Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.София,
09.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав , в открито съдебно заседание на осемнадесети юни април през две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр.д. № 4782 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 0310784/11.01.2018 г., постановено по
гр.д. № 40366/2016г. от Софийски районен съд, ГО, 34 състав, съдът е отхвърлил
предявените от „С.П.“ ЕООД пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на
ответниците А.П.Г. и Д.Х.Г. да заплатят на
ищеца сума в размер на 1 250.00
лева, частично предявени от сума в общ размер от 72 000 лева, представляваща
незаплатена цена по сключен неформален договор за закупуване на строителни матеириали и извършване на строително-монтажни работи, свързани с
построяване на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се във вход „А”
на първия жилищен етаж от сградата, със застроена площ от 109,9 кв.метра,
състоящ се от: две спални, дневна с трапезария и кухня, два балкона,
баня-тоалетна, тоалетна, мокро помещение и входно предверие, при съседи: УПИ
парцел ХУШ-за комплексно обществено озеленяване и трафопост откъм ул.”Букет”,
калкан, двор, стълбищна клетка и апартамент № 2, заедно с мазе № 3, със
застроена площ от 5.7 кв.м., при съседи: УПИ парцел ХУШ-за комплексно
обществено озеленяване и трафопост откъм ул.”Букет”, мазе № 1, коридор и мазе №
5, заедно със съответните идеални части за двата обекта от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ № У1-63, 63 б от квартал 43 по плана на София, местност „Овча
купел”, целият с площ по документи за собственост от 1323 кв.метра, при съседи
по скица: УПИ № У-63а, № VIII-115, улица „Народен герой” и У ПИ № VIII - за
комплексно обществено озеленяване и трафопост откъм улица „Букет”, ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 20.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането. С решението ищцовото
дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ТПК на ответниците сторените в производството пред СРС разноски размер
на 1500 лв.
Недоволен от
решението с което исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени, е
останал ищецът С.П.“ ЕООД, който чрез пълномощника си в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения
за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила при постановяването му. По-конкретно поддържа, че между страните по делото не е сключен договор за
строителство, а претендираните по стойност СМР е извършил след датата, на която
е издадено удостоверението за „груб строеж“, поради което неправилно СРС
приема, че от този момент започва да тече погасителната давност за вземанията,
на които ищецът твърди да е кредитор и като краен резултат приема, че са
погасени по давност предвид изтичането на 5 годишния давностен срок. Искането
към въззивната инстанция е атакувания съдебен акт да бъде
отменен и да се постанови нов по същество, с който частичният иск да бъде
уважен.
Въззиваемите оспорват въззивната жалба и молят
решението да бъде потвърдено.
В
настоящото производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са
ангажирани.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от
19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV
г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към същите.
Независимо
от това следва да бъде отбелязано следното:
Претенцията
на ищеца е ответникът да му заплати сумата от 1 250 лв., частична от общия
размер от 72 000 лв., представляваща заплатени от него строителни материали и
извършени СМР за изграждане на апартамента на ответника. В уточнение на
исковата молба е посочено, че доставката на материалите и СМР са извършвани
само от ищеца до 03.04.2015 г., като след тази дата е предприето съвместно
строителство между ищеца и трето, неучастващо в процеса, дружество.
В
отговора на исковата молба ответниците са посочили, че с ищеца са осъществявали
съвместно строителна дейност, но между тях не са съществували договорни
отношения.
По делото безспорно е установено, че с Договор
от 29.10.2004 г. на ищеца е учредено от трети за спора лица право на строеж
срещу задължение за построяване на недвижими имоти, обективиран в нотариален
акт с № 55, том I, per. № 1229, дело № 55/2004 г. Ищецът
е поел задължение да изгради за учредителите обектите на последните в сградата
изцяло със свои сили, средства и труд, в напълно завършен вид. Учредителите са дали съгласие на ищеца да се
разпорежда в полза на трети лица с учреденото му право на строеж с процесиите
обекти, при условия, каквито намери за добре.
С договор
за покупко-продажба на право на строеж от 11.11.2004г., обективиран в
нотариален акт с № 64, том I, per. № 1297, дело № 64/2004г. ищецът
е продал на ответника А.П.Г. по време на брака му с ответницата Д.Г. право на строеж за изграждането на
посочения по-горе имот. В договора изрично е посочено и няма спор, че
ответникът е заплатил за правото на строеж сумата от 8 900 лв.
Безспорно, съобразно Удостоверение
от 24.09.2009г. на СО - район „Овча купел”, сградата е завършена в груб строеж
към посочената дата.
Прието е неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, според
което от датата на завършването на сградата в груб строеж 24.09.2009 г. до
датата на експертизата не са извършвани СМР, като към датата на експертизата
обектът на ответниците е на етап „груб строеж”.
На
основание изложените по-горе факти следва да се приеме, че между страните
са съществували договорни отношения, свързани с изграждането на апартамента на
ответниците, като доставката на материалите и СМР, извършени от ищеца, не се
оспорват от ответника. Тъй като доставката на материалите и СМР са били
безспорно за сметка на ищеца, то ответниците дължат на ищеца стойността на
последните. Съгласно разпоредбата
начл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят следва да заплати възнаграждение за
приетата работа. В закона липсва специална разпоредба относно
момента на настъпване на изискумостта на вземането за възнаграждение, който да
е определящ за течението на давностия срок почл.114, ал.1 ЗЗД.
Приложение намират общите правила на чл.69 и чл.70 ЗЗД относно изпълнение на
задълженията. При договора за изработка задължението за заплащане на
възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от възложителя (в
този смисъл е и Решение №211/15.01.2015 по дело №3568/2013 на ВКС, ТК, I ГО.).
Същевременно ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за някакви
допълнително уговорени между страните обстоятелства, обуславящи настъпването на
изискуемостта. В тази връзка настоящият състав намира, че следва да се обсъди
представеното по делото удостоверение от 24.09.2009г. издадено от СО - район
„Овча купел”, от което се установява, че след
извършен оглед на процесната сграда компетентните органи са констатирали, че
сградата е завършена в груб строеж по смисъла на пар. 5. т. 46 от ЗУТ, в съответствие е одобрените
проекти на 10.09.2004 г. и издаденото разрешение за строеж №
195/15.10.2004г. от район „Овча купел”. Същевременно от приетата по делото СТЕ
се установява, че процесният апартамент
№ 3 е построен и към момента на изготвяне на експертизата на етап „груб
строеж”.
По делото се
установява, че неформалният договор между страните касае само и
единствено закупуване на строителни материали и извършване на
строително-монтажни работи до завършването на процесния апартамент в груб
строеж. От приетата по делото СТЕ и от
представеното удостоверение от 24.09.2009г. се установява, че процесният апартамент е завършен на етап
груб строеж на 24.09.2009 г. на СО, от
когато е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца.
В тази връзка
следва да се обсъди възражението на ответниците за погасяване на вземането по
давност: видно от приетата по делото СТЕ не се установява в периода от
24.09.2009 г. до 03.04.2015 г. да са направени каквито и да било разходи за
СМР, доколкото вещото лице изрично заявява, че процесният апартамент № 3 е
построен и към момента на изготвяне на експертизата на етап „груб строеж”.
Вземането на ищеца, обаче, е погасено поради изтичане на 5-годишната давност / чл.110 ЗЗД/, започнала да тече от
датата на издаване на Удостоверението за изграждане на обекта в груб строеж –
24.09.2009 г. и изтекла към датата на подаване на исковата молба 20.07.2016 г.
С оглед
изложените съображения настоящият въззивен състав
споделя извода на първостеренния съд и намира,
че вземането на ищеца е погасено по давност с изтичане на общата 5-годишна
давност, доколкото от момента на настъпване на изискуемостта /24.09.2009 г./ до
20.07.2016г. /датата на депозиране на ИМ/ е изминал период по-дълъг от 5-
години.
По
изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода от спора претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна.
Претенцията на въззиваемите за разноски за въззивното производство е
основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 лв. адвокатско
възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА №
0310784/11.01.2018 г., постановено по гр.д. № 40366/2016г. от Софийски районен
съд, ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД, гр. София, бул. „********, да заплати на А.П.Г., ЕГН **********, и Д.Х.Г., ЕГН **********, с
общ съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.