Р Е Ш Е Н И Е
263/20.5.2020г.
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети май през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ГД №274 по описа за 2020 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.Д.А., с ЕГН**********,*** срещу Т.Д.Д., с ЕГН**********,***, в която посочва, че ответника е негов син и че последния упражнявал актове на домашно насилие спрямо него, като му нанасял побои, заплашвал го, че ще го убие и че ще запали жилището му и не му позволявал да се храни. Твърди, че последният акт на домашно насилие бил на 05.02.2020 год. С молбата моли да бъдат взети спешни мерки, тъй като се страхува, че ще изпълни заканите си.
В съдебно заседание молителят, редовно призован не се явява лично и не изпраща представител.
Ответникът Т.Д.Д., редовно призован при условията на чл.44, ал.1 от ГПК, също не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът
Д.Д.А. е баща на ответника Т.Д.Д.. Последният
често биел своя баща, заплашвал го с убийство и че ще запали дома му и не му
позволявал да се храни. На 05.02.2020 год. ответникът отново нанесъл побой на
баща си и го заплашил с убийство. А. избягал от собствения си дом и потърсил
съдействието на кмета на с.***. Бил извикан полицейски екип, който след
извършена проверка и снети сведения и обяснения с протокол за предупреждение
предупредили ответника да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо
баща си. По повод изявленията в исковата молба с оглед съдържащите се в същата
данни за непосредствена опасност за здравето и живота на молителя на основание
чл.18 от ЗЗДН на 05.02.2020 год. е била издадена заповед за незабавна защита,
по силата на която ответникът е бил задължен да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо ищеца, като му е било забранено да се доближава до него
и до обитаваното от него жилище.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Изложеното в нея се потвърждава от приложената като писмено доказателство по делото Преписка вх.№1729р-4192/05.02.2020 год. по описа на РУ – Шумен.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и по-конкретно от изготвената служебна справка за предоставени данни по реда на Наредба №14/18.01.2019 год. по искане №81/10.02.2020 год., е видно, че ответникът е син на ищеца, поради което последният се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 05.02.2020 год. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищеца домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани във физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на побой, отправените срещу него заплахи за убийство и за палеж на жилището му, както и забраната да употребява храна могат да бъдат характеризирани, като физическо, психическо и емоционално насилие спрямо ищеца, принудително ограничаване правото му на спокоен живот. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие се съдържат освен в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН и приложената като писмено доказателство по делото Преписка вх.№1729р-4192/05.02.2020 год. по описа на РУ – Шумен. В същото време съдът съобрази и разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, съгласно която декларацията се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, дори и да няма други доказателства. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищеца домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.
С оглед характера на упражненото спрямо ищеца домашно насилие, съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, които се отличават с особена жестокост, здравословното състояние на молителя и неговата възраст. С оглед на изложеното съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер около средния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 6 месеца. Съдът намира, че така определения срок на мерките би ограничил временно контактите между двамата, но би бил достатъчен за да им даде възможност да осмислят и преоценят отношенията помежду си и за в бъдеще да положат усилия за тяхното подобряване, доколкото страните се намират в близки родствени отношения.
Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Д. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства за материалното състояние на нарушителя, но доколкото е в трудоспособна възраст следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1.ЗАДЪЛЖАВА Т.Д.Д., с ЕГН**********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Д.А., с ЕГН**********,***.
2.ОТСТРАНЯВА Т.Д.Д., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с Д.Д.А., с ЕГН********** жилище, намиращо се на адрес: *** за срок от 6 /шест/ месеца.
3.ЗАБРАНЯВА на Т.Д.Д., с ЕГН**********,*** да се доближава до Д.Д.А., с ЕГН********** и до обитаваното от него жилище на адрес: с.***, област Шумен, ул.“***“ №25 за срок от 6 /шест/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Т.Д.Д., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Т.Д.Д., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В заповедта за изпълнение да се посочат
последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно,
че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН
обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: