РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101376 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Й. Г., чрез адв. Бл. З.
- ВТАК, срещу „Аркус“ АД – град Лясковец искове с правно основание чл. 344, т. 1, т.
2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225 от Кодекса на труда. В исковата си молба
процесуалният представител на ищцата развива съображения, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала
длъжността „Шлайферист/Центрови шлайф“, което е прекратено, считано от
01.04.2022 година с Акт за прекратяване № 1026 от 01.04.2022 година и връчен на
ищцата на същата дата. Развити са подробни съображения, че прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено неправилно и незаконосъобразно, доколкото
не е извършен подбор при извършеното съкращаване на щата, а освен това ищцата е
била под особената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като същата
страда от неинсулинозависим захарен диабет. Твърди, че след уволнението, считано от
01.04.2022 година ищцата е останала без работа. Направено е искане да бъде признато
уволнението на В. Й. Г. за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановена
на заеманата от нея длъжност в ответното дружество, както и ответникът по делото да
бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на 6 268.74 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отмяната на
уволнението до окончателното изплащане на задължението. Претендира да й бъдат
1
присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответника развива съображения, че предявените по делото искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни и признава същите, като
прави искане за постановяване на решение при признание на иска в тази част. По
отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ
посочва, че по делото лисват доказателства за оставането на ищцата без работа.
Навежда доводи, че след като ответното дружество е констатирало грешка при
уволнението на ищцата, на същата е било предложено да се върне на работа, но същата
отказала. Твърди, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за месец
април 2022 година в размер на 871.77 лева, като прави възражение за прихващане на
претендираното обезщетение по чл. 225 КТ с полученото такова по чл. 222, ал. 1 КТ.
Направено е искане предявеният по делото иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т.
3, във връзка с чл. 225 КТ да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото, като
посочва, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността „Шлайферист/Центрови шлайф“ при ответника.
От приложената по делото Платежна ведомост за месец март 2022 година /л. 19-
20 от делото/ се установява, че за месец март 2022 година на В. Й. Г. е начислено
трудово възнаграждение в размер на 1 388.70 лева. Видно от приложеното извлечение
/л. 52/ на същата е изплатена сумата в размер на 1 109.15 лева – заплата март 2022.
Видно от Акт за прекратяване № 1026 от 01.04.2022 година на изпълнителния
директор на ответното дружеството /л. 13/, със същия е прекратено трудовото
правоотношение на В. Й. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ-
поради съкращаване на щата, считано от 01.04.2022 година. Заповедта е връчена на
работника срещу подпис на 01.04.2022 година, като на 01.03.2022 година на същата е
било връчено и предизвестие в тази насока /л. 105/.
С молба, вх. № 1127 от 12.04.2022 година на „Аркус“ АД – град Лясковец /л. 47/
ищцата е депозирала искане в ответното дружество да й бъде „прекратено
съкращаването по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 20.04.2022 година.“ По делото са
приложени и Заповед № 1516 от 19.04.2022 година и Заповед № 1552 от 26.04.2022
година на изпълнителния директор на ответното дружеството /л. 48 и 49/.
От приложената Декларация от 03.05.2022 година /л. 33/ се установява, че В. Й.
Г. е декларирала, че за периода от 01.04.2022 година до 30.04.2022 година не е
2
работила и не е получавала никакви доходи от трудови възнаграждения. В тази връзка
е издадена и Заповед № 1857 от 16.05.2022 година на изпълнителния директор на
ответното дружеството /л. 55/. Приложена е и Платежна ведомост за месец април 2022
година /л. 51 от делото/ се установява, че за месец април 2022 година на В. Г. е
начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 871.77 лева. Видно от
приложеното извлечение /л. 5/ на същата е изплатена сумата в размер на 715.71 лева.
Видно от приложените по делото заверени копия на Трудова книжка серия Р, №
581575 и Трудова книжка серия Г, № 521825, както и Регистрационна карта №
10036321 от 06.04.2022 година на Дирекция "Бюро по труда" Горна Оряховица и
Служебна бележка, изх. № 60-04-03-14940 от 14.06.2022 година на Дирекция "Бюро по
труда" Горна Оряховица /л. 78-85, 87-94, 96, 97, 102, / В. Й. Г. е регистрирана в "Бюро
по труда" Горна Оряховица и е безработна, включително към 08.09.2022 година.
По делото са приложени Свидетелство за зрелост и квалификация, рег. №
1579/1954г., Удостоверение за разред № 53 от 22.03.1989 година, Удостоверение за
разред № 123 от 15.07.1986 година, Удостоверение за разред № 193 от 26.06.1981
година /л. 15-18/, както и е Амбулаторен лист № 000891 от 09.02.2022 година на д-р Р.
Гонгалова, Етапна епикриза от 28.04.2022 година, издадена от д-р А. Тонгова,
Експертно решение № 0575 от зас. № 056 от 31.03.2022 година на МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ – град Велико Търново, Етапна епикриза от 03.08.2022 година и
Амбулаторен лист № 222157062911 от 03.08.2022 година на д-р Б. Акиванова /л. 21-32,
123/, издадени във връзка със здравословното състояние на В. Г.. Приложена е и
нарочна декларация от 11.11.2021 година /л. 46/ за здравословното състояние на
ищцата.
В проведеното на 08.09.2022 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят И. А. И. заявява, че работи в „Аркус“ АД на длъжност
„Служител - Човешки ресурси“ и познава В. Г. като работник. Заявява, че трудовото й
правоотношение е прекратено на 01.04.2022 година, след което тя отишла на 12.04.2022
година и подала молба за възстановяване на работа в срок до 20.04.2022 година.
Посочва, че на 19.04.2022 година говорили по телефона и тя отишла в дружеството.
Казал й, че всички документи относно възстановяването на трудовото й
правоотношение са готови и трябва да й ги връча, но в един момент тя се отказала.
Заявява, че до 20.04.2022 година не се явила, но при телефонен разговор се разбрали да
отиде следващата седмица във вторник, около 11:00ч. преди обяд. Посочва, че тогава
отишла с неин адвокат, като извикали и техен юрист. На срещата извадил заповедта и
първо я прочел адвокатът й, а после тя се зачела в нея. Имало разговор относно
периода, който да бъде оформен от уволнението до възстановяването на работа като
отпуск и тя трябвало да вземе решение дали желае да се възстанови. Заявява, че тя
казала, че няма да се връща на работа заради отношението в цеха към нея. Помолили я
собственоръчно да напише, че отказва да се върне на работа, но тя отказала и не искала
3
нищо да напише. Посочва, че й дал да попълни декларация относно обезщетението по
чл. 222 КТ, като тя взела декларацията и казала, че ще я донесе попълнена, за да си
получи обезщетението.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза /л. 139-142/,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като пълно и компетентно дадено,
се установява, че брутното трудово възнаграждение на В. Й. Г. за месец март 2022
година – месецът, предхождащ този на прекратяването на трудовото правоотношение е
в размер на 1 044.79 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните по делото не са спорни между тях, а се установяват и
от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е заемала „Шлайферист/Центрови шлайф“ в
ответното дружество. По отношение на предявения по делото иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на работодателя, при условията на пълно и главно
доказване, е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да бъде
прекратено трудовото правоотношение с работника. В тази връзка следва да се има
предвид, че не са спорни по делото и обстоятелствата, свързани със здравословното
състояние на ищцата, като от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че същата страда от заболяването „Захарен диабет“. За наличието на това
заболяване ищцата е уведомила ответното дружество, което се установява и от
приложената по делото Декларация от 11.11.2021 година /л. 46/. Във връзка с горното,
изрично в постъпилия по делото отговор на исковата молба ответникът е признал иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т.е. че уволнението на ищцата, извършено с Акт за
прекратяване № 1026 от 01.04.2022 година е незаконно, доколкото работодателят не е
изпълнил изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 333 КТ, което се установява
и от събраните по делото доказателства.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото
остана недоказано от страна на работодателя законосъобразното упражняване на
правото му за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, при което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до извода, че
за ищцата е възникнало правото да иска да бъде възстановена на предишната си работа
и искът й в тази насока също се явява основателен, поради което следва да бъде
уважен, като В. Й. Г. бъде възстановена на длъжността, заемана от нея преди
уволнението - „Шлайферист/Центрови шлайф“ при „Аркус“ АД – град Лясковец.
4
Предвид изложеното по-горе основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. От заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на В. Й. Г.
за месец март 2022 година – месецът, предхождащ този на прекратяването на
трудовото правоотношение е в размер на 1 044.79 лева. Съгласно разпоредбата на чл.
228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по
този раздел, каквото е обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е полученото от работника
или служителя брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение. В този смисъл размерът
на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се определя от полученото последно
БТВ от ищцата, в случая за месец март 2022 година, респективно – въпросът дали
същото е било изчислено правилно, не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Освен това от събраните по делото доказателства /л. 78-85, 87-94, 96, 97,
102/ по безспорен и категоричен начин се установява, че В. Й. Г. е регистрирана в
"Бюро по труда" Горна Оряховица и е безработна, включително към 08.09.2022 година.
Поради това размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза в размер на
5 485.15 лева /за месеците април, май, юни, юли и август, както и за 5 от общо 20
работни дни от месец септември/. Следва да се има предвид и че страните по делото не
оспорват, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за месец април в
размер на 871.77 лева. В тази връзка и предвид изрично направеното възражение за
прихващане на изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, с дължимото обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ, което настоящият съдебен състав приема за основателно,
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ се
явява основателен и доказан за сумата в размер на 4 613.38 лева, поради което и като
такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до пълния претендиран
размер – за сумата в размер на 783.59 лв. и за времето от 09.09.2022 година до
30.09.2022 година, искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ се явява неоснователен и
недоказан, а за сумата в размер на 871.77 лева - се явява неоснователен поради
извършено прихващане със сумата, изплатена за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тези му части.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като се
касае за обезщетение за работа.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищцата за присъждане на разноски се явява частично основателна, поради което
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 383.33 лв.,
представляваща направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете /като два от исковете са
уважени изцяло, а един от тях - частично/. Неоснователно се явява възражението на
5
процесуалния представител на ответното дружество, че последното не е дало повод за
завеждане на делото, поради което не да дължи разноски на ищцата. Действително
ответникът е признал главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и този по т. 2 от
същата разпоредба. Дружеството обаче, е дало повод за завеждане на делото. От една
страна поради обстоятелството, че незаконосъобразно е прекратило трудовото
правоотношение на ищцата. От друга страна, макар дружеството да е предложило на
ищцата да бъде възстановена на работа, незаконосъобразно в Заповед № 1516 от
19.04.2022 година е предвидено периодът от прекратяване на правоотношението до
явяването й на работа да се оформи с платен или неплатен отпуск. Както в теорията,
така и в константната съдебна практика се приема, че когато работодателят сам отмени
заповедта за уволнение като незаконна, същият може да възстанови незаконно
уволненият работник или служител и да му изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за времето, през което работникът е останал без работа. Така или иначе, процесната
заповед не е връчена на ищцата, въпреки опитите за това, респективно - същата не е
породила правно действие, а ответникът, като не е предприел предвидените в КТ
действия за възстановяване на ищцата на работа и изплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ, е станал повод за завеждане на настоящото дело, респективно – дължи
на ищцата направените от нея разноски, съразмерно с уважената част от исковата
претенция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сумата в размер на 33.33 лв., представляваща направените от него
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Съдът
намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено към
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното и
предвид направеното от процесуалния представител на ищцата искане за присъждане
на разноски по делото по компенсация, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата в размер на 350.00 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико
Търново сумата в размер на 519.41 лева - по 50.00 лева ДТ върху всеки един от
обективно съединените неоценяеми искове, 219.41 лева – ДТ върху иска по чл. 344, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и 200.00 лева – разноски за изготвяне на
ССчЕ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на В. Й. Г. от *, с ЕГН **********, извършено с Акт за прекратяване №
6
1026 от 01.04.2022 година на изпълнителния директор на „АРКУС“ АД, със седалище
и адрес на управление град Лясковец, ул. "Васил Левски" № 219, с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Й. Г. от *, с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Шлайферист/Центрови
шлайф“ при „АРКУС“ АД, със седалище и адрес на управление град Лясковец, ул.
"Васил Левски" № 219, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, със седалище и адрес на управление град Лясковец,
ул. "Васил Левски" № 219, с ЕИК ********* да заплати на В. Й. Г. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 4 613.38 лв. /четири хиляди шестстотин и
тринадесет лева и тридесет и осем стотинки/ - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 01.04.2022 година до 08.09.2022 година, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на отмяната на уволнението до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения по делото от В. Й. Г. от *, с ЕГН ********** срещу
„АРКУС“ АД, със седалище и адрес на управление град Лясковец, ул. "Васил Левски"
№ 219, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от
4 613.38 лева до пълния предявен размер от 6 268.74 лева - за сумата в размер на 783.59
лв., за времето от 09.09.2022 година до 30.09.2022 година, като неоснователен и
недоказан, а за сумата в размер на 871.77 лева - поради извършено прихващане със
сумата, изплатена за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, със седалище и адрес на управление град Лясковец,
ул. "Васил Левски" № 219, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Г. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ , представляваща
направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете и по компенсация.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, със седалище и адрес на управление град Лясковец,
ул. "Васил Левски" № 219, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд -
Велико Търново сумата в размер на 319.41 лв. /триста и деветнадесет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща държавна такса за производството по
делото, сумата в размер на 200.00 лева /двеста лева/ - разноски за производството по
делото както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК постановява предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото на В. Й. Г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от 23.09.2022 година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал.
7
2 ГПК.
След влизане в сила на решението, в частта относно предявените искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да се изпрати нарочно съобщение до В. Й. Г. от , с ЕГН
**********, че е възстановена на предишната работа и може да заеме длъжността, от
която е била уволнена, ако се яви на работа в двуседмичен срок от получаването на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8