ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260676 Година 2021, 29.03 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На двадесет и девети
март две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 2576 по описа за 2020
година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Постъпила е жалба вх.№7857/17.07.2020г. по описа на ЧСИ
Станимира Николова подадена от Л.П.П. с адрес ***, партер, длъжник в
изпълнителното производство, против действия
на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20208050400160 по описа на ЧСИ
Станимира Николова – рег.№ 805 на КЧСИ с район на действие БОС, изразяващи се във
вписани възбрани и насрочен опис на
½ ид.ч. от несеквестируем недвижим имот, представляващ къща за гости,
находяща се в гр.Созопол.
В жалбата се сочи, че ЧСИ
не отчел, че възбранения имот е единствено жилище на длъжника. Навежда доводи,
че също така следва да бъде съобразено, че съпругата му не е била
кредитополучател и поетия от ней ангажимент по договор за кредит не е бил с цел
задоволяване нуждите на семейството. Заявява,че не е участвал в сключването на
договора за кредит. Счита, че е трето лице в производството по принудително
изпълнение. Моли за отмяна на вписаната възбрана върху ½ ид.ч. от
описания имот.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило
писмено възражение от взискателя.
На основание
чл.436, ал.3, изр. последно ГПК ЧСИ Станимира Николова е представила подробни
мотиви по подадената жалба във връзка с обжалваните изпълнителни действия-насрочен
опис и вписани възбрани, като се взема становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното
дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, приложените по
изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20208050400160
по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по молба на взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД срещу
длъжниците Л.Л.П. и М.Г.К.-П. въз основа
на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист № 302 от 28.01.2020 г. по
гр.д.№ 802/2020 г. на СРС, за заплащане на сумата от 95837,69 евро-главница по
договор за кредит от 30.10.2008г., включваща неплатени вноски за периода
15.7.2013-15.12.2019г., ведно със законната лихва от 09.01.2020г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 52012,91 евро за периода
16.06.2913г-02.01.2020г., санкционна лихва в размер на 709,34 евро за периода
28.8.2013г. до 02.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 159,73 евро за
периода 03.01.2020г. до 08.01.2020г., такси и разходи в размер на 3331,40 евро
и 6097,72 лв. разноски по делото, а именно: 5947,72 лв. държавна такса и 150
лв. възнаграждение за юрисконсулт.
По искане на ЧСИ Станимира
Николова наложената възбрана върху недвижимите имоти, вписана в Служба по вписванията – Бургас е
вписана на 17.08.2020 г., том 1, № 189, вх.рег.№2934. Насрочен е и опис на имотите за 29.07.2020 г.
Ипотекарният длъжник Л.П.П.
е уведомен за започналото изпълнително производство, насоченото изпълнение
върху недвижимите имоти, наложената върху тях възбрана и насрочената дата за
опис със съобщение за наложена възбрана и опис изх.№8547/12.06.2020г., което му
е връчено лично на 02.07.2020г., видно от отбелязването върху същото. С това съобщение Л.П. е уведомен, че е
наложена възбрана върху 5 бр. СО негова собственост, ипотекирани в полза на длъжниците
М.Г.К.–П. и Л.Л.П., както и за насрочения опис.
На 29.07.2020 г. е извършен опис
на 5 бр. СО в присъствието на
жалбоподателя лично и в качеството му на пълномощник на длъжниците М.Г.К.–П. и Л.Л.П.. Депозирано е възражение от Л.П.,
лично и в качеството му на пълномощник, по отношение на извършения опис.
Настоящата жалба на ипотекарния
длъжник е депозирана на 17.07.2020 г.
при ЧСИ Станимира Николова.
При горната фактическа обстановка,
съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения
дадени в т.2 на ТР №4 от 11.03.2019г. по тълк.дело№4/2017 ВКС, ОСГТК
изпълнителният лист има сила не само срещу
главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за негов
дълг–чл.429, ал.3 ГПК, дори и процесът да не воден срещу него, нито заповедта
за изпълнение да е издадена срещу него. Настоящият случай е именно такъв.
Заповедта за незабавно изпълнение е издадена срещу длъжниците М.Г.К.–П. и Л.Л.П..
Видно от нот. акт за договорна ипотека върху недвижим имот №32, том III, рег.№4200, дело №361 от 2009 по описа на Нотариус
Кремена Консулова рег.№248 за обезпечение на договор за ипотечен кредит от
30.10.2008г. в полза на Л.Л.П., собствениците на описаните недвижим имоти,
придобити в режим на СИО, М.Г.К.–П. и Л.П.П. са учредили в полза на взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека.
Макар и жалбата да е подадена от
легитимирано лице, ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, съдът
намира, че същата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Обжалването на наложената възбрана и опис е недопустимо, независимо от
изложените в нея доводи за несеквестируемост на недвижимия имот. Съгласно задължителните
разяснения на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях
обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на
длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект с налагане на запор или възбрана върху този обект, но като
самостоятелни изпълнителни действия запорът и възбраната не подлежат на
обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението само върху
несеквестируемо имущество. Предвид дадените разяснения и с оглед данните
по делото, съдът намира, че макар и в жалбата да се твърди, че изпълнението е
насочено върху несеквестируемо имущество, в случая обжалването на наложената
възбрана е недопустимо, доколкото за длъжника
не е налице правен интерес от обжалването. По отношение на твърдяната
несеквестируемост следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК от забраните по чл.444 не могат да се ползват длъжници относно вещи и вещни
права, върху които е учреден залог или
ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
С
оглед недопустимостта на депозираната жалба същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото-прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба
вх.№7857/17.07.2020г. по описа на ЧСИ Станимира Николова подадена от Л.П.П. с адрес ***, партер, длъжник в
изпълнителното производство, против действия
на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20208050400160 по описа на ЧСИ
Станимира Николова – рег.№ 805 на КЧСИ с район на действие БОС, изразяващи се във
вписани възбрани и насрочен опис на
½ ид.ч. от несеквестируем недвижим имот, представляващ къща за гости,
находяща се в гр.Созопол.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 2576/2020 г. по описа на БОС.
Определението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.