Решение по дело №642/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260006
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20205600200642
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

    260006                                                   26.01.2021 год.                                 гр.Хасково          

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия

в открито заседание на двадесет и шести януари

две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева

                                                                                Красимир Димитров                     

при секретар Мая Славилова

прокурор Николай Гугушев

като разгледа докладваното от съдията Кр. Димитров, н.ч.д. № 642 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е по Европейска заповед за арест № 40/2020г. от 23.04.2020 год., издадена от Апелативна прокуратура Тракия, Република Гърция и Заповед за арест за арест на следовател при първоинстанционен съд Александруполи № 5/2017г., против Д.Г.Д., гражданин на *******, роден на *** ***, с цел разследване на престъпление по чл. 26, 27, 47, 51, 57, 83 и 94 от НК, чл. 30, т. 1а-в от Закон № 4251/2014г. – помагачество при приемане на граждани на трети страни на територията на Гърция, без право на влизане в страната, с цел придвижването им на гръцка територия с цел печалба.

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура – Хасково, като в настоящото съдебно производство е постъпил  надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на осн. чл. 43, ал. 1 от ЗЕЕЗА, което е уважено и гаранции от издаващата държава, че българският гражданин ще бъде върнат на територията на страната ни при вземане на мярка за неотклонение задържане под стража или изпълнение на наказание лишаване от свобода..

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки по ЗЕЕЗА, при които предаването би могло да се откаже.

Поисканото за предаване лице изразява становище за неоснователност на искането, като твърди, че посоченият в заповедтта автомобил прехвърлил неформално на лице, което го е управлявало на територията на Република Гърция.

Защитникът на задържаното лице оспорва искането. Счита, че макар Европейската заповед за арест да отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА и съдържа всички реквизити, то предаването следва да се откаже, поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, след анализ на приложимите национални и международни норми, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

Представената ЕЗА отговаря на всички формални  изисквания по чл. 37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Налице е пълно описание фактите и обстоятелства, касаещи престъплението, неговата правна квалификация, досъдебното производство по което се иска предаването на българския гражданин. От Заповедта е видно, че е издадена във връзка с досъдебно производство, по което поисканото за предаване лице - българския гражданин Д.Д. е обвинен в извършване на престъпление – „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страна“ от списъка. Посочено е издадена от съдия-следовател Заповед за задържане/арест на същия по наказателно дело с № 5/2017г. - изискване към съдържанието на ЕЗА по чл. 37, т. 3 от ЗЕЕЗА. Изложено е, че престъплението е било извършено на 20.01.2010г., като му е дадено описание, включително, посочено е конкретното участие на Д., отразени са характер и правна квалификация на престъплението - изисквания по т. 4 и 5 от същата норма. Уточнен е максималния размер на предвиденото наказание, което е „лишаване от свобода” – от 2 до 8 години (условие по т. 6 на чл. 37, както и по чл. 36, ал. 1 от закона/.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА в настоящото производство съдът е длъжен да обсъди и прецени налице ли са условията за предаване, регламентирани в чл. 36 и чл. 41 от закона, съответно - основанията за отказ по чл. 39 и чл. 40 от същия, за отлагане на изпълнението или за изпълнение под условие по чл. 52.

Престъплението – „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страна“ - е изрично предвидено в чл. 36, ал. 3, по т. 13 от ЗЕЕЗА, поради което за същото не се налага проверка за двойна наказуемост. Въпреки това, описаното в ЕЗА престъпление е такова и по българския НК – квалифициран състав по чл. 281 ал. 2, т. 1 вр. ал. 1  от НК. С това всички условия по чл. 36 от ЗЕЕЗА са изпълнени. По отношение приложението на чл. 41 от същия - за преследваното престъпление не се предвижда наказание доживотен затвор /условие по чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА/.

Тъй като в случая се иска предаване на български гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, за провеждане на разследване по досъдебно производство, на основание чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА съдът изиска предварително от издаващата държава Република Гърция гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. Такава беше своевременно изпратена от издаващата държава и получена от съда – вх. № 260612 от 22.01.2021 год. от прокуратурата при Апелативен съд Тракия. Последната съдържа ясно и точно изявление на издаващата държава, че българският гражданин ще бъде върнат на територията на Република България, ако му бъде наложено наказание лишаване от свобода.

 

Досежно пречките по чл. 39 ЗЕЕЗА:

 

Престъплението, за което е издадена заповедта не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната юрисдикция, съдът не разполага с данни по делото, че исканото лице е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на български съд, или на трета държава - член на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказание за тях. Последният не е малолетен. Предвид горното, не се констатират пречките по чл. 39 от закона.

 

За основанията за отказ по чл. 40 ЗЕЕЗА:

 

Не е налице нито едно от тях - за престъплението, за което е издадена заповедта, лицето не е привлечено като обвиняем и не е подсъдим в Република България, за същото престъпление не е било прекратявано наказателно производство в Република България. Представените от ОП Хасково справки за образувани против лицето други наказателни производства и за съдимост сочат, че на територията на Република България няма образувани наказателни производства против поисканото за предаване лице, нито пък същото е осъждано.  По нататък давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл по българското законодателство /сочи се, че деянието е извършено през януари 2010 год., но със Заповед за задържане на съдия-следователя при първоинстанционния съд Александруполи № 5/2017г. давността е прекъсната/, българският съд не е уведомен същото лице да е изтърпяло или изтърпява наказание в държава - не-член на ЕС по влязла в сила присъда за същите престъпления, за които е издадена заповедта, същата не е издадена за изтърпяване на вече наложено наказание, престъплението не е нито изцяло, нито частично извършено на територията на Република България, не е извършено и извън територията на издаващата държава. Поради това съдът констатира, че не са налице законовите основания за отказ, предвидени в чл. 40, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Тъй като не се отнася за заповед, издадена във връзка с изтърпяване на наложено наказание по влязла в сила присъда, а за бъдещо наказателно преследване, не следва да се проверяват основанията за отказ по чл. 40, ал. 2 от закона.

Не са налице законовите основания за отложено изпълнение, или изпълнение под условие, които следва да бъдат проверени предвид обстоятелството, че поисканото за предаване лице е български гражданин. Установено е, че в Република България против същото лице няма висящи наказателни производства или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест. Идентичността на лицето, чието предаване се иска е установена по несъмнен начин.

По изложените съображения искането е основателно и предаването следва да се допусне, поради което и мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест № 40/2020г. от 23.04.2020 год., издадена от Апелативна прокуратура Тракия, Република Гърция, въз основа на Заповед за арест на съдия-следовател при първоинстанционен съд Александруполи № 5/2017г., против Д.Г.Д., гражданин на ********, роден на *** ***, ЕГН ********** с цел провеждане на разследване за престъпление по чл. 26, 27, 47, 51, 57, 83 и 94 от НК, чл. 30, т. 1а-в от Закон № 4251/2014г.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Д.Г.Д. до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Република Гърция.

Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на ВКП и Министерство на правосъдието.

Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив, в 5-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ: