лева.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени при
неизяснена фактическа обстановка относно извършеното нарушение и конкретно
относно вината на посоченото за нарушител лице. Счел е, че е налице непълно
описание на нарушението от фактическа страна, както в АУАН, така и в
наказателното постановление, което се е отразило на дадената в двата акта правна
квалификация на деянието и представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5
и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, довело до нарушаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, лишавайки го от
възможността да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено. Посочил е, че според изложеното в АУАН В.Г. е управлявал лекия
автомобил, без да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, с което е допуснал нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
а с наказателното постановление същият е наказан за нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ – за това, че е управлявал автомобил, собственост на друго лице, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Така
мотивиран, ВРС е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Решението на Районен съд – Варна е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2, във връзка с ал. 2, предложение първо и ал. 3, т. 2, предложение първо
от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Районният съд е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление, приемайки че е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в противоречие между описанието на нарушението от
фактическа и правна страна в АУАН и в наказателното постановление,
представляващо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
6 от ЗАНН. Така достигнатият извод не може да бъде споделен. Както в АУАН серия
Д № 958761/21.12.2021 г., така и в издаденото въз основа на него Наказателно
постановление № 21-0442-000805/07.01.2022 г., с което е ангажирана
отговорността на В.Г., от фактическа страна е посочено, че същият е управлявал
лек автомобил „АУДИ“, с рег. № ****, собственост на Н. Р. С., за който няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Следователно описанието на нарушението от фактическа
страна в АУАН и в наказателното постановление е идентично – управление на
моторно превозно средство, собственост на различно от водача лице, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е било наясно в
извършването на какво противоправно деяние е било обвинено. Действително в АУАН
неправилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
вменяваща в задължение на притежателите на моторни превозни средства сключването
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но този
порок е отстранен от АНО при издаване на наказателното постановление, в което
деянието на Г. правилно е квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която
правна норма предвижда административнонаказателно санкциониране за лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази насока следва
да бъде отбелязано, че доколкото в административнонаказателното производство
субектът на административнонаказателното обвинение гради своята защита именно
срещу фактите /които в случая са описани достатъчно ясно и безпротиворечиво,
както в АУАН, така в наказателното постановление/, а не срещу дадената им
правна квалификация, правото му на защита срещу издадения санкционен акт не е
нарушено.
В обобщение на гореизложеното настоящият
тричленен съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и такива
на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, свързани с
описанието на нарушението от фактическа и правна страна, които да представляват
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Решаващият състав на Районен съд – Варна
не е изложил мотиви по съществото на спора, с което е допуснал нарушение на чл.
348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК. В
съдържанието на оспорения съдебен акт липсва обсъждане на събраните по делото
доказателства, в т.ч. и на представената в хода на въззивното производство
справка относно наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
(л. 15 от АНД № 673/2022 г. по описа на Районен съд – Варна), както и на
възраженията на В.Г. и на процесуалния му представител, направени в пледоарията
по същество, че оспорва отразената в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на нарушението. Наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е определящо за
съставомерността на нарушението.
Предвид изложеното обжалваното решение
следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд – Варна за ново
разглеждане от друг състав, при което въззивната инстанция следва въз основа на
установените факти да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото,
както и за съставомерността на деянието, като обсъди представеното доказателство
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с ДКН В 4797СА.
При този изход на спора пред касационната
инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от
районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 682/20.05.2022 г.,
постановено по АНД № 673/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 21-0442-000805/07.01.2022 г., издадено от
Началник сектор Четвърто РУ при Областна дирекция ОД на МВР Варна, с което, на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на В.Г.Г., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.