Р Е Ш Е Н И
Е
№260379 от
14.06.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На двадесети май две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №384 по описа на съда за 2021г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес *** против И.В.И., с ЕГН **********,
с адрес *** искове.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, възразена от длъжника в това производство.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, като в съдебно
заседание заяви, че не дължи тъй като е изплатил задълженията си..
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1959/20г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
39.95 лв., -стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 15.11.2017г. до 14.02.2018г. по договор от 25.11.2015г., изменен на
16.03.2017г., сключен между длъжника и БТК ЕАД, което вземане е формирано от
незаплатени месечни абонаментни такси, както и от потребление формирано извън
него, както и мораторна лихва в размер на 10.53 лв. за период от 03.03.2018г.
до 13.10.2020г.Срещу заповедта е подадено възражение, поради което на ищеца са
дадени указания за предяваване на установителен иск за установяване
съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че на между БТК ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги на
25.11.2015г. за ползване на мобилна услуга за мобилен номер ********** с
месечен абонаментен план от 17.99 лв., мобилна услуга за мобилен номер
********** с тарифен план 17.99 лв. и мобилна услуга за мобилен номер
********** с тарифен план 15.99 лв., със срок до 25.11.2017г.С допълнително
споразумение от 16.03.2017г., ответникът удължила срока на договора и променила
условията за ползване на мобилен номер ********** с тарифен план 19.99 лв.
Ответникът не заплатила задълженията си в три
последователни месеца-12.2017г., 01.2018г. и 02.2018г., за което били съставени
три фактури на обща стойност 47.94 лв., от която сума в настоящето производство
се претендира 39.95 лв.
С договор за цесия от 16.10.2018г. БТК ЕАД прехвърлил
на „С.Г.Груп“ ООД процесното вземане, като с цесия от 01.10.2019г. това
дружество прехвърлили вземането на ищеца.
Представени са към исковата молба: договор за мобилни
услуги, допълнително споразумение към него, фактури.Приети са като
доказателства и два броя договори за цесия, описани в исковата молба,
пълномощно от първия цедент към първия цесионер.
Предявения иск
е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен
иск, за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена
заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената
тежест е изцяло върху ищеца, който следва да докаже, че вземането му е
възникнало, съществува и е изискуемо.
От представените по делото доказателства, по делото се
установи, че между страните са сключени гореописаните договори.Представените по
делото фактури за м.12.2017г., 01.2018г. и за м.02.2018г. не са оспорени от
страна на ответника.Единственото валидно възражение на ответника е
правопогасяващо възражение, че е изплатила задълженията си, като в подкрепа на
същото не са ангажирани никакви доказателства.При посоченото, за съда се налага
извод, че по делото се доказа наличието на изискуемо задължение в
претендираните размери.
Към исковата молба са представени договорите за цесия,
както и пълномощно пълномощно от първия цедент към първия цесионер и уведомление от същия за
двете цесии.Същите са връчени на ответника, заедно с препис от исковата молба,
поради което е изпълненено и изискването на чл.99 ЗЗД.
При горните изводи, съдът намира, че предявения иск е
изцяло основателен и следва да се уважи.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 410 лв., от които 205
лв. по ч.гр.д.№1959/20г. и 205 лв. по настоящето гр.д.№384/21г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение
на И.В.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със съдебен адрес *** по заповед от 26.11.2020г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1959/2020г. на КРС в размер на 39.95
лв., -стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
15.11.2017г. до 14.02.2018г. по договор от 25.11.2015г., изменен на
16.03.2017г., сключен между длъжника и БТК ЕАД, което вземане е формирано от
незаплатени месечни абонаментни такси, както и от потребление формирано извън
него, съществува.
Осъжда И.В.И. да заплати на„ЮБЦ“ ЕООД деловодни разноски в
размер на 410 лв., от които 205 лв. по ч.гр.д.№1959/20г. и 205 лв. по
настоящето гр.д.№384/21г.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: