Мотиви по Присъда № 97/21.06.2019 г. по ВНОХД № 540/2019 г.
по описа на Бургаския окръжен съд:
С присъда № 63/ от
01.04.2019 г. по НОХД № 3219/2018 г. Районен съд - Бургас е признал подсъдимия В.К.К.
за НЕВИНОВЕН в това, че на 21.12.2016 г. към 16.40 ч. в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, ул. „Янко Комитов“ до бл. 24, на пешеходна пътека, обозначена с
напречна пътна маркировка М8.1 и обозначена с пътен знак Д17 – „пешеходна
пътека“, при управление на МПС – л.а. марка „**“, с рег. № ***, нарушил
правилата за движение визирани в ЗДвП, а
именно чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 119, ал. 1, и чл. 116, като при
движение в посока „КАТ“, не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека Н.С.Д.,
ЕГН **********, поради което допуснал ПТП и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на ляво коляно, довело до
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 2,5
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал.
3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1, предл. трето от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по така повдигнатото обвинение.
Присъдата е протестирана
от прокурор в Районна прокуратура - Бургас с искане да бъде отменена Присъда по
НОХД № 3219/2018 г. Районен съд - Бургас и да бъде постановена нова за
признаване на подс. В.К.К. за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение с налагане
на съответно наказание.
В подаденото по реда и
срока на чл. 320, ал. 4 от НПК допълнително писмено изложение към въззивния протест се сочи, че районният съд не е
направил в пълнота анализ на доказателствата по делото. Акцентира се върху
двете съдебно-медицински експертизи, които посочват, че травмата се квалифицира
като трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок от около 2,5
месеца. Заключението и на двете съдебно-медицински експертизи е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота относно лекостепенното мозъчно
сътресение, както и трайно затруднение движението на коляното за срок от около
2-2,5 месеца. Акцентира се на уточнението на д-р ***, че „Оздравяване е когато
пациентът може да изпълнява пълния обем от активни и пасивни движения, без да
изпитва болка”.
Депозирано е възражение
от подсъдимия В.К., в което бланкетно
оспорва основателността на въззивния протест и моли да бъде потвърдена
присъдата на Бургаски районен съд.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура -Бургас поддържа протеста и излага подробни мотиви в
подкрепа на протеста.
Пострадалият и частен
обвинител Н.Д., редовно призована, не се явява. Явява се процесуалният й
представител адв. Р. Кожухаров от БАК, който поддържа въззивния протест. Изразява
становище, че няма никакво значение обстоятелството кога е тръгнала на работа
пострадалата. Акцентира върху думите на вещото лице д-р Янков, че „Отокът на
всяка става затруднява движението“.
Подсъдимият В.К.К.,
редовно призован, се явява лично и с адв. Илиана Мелконян от БАК. Защитата на
подсъдимия К. акцентира върху обстоятелството, че пострадалата няма пукната
патела, няма разкъсвания, няма нараняване на минискусите, не е правена пункция,
няма никакво изменение на костната структура. Според защитата, тъй като
престоят на пострадалата в болнично заведение след инцидента е бил само три дни
и нищо не подсказало, че има нужда от допълнителни изследвания и консултации, а
последващото й лечение е било само медикаментозно и то чрез мехлеми, то в
случая липсва трайно затруднение на движението на долен ляв крайник.
Подсъдимият в последната
си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Въззивната инстанция се
запозна с въззивния протест, допълнителното писмено изложение към него,
депозираното възражение на подсъдимия, изслуша доводите на страните, изразени в
съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
независимо от посочените във въззивния протест основания, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери въззивният
протест за основателен и прие, че са налице основанията на чл. 336, ал. 1, т. 1
от НПК за постановяване на нова присъда, по следните съображения:
Първоинстанционният съд
е възприел фактическа обстановка, която съответства на пълния и задълбочен
анализ на събраните доказателства по делото.
Установено е, че
подсъдимият В.К.К. е правоспособен водач, който притежава валидно СУ на МПС №
********* категории „А, В, С, М, АМ и ТКТ“ от 25.05.1978 г., наказван многократно по
административен ред за нарушения по ЗДвП, като последните две наказания през
2014 – 2015 г. са за движение с превишена скорост в населено място.
На 21.12.2016 г. между
16.40 ч. и 17.00 ч. подс. К., управлявайки собствения си л.а. марка „***“ с рег
№ ***, се движил по ул. „Янко Комитов“ в ж.к. „Славейков“ в гр. Бургас в
тъмната част на денонощието. Пътят бил двулентов с разделителен остров между
платната. Всяко от тези платна било с по две ленти за еднопосочно движение,
разделени по между си с хоризонтална маркировка, като на тротоарите имало
поставена вертикална сигнализация с пътни знаци Д17 – „Пешеходна пътека тип
Зебра – М 8,1“. Подсъдимият се движил в лявата лента в посока КАТ – Бургас със
скорост от около 36 км./ч. До сградата на „Тих Труд“ пред него се движел
микробус, който стигайки пешеходната пътека тип „Зебра“ обозначена с пътен знак
Д17, се преустроил в дясната лента за движение. В този момент подсъдимият се
движил със скорост около 39.60 км./ч. В същото време пострадалата Н.Д. решила
да пресече пътното платно по въпросната пешеходна пътека. След като пресякла
пътното платно в посока центъра на града, тя се качила на разделителния остров,
огледала се и след като се убедила, че автомобилът в лявата лента спира,
предприела преминаване по пешеходната пътека. Когато подсъдимият К. се намирал
в непосредствена близост до пешеходната пътека, свид. Д. е била изминала 1,60
м. от пешеходната пътека и в този момент тя е била забелязана от подсъдимият К.,
който предприел аварийно спиране, като намалил скоростта си до 36 км./ч. при
опасна зона на спиране 31,90 м. Въпреки тези му действия, не му достигнало
време и разстояние да предотврати удара с Д.. Последвал удар с предната дясна част
на автомобила върху пешеходката Д., в резултат на който тя паднала в дясното
платно за движение, а подсъдимият К. спрял окончателно лекия автомобил след
около 10 м. от мястото на удара. След удара подсъдимият оказал помощ на
пострадалата, като с помощта на неизвестно лице я принесли до затревената площ
след тротоара.
Веднага след инцидента
на местопроизшествието дошли полицейски служители, които извършили проверка на подсъдимия
К. за употреба на алкохол, резултатът на която бил отрицателен. През това време
екип за спешна помощ отвели пострадалата в УМБАЛ – Бургас. При първоначалния
преглед било установено, че Д. има мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма и контузия на лява колянна става. Лекарският екип преценил, че
приоритетно лечение на пострадалата следва да се проведе в неврохирургично
отделение. Д. била настанена в НХО, където престояла три дни. Едва след
изписването й от НХО, тя потърсила лекарска помощ поради наличие на болки в
колянната става на левия крак.
На 04.01.2017 г. пострадалата посетила
кабинета на д-р *** – **, като не било констатирано счупване на кости или
разтягане на сухожилие, а били констатирани оток, палпаторна болка върху
пателата, флуктуации, силно ограничени болезнени движения, куцаща походка. Било
предписано медикаментозно лечение. Допълнителни изследвания относно произхода
на подуване на колянната става не били назначени. На Д. бил издаден болничен
лист за домашно лечение. На двадесетия ден след инцидента тя се върнала на
работа, но продължила лечението си. Първите дни ходила на работа куцайки и
щадяйки травмираната става. На 16.02.2017 г. при последващ
медицински преглед отново при д-р *** било установен умерен оток, палпаторна
болка медиално, все още дефицит във функцията на колянната става. На 10.03.2017
г. отново бил извършен преглед при д-р ***, при който били направени същите
констатации, както при прегледа на 16.02.2017 г. Била назначена физиотерапия,
която физиотерапия била проведена през месец юни 2017 г.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена автотехническа експертиза, като вещото лице е заключило,
че скоростта на движение на управлявания от подс. К. л.а. „**” към момента на
удара с пострадалата Д. е била около 36 км./ч. Определено е, че преди сблъсъка
с пешеходката скоростта на движение на л.а. е била около 39,6 км./ч. Вещото лице установило и опасната зона за
спиране на л.а. - 31,9 метра, като това разстояние се изминава за 4 секунди от
л.а., управляван от подс. К.. Изчислена била и скоростта на движение на
пешеходката - 1,17 метра в секунда. Вещото лице е заключило, че когато
дължината на опасната зана за аварийно спиране на л.а. е по-къса от
разстоянието на фактическата видимост, водачът на л.а. е закъснял със
задължителното спиране, което е и причина за настъпилото ПТП. Вещото лице е
заключило, че пътните условия не са оказали влияние за възникване на
произшествието.
В хода на досъдебното
производство, за изясняване на получените от пострадалата травматични
увреждания, била назначена и извършена съдебномедицинска експертиза.
Експертът установил, че
от настъпилото произшествие пострадалата Д. е получила леко степенно мозъчно
сътресение, квалифициращо се като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, травма на лявото коляно, довела до трайно затруднение на ляв долен
крайник за срок от около 2.5 месеца при обичайно протичане на оздравителния
процес. Разпитано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е
пояснило, че срокът на оздравяване, който е посочил в заключението си е
обичайният оздравителен период за такава травма. В конкретния случай не може да
посочи колко точно е продължил оздравителният период. Обосновава квалификацията
като трайно затруднение по чисто медицински критерии, като дава за сравнение
сходни травми.
В хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд е била назначена и извършена повторна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист ортопед. Вещото лице е
отговорило, след като се е запознало с документацията по делото, че
пострадалата Д. е получила „мозъчно сътресение, без открита черепно-мозъчна
травма. Контузия на ляво коляно.....Налице е леко степенно мозъчно сътресение,
което съдебният лекар квалифицира като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травмата на коляното /контузия/ се квалифицира като трайно
затруднение на движението на ставата за срок от 2,5 месеца /по данни от
амбулаторните прегледи – 04.01.2017 г, 16.02.2017 г, 10.03.2017 г/.” Според
вещото лице посочените увреждания са довели до временна нетрудоспособност на
пострадалата, ограничени движения на лява колянна става за срок от около 2,5
месеца. Пострадалата е чувствала болка, което налагало прием на
болкоуспокояващи, противовъзпалителни и противооточни медикаменти, провеждането
на два курса физикална терапия.
При изслушването на
вещото лице пред първоинстационния съд е разяснено, че „оздравяване е когато
пациентът може да изпълнява пълния обем от активни и пасивни движения”. Същият
е пояснил, че да се движи човек щадящо означава да се движи с накуцваща
походка, при което се намалява опорното време на крайника.
Описаната фактическа
обстановка се приема за установена по несъмнен начин от двете съдебни инстанции
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, и доказателствени
средства, заключенията на извършените експертизи.
При така очертаната
фактическа обстановка и установените действия на подсъдимия се налагат следните
фактически и правни изводи:
Несъмнено,
първопричината за случилото се е поведението на подсъдимия К., който като водач
на лекия автомобил сам се е поставил в условия на невъзможност да предотврати
автопроизшествието с пешеходката и то на пешеходна пътека, тип „Зебра – М8,1“
от ППЗДвП.
На първо място, следва
да се подчертае, че РС е положил значителни усилия за разкриване на обективната
истина, като е разпитал задълбочено свидетелите по делото. Вещите лица, изготвили
автотехническата и съдебномедицинските експертизи са разпитани подробно и задълбочено.
Заключенията на вещите лица са обсъдени внимателно и детайлно. В хода на
съдебното следствие е била назначена повторна съдебно медицинска експертиза с
цел установяване на оздравителния период на пострадалата Д..
При тази иначе напълно правилна
дейност на съда са направени неправилни правни изводи за причинената телесна
повреда на пострадалата Д., която съдът е определил като лека телесна повреда. В
заключението си в повторната СМЕ вещото лице д-р Емил Стоянов дава аналогична
квалификация на уврежданията на пострадалата Д., както вещото лице д-р К.
Янков, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота относно
лекостепенното мозъчно сътресение, както и трайно затруднение движението на
ставата за травмата на коляното за срок от около 2-2.5 месеца. Това заключение
на вещите лица се потвърждава и от извършените медицински прегледи на пострадалата
Д. от лекуващия лекар д-р ***. Деянието е осъществено на 21.12.2016 г. На
04.01.2017 г. д-р *** е извършила преглед на пострадалата Д., от документацията
на който се установява, че Д. е имала силно ограничени движения, оток на
коляното и куцаща походка. На 16.02.2017 г. – един месец и 25 дни след
деянието, при втори преглед е установено, че пострадалата има оток на коляното,
палпаторна болка медиално и дефицит във функцията на колянната става. При
преглед от вещото лице д-р К. Янков, извършен на 22.02.2017 г. е констатиран
видим оток на лявото коляно с повишена температура сравнено с дясното коляно.
При извършеният от д-р *** преглед на пострадалата Д. на 10.03.2017 г. – 2
месеца и 17 дни след произшествието пострадалата е имала умерен оток,
палпаторна болка медиално, все още дефицит във функцията на колянната става,
т.е. кракът не може да осъществява функцията си в пълен обем. На този преглед
била назначена физиотерапия, която пострадалата реализирала през месец юни 2017
г. Следователно 2 месеца и 17 дни след деянието пострадалата има затруднено,
ограничено движение на долен ляв крайник, което съгласно постоянната съдебна
практика съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК –
трайно затруднено движение на крайника.
В конкретния случай,
погрешните изводи за причинената телесна повреда на пострадалата Д., довели до
незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия, са резултат от неправилното
тълкуване на заключенията на вещите лица, както и на част от събраните по
делото доказателства.
Изложените съображения
мотивират основателност на въззивния протест, в който са изложени идентични
съображения и оплаквания срещу оправдателната присъда.
Ето защо въззивната
инстанция прие, че районният съд е приложил неправилно материалния закон, като
е признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.
3, предл. последно, б. „а”, предл. второ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл.
342, ал. 1, предл. трето от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по така повдигнатото обвинение.
Окръжният съд прие, че
на посочената дата 21.12.2016 г. подсъдимият В.К.К. с противоправното си
поведение е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.“а“, предл. второ вр.
чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК. Това е така, защото настъпването на
въпросното ПТП е станало при управление от страна на подсъдимия на посочения
лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. На следващо място при управлението на
лекия автомобил подсъдимият допуснал нарушение на правилата за движение:
нарушил е правилата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, които го задължават да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и да
намалява скоростта, и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението; нарушил е също така и чл. 119 от ЗДвП, който го
задължава да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Предприемайки аварийно спиране със
закъснение, управляваният автомобил от подсъдимия К. не е успял да спре преди
мястото на удара и блъснал пешеходката Д., която се намирала на пешеходна
пътека тип „Зебра”. Към обективната страна на състава на описаното престъпление
са настъпилите обществено опасни последици, които са в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на подсъдимия К. - настъпването на ПТП, причинената
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв
долен крайник за период от 2 – 2,5 месеца.
Откъм субективна страна на престъпния състав съдът приема
наличие на форма на вина „несъзнавана непредпазливост”, съгласно чл. 11, ал. 3
от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен да предвиди, че неконтролирането непрекъснато на
пътното превозно средство, което управлява, може да доведе до настъпване на ПТП
и до невъзможност да изпълни задължението си да пропусне стъпилите или
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Като не е сторил това,
подсъдимият е станал причина за настъпването на ПТП, пряка и непосредствена
последица от което е причинената средна телесна повреда на пострадалата Д..
Неправилно в обвинението са включени като нарушени
правилата на чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 116 от ЗДвП, които са общи разпоредби и в
съдебната практика отдавна е изяснено, че при допуснати нарушения на специални
норми, каквито в случая са тези по чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 119 от ЗДвП, деецът
следва да носи отговорност именно по тях.
По изложените съображения въззивният съд отмени изцяло
атакуваната присъда, с която подсъдимият В.К.К. е признат за невиновен и
постанови нова присъда, с която го призна за виновен за същото престъпление, за
което е бил обвинен пред първоинстанционния съд, като го оправда по обвинението
за нарушаване правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 116 от ЗДвП.
При определяне на наказанието, което въззивният съд
наложи на подсъдимия, Бургаският окръжен съд съобрази най-напред размера на
предвидената в нормата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. второ
от НК санкция (лишаване от свобода от една до шест години). Въззивната
инстанция отчете също така наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно липсата на минали осъждания, оказаната от него помощ на
пострадалата, изразеното съжаление пред двете съдебни инстанции, а като
отегчаващо вината обстоятелство – наличието на множество административни
нарушения по ЗДвП.
Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства
въззивния съд не намира за изключителни по своя характер и многобройни в такава
степен, която да направи и най-лекото, предвидено за това престъпление,
наказание несъразмерно тежко за извършеното и да обоснове приложението на чл.
55 от НК. Воден от тези съображения настоящият
съдебен състав определи наказанието по реда на чл. 54 от НК при значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на една година лишаване от
свобода.
Отчитайки вида и размера на
наложеното наказание, настоящата инстанция счете, че за постигане целите на
генералната и специалната превенция на закона не се налага подсъдимият да търпи
ефективно наложеното му наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години.
Като прецини тежестта на
нарушените правила за движение и личността на подсъдимия на основание чл. 343г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът го лиши от право да управлява МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление
на МПС.
С оглед изхода на делото
въззивната инстанция осъди подсъдимия В.К.К., да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови въззивния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.