РЕШЕНИЕ
№ 3966
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330101972 по описа за 2022 година
В исковата молба от „Транселстрой“ ЕООД против „Инвестпродукт“ ООД се твърди, че
дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 17818 по описа на ПРС за 2021г., като във връзка с подаденото от длъжника
възражение и дадените указания, се предявявали настоящите искове. Посочено е, че ищецът
има за основен предмет на дейност извършване на строително-монтажни работи на
контактната ел.мрежа на железопътната инфраструктура. Поради това на 23.06.2021г. с
ответното дружество бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в ***,
който бил необходим за настаняване на работници. По силата на договора наемната цена
била определена на 15 лв. на ползвано легло, без ДДС, като плащането ставало на всеки
период от 15 дни от пребиваването срещу представена фактура от наемодателя. При
сключване на договора, съгласно Раздел ІІІ, т.1 от същия ищецът заплатил на ответника
сумата от 6 000 лв. депозит, с включен ДДС. За това била издадена фактура №
4425/25.06.2021г. На 27.08.2021г. след отправено от ищеца месечно предизвестие договорът
бил прекратен. След приспадане от депозита на задължение на ищеца към ответника в
размер от 522 лв. с ДДС, следвало да бъде възстановена сумата от 5478 лв. с ДДС. Въпреки
това до момента сумата не била заплатена. Поради това е направено искане за
постановяване на решение, с което да се установи съществуването на вземането на ищеца
срещу ответника по издадената заповед за изпълнение, като са претендирани и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Инвестпродукт“ ООД, със
1
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. В исковата молба се
излагали обстоятелства, които не кореспондирали с реалната фактическа обстановка по
случая. Действително между страните бил сключен договор за наем от 23.06.2021г., с
посочения в исковата молба предмет, но не ставало ясно защо ищецът считал, че има
задължения към ответника в размер на 522 лв. с ДДС, при условие, че реалните задължения
били в пъти повече и надвишаващи депозита от 6000 лв. с ДДС. Наетият обект се състоял от
два самостоятелни апартамента, съответно с 6 и 10 легла. Тоест от страна на ищеца бил нает
обект с общо 16 легла, а не 1 легло, както се внушавало от ищеца. До момента от ищеца
било извършено само частично плащане по договора в размер на 1350 лв. по фактура №
**********/12.07.2021г., но това не се сочило в исковата молба, тъй като би оборило
твърденията на ищеца. Тази фактура обхващала наем за период от 15 дни. Още на
23.06.2021г. – началният момент на договора за наем над 10 служители на ищеца нощували
едновременно всяка вечер в обекта. Обектът бил ползван за нощувки не от едно лице, а от
11 лица – служители на ищеца, командировани за 31 дни в Пловдив за периода 01-
31.07.2021г., посочени в отговора на исковата молба. Освен това предизвестието за
прекратяване на договора било получено от ответника на 28.07.2021г., а не на 27.08.2021г. В
случая в резултат на ползването на обекта, поради нощуване на служители на ищеца,
задълженията на ищеца надхвърляли внесения депозит, дори и към размера на сумата да се
добавили платените 1350 лв. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендирани са разноски.
Съдът констатира, че с доклада по делото е дадена погрешна правна квалификация на
предявения иск – чл.422 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, вместо
правилната квалификация по чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, като доколкото съдът
се произнася по наведените от страните факти и обстоятелства, не са налице предпоставки
за отмяна хода на делото по същество.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 17818 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 9968 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от дата 25.11.2021г., по силата
на която е разпоредено „Инвестпродукт“ ООД да заплати на „Транселстрой“ ЕООД 5478 лв.
– недължимо платен депозит по прекратен договор за наем от 23.06.2021г., сключен между
страните, за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 11.11.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 109.56 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Приложен е договор за наем от 23.06.2021г., сключен между страните по делото, по силата
на който е предоставено за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в
***, срещу което наемателят се задължава да заплаща наемна цена по реда и условията,
указани в договора.
Представена е фактура № **********/25.06.2021г., с доставчик „Инвестпродукт“ ООД и
2
получател „Транселстрой“ ЕООД относно заплатен депозит по договор за наем от
23.06.2021г. за сумата от 6 000 лв. с ДДС, както и платежно нареждане за платена в полза на
ответника сума от 6 000 лв.
С писмо от „Транселстрой“ ЕООД до „Инвестпродукт“ ООД, изх.№ ***г. се прави искане на
основание т.VІ, т.2 от договора за наем, същият да бъде прекратен по взаимно съгласие,
както и искане за връщане на дадения по договора депозит от 5 000 лв. без ДДС, по
посочената в писмото банкова сметка. С писмо от „Инвестпродукт“ ООД до управителя на
„Транселстрой“ ЕООД, изх.№ ***г. е посочено, че писмото се приема като едномесечно
предизвестие за прекратяване на подписания между страните договор за наем. Посочено е,
че възстановяването на депозита ще се извърши след отчитане на ползването на обектите до
момента, определяне на обезщетение по т.ІІІ.1 и направените допълнителни инвестиции за
смяна на легла.
Представени са 2 бр. удостоверения за утвърдена категория две звезди, издадени от Община
Пловдив за апартаменти за гости, находящи се в ***, собственик „Инвестпродукт“ ООД.
Приложени са скици на поземлени имоти, както и схеми на самостоятелните обекти.
Приложена е фактура № **********/12.07.2021г. на стойност 1350 лв., издадена от
ответното дружество, с посочено наименование на стоката/услугата – наем по договор.
Представени са от ответното дружество 11 бр. командировъчни заповеди, издадени от
управителя на ищцовото дружество на дата 30.06.2021г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Х., който разяснява, че е
служител на ответното дружество, като процесният обект се намирал в ***, той го
стопанисвал, управлявал го, изпълнявал длъжността „***“. Състоял се от два апартамента,
помещаващи се в жилищна кооперация, в които се настанявали гости. На 23.06.2021г.
започнали да нощуват 6 човека, като с всеки изминал ден идвали нови хора, едни идвали,
други си отивали. След седмица ползване на обекта се принудили да искат командировъчни
заповеди, за да се доказва кой човек идва и нощува. Били представени 11 бр.
командировъчни заповеди. Гости идвали до края на месец юли, тоест около месец и нещо.
При представяне на командировъчни, свидетелят записвал нощувките. Водил хартиен
регистър на нощувките, за да можел в края на месеца да даде бройка на собственика колко
хора са дошли, тъй като договорът бил за брой нощувки на легло. Общо в двата апартамента
били 16 бр. легла. Първите пет дни били 6 човека, след това постоянно били по 11 човека.
Прието е по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което задължението на „Транселстрой“ ЕООД към „Инвестпродукт“ ООД на база
представените 11 бр. командировъчни заповеди за 31 дни, за периода 01.07.2021г. –
31.07.2021г. е 6 138 лв. с ДДС.
Представена е фактура № 80 от 03.09.2021г., с доставчик ответното дружество и получател
ищцовото дружество, на стойност 835 лв., както и справка от ответното дружество за
дължими суми по договор за наем от дата 03.09.2021г., според която дължимата сума е в
размер на 5835 лв., без ДДС, на база брой легла в ползвани помещения.
3
Представена е и справка от ЕТ ***, според която за периода 13.07.2021г. – 02.08.2021г. в
хотела са нощували посочените в справката лица, за което на „Транселстрой“ ЕООД били
издадени 2 бр. фактури от дати 22.07.2021г. и 03.08.2021г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 17818
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че против издадената заповед за изпълнение
№ 9968 от 25.11.2021г. в срок е подадено възражение от „Инвестпродукт“ ООД, като в
рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради
което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от приложените писмени доказателства, че между
страните, в качеството им съответно на наемател и наемодател е сключен договор за наем от
23.06.2021г., по силата на който е предоставен за временно и възмездно ползване недвижим
имот, находящ се в ***, срещу което наемателят се задължава да заплаща наемна цена по
реда и условията, указани в договора. Според договора наетата част от обектите са използва
от наемателя за пребиваване на служители на дружеството-наемател, срещу наемна цена в
размер на 15 лв. на ползвано легло, без ДДС. Плащането на цената е предвидено да става на
всеки период от 15 дни от пребиваването срещу представена фактура от наемодателя, като
срокът за плащане е до 5 дни от датата на издаване на фактурата.
Според Раздел ІІІ, т.1 от договора наемателят е длъжен да изплаща наемна цена в
уговорения размер и по указания с договора ред, както и в 5-дневен срок от подписване на
договора да заплати депозит 5 000 лв., който представлява гаранционна вноска и се
приспада от последното задължение след прекратяването на договора за наем и може да
бъде използван от наемодателя при евентуално нанесени щети или вреди от страна на
наемателя.
Не се спори, че сумата от 6 000 лв. с ДДС е била преведена на ответното дружество на
23.06.2021г., за което ответникът е издал фактура № **********/25.06.2021.
Според ищцовото дружество договорът между страните е прекратен след отправено от него
едномесечно предизвестие до ответника – установява се, че на 26.07.2021г. до управителя на
ответното дружество е отправено искане за прекратяване на наемното правоотношение
между страните, както и че на 28.07.2021г., ответникът е отправил писмо до ищеца, според
което счита писмото му за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем,
следователно с оглед представените доказателства следва да се приеме, че договорът за наем
е прекратен с изтичане на 1-месечен срок от дата 26.07.2021г. – или от 26.08.2021г.
Ищецът претендира връщане на дадения по договора за наем депозит, като счита, че дължи
на ответника сумата от 522 лв. с ДДС за осъществени нощувки, съобразно и издадена от
ответника справка, поради което претенцията му е за сумата от 5478 лв. Ответникът оспорва
иска, като счита, че задълженията на ищеца към него надхвърлят размера на дадения по
договора за наем депозит.
4
Не се спори по делото, че в изпълнение на задължението си по т.3 от договора,
наемодателят е издал фактура № **********/12.07.2021г. на стойност 1350 лв., която според
посоченото в отговора касае наема за период от първите 15 дни от сключване на договора,
както и че сумата е заплатена от ищеца на ответника. Други фактури през време на действие
на договора не се установява да са издавани от ответника, като според същия за периода от
01-31.07.2021г. в обекта му са нощували постоянно 11 бр. служители на ищеца, съобразно
представените командировъчни заповеди. Съдът намира обаче, че от така събрания по
делото доказателствен материал, възраженията по писмения отговор не се установяват.
Действително по делото са представени 11 бр. командировъчни заповеди, издадени от
управителя на „Транселстрой“ ЕООД на 30.06.2021г., всички за период от 01.07.2021г. до
31.07.2021г. Видно от приложените документи лицата са командировани до *** и до ***,
поради което не би могъл да се направи извод в кои от дните през посочения период
командираваните лица са пребивавали в ***, а в кои – в ***. Освен това, липсват
доказателства, от които да се направят изводи кои лица са нощували и колко нощувки са
направени от тези лица в обектите на ответното дружество. В тази насока събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на св.Х. са твърде общи, а във връзка с посоченото
от свидетеля, че с цел по-голяма отчетност относно броя на реализираните нощувки е бил
воден регистър, бе дадена възможност на ответното дружество да представи писмени
доказателства, но такива не бяха представени. Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза също не би могло да доведе до други изводи, доколкото вещото лице е работило
въз основа на представените от ответника 11 бр. командировъчни заповеди и е извършило
изчисленията си въз основа на възражението, че 11 бр. лица са нощували в обектите в
периода 01-31.07.2021г., за което обаче както се посочи, доказателства не са ангажирани.
От страна на ответното дружество е представена фактура на стойност 835 лв. без ДДС под
№ 80/03.09.2021г., с отразено наименование на стоката/услугата – наем по договор от
13.06.2021г., без да става ясно за нощувки на колко лица и за какъв период от време се
отнася. Не става ясно и какви пропуснати ползи се претендират по приложената справка на
лист 75 от делото – по т.ІІІ.1. от договора, така че да се формира общото задължение от 5835
лв. без ДДС, което ответникът счита, че ищецът има към него. С отговора на исковата молба
не се сочи от страна на наемателя да са нанесени щети или да са причинени вреди по
смисъла на Раздел ІІІ, т.1., няма и ангажирани в тази насока доказателства.
При тези данни съдът намира, че с оглед прекратяване на договорните отношения между
страните, са възникнали предпоставки за връщане на дадения по договора за наем депозит.
Както се посочи, платената сума е в размер на 6000 лв. с ДДС, от която ищецът твърди да е
прихванал дължима от негова страна към ответника сума от 522 лв. с ДДС /която сума е
посочена и в издадена от ответника справка на лист 75 от делото – 435 лв. без ДДС/, поради
което и претендира сумата от 5478 лв. с ДДС, с оглед на което съдът намира, че искът е
установен по основание и размер.
При този изход на делото следва да се присъдят направените по делото разноски, като
предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
5
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради това на ищеца следва да се присъдят направените в
заповедното производство разноски в размер на 109.56 лв. за държавна такса и 400 лв.
адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство в размер на
109.56 лв. за държавна такса и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Инвестпродукт“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 8, със законен представител П. И. Г. дължи на
„Транселстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Горна
Оряховица, ул. „П.Цвикев“ № 18, вх.А, ет.1, ап.2, със законен представител И. Л. Н. сумата
от 5 478 лв. с ДДС /пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева/ главница – платен
депозит по прекратен договор за наем, сключен на 23.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е
издадена заповед № 9968 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
25.11.2021г. по ч.гр.дело № 17818 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА „Инвестпродукт“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Цар Асен“ № 8, със законен представител П. И. Г. да заплати на „Транселстрой“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул. „П.Цвикев“ №
18, вх.А, ет.1, ап.2, със законен представител И. Л. Н. сумата от 509.56 лв. /петстотин и девет
лева и 56 ст./ направени в заповедното производство разноски, както и 709.56 лв.
/седемстотин и девет лева и 56 ст./ направени в настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6