№ 6799
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110140516 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от Л. Н. П. против А. Р. Б..
Ищецът твърди, че сключила на 18.10.2022г. с ответника договор за изработка, по силата на
който му възложила извършването на ремонт на баня на жилище с адрес *, като изпълни
конкретно възложени СМР – лепене на плочки, направа на ВиК, поставяне на санитария,
лепене на картон срещу сумата 5600 лева. Твърди, че възнаграждението било платено от нея
изцяло, като в хода на ремонтните дейности, заплатила още 2700 лева – общо 8217 лева.
Твърди, че заплащала материалите отделно. Изпълнителят работил до края на месец
ноември 2022г., като плочките в банята били свалени, изградена била водопроводна
инсталация, положен е бил гипсокартон и нова подова замазка. Ищцата твърди, че поради
неправилно положена подова замазка, вратата на помещението не може да се постави, след
което с ответника се уговорили, че замазката следва да се отстрани от него и да се положи
нова. Ищцата твърди, че е предоставила ключ за жилището на ответника, който
първоначално я уверявал, че продължава работа, след което обяснявал, че не работи, поради
заболяване. Ищцата заплатила на друго лице премахването на замазката, изнасянето на
отпадъците и изхвърляне на доставените от ищцата 10 торби за плочки, които били негодни
за употреба. В началото на месец август 2023г., ищцата се свързала с ответника, като го
уведомила, че след изминалото време, в което ремонтът бил недовършен, не желае да ползва
услугите му, иска той да й върне ключа, както и да й върне парите за работата, която не е
свършил. Сочи, че ответникът поел ангажимент за връщане на суми, но плащане не
последвало . Подала заявление до полицията. Сочи се, че въпреки че в договора не бил
уговорен срок за изпълнение, житейски обосновано е, че 10 месеца са прекомерно дълъг
срок за извършване на ремонт на баня, както и че пред орган на власт ответникът дал
1
обяснение, че не е изпълнил в цялост поетото задължение, както и че страните са
постигнали съгласие да преустанови работата. Твърди се, че в рамките на обезпечително
производство, от приета, неоспорена експертиза е установено, че в банята е поставен
гипсокартон, направена е замазка, прокопани са канали за ВиК инсталация в пода, които са
извършени некачествено, ако останат, ще повдигнат нивото на пода и няма да има
възможност за монтиране на врата, гипсокартонът бил положен некачествено на стената,
където ще се монтира тоалетна чиния, тръбите на ВиК инсталацията са на по – високо ниво,
необходимо е да се премахне гипсокартонът, защото няма предвиден ревизионен отвор и е
направен много дебел слой мазилка, който е залепен, което не е съобразено с изискването за
монтаж, плочки не са лепени, като за изпълнение на дейностите по договора, СТЕ е
посочила 20 работни дни, и възнаграждението за труд възлиза на 537,88 лева, а стойностите,
необходими за премахване на СМР са 92,79 лева и разходите за ново изпълнение – 712,12
лева.
Ищцата сочи, че в случай, че изявленията, дадени пред МВР не се приемат за
разваляне на договора по съгласие на страните, то с исковата молба прави изявление, че
разваля договора без допълнителен срок, заради прекомерната забава на ответника. С оглед
изложеното се предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 9556
лева, от които 7000лева – връщане на полученото възнаграждение по договора, 1556 лева, от
които: 93 лева труд за премахване на некачествени СМР, 713 лева – за ново изпълнение,
стойността, заплатена от ищцата за доставени, но невложени и похабени материали и
разходи за услуга на трето лице – 250 лева за 10 броя лепило за плочки, 500 лева – заплатени
на третото лице, както и сумата 1000лева обезщететение за неимуществени вреди.
Препис от исковата молба и доказателствата е изпратен на ответника на посочените
от ищцата адреси, като се връщат в цялост, с отбелязване, че лицето не живее на тях.
Изготвена е справка от НБДН, като съобщенията от двата адреса се връщат след залепени
уведомления по чл.47 ГПК,със снети данни от връчителите, че ответникът не живее на
адресите. Изготвена е справка с отдалечен достъп, като е установена липса на вписване на
трудов договор. След изготвена справка от ТР, съдът е разпоредил, при констатирано
вписване, че ответникът участва в Съвет на директорите на търговско дружество, изпращане
на съобщение и чрез него, и съобщението се връща в цялост, че фирмата не е действаща. С
разпореждане, СРС указа на ищеца да представи доказателства за внесен депозит за особен
представител, след което постъпило молба с искане ответникът да бъде уведомен на
посочения в исковата молба телефон, на който се сочи, че е намерен от по обезпечителното
производство , като съдът отмени предходното си разпореждане, и постанови ответникът да
се призове чрез обаждане, с указания до деловодителя, да съобщи на ответника, че има 1-
седмичен срок да посети деловодството и да се снабди с книжата, след което ще започне да
тече срокът по чл.131 ГПК.Видно от отбелязването, за разпореждането ответникът е
уведомен от деловодителя, на 10.12.2024г. До произнасянето на съда с определение по
чл.140 ГПК, писмен отговор не е постъпил в срока по чл.131 ГПК, който е изтекъл на
20.1.2025г., като ответникът не се яви или представлява в насроченото о.с.з.
2
Представен е писмен договор за извършване на СМР, сключен на 18.10.2022г. между
ищцата – възложител, и ответникът * – изпълнител, като на ответника е възложено ремонт
на баня, лепене на плочки, направа на ВиК, поставяне на санитария, лепене на картон, като е
уговорено възнаграждение 5600 лева. На договора са положени подписи, както и са налице
вписвания, че е даден аванс 4170 лева, и сумата 450 лева, като под сумите е положен подпис.
Налице е вписвания за плащане на суми, като общо платената сума е 8217 лева.
Преди образуване на настоящото производство, настоящата ищца е инициирала
производство по чл.207 ГПК, по което е изслушана и приета, неоспорена от страните
съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на която, към момента на огледа,
извършен от вещото лице / заключението е депозирано в съда на 25.3.2024г./, в банята в
жилището е поставен гипсокартон на стените, направена е замазка на пода, прокопани са
канали за ВиК инсталация в пода, които са извършени некачествено, и ако останат в това
състояние, повдигат нивото на пода в банята и няма възможност да се монтира врата на
банята. СМР, извършени на място, са изпълнени частично и некачествено, като освен
повдигането, гипсокартонът е залепен около бъдещата тоалетна несъобразно с изискванията,
не е оставен ревизионен отвор за мембрана на водомера, като за труда, който е положен на
място, възнаграждението по средни пазарни цени възлиза на 537,88 лева. Вещото лице е
посочило, че тръбите на ВиК инсталацията са на по – високо ниво, като за поправяне на
некачествените работи, е необходимо да се премахне гипсокартонът на стената, на която ще
се монтира тоалетната, като трудът затова възлиза на 92,79 лева, като за направа на нова
стена от гипсокартон, корекции на ВиК тръби и доставка и направа на циментова замазка, се
следва още сумата от 712,12 лева. Стойността на материала за полагане на замазката възлиза
на 147 лева, стойността на лепило за плочки – 11,35 лева за 25 кг, като за извършване на
посочените в договора СМР, обичайно, е необходима 20 работни дни работа.
Пред СРС, като свидетел, е разпитан *, който посещавал жилището на ищцата през
зимата на 2022г., за да пренесе материали, да кърти замазка, качил материали, необходими за
ремонта. Свидетелят сочи, че ищцата му възложила да изкърти замазката на пода на банята,
през пролетта лятото на 2023г., за което му заплатила 500-600 лева.
Пред СРС, като свидетел, е разпитан *, който сочи, че бил рехабилитатор на майката
на ищцата за около 8-9 месеца, от 2022г., през който период жилището било в ремонт,
постоянно семейството имало главоболия, казвали, че майсторът не идва, случвало се да
звънят от телефона на свидетеля, защото на Л. не вдигал. Казвал на Л., че ще дойде след
няколко дни, после не идвал, пак му звънели. Изложеното било затормозяващо за Л., отделно
не можели да ползват тоалетната , дори за санитарни нужди, Л. говорела затова постоянно,
изпитвала тревожност и неприятни усещания, което продължило докато той бил там – 8-9
месеца, като след смъртта на майка й, Л. му се обадила да сподели за продължаващите
негативни емоции в тази връзка.
Предявени са, обективно съединени: осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3
ЗЗД /7000лева – връщане на полученото възнаграждение по договора, който се твърди, че е
развален, на основание чл.87,ал.2 ЗЗД и вземането се претендира на основание чл.265,ал.2
3
ЗЗД / , иск с правно основание чл.88, ал.1,изр.1 ЗЗД з а заплащане на обезщетение за вреди
от неизпълнение на договора - сумата 93 лева труд за премахване на некачествени СМР, 713
лева – за ново изпълнение; стойността, заплатена от ищцата за доставени, но невложени и
похабени материали и разходи за услуга на трето лице – 250 лева за 10 броя лепило за
плочки, 500 лева – заплатени на третото лице, както и сумата 1000лева обезщететение за
неимуществени вреди, който иск е във връзка с чл.52 ЗЗД.
С Постановление № 1/1979г. на ВС по тълкувателно дело № 1/1979 г. на Пленума на
ВС, се приема, че основанието съществува при получаване на престацията, но след това е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие.
За да е основателен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че развалил договора,
твърдението, че е заплатил сумите, предмет на иска, на ответника и причинната връзка
между неизпълнението и вредите. Изявлението на ищеца, направено в исковата молба, че
разваля договора, достигнало до ответника, е достатъчно, за да породи посочените в
разпоредбата на чл.55 ,ал.1,пр.3 ЗЗД. От събраните по делото доказателства, включително
неоспорената от страните и приета СТЕ, се установи, че от много малка част от възложената
работа е била изпълнена от ответника, поради което и на основание чл.87,ал.2 ЗЗД, с оглед
дългия период от време, който е изминал, за ищцата е възникнало правото да развали
договора, без да дава на ответника подходящ срок за изпълнение. Такъв срок, при
съобразяване на посоченото от вещото лице за средно, около 20 работни дни, и при липсата
на уговорка в писмения договор за краен срок за работата, би бил необходим само ако почти
две години по – късно, ответникът беше свършил и малкото свършена на място работа,
качествено. Че всички извършени работи са извършени некачествено се установява от СТЕ,
поради което и на основание чл.265 ЗЗД, за ищцата е възникнало правото да развали изцяло
договора, без да дава срок за изпълнение. Ето защо, искът за връщане на даденото е
основателен. По делото се установи, че ищцата е заплатила на ответника : общата сума
7075 лева, за работата, поради което искът за сумата 7000 лева е основателен и следва да се
уважи.
По иска с правно основание чл.88, ал.1,изр.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди
от неизпълнение на договора - сумата 93 лева труд за премахване на некачествени СМР, 713
лева – за ново изпълнение; стойността, заплатена от ищцата за доставени, но невложени и
похабени материали и разходи за услуга на трето лице – 250 лева за 10 броя лепило за
плочки, 500 лева – заплатени на третото лице, от СТЕ се установи, че за да се поправи
некачествената работа на ответника, е необходимо да се премахне гипсокартонът на стената,
на която ще се монтира тоалетната, като трудът затова възлиза на 92,79 лева, като за направа
на нова стена от гипсокартон, корекции на ВиК тръби и доставка и направа на циментова
замазка, се следва още сумата от 712,12 лева, които са необходими, поради което и искът,
предявен, съответно , за сумите 93 лева и 713 лева, е основателен, тъй като вещото лице дава
средни пазарни цени.
4
Не се събраха никакви доказателства за твърдяния разход за 250 лева за 10 броя лепило за
плочки, въпреки нарочните указания на СРС на ищцата, определението по чл.140 ГПК, и
искът за плащането им, следва да се отхвърли.
Доказа се, с разпита на свидетеля *, твърдението на ищцата, че му е платила
възнаграждение от 500 лева, която сума ищцата е платила за отстраняване на замазката,
разчистване на отпадъци, изхвърляне на лепило за плочки. Ето защо, от сумата 1556 лева, на
ищцата се следва сумата от 1306 лева за която искът е основателен , а за горницата следва да
се отхвърли. Нещо повече, според заключението на вещото лице по СТЕ, плочки в банята не
са лепени, а дадената средна стойност от вещото лице, за 25 кг. Церезит СМ11 възлиза на
11,35 лева, но при липса на доказателства, че ищцата е платила сумата 250 лева за 10 торби
от по 25 кг, неотносимо е изложеното от свидетеля *, че свалял материали при
разчистването.
По претенцията за сумата 1000лева обезщететение за неимуществени вреди, който иск е
във връзка с чл.52 ЗЗД.
С ТР от 29.1.2013г. по т.д.№ 4/2012г., се прие, че „При липсата на обща уредба на вредата
от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на
общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82
ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД,
следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и
нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната).
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.“
С приетото, се налага изводът, че когато от неизпълнението на договора произтекат
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с неизпълнението, и са
могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението на длъжника, същите
подлежат на обезщетяване, като при небросъвестност на длъжника, на обезщетение
подлежат всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се установи лошо, закъсняло и частично изпълнение от
страна на ответника, както и че от забавата, за ищцата са възникнали неимуществени вреди
– душевни болки и страдания, фрустрация, тревожност и притеснение. Установи се
дискомфортът, внесен дома на ищцата вследствие на постоянното отсъствие на ответника,
който подлъгвал ищцата, че ще дойде да работи. Следва да се приеме, че ответникът е
недобросъвестен, защото и обикновен човек знае, че 8-9 месеца ремонт и невъзможност да
5
се ползва банята при болен човек в семейството създава неудобства и по – големи от
обикновените, като недобросъвестността му косвено се потвърждава от изложеното пред
разследващите органи.
Ето защо, СРС намира, че претендираното обезщетение от 1000лева за неимуществени
вреди, се дължи изцяло.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за: 392,24 лева такса, 1300 лева адвокатско
възнаграждение, както и сторените разноски в производството по чл.207 ГПК, от 20 лева
такса, 500 лева депозит за СТЕ и 800 лева адвокатско възнаграждение – общата сума 3012,24
лева, от които, съразмерно на основателната част на иска, се следва сумата от 2933,44 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. Б. ЕГН ********** с адрес * да заплати на Л. Н. П. ЕГН **********
*, на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, платено възнаграждение по писмен договор за
извършване на СМР, сключен на 18.10.2022г, развален с предявяване на иска, заедно със
законната лихва от 3.7.2024г. до плащането; на основание чл.88 ЗЗД сумата от 1306 лева-
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението, от които сумата 93 лева и 713 лева –
необходими за труд и материали за премахване на некачествено свършената работа; сумата
500лева платено възнаграждение на Георги * за отстраняване на положена замазка,
разчистване на отпадъци и изхвърляне на торби с лепило; заедно със законната лихва от
3.7.2024г. до плащането; на основание чл.52 ЗЗД сумата от 1000лева – обезщетение за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 3.7.2024г. до плащането и сторените
разноски по гр.д.№ 40516/2024г. и гр.д.№ 5283/2024г. от 2933,44 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. П. ЕГН ********** *, против А. Р. Б. ЕГН
********** с адрес * иск за правно основание за разликата над уважения размер от 1306
лева до пълния предявен размер от 1556 лева – за сумата 250 лева- заплатена стойност на 10
броя лепило за плочки.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Ответникът да се уведоми по телефон, че е постановено решение, има 1- седмичен
срок да получи препис от същото в деловодството на състава, като след изтичането му, СРС
ще приеме същото за връчено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6