Р Е Ш Е Н И Е
№ 2347
Гр. Пловдив, 09, 12, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря С. Ж. и с участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ,
като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 36 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
- "Технолоджик" ЕООД, ЕИК по булстат *********, с адрес за
кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Розова долина“ № 14, ет.4, ап.8,
представлявано от управителя А.М., оспорва Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001620008180-091-001 от 06.10.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 648/15.12.2021 г. на директора дирекция
"Обжалване и данъчно осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ - Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 198 444.22 лв. и
начислени лихви в размер на 21 244.83 лв.
В жалбата се твърди, че РА е
незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие на материалния закон,
като излага подробни доводи в тази насока.
Конкретно се поддържа тезата, че от страна на приходната администрация в
нито един момент не е обсъдено аргументът, че съответствието на данните от ,
изключва липсата на деклариране, защото данните в нея се попълват от
администрацията на база декларирани от лицата ВОД, съответно, ВОП. В този
смисъл се твърди също, че дерегистрацията на едно чуждестранно дружество, в
случая хърватско, не е основание да не
бъде признато извършването на ВОД. Сочи се практика на СЕО по конкретни дела,
както и се излагат доводи от Шеста директива, чрез посочването на конкретни
текстове. Твърди се, че ревизиращият екип е следвало да приложи разпоредбите на
чл.73а от ЗДДС, като излага подробни аргументи в тази насока. В резултат на
изложеното се поддържа тезата, че неправилно и незаконосъобразно са определени
и процесните задължения към бюджета. Настоява се за отмяна на РА в посочената
част. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й., който
поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът -
директор Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрк. Р., излага становище за неоснователност на жалбата, като
излага подробни доводи в представената по делото писмена защита. Моли съда да я
отхвърли, като неоснователна, а РА, като правилен и законосъобразен, да бъде
потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което следва да
бъде оставена без уважение, с всички последици, касателно и разноските по
делото.
Пловдивският административен съд, пети
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата като подадена в предвидения
за това срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт,
потвърден в хода на административното му обжалване, и от лице притежаващо
правен интерес, се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
По същество, на първо място, следва
да се посочи, че при извършената служебната проверка, сторена от състава на
съда се констатира, че РА е издаден от компетентни органи по приходите /чиито
правомощия произтичат пряко от чл.119 ал.2 от ДОПК/ и при липсата на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. За горното са
представени надлежно подписани заповеди, издадени от териториалния директор на
ТД на НАП – Пловдив, с които се възлагат конкретните правомощия на съответните
длъжностни лица. Всички актове са надлежно подписани с валиден електронен
подпис, както и е приложен оптичен носител – СД.
Конкретни съображения по процедурата
не се излагат предвид липсата на спор по този въпрос по делото.
Единствените възражения в жалбата са
свързани с твърдения за нарушения на материалния закон и, по-специално,
нарушени принципи на данъчния неутралитет при облагане с ДДС – неприлагане на
чл.73а от ЗДДС от страна на данъчната администрация.
Съдът не констатира съществени
нарушения административно производствените правила - така органите по приходите
в рамките на развилото се ревизионно производство са осигурили на ревизирания
субект в достатъчна степен правото му на защита - изисквани са относимите към
спора доказателства, за което са редовно връчвани ИПДПОЗЛ, удължавали са в тази
връзка предоставените срокове, изискали са информация от трети страни -
включително и по пътя на осъществен обмен на информация с друга държава-членка,
обсъдили са в съвкупност и поотделно всички събрани в хода на ревизията
доказателства и, въз основа на същите, са формирали и изводите си от фактическа
и правна страна, като правилността на същите ще бъде коментира при разрешаване
на въпроса за материалната законосъобразност на РА.
Всички изложено налага да се приеме,
че са спазени в пълнота основните принципи на законност, обективност, служебно
начало и гарантиране правото на защита на ревизирания субект.
Отделно от това като инстанция по
същество /чл.160 ал.1 от ДОПК/, съдът не може, дори и при констатирани известни
пропуски в процесуалните действия на органите по приходите, които не водят до
опорочаване на издадения РА до степен на нищожност, да отмени същият само на
това основание, а следва да разреши правния спор по същество.
Всъщност, основният спор по делото е
свързан с материалната законосъобразност на процесния РА.
Констатира се, че с оспорения РА на
"Технолоджик" ЕООД не е признат данъчен кредит, ведно с прилежащи
лихви за забава, във връзка декларираните от него вътреобщностни пирдобивания
/ВОП/ към 7 чуждестранни дружества, регистрирани в други държави-членки на ЕС.
В по-общ план следва да се посочи, че
съгласно чл.13 ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на
правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със
стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по
чл.6 ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от
територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено
лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл.62 ал.1 от ЗДДС, мястото
на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната,
когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, а
съгласно ал.2 от с. з., независимо от ал.1, мястото на изпълнение на
вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което
придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването
им под идентификационен номер, издаден в страната. От своя страна, ал.3 указва,
че ал.2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че
вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където
стоките са пристигнали или е завършил превозът им, а ал.4, че ако
вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал.2 и, впоследствие, лицето
докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка,
където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от
прилагането на ал.2.
За доказване на обстоятелствата по
чл.62 ал.3 от закона, че ВОП на стоките е обложено в държавата-членка, където стоките са
пристигнали или е завършен превозът им, придобиващият следва да разполага с
документ, удостоверяващ, че ВОП е
обложено в тази държава-членка, който документи се издава от администрацията на
държавата-членка, където стоките са пристигнали или превозът е завършен - чл.9
ал.1 от ППЗДДС.
Според чл.10 ал.1 от последно
цитирания нормативен акт, когато данъкът за ВОП по чл.62 ал.2 от закона е
начислен с протокол по чл.117 ал.2 от закона и, впоследствие, лицето,
осъществило ДОП, се снабди с документа по чл.9 ал.1, лицето коригира резултата
от прилагането на чл.62 ал.2 от закона чрез анулиране на протокола по чл.117
ал.2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов
протокол.
Според чл.117 ал.1 от с з., протокол
се издава задължително в случаите по чл.82 ал.2, 3, 4, 5 и 6 и чл.84 - от регистрираното
лице - получател по доставката, а според ал.2, протоколът по ал.1 задължително
съдържа: - 1. номер и дата; 2. името и идентификационния номер по чл.94 ал.2 на
лицето по ал.1; 3. количеството и вида на стоката или вида на услугата; 4.
датата на възникване на данъчното събитие по доставката; 5. данъчната основа;
6. ставката на данъка; 7. основанието за начисляване или неначисляване на
данъка от лицето по ал.1; 8. размерът на данъка; 9. идентификационен номер на
доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато
доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и
дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола
и 10. идентификационен номер по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на
фактурата.
Съгласно чл.84 от ЗДДС, данъкът при
вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Или
иначе казано, документите, с които трябва да разполага доставчикът при ВОП за
доказване, че стоката е обложена в държавата-членка, където стоката е
пристигнала или е завършен превозът е документ, издаден от администрацията на
съответната държава, че стоката е обложена с данък.
В тази връзка следва да се посочи, че
в РД и РА, а и в решението на ответника, е прието за безспорно установено, че
при извършените служебни проверки за валидиране на идентификационните номера за
целите на ДДС на посочените доставчици, е установено, че същите са
валидни. Посочено е също така, че за
извършените ВОП, от страна на РЛ, са издадени протоколи по чл.117 ал.2 от ЗДДС,
с които е начислен ДДС, като протоколите са отразени в дневниците за продажби
на РЛ и в тези за покупките – т.е. дружеството е начислило ДДС и упражнила
правото си на приспадане на данъчен кредит за получените ВОП на стоки и услуги.
Безспорно е установено, че дружеството правилно е начислило ДДС с издадените
протоколи аз получените от ВОП стоки и отразяването на протоколите в дневниците
за продажби на РЛ, тъй като според чл.62 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, мястото на
изпълнение на ВОП е на територията на страната, където стоките пристигат и
превозът им завършва, както и, когато стоките не пристигат и превозът им не
завършва на територията на страната, но лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е
осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Посочено е също така и, че ревизираното дружество е отразило издадените
протоколи за осъществените ВП на стоки и в отчетните регистри – дневници за
покупки за съответните периоди, като е упражнило и правото на приспадане на
данъчен кредит по тях.
Безспорно се установи в настоящото
съдебно производство също, че от страна на ревизираното дружество не са представени
договори и други документи, от които да се установят договореностите с
контрагентите по сделките. Не се спори и по въпроса, че закупените стоки от
лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки, са доставени и
превозени, както до територията на България, така и до тази на други
държави-членки - Хърватия, Гърция,
Белгия, Франция. Не се спори и, че за ревизираните периоди „Технолоджик“ ЕООД
не е декларирало сделки като посредник в тристранни операции за придобити стоки
под идентификационния си номер по чл.94 ал.2, не декларира данни в кл.18 от СД
по ЗДДС – данъчната основа на доставки по чл.69 ал.2от ЗДДС, включително,
доставки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на
територията на друга държава-членка и като посредник в тристранни операции,
както и не декларира данни във VIES-декларациите за съответните данъчни периоди
като „триъгълни сделки“.
При тези обстоятелства, следва да се
приеме, че законосъобразно, като краен резултат, органите по приходите са
приели, че по силата на чл.62 ал.2 от ЗДДС е налице ВОП с място на изпълнение
на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е
регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под
идентификационен номер, издаден в страната.
От съдържанието на представените по
делото документи за получаване на стоките, които са непреведени, а и това е
обстоятелство, отчетено от процесуалния представител на жалбоподателя, пък се
установява, че не съдържат документ от администрацията на държавата-членка , удостоверяващ, че ВОП на стоките е
обложено в тази държава-членка.
Предвид възраженията на жалбоподателя
по отношение констатирана липса на данни за разминаване в системата VIES,
попълвана от съответната администрация, което обстоятелство налагат извод за извършен
ВОД, респ. ВОП, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Информационната система за обмен на
ДДС информация между държавите членки на ЕС – VIES, служи за контрол на
вътреобщностните доставки на стоки. Тя е електронна база от данни, която обработва
и съхранява информацията от VIES декларациите на търговците, осъществяващи
сделки в рамките на Общността. Тази информация се обменя на регулярни интервали
между държавите членки на ЕС. Това е електронна система за обмяна на база данни
по ДДС между тези администрации, която има за цел да осигури ефективно събиране
на данъка чрез контрол върху начисляването му при вътреобщностните транзакции.
Създаването на такава система има задачата да осигури спазването на един от
основните принципи, заложени в европейските директиви в областта на косвеното
облагане - принципът "държава на местоназначението" при облагането с
ДДС на вътреобщностните доставки. В съответствие с този принцип облагането с
данъка следва потреблението на стоките и услугите и се извършва в държавата
членка, където те се доставят.
Кой трябва да попълва VIES
декларация? - VIES декларация се попълва, ако: - се извършват доставки на стоки
към търговец, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, вкл. и при трансфер на собствени стоки; или -
е посредник в тристранна операция между търговци, регистрирани за целите на ДДС
в други държави членки. Ако търговец е регистрирано по ЗДДС лице и е посредник
в тристранна операция, за която са налице условията предвидени в закона, като
не извършва никакви други доставки, то възниква задължение, заедно със
справката декларация по ЗДДС да се подава и VIES декларация. За възмездно
вътреобщностно придобиване се смята получаването на стоки на територията на
страната от регистрирано по ЗДДС лице, които ще се използват за целите на
неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани
от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето
е регистрирано за целите на ДДС. Предвид това, счита се, че регистрираното лице
е извършило вътреобщностна доставки, която се отчита с VIES-декларация. На
деклариране подлежат само случаите на безвъзмездно прехвърляне на собственост
или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството,
вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Това
не се отнася за безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с
рекламна цел или при предоставяне на мостри. Дистанционните продажби не се
включват във VIES декларацията. За да бъде спазен принципът "държава на
местоназначението", при много от доставките от вътреобщностната търговия
европейското данъчно законодателство възлага задълженията за начисляване на
данъка на получателя на доставката. Той дължи данъка в размера и условията на
държавата членка, където е регистриран за целите на облагането. Данъкът се
начислява с протокол и като се посочва в справката си декларация по ДДС за
съответния данъчен период. Доставчикът, от своя страна, не начислява данък за
доставката си, но я декларира във VIES декларацията си. Съпоставката на данните
от двата документа дава възможност на данъчните администрации на страните
членки да проверяват и потвърждават данните, декларирани от данъчно задължените
лица независимо от данните, посочени от тези лица в справките им декларации за
ДДС и в дневниците им за покупки и продажби. Освен това VIES декларацията дава
възможност да се проверява валидността на данъчните идентификационни номера по
ДДС на участниците в търговския обмен при вътреобщностната търговия, да се
обобщават и сверяват стойностите на доставките от България към другите държави
- членки на ЕС, и обратното - от тях към България.
В този смисъл, не може да се приеме,
че VIES-декларацията представлява документът на компетентната администрация, доказващ,
че това ВОП е обложено и в държавата-членка, където стоките пристигат или
превозът е извършен.
Следователно, за стоките, превозът на
които е приключил в друга държава-членка, мястото на изпълнение за ВОП е на
територията на страната. Данъчната ставка за сделки с място на изпълнение на
територията на Р България е 20%, съгласно чл.12 ал.1 във връзка с чл.-66 ал.1
т.1 от ЗДДС, а съгласно чл.84 от с. з., както се посочи по-горе, данъкът при
ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването и се начислява с
протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС. В
случая е налице хипотезата на чл.62 ал.2 от ЗДДС и за извършените ВОП под този
режим, „Технолоджик“ ЕООД правилно е издало протоколи и е начислило ДДС, като
протоколите са отразени в дневниците аз продажби.
От изложеното се налага изводът, че в
случая, за да не се обложат процесните придобивания в България, „Технолоджик“
ЕООД трябваше да докаже, че е осъществило облагането на тези придобивания в
съответната страна-членка по пристигане на стоките или където е завършен техния
превоз, съобразно разпоредбата на чл.62 ал.4 от ЗДДС.
След като посредникът не разполага с
годни документи по чл.9 ал.2 ППЗДДС, то по силата на фикцията в чл.9 ал.3 от
ППЗДДС се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на
територията на страната, данъкът, за което става изискуем от посредника.
Поради това, в този случай е приложим
специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл.62 ал.3 от ЗДДС,
респ., корекция на облагането по чл.62 ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.10 от
ППЗДДС - когато се докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в
страната, в която пристигат стоките или е завършен превозът им.
Доказателства в тази насока не са
ангажирани по делото.
Във връзка с изложените в жалбата
твърдения за приложимост на разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС, следва да бъде
посочено на следващо място, че за дружеството-жалбоподател не е налице право на
приспадане на данъчен кредит в конкретния казус. Съгласно сочения текст, при
доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на
данъчен кредит е налице и, когато получателят не е спазил изискванията на чл.72
и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не
разполага с документ по чл. 71, т.2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и
данни за нея са налични в счетоводството на получателя. От представените
фактури, издадени от хърватския контрагент се установява, че същите не съдържат
данък, посочен на отделен ред, т.е. не може да се приеме, че са налице
условията на чл.72 от ЗДДС, както и не са налице условията по чл.71 т.2, 4, 5 и
10.
Предвид обстоятелството, че
последваща облагаема доставка, както на територията на страната, така и извън
страната в хипотезата на чл.62 ал.2 от ЗДДС не е доказана от лицето, а стоката,
чрез тези операции, на практика се извежда от режима на ДДС, то за спорните
доставки не възниква право на данъчен кредит.
В случая не може да намери приложение
и чл.67 ал.2 от ЗДДС, според който, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че фактурите на
доставчиците са издадени на жалбоподателя при условията на вътреобщностна
доставка, като това обстоятелство изрично е вписано в тях, т. е. изначално
между страните е ясно, че стойността на стоките по процесните фактури не е с
включен ДДС, независимо от обстоятелството, че документите по процесните сделки
не са преведени на български език.
Съобразяване на изложеното до тук
налага отхвърляне на жалбата в тази й част, като неоснователна, а РА, в
обжалваната част, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 13
437.57 (тринадесет хиляди четиристотин тридесет и седем и 0.57) лв., съобразно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
"Технолоджик" ЕООД, ЕИК по булстат *********, с адрес за
кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Розова долина“ № 14, ет.4, ап.8,
представлявано от управителя А.М., срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001620008180-091-001 от 06.10.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 648/15.12.2021 г. на директора дирекция
"Обжалване и данъчно осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ - Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 198 444.22 лв. и
начислени лихви в размер на 21 244.83 лв.
ОСЪЖДА "Технолоджик" ЕООД,
ЕИК по булстат *********, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Розова
долина“ № 14, ет.4, ап.8, представлявано от управителя А.М., да заплати на
Национална агенция по приходите – София сумата от 13 437.57 (тринадесет хиляди
четиристотин тридесет и седем и 0.57) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: