№ 11113
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110168261 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на
[фирма] спрямо В. Д. В. и Л. М. В., а именно всеки един от длъжниците по 1/2 от следните
суми: 847,26 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № *** за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, 119,39 лв.
– обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
10.08.2022 г., 33,12 лв. – главница за такса за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, 6,51 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. –
10.08.2022 г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45706/2022 г. по описа на
СРС.
С уточнителна молба с вх. № от 16.01.2023 г. е конкретизирано, че иска се да се
установи, че всеки един от ответниците дължи на ищеца, както следва: по 423,63 лева –
главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, по 59,69 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
10.08.2022 г., по 16,56 лв. – главница за такса за дялово разпределение за периода 01.07.2019
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, по 3,25 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. –
10.08.2022 г.
Ищецът [фирма] твърди ответниците да са клиенти на ТЕ. Поддържа, че съгласно
1
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], аб.№ ***, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като
не е изпълнил паричното си задължение, поради което ответниците изпаднали в забава и
дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира и суми за такса
дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях. Моли за уважаване на
претенциите.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Намират
претенциите за такса дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях за
недопустими. Оспорват да са клиенти на топлинна енергия и собственици на процесния
имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва
наличието на действащ договор с топлинен счетоводител. Намират, че сумите за дялово
разпределение са определени произволно от ищеца. Оспорват иска за обезщетение за забава
по основание и размер и намират, че не са изпаднали в забава. Молят исковете да се
отхвърлят. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
протоколно определение от 20.03.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за
имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 45706/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. По делото е представен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г., от който се
установява, че правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент №
77, находящ се в [адрес], е придобито от ответниците В. Д. В. и Л. М. В. по силата на
описания договор. По делото са представени и множество косвени доказателства във връзка
с обстоятелството, че ответникът В. Д. В. е клиент на ТЕ за процесния имот. Представен е и
2
списък на абонатите в процесната етажна собственост, който е подписан от ответника, с
който от него е декларирано наличието на отоплителни тела в процесния имот – л. 30, както
и протокол за годишен отчет за периода 2020 г. - 2021 г. от третото лице-помагач, които са
подписани от клиент – л. 79, като клиент в протоколите е посочен В. Д. В.. Ответникът не е
оспорил подписите върху посочените документи.
Предвид представените по делото доказателства съдът намира, че ищецът е доказал
наличието на облигационно правоотношение между страните. В тежест на ответниците е да
докажат евентуалното разпореждане с правото на собственост върху процесния имот
/доколкото е установено при условията на пълно и главно доказване, че същият е придобит
от тях през 1990 г./. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства
ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот преди изтичането на процесния период.
Без значение е и дали ответниците са съпрузи и дали имотът е придобит в режим на
СИО. Дори имотът да е придобит по време на брака между ответниците, то според чл. 32, ал.
2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на
семейството, те отговарят солидарно. Следователно съпрузите отговарят солидарно по
смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, като единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата
сума спрямо един от тях, общата сума солидарно или общата сума разделно. Солидарността
ползва кредитора и само кредиторът може да реши как ще предяви претенцията си - дали
солидарно или за част от претенцията си срещу всеки от длъжниците – в случая ищецът е
претендира по ½ от дължимите суми спрямо всеки един от ответниците по делото. От
събраните по делото доказателства не се установява някой от двамата ответници да
притежава повече права от другия в така съществуващата съсобственост върху процесното
жилище. Оттук и съдът намира, че именно ответниците са били собственици на процесния
имот /всеки от тях на по ½ идеална част от правото на собственост/ в процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражения срещу
Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и
ответниците В. Д. В. и Л. М. В., възникнало по силата на индивидуалния договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в [населено място].
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
3
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С определение от 20.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между
страните обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е потребена
топлинна енергия в размерите, посочени в исковата молба. В случая, при съобразяване
на отделеното като безспорно между страните обстоятелство, както и приетите писмени
доказателства, включително и тези от третото лице-помагач, съдът намира, че доставеното
до процесния имот количество топлинна енергия за периода възлиза на общо 847.26 лв.,
представляваща сбор между начислената сума по фактури и сумата за доплащане/връщане
от/на абоната по изравнителните сметки. Така ищецът е доказал количеството на
доставената топлинна енергия в размер на 847.26 лв. за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения,
извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични плащания по
общите фактури.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 24.08.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
24.08.2019 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
4
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Процесният период касае вземания от м.05.2019 г., т. е. първото вземане е възникнало
едва на 31.05.2019 г. Липсват вземания, които да са станали изискуеми преди 24.08.2019 г.,
поради което възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно /вземането
за м.05.2019 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2019 г. , но в случая
следва да се съобрази и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в
процесния период това за м.05.2019 г. е настъпила на 22.09.2019 г. /. Възражението за
настъпила погасителна давност е неоснователно.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 847.26 лв.,
формирана от дължимите суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., като всеки един от двамата ответници отговаря за 1/2 част от посочената сума.
Ето защо претенцията за топлинна енергия срещу В. Д. В. е основателна за сумата в размер
на 423.63 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и срещу Л. М. В. е основателна сумата
в размер на 423.63 лв. за същия период.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неoснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи.
За процесния период от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. при ищеца за услугата дялово
разпределение е начислена сума в общ размер на 33.12 лв. /за всеки месец в периода са
начислявани суми в размери от 1.49 лв. до 1.53 лв. – виж извлечението от сметки/. При
съобразяване на естеството на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема,
че начисляваните месечни стойности в размер от 1.49 лв. до 1.53 лв. съответстват на
извършена работа – виж и решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по
описа на СГС. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им
/арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.07.2019 г. е започнала да тече
от 01.08.2019 г., като срокът на погасителната давност не е изтекъл, тъй като срокът на
погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно
5
ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни, поради
което и погасителната давност за м.07.2019 г. изтича м. 10.2022 г., но същата е спряна с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо претенцията за дялово разпределение
срещу ответниците е основателна в цялост за сумата от 33.12 лв., представляваща услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., като всеки един от двамата
ответници следва да отговаря за 1/2 от посочената сума или за по 16.56 лв. всеки. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че [фирма] не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане
на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение
от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 12.12.2022 г. по в.
гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г.
по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС,
решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от 15.09.2020 г. до
10.08.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор интернет
страницата на НАП съдът определи обезщетението за забава в размер на 79.52 лв. За
вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м. 04.2021 г. се
дължи обезщетение за забава върху уважената главница за периода от 15.09.2021 г. до
10.08.2022 г. По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор интернет
страницата на НАП съдът определи обезщетението за забава в размер на 39.42 лв.
Или общо дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 10.08.2022 г. е 118.94 лв., поради което искът е основателен до този размер,
а за разликата до 119.39 лв. следва да се отхвърли. Всеки един от ответниците следва да
отговаря за 1/2 част от посочената сума, или по 59.47 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
6
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на по 3.25 лв.
за периода от 31.08.2019 г. – 10.08.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват на двете страни. В съответствие с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се претендират и доказателства за направата им се ангажират от ищеца и от
ответниците, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност предвид изхода
на спора.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 124.14 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в общ размер на 100 лв./ за исковото производство и в
размер на 74.48 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Предвид разделната отговорност на ответниците, В. В. ще бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 37.24 лв., а по
исковото производство в размер на 62.07 лв., а ответницата Л. В. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 37.24 лв., а по
исковото производство в размер на 62.07 лв.
Всеки един от ответниците доказва извършването на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер от по 50 лв., от които на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК по съразмерност следва да им бъдат присъдени по 0.35 лв. на всеки.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от
процесуалния представител на ответниците за осъществено процесуално представителство,
защита и съдействие в рамките на исковото производство. Уговарянето на осъществяваната
от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от
данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. В договора за правна защита и съдействие изрично е
посочено, че се оказва безплатна правна защита и съдействие на материално затруднени
лица /л. 45 - гръб/. На затруднените материално лица е осигурена защита в хода на процеса.
На адв. Р. К. Р. /проц. представител на В. В. и на Л. В./ следва да бъде присъдена сумата от
по 2.77 лв. /за всеки един от ответниците/, представляваща адвокатско възнаграждение по
съразмерност за оказана безплатна правна помощ по делото, която да се възложи в тежест на
ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в [адрес], срещу В. Д. В., ЕГН ********** и адрес: [адрес], на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове, че В. Д. В. дължи на [фирма] следните суми: сумата 423.63 лв. – главница,
представляваща съответна част /1/2/ от стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за имот, находящ се [адрес], с аб. № ***, сумата 16.56
7
лв. – главница - представляваща съответна част /1/2/ от стойността на такса за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 59.47 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2022, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 45706/2022 г. по описа
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 59.69
лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 3.25 лв. за периода от 31.08.2019
г. – 10.08.2022 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в [адрес], срещу Л. М. В., ЕГН ********** и адрес: [адрес], на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
искове, че Л. М. В. дължи на [фирма] следните суми: сумата 423.63 лв. – главница,
представляваща съответна част /1/2/ от стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за имот, находящ се [адрес], с аб. № ***, сумата 16.56
лв. – главница - представляваща съответна част /1/2/ от стойността на такса за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 59.47 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2022, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 45706/2022 г. по описа
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 59.69
лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 3.25 лв. за периода от 31.08.2019
г. – 10.08.2022 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** и адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за исковото производство в размер на 62.07 лв. по съразмерност, както и разноски
за заповедното производство в размер на 37.24 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА Л. М. В., ЕГН ********** и адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за исковото производство в размер на 62.07 лв. по съразмерност, както и разноски
за заповедното производство в размер на 37.24 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в [адрес] да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на В. Д. В., ЕГН ********** и адрес: [адрес], сумата от 0.35
лв. - разноски по ч. гр. д. по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в [адрес] да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Л. М. В., ЕГН ********** и адрес: [адрес], сумата от 0.35
лв. - разноски по ч. гр. д. по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес [адрес], сумата от 2.77
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна
правна помощ на В. Д. В. по настоящото производство и сумата от 2.77 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Л. М. В.
по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК *** със седалище и адрес на
управление [адрес], като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
8
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9