Р Е Ш Е Н И Е
№155
гр. Пловдив, 1 февруари
2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, Х-ти състав, в открито заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Петя Добрева, като разгледа
административно дело №3044 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Г.В.С., ЕГН **********, с
адрес ***, обжалва Решение №723 от 04.10.2021г. на Комисията за защита от
дискриминация (КЗД), петчленен разширен заседателен състав, постановено по
преписка №529/2020г., в частите му, с които е прието за установено, че жалбоподателят,
в качеството му на кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, е извършил
нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. по отношение на Е.Й.П., ЕГН **********; на
основание чл.47, т.3, във връзка с чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на жалбоподателя е
наложена глоба в размер от 500,00 лева.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорените части от акта поради липса на материална
компетентност и присъждане на направените по делото разноски. Съответно,
претендира се отмяна на оспорените части от акта поради незаконосъобразност,
поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Алтернативно се поддържа
искане за намаляване на наложената на жалбоподателя глоба до минимално предвидения
от закона размер от 250,00 лева.
Ответникът- Комисия за защита от дискриминация- не
се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт М. Д. А. - пълномощник
(лист 3), по делото постъпва становище (лист 2) за неоснователност на жалбата.
Освен това, на 10.01.2022г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№306
(листи 89-91) от юрисконсулт Б. О. Б. - пълномощник (лист 92), в които се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако се претендира такова над
минималния размер.
Заинтересуваното лице- Е.Й.П.- не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Решението (листи 56-62), части от което са предмет
на настоящето производство, е изпратено до жалбоподателя по пощата като
приложение към съобщение с Изх.№16-15-544 от 06.10.2021г. (лист 63), получено
на 08.10.2021г., според приетото по делото заверено копие на известие за
доставяне (лист 63а). От своя страна, жалбата (листи 4-6) е подадена чрез КЗД
по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенски
оператор на 21.10.2021г., според приетата по делото нарочна разписка (лист 8),
или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността
на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по заявеното
искане за отмяна на оспорените части от процесното решение поради
незаконосъобразност.
Производството по
преписка №529/2020г. на КЗД е образувано с Разпореждане №1478 от 07.10.2020г. (листи
16-17) на председателя на КЗД за дискриминация по признаците: “лично
положение“, “обществено положение“ и “политическа принадлежност“ по смисъла на
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., “членуване в синдикална организация“ по смисъла на
чл.8, ал.3 от Кодекса на труда КТ), и нарушение на нормите на чл.21 от ЗЗДискр.
по жалба с Вх.№44-00-2690 от 10.09.2020г. (лист 10) на Е.Й.П., в качеството
ѝ на служител (до 26.05.2020г.), на длъжност “медицинска сестра“ в Община
Пловдив - Район “Централен”, която жалба е допълнена с Декларация с
Вх.№44-00-2857 от 29.09.2020г. (лист 14) по чл.6, ал.2, т.2 от Правила за
производство пред Комисията за защита от дискриминация (ППКЗД).
Жалбата е подадена срещу
Община Пловдив - Район “Централен”, представляван от кмета (Г.В.С.), като на
основание чл.9, чл.54, чл.55, ал.1, чл.59 и чл.60 от ЗЗДискр., както и на
основание чл.64 от АПК е образувана преписка №529/2020г., разпределена за разглеждане
на петчленен разширен състав.
До Е.П. е изпратено
уведомление с Изх.№44-00-3201 от 21.10.2020г. (лист 18), за това, че по нейна
жалба в КЗД е образувана преписка с №529/2020г. петчленен разширен заседателен
състав.
Започната е процедура за
проучване, съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗДискр., като на основание чл.56, ал.1 от
ЗЗДискр. са изпратени уведомления с обратни разписки до Е.Й.П. (лист 24), в
качеството ѝ на жалбоподател, както и до Г.С.-*** (лист 28). С посочените
уведомления лицата се уведомяват за образуваната преписка; изисква се
представяне на писмено становище, представяне на документи и информация в
7-дневен срок от получаване на уведомленията.
В отговор на посочените две
уведомления, по преписката постъпват:
- отговор с Вх.№44-00-3717
от 01.12.2020г. (лист 25) на Е.Й.П.;
- становище с Вх.№16-15-85
от 05.03.2021г. (листи 29-30) от Г.С., към което са приложени заверени копия на
5 броя заповеди за прекратяване на трудово правоотношение (листи 31-35).
В становището на Г.С. се
твърди, че не е осъществявал дискриминация спрямо жалбоподателката по никакъв
принцип. Във връзка с твърдяното нарушение на нормите на чл.21 от ЗЗДискр.
Посочва, че понастоящем в Община Пловдив - Район “Централен” няма заети
служители на длъжност “медицинска сестра“, с които трудовото провоотношение да
е възникнало след като работникът или служителят е придобил или упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като доказателства в тази
насока са представени посочените по-горе заповеди за прекратяване на трудово
правоотношение.
В
отговора си Е.П. поддържа становището си, че спрямо нея е осъществена
дискриминация.
Изготвен е
доклад-заключение (листи 37-39) от докладчика по преписката- В. С. , с който се
предлага да бъде насрочено открито заседание с призоваване на страните – Е.П. и
Г.С., в съответствие с чл.60, чл.61 от ЗЗД и чл.26 и чл.27 от ППКЗД, както и да
се дадат указания на страните за представяне на писмено споразумение, в случай,
че същите се помирят, както и да бъдат уведомени, че са длъжни в първото
заседание да представят всички доказателства, да направят и обосноват всичките
си искания, възражения и да се произнесат по направените от другите страни
възражения.
До Е.П. и Г.С. са
изпратени уведомления за призоваване, съответно с Изх.№44-00-1696 от
18.05.2021г. (лист 40) и с Изх.№16-15-189 от 18.05.2021г. (лист 42), с които
страните по преписката се призовават за насроченото открито заседание на КЗД на
30.06.2021г., от 11:00ч.
От страна на Е.П. по
преписката постъпва отговор с Вх.№44-00-2282 от 23.06.2021г. (листи 43-45), към
който са приложени множество документи (листи 46-50).
Според приетото по
делото заверено копие на Протокол (листи 52-55), на 30.06.2021г. е проведено
заседание на Петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация
на КЗД, в рамките на което заседание е прието, че не са налице основания за водене
на помирително производство и на преписката е даден ход по общия ред. Преписката
е обявена по същество (за постановяване на решение), след като е счетено, че
същата е изяснена от фактическа и правна страна. Според посочения протокола, петчленният
състав за множествена дискриминация на КЗД приема за установено, че преписката
е изяснена и дава на страните 14-дневен срок, считано от утре (01.07.2021г.), за
представяне на подробни писмени бележки по същество. По делото не са ангажирани
доказателства за представени бележки от страните, след което е издадено
решението, части от което се оспорват по делото.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводсвените
правила, противно на възражението на жалбоподателя в тази насока.
Процесното
решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на
неговата власт, съгласно чл.65, т.1 и чл.64, ал.1, във връзка с чл.48, ал.2, т.3
и ал.3 от ЗЗДискр., доколкото случаите на множествена дискриминация се
разглеждат от разширен състав от петима членове.
Петчленният разширен
заседателен състав е назначен с Разпореждане №1478 от 07.10.2020г. на председателя
на КЗД. Съгласно чл.14, ал.1 от ППКЗД, съставът, извършил проучването и обявил
преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението. В
случая, преписка №529/2020г. е разпределена на петчленен състав на КЗД, в който
са включени: Б. Х. , С. С. , П. К. , С. Й. и В. С. - докладчик, които членове
на КЗД са издателите на Решение №723 от 04.10.2021г.
Съгласно чл.64, ал.1 от
ЗЗДискр., решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния
състав и се подписват от него, което изискване е изпълнено и няма изразено
особено мнение от член на заседателния състав.
Предвид изложеното до
тук, настоящият състав на съда приема за установено, че процесното решение е
валиден административен акт, поради което възражението на жалбоподателя в тази
връзка е неоснователно.
Процесното решение е
издадено и в съответствие със законовите изисквания за форма на този вид
актове, установени от разпоредбите на чл.66 от ЗЗДискр., тъй като в същото са
посочени наименованието на издалия го орган; фактическите и правните основания,
послужили за издаването му; съдържа диспозитивна част, в която са определени
видът и размерът на наложената на жалбоподателя санкция; посочено е пред кой
орган и в какъв срок решението може да бъде обжалвано.
На следващо място, нормата на чл.9 от ЗЗДискр.
установява, че производство за защита от дискриминация, след като страната,
която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Законодателят дефинира двата
вида дискриминация в чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗД. За да се констатира наличието на
дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено
в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал.1 на
чл.4 от закона или “чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика”.
Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от
фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание
да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо “друго
лице при сравними сходни обстоятелства” или “чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане
на целта са подходящи и необходими”. За да бъде посочено адекватно едно лице
като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни
обстоятелства.
Според разпоредбата на чл.21 от ЗЗДискр., работодателят
прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 - 5, 10 и 11 и чл.329 от КТ или на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2, 3 и 5 от Закона за
държавния служител (ЗДСл) без оглед на признаците по чл.4, ал.1.
Очевидно е, че основанието за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от работодател, установено от нормата
на чл.328, ал.1, т.10б от КТ (когато трудовото правоотношение е възникнало,
след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст) не е включено в нормата на чл.21 от ЗЗДискр.
Но макар критерият, по който работодател упражнява
правото си да прекрати едностранно трудов договор по чл.328, ал.1, т.10б от КТ да
не е включен в разпоредбата на чл.21 от ЗЗДискр., то това не означава, че в
разглеждания случай с прекратяване на трудовото правоотношение на Е.П., на
основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, не е възможно извършването на проверка и
евентуално да бъде установено дали жалбоподателят С., упражнявайки това си
право, не осъществява дискриминация.
В случая, твърдението на П. за нарушение по чл.21
от ЗЗДискр. е обосновано с обстоятелството, че със Заповед №13 от 26.05.2020г.
(лист 7, 11, 21) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен” (жалбоподателят
Г.С.), на основание чл.328, ал.1, т.10б, във връзка с чл.326, ал.2 и чл.220,
ал.1 от КТ, е прекратено трудовото ѝ правоотношение с Община Пловдив -
Район “Централен”, на длъжност “медицинска сестра“, с място на работа НГСЕИ
(Национална гимназия за сценични и екранни изкуства), считано от 26.05.2020г.,
поради това, че трудовото правоотношение е възникнало, след като служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Едновременно с това обаче, в Община Пловдив - Район “Централен” продължават да
работят на длъжност “медицинска сестра“ лица, които са в пенсионна възраст.
От представените от жалбоподателя заверени копия
на 5 броя заповеди за прекратяване на трудово правоотношение, по които
работодател е Община Пловдив - Район “Централен”, единствено правоотношението
на А. П. А. , ЕГН **********, заемаща длъжност “медицинска сестра“, с място на
работа ДГ (детска градина) “Люляк“, е прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.10б, във връзка с чл.326, ал.2 и ал.4 от КТ, поради това, че трудовото
правоотношение е възникнало, след като служителят е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 31.07.2020г., видно от
Заповед №20 от 31.07.2020г. (лист 34).
Единствено обстоятелството, че прекратяването на
трудовото правоотношение с А. А. , считано от 31.07.2020г., или повече от два
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на Е.П., на едно и също
основание по смисъла на КТ, не е достатъчно, за да се приеме за установено, че
от жалбоподателя не е приложен еднакъв критерий, като се има предвид и
обстоятелството, че местоработата на П. е гимназия, в която учебната
2019/2020г. приключва на 30.06.2020г., а местоработата на А. А. е детска градина (предучилищно образование), в
която учебната година започва на 15 септември (15.09.2019г.) и е с
продължителност от 12 месеца, съгласно чл.63, ал.2 от Закона за предучилищното
и училищното образование (ЗПУО).
При това положение, настоящият състав на съда
приема за установено, че от страна на КЗД не е доказано прилагането на различни критерии
по отношение на двете лица, чиито трудови правоотношения са прекратени от
жалбоподателя, респективно, при избора си с кой служител и по кое време да
прекрати трудовото правоотношение, жалбоподателят С. не третира лица в сходно
положение по различен начин, по-неблагоприятен за Е.П., поради което не е
налице осъществена дискриминация, нито пък е налице нарушение на чл.21 от
ЗЗДискр.
От своя страна, липсата
на нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. сочи на липса на фактическо основание за постановяване
на първата оспорена част от процесното решение, поради което същото е
постановено в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на ЗЗДискр.
Аналогично, липсата на
извършено нарушение по чл.21 от ЗЗДискр. обуславя незаконосъобразността на
процесното решение и в частта му, с която на жалбоподателя е наложена глоба в
размер от 500,00 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че процесното решение, макар и валиден, е незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен в оспорените му части.
А предвид очерталия се изход на делото, искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗД е неоснователно и
като такова не следва да бъде уважено. Искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй
като разноските, представляващи заплатена държавна такса от 10,00 лева за
образуваното съдебно производство (лист 73), не са направени от жалбоподателя,
а от ръководената от него администрация на Община Пловдив - Район “Централен”.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №723 от 04.10.2021г. на Комисията
за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, постановено
по преписка №529/2020г., в частите му, с които е прието за установено, че Г.В.С.,
ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община Пловдив - Район “Централен”,
е извършил нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. по отношение на Е.Й.П., ЕГН **********;
на основание чл.47, т.3, във връзка с чл.78, ал.1 от ЗЗДискр., на Г.В.С. е
наложена глоба в размер от 500,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/