Решение по дело №1607/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 321
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20213530101607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШ.ИЕ
№ 321
гр. Търговище, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101607 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България „ АД
гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София, ул.“СВ.Св.Кирил и Методий“ № 84,
ет.4, чрез адв.Д.Х. Е., с предявени кумулативно и субективно съединени осъдителни искове
по чл.430-432 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, против наследниците
на М. ДЖ. ИБ., б.ж. на с.Ч. : К. М. ИБ., ЕГН **********, адрес с. Ч., ул. ******** - съпруга
на починалото лице М. ДЖ. ИБ.; З. М. Ш., ЕГН **********, адрес с. Ч., ул. ******** -
дъщеря на починалото лице М. ДЖ. ИБ.; ДЖ. М. ДЖ., ЕГН **********, адрес с. Ч., ул.
******** - син на починалото лице М. ДЖ. ИБ.; АПТ. М. ДЖ., ЕГН **********, адрес с. Ч.,
ул. ******** - син на починалото лице М. ДЖ. ИБ.; АКТ. М. ДЖ., ЕГН **********, с. Ч., ул.
******** - син на починалото лице М. ДЖ. ИБ.; за заплащане разделно на по 1/5 от всеки от
общия размер на задължението - 1 776.29лв., а именно:
299.42 лева, представляващи 1/5 от 1497,12 лева, главница за периода от 17.09.2020г.
до 06.10.2021г.;
35.97 лева, представляващи 1/5 от 179,84 лева, възнаградителна лихва от 17.09.2020г.
до 25.08.2021г.;
7,87 лева, представляващи 1/5 от 39,33 лева, мораторна лихва за периода от
17.09.2020г. до 06.10.2021г.;
12 лева, представляващи 1/5 от 60 лева,.такси и разноски по Договора, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане
на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците М. ДЖ. ИБ. е имал
сключен договор за банков кредит FL996499 от 17.06.2019г. Вноските по кредита са
преустановени от 17.09.2020г. С оглед формираното проскрочие Банката е направила
кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 25.08.2021г. с връчена покана до длъжника.
Поради неплащане на 14.10.2021г. ищецът е инициирал производство п очл.417 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 1470 от 2021г. по описа на РСТ е установено, че длъжникът е
починал. Това обусловило провния интерес у ищеца д азаведе настоящото дело против
наследниците му за длъжимите суми по договора в общ размер на 1776.29лв., от които
1
1497.12лв. главница з апериода 17.09.2020г. до 06.10.2021г.; 179.84лв. възнаградителна
лихва за периода 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; 39.33лв. мораторна лихва за периода
17.09.2020г. до 06.10.2021г. и 60лв. такси и разноски по договора. От всеки един от
наследниците се претендира по 1/5 от всяка сума.
С отговора ответниците, чрез назначеният им особен представител считат исковете за
допустими. В съдебно заседание оспорват само претендираните размери, с мотив че К.И.,
като преживяла съпруга на наследодателя се явява солидарен длъжник на поетите от
последния задължения и делът от тях възлиза на 6/10, а за всички останали той следва да
бъде по 1/10 ид.ч.
Съдът, сед преценка на представените и събрани в хода на процеса писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за банков кредит FL996499 от 17.06.2019г., сключен
между „Юробанк България“ АД и М. ДЖ. ИБ.. Вноските по кредита са преустановени от
17.09.2020г. С оглед формираното проскрочие Банката е направила кредита изцяло и
предсрочно изискуем на дата 25.08.2021г. с връчена покана до длъжника. Поради неплащане
на 14.10.2021г. ищецът е инициирал производство п очл.417 от ГПК. По образуваното
ч.гр.д.№ 1470 от 2021г. по описа на РСТ е установено, че длъжникът е починал.
От представеното удостоверение за наследници № 19682/23.12.2021г. е видно, че
ответницата К. М. ИБ. е негова преживяла съпруга, а останалите ответници са негови деца.
Представен е погасителен план от 17.06.2019г./л. 17/, видно от който сумата за
погасяване е 2316.41лв., от които размерът на кредита е 1584лв., а общо дължимите лихви са
732,41лв., при срок за погасяване на кредита от 73 месеца От приложения погасителен план
е видно, че началото на погасяването е от 17.07.2019 г., а крайният срок на издължаване е
на 17.07.2025г..
От представеното Извлечение от счетоводните книги на Банката към 06.10.2021г. е
видно, че към тази дата не са погасени главница в размер на 1497.12лв.; възнаградителна
лихва от 179.84лв. за периода 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; мораторна лихва от 39.33лв. за
периода 17.09.2020г. до 06.10.2021г. , както и сумата от 60лв. такси и разноски за периода
17.09.2020г. до 06.10.2021г.
Представени са Общите условия към договора за кредит, според чиято т. 19.1
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в
срок на уговорените погаШ.ия по лихва и/или главница.
От заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че на 17.06.2019г. има отразено усвояване на кредит в размер на 1584лв. и на
17.06.2019г. има погасяване по кредитна карта в размер на 1581.64лв. Кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 25.08.2021г.
Последното извърШ.о плащане по него е от дата 28.10.2020г. в размер на 60лв., с
което е по просрочена лихва по редовна главница от 17.09.2020г.
Според експертизата към 16.11.2021г. непогасените просрочия по кредита са общо
2188.87лв., както следва:
1497.12лв. главница за периода 17.09.2020г. до 06.10.2021г.;
179.84лв. възнаградителна лихва за периода 17.09.2020г. до 06.10.2021г.;
39.33лв. мораторна лихва за периода 17.09.2020г. до 06.10.2021г.;
60лв. такси и разноски по договора;
Останалите суми по заключението на вещото лице законови лихви от 17.05лв. и
съдебни разноски от 455.53лв. не са предмет на настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит Банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне чрез
2
заплащане на месечните погасителни вноски на уговорените падежи, съгласно погасителния
план.
Съдът намира, че от представените доказателства по делото се установи, че между
банаката и наследодателят на ответниците- М. ДЖ. ИБ. е налице валидно облигационно
правоотноШ.ие по сключен Договор за банков кредит от 17.06.2019г., по който му е
предоставена сумата от 1584лв. при краен срок за издължаване 17.07.2025г.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертизата по делото се
установи, че уговорената сума по договора е била предоставена Банката и усвоена от
ответника по банковата му сметка на 17.06.2019г. Кредитополучателят е починал на
04.10.2021г., като след 28.10.2020г. са преустановени плащанията по него.
Следователно, съдът намира за доказано по делото, че от страна на Банката е налице
изпълнение на поетите задължения по процесния Договор за кредит кредит, а именно да
предостави на кредитополучателя уговорената сума по договора.
На следващо място от заключението на експертизата се установи, че от страна на
кредитополучателя е реализирана забава в плащанията на месечните вноски по кредита.
По делото се установи, че на 14.10.2021г. Банката е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е установено, че кредитополучателят е починал и
задълженията му не са погасени от наследниците.
При преценка относно изискуемостта на вземането, съдът намира:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, считано от 25.08.2021г. с
връчена покана до длъжника.
Съгласно предвиденото в т. 19. 1. от ОУ, които са неразделна част от процесния
договор за кредит, при всяко неплащане в срок на уговорените погаШ.ия по лихва и/или
главница кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Следователно, предвид установения по делото факт на допусната забава от ответника
в плащанията на месечните погасителни вноски след 28.10.2020 г., считано към датата на
подаване на исковата молба – 16.11.2021г., за Банката се били налице условията и е
възникнало правото да трансформира кредита в изцяло предсрочно изискуем.
Относно обстоятелството на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по
договор за банков кредит е налице задължителна съдебна практика т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК. Съгласно даденото разреШ.ие в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Банката е упражнила правото
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установено е също така, че Банката е упражнила това свое право, след изпращане до
длъжника на покана, ведно с разписка и документи доказаващи връчването й на 25.08.2021г.
Следователно и съгласно правилата за разпределение за доказателствената тежест, съдът
намира за доказано по делото, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да
трансформира кредита в изцяло предсрочно изискуем, като с връчването на обявлението за
предсрочната изискуемост на ответника, същата е породила правното си действие.
В тази връзка, съдът приема за установено по делото, че ответникът е неизправна
страна по сключения договор за кредит от 17.06.2019г., поради което следва да бъде
ангажирана разделната отговорност на наследниците му за заплащане на дължимите суми
по договора.
Съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН, когато починалият е оставил деца и
съпруга, то частите на последните от наследството са равни, т.е. в конкретния случай всеки
получава по 1/5 част от наследството, съответно всеки отговаря до обема на своя
наследствен дял – 1/5 ид.ч. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, К. М.
3
ИБ. може да отговаря само за 1/5 част от задълженията на наследодателя, а не за 6/10 ид.ч.
от тях, както твръди ответника А.Д. и особения представител на другите ответници.
Изложената теза в съдебно заседание за приложение на чл.32, ал.2 от от СК по
отноШ.ие на преживялата съпруга е несъстоятелна. На първо място тя не фигурира никъде
като в договора за потребителски кредит, като съдлъжник, нито има полагани нейни
подписи под някой от неговите документи. На следващо място, не се установи, теглените
средства да са били разходвани за задоволяване на семейни нужди нито, че тя е знаела за
тегления кредит от съпруга . Отговорността на страните по сделката и кръгът на
задължените лица следват от самата сделка и нито разширяването, нито стесняването на
кръга на задължените лица и обема на тяхната отговорност не могат да бъдат променяни с
оглед факти и обстоятелства, които не попадат във фактическият състав на самата сделка. В
обратния случай, при поемане на задължения за задоволяване на семейни нужди, единият
или двамата съпрузи биха се освободили от солидарна отговорност при доказване на
реалното разходване на средствата за търговски цели и или във връзка с професионалните
си занятия, в отклонение на манифестираната и присъща цел за получаването им, което е
недопустимо. По същият начин е недопустимо и ангажирането на солидарната отговорност
на съпрузите на задължените лица с оглед разходването на средствата в отклонение на
предназначението, за което са поети задълженията или на средствата – получени като косвен
резултата от търговската дейност.
Следователно, доколкото починалият има пет наследника, четири деца и преживяла
съпруга, всеки от тях дължи по 1/5 от дълга.
Предвид доказателствата по делото и заключението на ССЕ претенциите на ищеца са
основателни и доказани по размери.
Ето защо следва да се постанови реШ.ие, с което да се осъди всеки един от
ответниците да заплати на банката по 299.42лева главница, за периода 17.09.2020г. до
06.10.2021г.; 35.97лв. възнаградителна лихва за периода 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; 7.87лв.
мораторна лихва за периода 17.09.2020г. до 06.10.2021г. ; 12лв. такси и разноски по
договора за потребителки кредит.
Върху дължимите по-горе суми следва да се заплати от ответника и законна лихва
считано от деня на подаването на исковата молба в съда - 16.11.2021г. до окончателното им
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца съдебно – деловодни разноски. В тази връзка съдът
съобразява, че на ищеца се полагат общо 1069.88 лева разноски /209.88 лева държавна такса,
300лв. за особен представител; 200 за счетоводна за експертиза и 360 лева адвокатско
възнаграждение/. Тези разноски следва да се понесат по равно от петимата ответници,
поради което всеки трябва да бъде осъден да заплати на ищеца по 213.98 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. М. ИБ., ЕГН ********** от с. Ч., ул. ********, общ.Търговище в
качеството на съпруга и законна наследница на кредитополучателя М. ДЖ. ИБ. да
заплати на „Юробанк България „ АД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София,
ул.“СВ.Св.Кирил и Методий“ № 84, ет.4, чрез адв.Д.Х. Е., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, следните суми : сумата от 299.42 лева, представляващи 1/5
от 1497,12 лева, главница за периода от 17.09.2020г. до 06.10.2021г.; сумата от 35.97 лева,
представляващи 1/5 от 179,84 лева, възнаградителна лихва от 17.09.2020г. до 25.08.2021г.;
сумата от 7,87 лева, представляващи 1/5 от 39,33 лева, мораторна лихва за периода от
17.09.2020г. до 06.10.2021г.; сумата от 12 лева, представляващи 1/5 от 60 лева,такси и
4
разноски по Договора, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 16.11.2021г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 213.98лв. разноски по делото на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. М. Ш., ЕГН **********, адрес с. Ч., ул. ******** в качеството на
дъщеря и законна нсаледница на кредитополучателя М. ДЖ. ИБ. да заплати на „Юробанк
България „ АД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София, ул.“СВ.Св.Кирил и
Методий“ № 84, ет.4, чрез адв.Д.Х. Е., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД, следните суми : сумата от 299.42 лева, представляващи 1/5 от 1497,12 лева,
главница за периода от 17.09.2020г. до 06.10.2021г.; сумата от 35.97 лева, представляващи
1/5 от 179,84 лева, възнаградителна лихва от 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; сумата от 7,87
лева, представляващи 1/5 от 39,33 лева, мораторна лихва за периода от 17.09.2020г. до
06.10.2021г.; сумата от 12 лева, представляващи 1/5 от 60 лева,такси и разноски по
Договора, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба – 16.11.2021г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 213.98лв. разноски по делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЖ. М. ДЖ., ЕГН **********, адрес с. Ч., ул. ******** в качеството му
на син и законен нсаледник на кредитополучателя М. ДЖ. ИБ. да заплати на „Юробанк
България „ АД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София, ул.“СВ.Св.Кирил и
Методий“ № 84, ет.4, чрез адв.Д.Х. Е., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД, следните суми : сумата от 299.42 лева, представляващи 1/5 от 1497,12 лева,
главница за периода от 17.09.2020г. до 06.10.2021г.; сумата от 35.97 лева, представляващи
1/5 от 179,84 лева, възнаградителна лихва от 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; сумата от 7,87
лева, представляващи 1/5 от 39,33 лева, мораторна лихва за периода от 17.09.2020г. до
06.10.2021г.; сумата от 12 лева, представляващи 1/5 от 60 лева,такси и разноски по
Договора, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба – 16.11.2021г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 213.98лв. разноски по делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АПТ. М. ДЖ., ЕГН **********, адрес с. Ч., ул. ******** в качеството му
на син и законен наследник на кредитополучателя М. ДЖ. ИБ. да заплати на „Юробанк
България „ АД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София, ул.“СВ.Св.Кирил и
Методий“ № 84, ет.4, чрез адв.Д.Х. Е., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД, следните суми : сумата от 299.42 лева, представляващи 1/5 от 1497,12 лева,
главница за периода от 17.09.2020г. до 06.10.2021г.; сумата от 35.97 лева, представляващи
1/5 от 179,84 лева, възнаградителна лихва от 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; сумата от 7,87
лева, представляващи 1/5 от 39,33 лева, мораторна лихва за периода от 17.09.2020г. до
06.10.2021г.; сумата от 12 лева, представляващи 1/5 от 60 лева,такси и разноски по
Договора, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба – 16.11.2021г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 213.98лв. разноски по делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА АКТ. М. ДЖ., ЕГН **********, с. Ч., ул. ******** в качеството му на син
и законен наследник на кредитополучателя М. ДЖ. ИБ. да заплати на „Юробанк България „
АД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София, ул.“СВ.Св.Кирил и Методий“ №
84, ет.4, чрез адв.Д.Х. Е., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД,
следните суми : сумата от 299.42 лева, представляващи 1/5 от 1497,12 лева, главница за
периода от 17.09.2020г. до 06.10.2021г.; сумата от 35.97 лева, представляващи 1/5 от 179,84
лева, възнаградителна лихва от 17.09.2020г. до 25.08.2021г.; сумата от 7,87 лева,
представляващи 1/5 от 39,33 лева, мораторна лихва за периода от 17.09.2020г. до
06.10.2021г.; сумата от 12 лева, представляващи 1/5 от 60 лева,такси и разноски по
Договора, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба – 16.11.2021г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 213.98лв. разноски по делото на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШ.ИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
5
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6