Р Е
Ш Е Н
И Е № 141
гр.Пещера ,18.ІІ.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и трети
януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Камен Гатев
Секретар:
Севделина Пенчева
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1286 по описа на
Съда за 2018 година, за да се произнесе,взе предвид
следното:
Депозирана е искова на молба от Щ.А.Д., ЕГН
********** ***, представляван от
адвокат С.И.В. , срещу А.Д. ***, в която твърди следното:
По силата на наследяване от
родителите ми А. Я. Д. и Керада Щ. Д.съм
собственик на ¼ ид. част от УПИ в гр. Пещера с идентификатор
56277.503.243 , както на
½ ид.част от жилището,
представляващо първия жилищен етаж в построената в него двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид.част от избения етаж на сградата. Собственик на останалите ид. части от
посочените обекти , както и на жилището ,представляващо втори жилищен етаж на
посочената жилищна сграда е брат ми - Я. А.Д..
За присъдено срещу мен парично
вземане на лицето С. К. Неделчев от гр.София е образувано изпълнително дело № 59/2018 год. на ЧСИ Георги Тарльовски
Р.№ 882- гр.Пазарджик.
За
събиране на вземането , принудителното изпълнение беше насочено към
притежаваните от мен :
1.1/ 4 идеална част
от дворното място с идентификатор 56277.503.243;
2. - 1/3 ид.
част от избения етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 и 3.- 1/4 ид. част от таванско помещение с
площ от 55 кв.м./ подпокривното
пространство /, с изнасянето им на публична продан. Тя приключи
с постановление на ЧСИ от 22.08.2018 год. С него тези части от имота, са
възложени на ответника А.С..
Последният не е станал собственик
на възложените му части от имота, тъй като принудителното изпълнение е процесуално
незаконосъобразно.
Извършено е в нарушение на чл.435 ал. 2 т. 2 от ГПК : Посочените части от поземления имот и
от жилищната сграда в него са несеквестируеми , тъй като нямат статут на
самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към
притежаваната от мен ½ идеална част от жилището, представляващо
първи етаж на двуетажната жилищна сграда, което е несеквестируемо - като
единственото притежавано от мен жилище.
Особено драстично е нарушението за продажбата на 1/3
ид. част от избения етаж, който погрешно е получил идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР , тъй като не представлява обект в
жилищната сграда, който има самостоятелно функционално предназначение / парагр. 1 от ДР на ЗКИР /
Защото този етаж е проектиран и изпълнен като избен етаж със складово
предназначение, респ.- вкопан е на 0.80 м. в земята и около 1 м. над
прилежащия терен със светла височина 1.80 м. и отвори за естествено осветление
-с размери , предвидените по проекта, съответстващи на избен етаж.
Същото се отнася и за подпокривното пространство на
сградата, което има положението на обща част на етажната собственост . Отделен етажен собственик не може
да извършва разпоредителни действия със своята идеална част от подпокривното
пространство съгл. Т.Р. № 34/1983 г.ОСГК ВСР- т.4. Логично това означава, че
такава част не може да бъде и предмет на принудително изпълнение отделно от
частта в етажната собственост към която принадлежи.
Дворното място, в което е построена
жилищната сграда-също не може да бъде предмет на отчуждителни сделки отделно от съответния
обект в ЕС / справка- напр. Р. 154/1964 г. ОСГК ВСР / Това важи и за принудително изпълнение върху идеална
част от дворното място- освен заедно с обекта към който принадлежи.
С оглед на изложеното моля, да приемете за установено
по отношение на ответника, че той не е придобил правото на собственост върху ¼ ид. част от УПИ в гр.Пещера с идентификатор 56277.503.243
, на 1/3 ид. част от полуподземният етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР от построената в
същото дворно място двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид. част от
таванското подпокривно пространство с площ от 55 кв.м. с
присъждане на разноските по съдебното производство.Сочи доказателства.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. С., чрез адв. Л.К. , със следното становище:
І.Така предявен иска е на първо
място нередовен, на второ недопустим.
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост, а именно че ответникът не е придобил правото
на собственост на описания в исковата молба недвижим имот. В обстоятелствената
част на исковата молба се сочат твърдения за причината поради която ответникът
не е придобил правото на собственост - нарушението на чл. 435, ал.2, т. 2 от ГПК, т.е нарушаване правилото за изнасяне на публична продан на несеквестируем
имот.
Това е хипотеза, даваща
възможност за обжалване действията на ЧСИ. Същевременно петитума не съответства
на обстоятелствената част на исковата молба. В този случай следва да се иска
отмяна на незаконосъобразното действие на ЧСИ. Следва да се остави исковата
молба без движение за уточняване на заявения петитум с обстоятелствената част
на исковата молба.
ІІ. При тези искове наличието на правен интерес е
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Целта на
предявения петитум е да се разреши повдигнатия правен спор със сила на
пресъдено нещо. За този правен спор обаче има влязло в сила решение.
Основното съображение на ищеца се позовава на
твърдението му, че проведеното принудително изпълнение от ЧСИ Тарльовски е
незаконосъобразно, поради нарушението на чл. 435, ал.2, т. 2 от ГПК.
Преди ЧСИ Тарльовски да доведе до край принудителното
изпълнение по изп.д. 59/2018 г., производството се е водило пред ЧСИ Деница
Станчева по изп.д. 116/2016 г.
Докато е било висящо производството пред ЧСИ Деница
Станчева, ищецът в настоящето производство, който е бил длъжник в изп.д.
116/2016 г. по описа на ЧСИ Д.Станчева, е обжалвал изнасянето на публична
продан на Приземния етаж и таванското помещение, т.е процесните имоти със
същото това твърдение за несеквестируемост. По тази негова жалба има влязъл в
сила съдебен акт на ПОС по в.гр.д. 258/2016 г. В този съдебен акт съдът се е
занимал обстойно с твърденията за несеквестируемост и е оставил жалбата без
уважение, тъй като е потвърдил действията на ЧСИ Д.Станчева.
Този съдебен
акт е атакуван и пред ВКС по реда на отмяната на влезлите в сила съдебни
решения. Това е видно от определението на ВКС № 228/20.07.2017 г. по гр.д.
4270/2016 г. Поради влизането в сила на този съдебен акт е недопустимо по друг
правен ред - този по чл. 124 от ГПК, отново да се търси пререшаване на правния
спор със сила на пресъдено нещо.
Отделно
от това, ищецът е обжалвал по пътя на частните жалби предявеното разпределение
от 30.10.2018 г., извършено от ЧСИ Тарльовски по изп.д. 59/2018 г.,
отново с мотива за несеквестируемост на процесните обекти. Това е още едно
обстоятелство недаващо правна възможност за редовното и надлежно упражняване на
правото на иск в настоящето дело.
III. По съществото на предявения иск считаме същият за
напълно неоснователен, поради което от името и по поръчение на доверителят ми
го оспорвам. Обекти са самостоятелни такива и са нанесени в Кадастралната
карта. Същите са секвестируеми и доверителят ми по надлежният ред е станал
собственик на същите.
Преди провеждането на процедурата за публичната им
продажба, ищецът е депозирал искане в Агенцията по кадастър изменение на
кадастралната карта, като за посочените обекти да отпаднат кадастралните
номера. Това искане е оставено без уважение. Към датата на провеждането на
публичната продажба въпросните обекти са били със самостоятелен статут в
Кадастралната карта. В настоящето производство съдът не може повторно да се
занимава с твърдението, че тези обекти били несеквестируеми.
На първо място Ви моля да оставите исковата молба без
движение за изправяне на допуснатата нередовност в исковата молба, на второ Ви
моля да прекратите производството, както и да присъдите сторените по делото
съдебно-деловодни разноски от доверителя ми.
С
Определение №112/ 05.03.2019г. по гр.д.№106/ 2018г. на Окръжен съд Пазарджик, ,
в производство по чл.274 и сл. ГПК Съдът е приел, че е налице правен
интерес и съответно предявеният от ищеца
иск е допустим.
Пещерският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност и след като съобрази
разпоредбата на чл.235ал.І и ІІ от ГПК, от фактическа страна взе предвид следното:
По делото не е спорно и се установява от приетото
копие на Решение №259/09.06.2016г. на Окръжен съд Пазарджик, по
гр.д.№258/2016г., че срещу ищеца, в качеството на длъжник по изпълнително
производство по и.д.№20158890400116 на
ЧСИ Д.Станчева, са описани и изнесени на
публична продан притежаваните права на собственост , предмет и на настоящето
дело , а именно 1/4 идеална част от дворно място с идентификатор 56277.503.243 в гр. Пещера; 1/3 ид. част от избения /приземен/ етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 и 1/4 ид. част от таванско помещение с
площ от 55 кв.м. / подпокривното
пространство / на масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56277.503.243.1.
Производството е било по реда на чл.437 ал.І – ІV във вр.
с чл.435 ал.ІІт.2 ГПК , с твърдения от длъжника за несеквестируемост и липсата
на статут на самостоятелни обекти по отношение на процесните идеални части от
избен етаж и таванско помещение. С цитираното решение Окръжният съд е потвърдил
разпореждането на ЧСИ за изнасяне и
насрочване на публичната продан върху процесните права на собственост,
приемайки , че са секвестируеми права и самостоятелни обекти. Постановеното
решение е окончателно.
Не е спорно и се установява от Постановление за възлагане
на недвижим имот на ЧСИ Г.Тарльовски по и.д.№201888820400059, че процесните
имоти са възложени на купувача по публична продан и ответник по настоящето дело
А.С..
С оглед гореизложените фактически обстоятелства,от
правна страна Съдът намира следното:
Относими в случая са част от мотивите и решението по
т.3 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. на ВКС, по т.д.№7/2014г., отнасящи
се до решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на
съдебния изпълнител, от гледна точка на евентуална отмяна на тези решения по
реда гл.24 ГПК:
„ Съдебните
решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен
изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата
на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално
средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за
предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител.
……Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си….
Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган
по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право.
Същото
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай
предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното
материално право.
Когато
материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което
претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез
който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /чл. 440 ГПК/.
Решението по
чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право.
Съдебният акт
има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга
секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по
изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с
разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право.
Друга
последица от прилагането на отмяната по чл. 303 - чл. 309 ГПК по отношение на
разглежданата категория съдебни актове е удвояването на контрола по
отношение на акт на съдебния изпълнител, което би довело до неколкократното
разрешаване на един и същи въпрос - за законосъобразността на извършеното от
съдебния изпълнител процесуално действие или за законосъобразността на
отказа на съдебния изпълнител да го извърши “.
По настоящето дело ищецът в исковата си молба отново е изложил същите
доводи – за наличието на несеквестируемост , в частност поради липсата на
статут на самостоятелен обект на избеното помещение и тавана.Тези въпроси са
обсъдени от Окръжния съд в производството
по чл.437 ГПК. Както е отбелязано в
цитираното Тълкувателно решение, въпросът за секвестируемостта е въпрос по
изпълнението.
В случая ищецът на практика поставя за повторно
пререшаване същите въпроси, но в производство
по отрицателен установителен иск за собственост. Доколкото е прието в
ТР, че решението на Окръжния съд не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори
когато има за предмет и материалноправни въпроси, то искът е допустим – за
защита правата както на длъжника, така и на трето лице, по реда на
чл.440 ГПК.
За да бъде обаче искът основателен по същество, следва
ищецът /длъжник/ да установи обстоятелства, които са различни
от въпросите за секвестируемостта на процесните имоти , които въпроси обаче вече са обсъдени и по които е налице влязло в
сила решение.Обратното означава районния съд повторно да преценява законосъобразността
на изпълнителните действия.С оглед и разпределената доказателствена тежест,
ищецът следваше да докаже, че проведеното принудително изпълнение е
незаконосъобразно, тъй като имуществото му е несеквестируемо. Същото обаче е
секвестируемо, предвид Решение №259/09.06.2016г. на Окръжен съд Пазарджик, по
гр.д.№258/2016г.
Ето защо и приетите експертни заключения на в.л. В.В.
се явяват неотносими и не следва да бъдат
обсъждани – те са насочени към пререшаване на въпросите за секвестируемостта и наличието на годен обект на изпълнение, що се
отнася до процесните идеални части от избен етаж и таванско помещение.
Поради изложеното
Съдът намира предявеният
установителен иск за собственост за неоснователен.
С оглед изхода от делото,в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от разноски
общо в размер на 850лв. – съответно 500 за адвокатско възнаграждение и 350лв.
за възнаграждение на вещо лице..
Воден от горното Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
Отхвърля
като неоснователен предявеният от Щ.А.Д., ЕГН ********** ***, иск срещу А.Д. ***, да се приеме за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид. част от УПИ в
гр.Пещера с идентификатор 56277.503.243
; на 1/3 ид. част от полуподземен етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР от
построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, и на 1/3 ид. част от таванското подпокривно пространство с
площ от 55 кв.м.
Осъжда Щ.А.Д.,
ЕГН ********** ***, да заплати на А.Д. *** сумата от 850лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: