Определение по дело №1089/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

                          

 

 

                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    № 260326                                     11.03.2021 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1089 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ********, представлявано от законния си представител Д.Б.Б., чрез юрк.И.Н.,  против разпореждане от 04.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 4926/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.С.Н. ***.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.С.В.“ ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  срещу  М.С.Н. *** за сумата от 383,55 лв. -  главница; 24,31 лв. – договорна лихва за периода от 11.04.2019 г. до 15.08.2019 г., 41,71 лв. – лихва за забава за периода от 12.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2020 г., законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 3450772/14.02.2019  г., сключен  между „И.А.М.“ АД и М.С.Н., по силата на който  дружеството е предоставило на длъжника кредит в размер на 500,00 лв., а последната се задължила да върне заетата й сума, ведно с договорна лихва в размер на 48,34 лв., разпределени на 13 бр. равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 42,18 лв., с последна падежна дата 15.08.2019 г.

На 01.11.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и ,,А.С.В.“ ООД, понастоящем с правно-организационна форма ЕАД, по силата на който вземането на „И.А.М.“ АД, произтичащо от договор за потребителски кредит № 3450772/14.02.2019  г., било прехвърлено на заявителя.

Длъжникът бил уведомен за станалата цесия с уведомително писмо от 07.11.2019 г. от ,,А.С.В.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

 От своя страна длъжника не бил изпълнил точно задълженията си по договора, поради което се претендират сумите по заявлението.

От представените към заявлението договор за паричен заем № 3450772/14.02.2019 г. е видно, че „И.А.М.“ АД и М.С.Н. *** са сключили твърдения договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставило сумата от 500 лв., а тя е поела задължението да я върне  ведно с договорна лихва от 48,34 лв. за срок от 26 седмици, на 13 бр. погасителни вноски. Налице е клауза /чл.10/, съгласно която заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

По указания на съда заявителят е представил и преписи от  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него, подписано на 01.11.2019 г., от които се установява, че на 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД като продавач  и ,,А.С.В.“ ООД като купувач е бил сключен договор, по силата на който страните се споразумяват продавачът да прехвърля на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират н Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Приложение № 1 ще бъде съставяно във вид на електронен документ . Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база.Следващите вземания се индивидуализират в ново Приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то ще става неразделна част от договора, За целите на този Рамков договор всяко поредно приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно.Формата и съдържанието на електронното изявление, формиращо електронния документ се съгласува между страните и е посочена във вид на бланка на Приложение № 1 към този рамков договор, както и че в Приложение № 1/01.11.2019 г. фигурира вземането на продавача, срещу М.С.н., произтичащо от договор за паричен заем № 3450772. Представено е също така потвърждение за сключената цесия, но не е представено уведомлението до длъжника, въпреки дадените от съда указания в тази насока.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, т.к. не е удостоверено цесията да е била съобщена на длъжника.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Чл.410, ал.3 от ГПК предвижда когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Ако искането не отговаря на чл.410 от ГПК съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението.

Ако това не бъде сторено заявлението се отхвърля – чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.

В случая претендираното от заявителя вземане произтича от сложен фактически състав – договор за потребителски кредит и последващ договор за цесия между кредитодателя и заявителя.

Предвид наличието на правопораждащ юридически факт /договорът за потребителски кредит/, касаещ договор, сключен с потребител, то разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва да намери приложение в случая.

Заповедният съд е указал на заявителя да представи освен представения със заявлението договор за паричен заем № 3450772, още и договорът за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника.

Тези указания са правилни, т.к. по силата на чл.410, ал.3 от ГПК се предвижда прилагането на договора и всички негови изменения.

В случая посредством сключения между „И.А.М.“ АД  и ,,А.С.В.“ ЕАД договор за цесия е било извършено изменение на договора за паричен заем по отношение на кредитора.

По дефиниция договорът за цесия е договор между стария и новия кредитор, в който длъжника не е страна.

Именно затова чл.99, ал.4 от ЗЗД изисква за ад има действие цесията за длъжника, тя да му бъде съобщена.

В аспекта на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва, че когато заявителят претендира вземането си от сложен фактически състав, включващ договор за потребителски кредит между кредитодател и длъжника и последващ договор за цесия между кредитодателя и заявителя, към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит, с общите му условия и всички първоначални или изменящи го анекси към него, сключени между първоначалния кредитор и длъжника, така и договора за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника.

Ако заявителят, въпреки дадените му от съда указания в тази насока, не представи тези приложения към заявлението, то следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за заявителя да представя доказателства за уведомяването на длъжника за цесията.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субект, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълно съблюдаване на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.

Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че заявлението на ,,А.С.В.“ ЕАД е неоснователно и на основание чл.411, ал.2 т.2 от ГПК поради противоречието му със закона.

Заявителят основава вземането си на сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него, подписано на 01.11.2019 г.

Съгласно утвърдената съдебна практика цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.

Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, а предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.

В случая ,,А.С.В.“ ЕАД твърди, а и от рамковия договор се установява, че „И.А.М.“ АД  и ,,А.С.В.“ ООД са сключили договор за цесия на бъдещи неопределени вземания, които следва да бъдат конкретизирани чрез допълнителни приложения, след възникването им, като приложението става неразделна част от първоначалния договор.

Така сключеният договор обаче е нищожен, предвид че с него не се постига съгласие за прехвърляне на съществуващи към момента на сключването му вземания, а на бъдещи такива и то несигурни, т.к. прехвърлянето е уговорено в зависимост от неизпълнение на задълженията на длъжниците по договорите с цедента.

Последващото индивидуализиране на цедираните вземания с подписване на приложение № 1, ставащо неразделна част от договора за цесия, не е в състояние да запълни липсващия предмет към момента на постигане на съгласието /сключване на договора/.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                                                                                               

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 4926/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ********, представлявано от законния си представител Д.Б.Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.С.Н. ***.

 

                Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                                           2/