Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 02.03.2020г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 03
февруари
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 4293, по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Д.П.Д.,
чрез пълномощника си, твърди в исковата
си молба, че от началото на месец септември 2018 год. започнала да ходи по
огледи за закупуване на апартамент в гр. Стара Загора. На един от огледите се
срещнала с ответницата по делото, която била на оглед в същия имот със свой
клиент. Двете провели разговор и ответницата предложила апартамент на ул.
„Свети Княз Борис" на изток от Военното окръжие и срещу Техникум по
облекло и хранене, който според нея отговарял на търсения от ищцата имот.
Ищцата проявила интерес към имота, уговорили дата и час за оглед на
апартамента, като след огледа заявила, че харесва имота за цената, на която
продавачът го продава и заявила, че е готова веднага да се осъществи сделката и
да плати цената. Впоследствие се оказало, че продавачът провел процедура по
промяна предназначението на таванското помещение, което искал да запази за себе
си и да отдели от апартамента и заявил, че ще продаде имота след като
процедурата бъде осъществена. Ищцата приела да изчака до приключване на
процедурата, като очаквала, че поради изключване на таванското помещение от
продажбата цената ще бъде намалена. Ответницата не успяла да накара продавача
да сключи предварителен договор за продажба на имота, поради което поискала от
ищцата да й даде капаро, като по този начин осуетила възможността имота да бъде
продаден на друг купувач. Ищцата дала поисканите 2000 лева, като за получената
сума ответницата подписала разписка на 14.11.2018 год. Поради постигнатата
договорка, ищцата преустановила търсенето на други имоти. Четири месеца
по-късно, в средата на месец февруари 2019 год. разбрала, че имотът, за който е
постигната договорка, е продаден от продавача на друго лице и за по-висока
сума.
Поради
неосъществената сделка ответникът следвало да върне получената от него сума в
размер на 2000 лева. Ищцата многократно канила ответницата да й върне парите, вкл.
и с писмена покана от 03.05.2019 год., но това не било сторено. Поради
обстоятелството, че в срока посочен в писмената покана, ответницата не
възстановила дадената сума, ищцата подала до PC -
Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 2823/2019 год. по описа на PC -
Стара Загора и била издадена Заповед № 1484 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 30.05.2019 г. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответницата
подала до PC - Стара Загора възражение, в което посочила, че не дължи изпълнение на
вземането.
Ищцата
моли, съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответницата М.В.Я. с ЕГН **********,***, й
дължи сума в размер на 2000 лева, представляваща дадена в аванс сума като
гаранция за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, която
сделка не се е осъществила, както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до PC-Стара Загора по ч.гр.д. №
2823/2019 год. - 29.05.2019 год. - до окончателното й изплащане.
Претендира
за направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените
такива в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2823/2019 год. по описа на PC - Стара
Загора.
Ответницата
М.В.Я. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба в законоопределения срок.
В
първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ищцата заявява, че
поддържа претенцията, като моли съда да
постанови неприсъствено решение. Ответницата, редовно призована, не изпраща
представител и не сочи причина за това.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответницата. Последната, макар формално в
депозирано по реда на чл. 414 от ГПК възражение да е оспорила вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение, в настоящото производство не взема
становище по претенцията, не е изпратила представител в съдебно заседание, без
да са посочени уважителни причини за това.
Представените
по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за
основателност на предявения иск в претендирания размер – платената от ищцата
като аванс/капаро сума подлежи на връщане от ответницата, поради неосъществено
основание.
Предвид
гореизложеното, съдът следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищцата сумата в размер 2000 лева, представляваща
платена като аванс/капаро сума за сключване на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, на ул. „Свети Княз Борис”, ведно
със законната лихва върху сумата, считано
от 29.05.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК, до изплащането
й.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата направените в заповедното
производство разноски, в размер на 375 лв., както и направените по настоящото
дело разноски, в размер на 375лв.,съобразно приложения списък на разноски.
Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М.В.Я., ЕГН
**********, с адрес: ***, че същата дължи на Д.П.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2000 /две хиляди/ лева - главница, представляваща аванс/капаро, платена като гаранция за
сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. Св.Княз Борис, която сделка не се е осъществила, ведно със
законната лихва от 29.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед № 1484/30.05.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2823/2019 г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 375 лв.,представляваща направени в заповедното
производство разноски, както и сумата 375 лева, представляваща направени по
настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: