Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1568
гр.
Бургас, 16.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 4311 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.П.П., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-004315 от 05.09.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации,
като твърди, че не е управлявал процесния автомобил. С тези доводи моли НП да
бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен явява се лично и с адв. Г.Я..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат
представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище наложеното
наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.08.2019 г. свидетелите А.П. и Г.С. и двамата
полицейски служители в Първо РУ към ОД на МВР – Бургас след получена
информация, че жалбоподателят употребява наркотични вещества и след това
управлява МПС решили да му извършат проверка. Свидетелите разполагали с данни,
че в същия ден жалбоподателят е на работа в пералня „Б.Е.”. Със служебен
автомобил се придвижили до работното място на жалбоподателя и го изчакали да
приключи работния процес. Около 18 часа жалбоподателят излязъл на паркинга на
работното му място и се качил в паркирания собствен лек автомобил „Ленд Ровер”
с рег. № *******, след което потеглил на заден ход, за да излезе от паркинга.
Междувременно свидетелите П. и С. се приближили със служебния автомобил и
препречили движението на управляваното от жалбоподателя МПС. След като
жалбоподателят не могъл да продължи движението назад, предприел маневра напред
и върнал автомобила на мястото, на което бил паркиран.Свидетелите П. и С.
слезли от служебния автомобил и отишли до автомобила на жалбоподателя, който
бил на мястото на водача. За да извършат проверка на жалбоподателя за употреба
на наркотични вещества свидетелите П. и С. поискали съдействие от сектор „Пътна
полиция”. На място за да окаже съдействие се отзовал свидетелят Н.К. на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП”. Свидетелят К. поканил жалбоподателят
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но
жалбоподателят отказал. Свидетелят К. издал на жалбоподателя талон за
изследване, както и съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят не се явил в УМБАЛ Бургас и не е дал кръв
за изследване. Със ЗПАМ номер 19-0769-001757 от 15.08.2019 г. му било отнето
временно и СУМПС. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. От разпитите на
свидетелите П. и С. безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал
МПС, като е предприел движение на заден ход, за да излезе от паркинга.
Показанията на двамата полицейски служители от Първо РУ са обективни,
последователни, безпротиворечиви и навеждат на осъществили се едни и същи
факти. И двамата свидетели категорично заявяват, че са изчакали жалбоподателят
да излезе от работното място и преди да се легитимират са възприели как
жалбоподателят се качва в автомобила си и потегля назад. От показанията на
свидетелите П., С. и К. безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
За да обори
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, жалбоподателят е ангажирал устни
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.М., П.М. и А.Г.и
тримата колеги на жалбоподателя. И тримата свидетели посочват, че са видели как
жалбоподателят затваря багажника на автомобила, като в същото време е спрял
полицейският автомобил до него. Тримата свидетели заявяват, че не са видели
жалбоподателят да управлява автомобила. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите М.,М. и Г.. За съда възниква съмнение за предварително съгласуване
на свидетелските показания. От съдържанието на показанията на свидетелите прави
впечатление, че и тримата свидетели излагат едни и същи факти в една и съща
последователност, а именно, че жалбоподателят е затварял багажника на
автомобила си и в това време до него е спрял друг автомобил, като не дават
сведения за други факти. Т.е. и тримата акцентират на това, че жалбоподателят е
бил извън автомобила когато са дошли полицейските служители, като по този начин
се подкрепя защитната теза на жалбоподателя, че не е управлявал МПС към момента
на проверката. Ето защо се поставя под съмнение достоверността на показанията
на свидетелите М.,М. и Г.. Отделно от това тримата свидетели са колеги на
жалбоподателя, което обстоятелство налага извод за тяхната предубеденост от
изхода на делото, което допълнително мотивира съда да не кредитира. Показанията
на свидетелите М.,Г. и М. изцяло се опровергават от показанията на свидетелите П.
и С., на които съдът дава изцяло вяра. По делото не са налични категорични и
безспорни данни, които да поставят под съмнение достоверност на показанията на
полицейските служители.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В случая се касае за извършено
нарушение по чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно превозно
средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. На наказание по
реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото
съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие
може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано
с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества и
техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил
наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането
на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени
спрямо него, нарушението е едно.
От фактическа страна съдът
безспорно прие, че на процесните дата и час жалбоподателят е управлявал МПС,
като в тази насока са показанията на свидетелите П. и С., които са свидетели
очевидци на предприетите маневри от жалбоподателя с управлявания от него на
паркинга автомобил. В случая от доказателствата по делото (показанията на
свидетелите К., П. и С.) категорично се установява, че жалбоподателят в
качеството си на водач е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични
вещества, а впоследствие не се е явил, за да даде кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване. С това си поведение той
безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в
АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя
е бил издаден от свидетеля К. талон за медицинско изследване (л. 10 от делото),
който е подписан от жалбоподателя и въпреки това той не се е явил да даде кръв
за анализ в УМБАЛ Бургас.
С оглед изложеното съдът прави
извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от П. административно
нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0769-004315 от 05.09.2019 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Д.П.П., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС