Р Е Ш
Е Н И
Е
№78/20.4.2021г.
ГР. ЯМБОЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
административен състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова, разгледа
докладваното от Председателя адм. д. № 27 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, вр. чл. 197 от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.С. *** против Мълчалив отказ на Директора на
ТД на НАП – Бургас да отмени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № C200028-022-0020293 от 02.04.2020 г., издадено от Публичен изпълнител при
ТД на НАП, гр. Бургас, офис Ямбол по изпълнително дело № 21890001401 от
15.07.2009 г.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на мълчаливия
отказ, с оглед на което се прави искане съдът да го отмени и да даде указания
по прилагането на закона, алтернативно – да се произнесе по първоначално
подадената жалба против Постановление № C200028-022-0020293
от 02.04.2020 г. Конкретно се сочи, че с Определение № 462 от 15.12.2020 г. по адм. д. № 324/2020 г. по описа на ЯАС съдът е изпратил на
Директора на ТД на НАП - Бургас преписката за произнасяне по подадената от
оспорващия жалба по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, който съдебен акт бил
връчен на органа на 16.12.2020 г., а към датата на депозиране на настоящата
жалба с вх. № 94-П-9 от 15.01.2021 г. по описа на ТД на НАП - Бургас (вх. №
94-00-365 от 18.01.2021 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив) липсвало
произнасяне от страна на компетентния административен орган в законоустановения за това срок. В жалбата се излагат и
твърдения, че оспореното Постановление за налагане на обезпечителни мерки
(ПНОМ) е издадено в противоречие с чл. 5, ал. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. Доп. – ДВ бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), което според жалбоподателя е достатъчно основание за отмяната
на атакуваното постановление. Заявена е претенция за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява от упълномощен от него процесуален представител – адвокат М.Т.
от АК - Ямбол, който поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
основания, като заявява, че жалбата следва да се счита подадена и против
постановеното впоследствие Решение № 411 от 30.12.2020 г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив, с което е потвърдено процесното ПНОМ.
Сочи също, че против това решение е депозирана и нарочна жалба, като твърди, че
изричният отказ не е постановен в предвидения срок, както и че е нищожен, тъй
като липсва
на компетентност на издателя му – Директорът на ТД на НАП - Пловдив, като в
тази връзка счита, че независимо от факта на промяна на адресната регистрация на
жалбоподателя, посоченото обстоятелство не е основание да се промени
компетентността на съда, когато става въпрос за оспорване действията на служител
на ТД на НАП – Ямбол.
За ответната страна - Директорът на ТД на НАП - Бургас, редовно
призована, се явява главен юрисконсулт К, редовно упълномощена, която застъпва
тезата за неоснователност на жалбата, поддържайки депозираните по делото от
друг пълномощник на ответника - юрисконсулт Л.Р., писмени становища и
изложените в тях доводи, с които становища е заявена и претенция за разноски по
списък.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя П.С.С. било изпратено Съобщение
изх. № 1401-000001 от 16.07.2009 г. (л. 42) за доброволно изпълнение на
установени и изискуеми публични вземания. С Разпореждания за присъединяване в
производството по принудително изпълнение са присъединени и други публични
вземания, като общият размер на всички публични задължения на жалбоподателя по
изпълнителното дело към 19.02.2015 г. е 5 235,74 лева, от които главница – 3
500,56 лева, лихва към 19.02.2015 г. – 1 605,18 лева, и нелихвоносно вземане –
130 лева (л. 36).
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № C200028-022-0020293
от 02.04.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, като
взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изпълнително дело № 28090001401/2009 г. по описа на същата дирекция,
на основание чл. 200, чл. 202, ал. 1, вр. чл. 195,
ал. 1 - 3 от ДОПК, наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на
жалбоподателя, находящи се в „Банка ДСК“ АД и в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. В постановлението е посочен адрес за кореспонденция и
адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Ямбол, ул. „*****“ № 64, вх. Д, ет. 8, ап. 119, на
който съобразно правилата на действащата нормативна уредба е изпратено
постановлението. За връчването му в административната преписка се съдържа
Известие за доставяне 9100023681461 (л. 29), видно от което е, че на 30.04.2020
г. и на 01.06.2020 г. адресът на жалбоподателя бил посетен, но същият отказал
да го получи.
На 02.04.2020 г. са изготвени и изпратени до „Банка ДСК“ АД и до
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД запорни съобщения, в които е
вписано, че на П.С.С. с посочено ЕГН и ЕИК ****за ЕТ
„*** - П.С.“ и адрес за кореспонденция, съответно адрес по чл. 8 от ДОПК –
горепосоченият адрес в гр. Ямбол, в качеството му на клиент на двете банки, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори, съдържанието на касети, както и суми, предоставени за
доверително управление, негова собственост, в размер на 7 023,91 лева,
обезпечаващи задължения към 02.04.2020 г., от които: главница – 3 500,56 лева,
нелихвоносна част – 100 лева, и лихва – 3 423,36 лева. На същата дата –
02.04.2020 г. е изпратено и съобщение до Централен регистър на особените залози
за вписване на така наложения по реда на ДОПК запор. С Писмо изх. №
17-10-042504/1 от 14.04.2020 г.(л. 32) „Банка ДСК“ ЕАД уведомило публичния
изпълнител, наложил запора, че физическото лице П.С.С.
има спестовна и разплащателна сметка в банката, върху които сметки съобразно
нормативно установените правила е наложен запор върху вземанията на длъжника,
както и че след извършена в базата данни на банката проверка не е установена
регистрация на клиент/не е установено наличие на подлежащи на запор банкови
сметки на името на ЕТ „*** – П.С.“ с БУЛСТАТ ****. С Писмо изх. № 1114/18514 от
14.04.2020 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, Секция „Запори“ уведомила публичния
изпълнител, че ЕТ „*** – П.С.“ с ЕИК **** не е клиент на банката, както и че
физическото лице П.С.С. има открита банкова сметка, ***.
На 25.11.2020 г. по пощата от пълномощника на П.С. - адвокат М.Т. от ЯАК,
е подадена жалба, заведена във входящия регистър на ТД на НАП -Пловдив, офис
Хасково под вх. № С200026-000-0557049 от 27.11.2020 г. (л. 21 - 22, л. 26 -27).
Видно от съдържанието на жалбата, същата е депозирана против Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № C200028-022-0020293 от 02.04.2020 г.
чрез ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол до Административен съд – Ямбол, с искане за
отмяна на оспорения акт, издаден от публичния изпълнител. Според твърденията в
жалба оспорващият узнал за образуваното изпълнително дело и за наложения запор
на 24.11.2020 г., когато решил да изтегли от личната си банкова сметка *** „Банка
ДСК“ 1 000 лева, но банковата служителка му заявила, че е невъзможно до изтегли
тази сума поради наложен запор върху сметката. Във връзка с така депозираната
жалба с Писмо изх. № ВХИ - 5077 от 03.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив,
жалбата, ведно с преписката, е изпратена в ЯАС, въз основа на което е
образувано адм. д. № 324/2020 г. по описа на съда,
приключило с Определение № 462 от 15.12.2020 г., с което жалбата е оставена без
разглеждане, преписката е изпратена в ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол за
произнасяне по жалбата, а производството по делото е прекратено, по съображения
за недопустимост поради липса на подлежащ на съдебен контрол акт по смисъла на
чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвид неосъществена процедура по обжалване на
постановлението по административен ред. На 16.12.2020 г. съдебният акт е
съобщен на административния орган, когато е постъпила и преписката по жалбата,
като на 18.12.2020 г. същата е изпратена на ТД на НАП - Хасково, Дирекция
„Събиране“ (л. 19).
Данните по делото сочат, че във входящия регистър на ТД на НАП - Пловдив
под вх. № 94-00-7593 от 27.11.2020 г. е регистрирана същата жалба, по която се
е произнесъл Административен съд - Ямбол с Определение № 462 от 15.12.2020 г.,
потвърдено с Определение № 2663 от 26.02.2021 г. по адм.
д. № 2190/2021 г. по описа на ВАС, (в сила от същата дата), постановено
вследствие на упражненото право на обжалване пред касационната инстанция от
страна на П.С.. След препращане на жалбата по гореописания начин до
компетентния горестоящ орган с оглед промяната в
адресната регистрация на оспорващия, в изпълнение на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт Директорът на ТД на НАП - Пловдив издал
Решение № 411 от 30.12.2020 г., с което по подробно изложени в него съображения
потвърдил Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № C200028-022-0020293
от 02.04.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол като
правилно и законосъобразно.
На 13.01.2021 г. по пощата е подадена жалба от П.С., (заведена във входящия
регистър на ТД на НАП - Бургас под вх. № 94-П-9 от 15.01.2021 г., а във
входящия регистър на ТД на НАП - Пловдив под вх. № 94-00-365 от 18.01.2021 г. –
л. 4 и л. 8). Жалбата е депозирана чрез ТД на НАП - Бургас до ЯАС и с нея се
оспорва Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП - Бургас да отмени ПНОМ от
02.04.2020 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство
по адм. д. № 27 от 2021 г. по описа на съда.
Междувременно на 26.01.2021 г. по надлежния ред е връчено Решение № 411 от
30.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, против което на 02.02.2021 г. по пощата е депозирана жалба с вх. № 94-00-835
от 03.02.2021 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, (изпратена в ЯАС с Писмо изх.
№ ВхК-312#2 от 09.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив – л. 70), като в
проведеното по делото на 12.04.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващия заявява, че жалбата следва да се счита подадена и
против постановеното решение от 30.12.2020 г.
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК постановлението за налагане на
обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му
пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с
мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7 - дневен срок, от получаването на жалбата.
Според дефиницията на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този
кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния
адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. По делото
безспорно е установена последвала промяна на адреса по чл. 8 от ДОПК на
жалбоподателя, а именно: гр. Тополовград, област Хасково, което обстоятелство
се установява както от самата жалба, така и от извършена от решаващия орган
справка в ЕСГРАОН, съдържаща се на л. 78 от кориците на делото. Не е спорно и
обстоятелството, че с оглед настъпилата промяна образуваното срещу длъжника
изпълнително дело № 28090001401/2009 г. по описа на ТД на НАП-Бургас, офис
Ямбол е изпратено по компетентност за продължаване на изпълнителните действия
по същото към ТД на НАП -Пловдив, офис Хасково, поради което с оглед посочената
горе дефиниция компетентен да се произнесе по жалбата срещу ПНОМ от 02.04.2020
г. в конкретния случай е Директорът на компетентната териториална дирекция по
адресната регистрация на лицето, а именно – Директорът на ТД на НАП - Пловдив.
Съобразно разписаното в чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението по ал. 1 може да се
обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на
жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния
взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в
сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да
се обжалва в 14 - дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
При тази нормативна уредба и с оглед горната установеност, съдът приема,
че в случая не е налице твърдяният от жалбоподателя
мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП, гр. Бургас тъй
като в изпълнение на Определение № 432
от 15.12.2020 г. по адм. д. № 324/2020 г. по описа на
ЯАС, с Решение № 411 от 30.12.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив
в законоустановения
14-дневен срок по чл.
197, ал. 1 от ДОПК,
решаващият орган е разгледал жалбата по същество и приемайки я за
неоснователна, е потвърдил обжалваното постановление. Изводът, че актът е
произнесен в установения от закона срок е верен, предвид това, че данните по
делото сочат на първоначално оспорване на постановлението директно пред съда, без
да е изчерпан реда за обжалване пред горестоящия
орган, като по това оспорване е налице произнасяне с акт на Административен съд
– Ямбол, влязъл в сила едва на 26.02.2021 г., когато е постановено потвърдително определение на ВАС. Междувременно, след
връчване на определението на ЯАС на 16.12.2020 г. и препращане на
административната преписка по надлежния ред, на 30.12.2020 г. компетентният решаващ
орган се е произнесъл с изричен акт, с който е потвърдил оспореното с жалбата
постановление.
Изложеното до тук обосновава извод, че предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е решението на Директора на ТД на НАП - Пловдив,
с което, на основание чл.
197, ал. 1 от ДОПК, е потвърдено обжалваното пред него постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки.
В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, от лице с надлежна легитимация, при
осъществено в срок оспорване на постановлението по административен ред и в
срока по чл.
197, ал. 2 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество обаче, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид
следното:
Оспореното Решение № 411 от 30.12.2020 г. е издадено от Директора
на ТД на НАП - Пловдив, който е компетентният административен орган съобразно
правилата на чл.
197, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в законоустановената
писмена форма. Същото съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване, като съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и да е налице несъответствие с материалния закон и
с неговата цел.
С процесното решение е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № C200028-022-0020293 от 02.04.2020
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Бургас, офис Ямбол по
изпълнително дело № 21890001401 от 15.07.2009 г. Последното съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл.
196, ал.1 от ДОПК, в това число фактическите и правните основания за неговото издаване,
като е спазена предвидена в глава двадесет и четвърта, раздел I от ДОПК
процедура. Произнесено е в рамките на правомощията на публичния
изпълнител по чл.
167, ал. 1 от ДОПК и при наличие на условията за това - установени и изискуеми
публични вземания. Преценката за възможното затруднение е направена при
съпоставка между размера на задължението и наличните активи на длъжника, като съдът
намира, че преценката за вида на наложената обезпечителна мярка е напълно
обоснована - изборът на обезпечителна мярка е от изключителната компетентност
на публичния изпълнител, който в случая е предприел действия по обезпечаване
събирането на задължението с цел да се осигури своевременно погасяването на
изискуемото публично задължение.
Не
могат да бъдат споделени развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност
на обжалваното постановление като постановено в нарушение на чл. 5, ал. 2 от
ЗМДВИП, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. ДВ. бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г. Действително, както е възприето и в процесното
решение, съществува законова забрана за налагане на запор върху определено
имущество на определени лица, посочени в цитираната норма, но по аргумент от §
49 от ПЗР на ЗМДВИП тази разпоредба не касае производствата по обезпечаване и
изпълнение по реда на ДОПК. При това положение се налага извод, че през периода
на обявеното извънредно положение могат да се налагат обезпечителни мерки по
ДОПК, какъвто е и настоящият случай. Следователно, налице са законовите
предпоставки по чл. 195 от ДОПК за налагане на процесните обезпечителни мерки.
В
разглеждания случай, при извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото
лице е установено, че то има изискуеми публични задължения в общ размер на 7 023,92
лева, произтичащи от фишове и вземания във връзка с неподадени в срок
Декларации образец 6 (ДОО, здравно осигуряване, УПФ), за обезпечаването на
които е издадено обжалваното постановление. Предвид безспорно установеното по
дело обстоятелство за липса на доброволно плащане на така установените и
изискуеми публични задължения от страна на длъжника, (представляващи сбор от
вземания, произтичащи от неподадени в срок Декларации образец 6 и
административни санкции – глоби, наложени във връзка с издадени срещу
жалбоподателя електронни фишове), обезпечителната мярка се явява необходима и
наложителна с оглед гарантиране интересите на фиска.
В този смисъл, правилна е констатацията на публичния изпълнител, както и на
решаващия орган в процесното решение, че би се
затруднило събирането на установеното и изискуемо публично вземане в посочения
общ размер. В случая, целта на наложеното обезпечение е да се използва
имуществото на длъжника за удовлетворяване на взискателя,
тъй като вече са установени публичните задължения, а предвид охранителния му
характер – и да се забрани на длъжника да се разпорежда с него. В конкретния
казус оспореното ПНОМ е издадено за обезпечаване на установени и изискуеми
публични задължения по образувано срещу жалбоподателя изпълнително дело №
28090001401/2009 г., чийто общ размер е 7 023,92 лева и при това положение наложената
обезпечителна мярка цели единствено да гарантира събирането на публичните
задължения. Изложеното до тук сочи на извод за наличие на предпоставките
за налагане на обезпечителни мерки с оспореното ПНОМ с изх. №
С200028-022-0020293 от 02.04.2020 г. Като е достигнал до същите правни изводи в
своето решение, Директорът на ТД на НАП - Пловдив е постановил един
законосъобразен административен акт.
Следва
да се има предвид и разписаната в чл. 199, ал. 1 от ДОПК възможност, посочена и в процесното решение, а
именно - за
замяна на наложените обезпечителни мерки, от която жалбоподателят може да се
възползва във всеки един момент, като предложи друго равностойно
обезпечение. Както правилно е указал решаващият орган в своя акт, длъжникът
може да се възползва и от предоставено му с чл. 199, ал. 2 от ДОПК право да замени
без съгласието на публичния взискател наложената
обезпечителна мярка, като представи безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа и в този случай
публичният изпълнител ще бъде длъжен да промени вида на наложеното обезпечение.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че Решение № 411 от 30.12.2020 г. на Директора на ТД
на НАП - Пловдив и потвърденото с него ПНОМ с изх. № С200028-022-0020293 от
02.04.2020 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Бургас,
офис Ямбол, са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от наведените
от оспорващия пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция за разноски от
процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Националната агенция за приходите (юридическото лице, в
чиято структура попада органа - ответник), сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен
съобразно разписаното в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Я А С, първи административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
П.С. *** против Решение № 411 от 30.12.2020 г. на
Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх. № С200028-022-0020293 от 02.04.2020 г. на
Публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис Ямбол.
ОСЪЖДА П.С. ***, да заплати на НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл.
197, ал. 4 от ДОПК, е ОКОНЧАТЕЛНО
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете