Р Е
Ш Е Н
И Е №248
гр.Кюстендил, 30.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№404/2019г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “Бързо производство” в
хипотезата на чл.310 т.6 от ГПК във вр. с чл.146 ал.2
от СК.
Делото е
образувано по въззивни жалби, както следва:
1/ въззивна жалба с вх.№15016/27.06.2019г., подадена от
Й.Х.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му и съдебен адреса***
( с пълномощно за всички съдебни инстанции) против решение №571/26.06.2019г. на
Районен съд-Кюстендил по гр.д.№671/2019г. по описа на този съд, в частите, в
които: М. е осъден да заплаща на сина си Я.Й.М., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.Д.И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 27.03.2019г., до настъпване на основания за нейната промяна или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка вноска; М. е осъден да
заплати на С.Д.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на
Я.Й.М., с ЕГН **********, сума в размер на 160.00 лева, представляваща сторени
деловодни разноски и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка, и
2/ въззивна жалба с вх.№15912/08.07.2019г., подадена от
С.Д.И., с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
Я.Й.М., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, против решение №571/26.06.2019г.
на Районен съд-Кюстендил по гр.д.№671/2019г. по описа на този съд, в частта, в
която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за издръжка за
разликата до претендираните 250.00 лева месечно.
Във въззивната жалба, подадена от Й.М., се прави оплакване за
неправилност на постановения съдебен акт в обжалваните му части, тъй като при
определяне на присъдения размер съдът не се е съобразил в пълна степен с
доказаните нужди на детето и с обстоятелството, че бащата няма доходи, с които
да осигури издръжката му. Сочи, че КнРС е игнорирал
приетите по делото писмени доказателства, от които се установявало, че майката
получава високи по размер суми за социално подпомагане около 900 лева месечно и
повече, които били достатъчни, за да покрият нуждите от лечение и рехабилитация
на детето, като същевременно всички нужди от терапии и лечение на същото се
покривали от НЗОК, при което получаваните средства от социалното подпомагане
били достатъчни за издръжката на малолетния.
Неправилността на допуснатото предварително изпълнение на решението се
обосновава с невъзможността на жалбоподателя да заплаща завишен размер на
издръжка, а също и с обстоятелството, че ищцовата
страна не е поискала допускане на предварително изпълнение на съдебното
решение. Поради неправилното определяне на дължимия размер на издръжката, М.
счита, че неправилно са определени и дължимите от него разноски на насрещната
страна. Претендира отмяна на решението в обжалваните части.
Във въззивната жалба, подадена от С.Д.И., като майка и законен представител на
Я.Й.М., се прави оплакване за неправилност, порочност, несправедливост и
незаконосъобразност на съдебното решение в отхвърлителната
му част. Излагат се аргументи за необоснованост на извода на първостепенния съд
относно дължимостта на месечна издръжка именно в
размер на 200 лева, тъй като съдът не бил изложил мотиви по какви критерии е
приел тази сума, как е разпределил задълженията на родителите за издръжка и по
какъв начин сумата от 200 лева би задоволила нуждите на едно сериозно болно
дете. Според жалбоподателя, съдът не е взел предвид обстоятелството, че майката
участва в отглеждането и възпитанието на още едно дете, за което отделя време и
средства. Твърди, че получаваната социална помощ е била спряна междувременно.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на иска
изцяло и присъждане на разноски за двете инстанции в пълен размер.
В сроковете
по чл.263 от ГПК не са подадени отговори на въззивните
жалби.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, в това число с
приетите пред първата инстанция документи, приема, че фактическата обстановка
по спора е правилно установена от РС-Кюстендил в обжалваното решение, и след
като взе предвид, че пред въззивната инстанция
страните не спорят по установените по делото факти, на основание чл.272 от ГПК,
препраща към фактическите изводи на първостепенния съд, без да намира за
необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт.
Пред въззивната инстанция се прие заповед
№ЗСПД/Д-КН/1490/11.07.2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Кюстендил, с поред която се прекратява изплащането на месечната помощ на С. А.
по чл.8д ал.1 от ЗСПД, считано от 01.07.2019г., поради факта,ч е от месец юни
2019г. детето вече не живее в РБългария.
От правна
страна настоящоящият съдебен състав намира следното:
Въззивните жалби са
подадени в срок, от страни, имащи право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, което очертава допустимостта
на настоящото производство.
Решението на
РС-Кюстендил е валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.
Преценени по
същество двете въззивни жалби са неоснователни, а
решението на РС-Кюстендил, като правилно в атакуваните части, следва да се
потвърди, поради следното:
Според
нормата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдена издръжка
може да бъде изменена. В конкретния случай, с влязло в сила на 07.07.2016г. съдебно решение по гр.д.№2075/2015г. по описа на КнРС, Й.Х.М. е бил осъден да заплаща на С.Д.И., в
качеството й на майка и законен представител на малолетния й син Я.Й.М., с ЕГН
**********, месечна издръжка на детето в размер на 150.00 лева, считано от
09.12.2015г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Посоченият
размер на издръжката е бил определен при следните обстоятелства: детето е било на
3 години, навършени, с влошено здравословно състояние с водеща диагноза –
травматичен субдурален кръвоизлив, състояние след
операция за остър субдурален хематом в ляво фронтално
и симптоматична епилепсия. Майката не е работила по трудово правоотношение, а
бащата е получавал трудово възнаграждение в размер на 490.00 лева. Установено е
било, че майката е получяавала помощи за малолетното
дете, както следва: от 01.12.2014г. до 31.05.2015г. – по 35.00 лева месечно; за
месец 06.2015г. – 2 170 лева еднократно и от 01.07.2015г. до 31.12.2015г.
– по 340.00 лева месечно.
Разгледаният
от КнРС с обжалваното решение иск за увеличаване на
размера на така определената издръжка на сума от 250.00 лева месечно, предявен
от майката, е основан на твърдения за настъпили изменения в обстоятелствата,
при които е определен първоначалния размер, изразяващи се в увеличаване
възрастта на детето и свързаните с това нужди от средства за отглеждане,
облекло, храна, необходимостта от купуване на много скъпи лекарства за
поддържане живота на детето, а също и факта, че майката е родила второ дете, в
чието отглеждане и издръжка участва.
Според
настоящата инстанция, правилно РС-Кюстендил е приел, че е настъпила промяна в
обстоятелствата, налагаща увеличаване на размера на издръжката от сумата 150.00
лева месечно на сумата от 200.00 лева месечно, тъй като несъмнено е
обстоятелството, че през изминалия около 3-годишен период от време детето е
пораснало и неговите потребности, свързани с осигуряване и гарантиране на
базовите му нужди по дефиниция са се увеличили, с което се е увеличил и
размерът на средствата, необходими за тяхното задоволяване. Споделя се напълно
разбирането на първоинстанционния съд, че ако в
предходен момент за покриване на тези основни потребности е била необходима
сума в размер на около 220.00 лева, то към настоящия момент тази сума се е
увеличила и е от порядъка на около 320.00 лева месечно.
Обсъждайки
въпроса за нуждите на малолетния, трябва да се прецени в каква степен влошеното
му здравословно състояние рефлектира върху необходимостта от по-висок размер на
средства за издръжката му. Не е спорно, че заболяването е било факт и към
момента на определяне на предходната издръжка. Твърдението в исковата молба за
системно закупуване на скъпоструващи животоподдържащи
медикаменти не е доказано. От приетата от РС-Кюстендил справка за изписани
лекарства се установява системност в приема на два медикамента, чиято стойност
обаче, изцяло се заплаща от НЗОК. Несъмнено, касае се за тежка диагноза,
свързана със здравето на детето, но събраните по делото доказателства не
обуславят конкретен извод за регулярна необходимост от средства в определен
размер за задоволяване на специфичните му здравословни потребности. Нещо повече
– от удостоверението, издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил
за изплатени помощи/добавки (л.34 от делото на КнРС)
е видно, че след определяне на предходния размер на издръжката, размерът на
помощите, получавани от майката, особено на помощта по чл.8д от ЗСПД, е
значително увеличен – по около 490.00 лева до месец октомври 2017г., след което
по 930.00 лева включително до месец май 2019г., а еднократно за месец май
2018г. – 3 720 лева. Според чл.8д ал.5 от ЗСПД, месечните помощи за
отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за задоволяване на основните
и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания.
Поради посоченото, тези суми са били отпускани и получавани от майката именно
за задоволяване нужди на детето и същите следва да бъдат съобразявани при всяко
положение при решаване на въпроса за издръжката.
Всеки от
двамата родители следва да взема участие в дължимата за детето издръжка, според
своите възможности. Тъй като майката е поела непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето, нейното участие в паричния еквивалент на
издръжката следва да бъде по-малко спрямо това на бащата, а и същата участва в
издръжката на друго дете. Същевременно, майката не работа, а доходите на бащата
леко са се увеличили спрямо предходния момент. Съобразявайки тези факти, съдът
споделя напълно извода на КнРС, в посока, че
промяната на обстоятелствата, свързана с леко нарастване на основните нужди на
детето, предполага увеличаване на дължимата от бащата издръжка на сумата от
200.00 лева месечно. Този извод не се променя и от факта, че считано от
01.07.2019г. изплащането на помощта по чл.8д от ЗСПД е прекратено, тъй като,
както се посочи по-горе, единственото установено по делото нарастване на
потребностите на детето произтича от факта на израстването му през изминалия
период от време, без да е доказано по какъв начин трайното му увреждане
рефлектира върху същите.
Поради
изложеното и с оглед съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, решението в частта относно увеличения
размер на дължимата от бащата издръжка следва да се потвърди.
С оглед
горното, правилно се явява решение на съда и в частта за възложените в тежест
на М. разноски, подлежащи на изплащане в полза на ищцовата
страна.
Правилно
е и следва да се потвърди решението и в частта за допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение относно издръжката, тъй като посоченото е
сторено в приложение на нормата на чл.242 ал.1 от ГПК, която не предпоставя допускане на предварителното изпълнение от
наличието на заявено в този смисъл искане от ищеца, нито въвежда като критерий
наличието на финансова възможност за плащане.
Поради
неоснователността на въззивните жалби на страните не
се следват разноски за настоящото производство.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №571/26.06.2019г. на Районен съд-Кюстендил по
гр.д.№671/2019г. по описа на този съд, в частите, в които: Й.Х.М., с ЕГН
**********, с адрес *** е осъден да заплаща на сина си Я.Й.М., с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С.Д.И. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 27.03.2019г., до настъпване на основания за нейната промяна или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка вноска; съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения от С.Д.И. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на Я.Й.М., с ЕГН **********, против Й.Х.М., с ЕГН ********** иск за увеличаване на размера на дължимата
издръжка за разликата до претендираните 250.00 лева
месечно; Й.Х.М., с ЕГН ********** е осъден да заплати на С.Д.И. с ЕГН
**********, като майка и законен представител на Я.Й.М., с ЕГН **********, сума
в размер на 160.00 лева, представляваща сторени деловодни разноски.
В останалите
части, имащи характер на определение, решението на РС-Кюстендил не е обжалвано
и е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.