РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501336 по описа за 2021 година
С решение № 64 от 20.04.2021 г. по гр. д. № 2289/2020 г., ВКС, ІІІ ГО,
отменя въззивно решение № 405 от 13.02.2020 г. по гр.д. № 3694/19 г., САС,
12 с-в, и ВРЪЩА делото на същия съд. Посочено е, че въззивната инстанция
не е разграничила каква част от изявленията на ответницата К. съставлява
твърдения за факти и каква – оценка и мнения, респ. не е обсъдила
доказателствата на същата (вкл. тези към отговора на исковата молба), като
така се е отклонила от практиката, закрепена в решение № 85 от 23.03.2012 г.
по гр.д. № 1486/11 г., ІV ГО, решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д. № 2098 от
2015 г., ІV ГО и др.
Първото въззивно производство е било образувано по жалба срещу
решение на СГС № 3509 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 12585 от 2017 г., І-23 с-в,
с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумите от 25
001 лв. и 25 000 лв., предявени от М. Д. С. (М. М.) срещу Л. М. К.. В жалбата
се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила по допускане на
доказателства, неправилно възприемане и интерпретация на свидетелските
1
показания, събрани по делото, както и че решението е необосновано. Намира,
че изявленията на ответницата по иска съставляват изявления за факти, които
не са доказани, и това ги прави фалшиви новини, разпространявани от
ответницата по иска. Счита, че е нарушен материалния закон, като сочи в кои
норми се съдържат дефиниции на обида и клевета.
Ответницата Л. М. К. оспорва жалбата и намира решението на СГС за
правилно.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата М. Д. С. твърди, че претърпяла неимуществени вреди от две
групи изявления на ответницата Л. М. К.. Първата група съставляват
изявления на ответницата, в качеството й на свидетел по гр.д. № гр.д. №
12900/2015 г., СГС:
- „Госпожа М. се беше наела по едно време да става говорител на
главния прокурор Ц. по линия на фалита на КТБ. Имаше изключително
брутално поведение по медиите. Поръчково бих казала.“
- „Тогавашният директор на ТВ 7 ми се беше оплакал, че е поканена М.,
а уж под формата на друго мнение, така да има плурализъм и т.н. Тъй като се
знае, че г-жа М. има общо с плурализма, колкото аз с Д. Т., той се беше
ядосал много.“
- „Точно тогава въпросната г-жа изпълнителка на поръчки М. - така е
известна в нашите кръгове между другото - да, дори се говореше преди
години, че имало тарифа, която й се е плащала, за да изпълнява особени
поръчки и да играе ролята на страхотен блюстител на истината и морала“
- „По-точно аз я утешавах, че си познаваме М. и нейната
журналистическа чистоплътност“.
Втората група съставляват изявления на ответницата К. в предаването
2
„***“, излъчено на 24.07.2017 г. по „Би Ай Телевизия“:
- „бившата журналистка М. М. написала кърваво писмо...“
- „Затова и аз няма да подмина поредната порция фантасмагории на М.,
активирани или не от някой прокурор“
- „По каква причина тези *** са възникнали в мозъка на М., трябва да се
произнесе някоя здравна служба“.
- „Толкова за *** *** *** на М.“.
- „Писанията на М. обаче служат за заглушител на оригването на
търбуха след голямото преяждане “.
В исковата молба се поддържа довод, че първата група твърдения са
изложени в открито съдебно заседание, а в последствие потвърдени в
телевизионен ефир, като ищцата се противопоставя на изложението на К.,
като намира същото за невярно и сочи, че тези публични обиди били
потресаващи за нея. Относно втората група изявления се изтъква, че са
обективирани в национален ефир и съставляват обиди. Намира, че се
накърнява професионалната й и лична репутация, изпитвала неудобство пред
близки, приятели, познати, зрители и читатели, тревожела се обкръжението й
да не се повлияе негативно, търпяла психически дискомфорт, депресия, стрес,
отчужденост и апатия. Подчертава, че в резултат на сочените изявления
значително се влошило здравословното й състояние (усложнение след
операция на бифокален тумор на гърдата и последвало отключване на
фамилна хиперхолестеролемия). С оглед изложеното моли за обезщетение на
вредите от противоправните действия на ответницата, включени в първата
група, да получи сумата от 25 001 лв., а от втората – 25 000 лв. Претендира
разноски.
Ответницата Л. М. К. оспорва исковете, като намира, че няма
обективирано противоправно поведение съставляващо обида, доколкото
всичко, което е казала в качеството си на свидетел, е било в отговор на
зададените й въпроси. Подчертава, че казаното е нейно лично мнение за
професионалните качества на ищцата, изразяващо личното й неодобрение на
поведението й като журналист или е изложение на битуваща в
3
журналистическата гилдия оценка за професионалната й дейност. Сочи, че
изявленията са извадени от общия контекст.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор в настоящия етап на производството, че визираните в
исковата молба изявления на Л.К. са обективирани от същата – в съдебно
заседание и в телевизионно предаване.
По делото от страна на ответницата са депозирани различни
публикации, в които от страна на ищцата М. М. са направени изявления по
адрес на К., включващи фрази и думи като: слугинаж; изпълняваща поръчките
на Ц. Ц.; кръвосмесител - човек, който кръвосмесва властта с журналистиката;
явлението К. да бъде ликвидирано; К. предала Б. за пари, след интервю, което
направила с прокудения *** Ц. В.; К. е на хранилка; направила 30 поръчкови
предавания по адрес на ищцата М. и пр.
Приети са заключенията на две СМЕ, които установяват редица
заболявания на ищцата, но не констатират влошаване на текущото
здравословно състояние в резултат на изявленията по адрес на ищцата.
Свидетелят П. К. твърди, че във въпросното предаване К. намеквала, че
М. е поръчкова журналистка, че има тарифа, оспорвал се нейният
журналистически морал. Сочи, че това предаване било инспирирано от т.нар.
„кърваво писмо", което М. публикувала до всички медии и което било
обръщение до К. Н. и касаещо отношенията на К. със съпругата на Ц. В..
Според свидетеля ищцата била много обидена и засегната след предаването,
защото квалификациите били грозни за човек, който 40 години е градил името
си като журналист.
Свидетелят А. Г. С., адвокат на ищцата по други дела, сочи, че М. била
икона на българската разследваща журналистика. Свидетелят присъствал на
разпита на ответницата в съдебното заседание. Сочи, че макар ищцата да била
с твърд характер, изразеното от К. я притеснили много. Знаел от дъщерята на
ищцата, че тя дълго време не могла да се съвземе напълно, била с понижено
самочувствие, притеснявала се непрекъснато какво мнение ще си съставят за
4
нея. Свидетелят подчертава, че в телевизионното предаване нещата били
поднесени не като оценка или мнение на К., а като утвърдени обстоятелства и
доказани факти. Счита, че като резултат М. била в лошо здравословно
състояние, непрекъснато изживявала болезнено случилото, споделяла му, че
това се отразило и на някои от другите й дела, на които не е могла да
присъства поради необходимостта да бъде по същото време на медицински
прегледи, наложени именно след този период. Приятелите и колегите на
ищцата след като чули казаното от ответницата питали дали това е вярно,
което въздействало на М.. Сочи, че ответницата К. била сърцевината, душата
на един колектив, който навремето го подвели под съдебна отговорност като
адвокат с неверни факти.
Свидетелят И. А. Д., журналист, разказва, че за предаването узнал,
когато М. му се обадила разплакана и за това той го гледал. От предаването
останал с убеждение, че госпожа К. смята М. за луда – говорела за черни
дупки в главата й, за това, че е бивша журналистка. Според свидетеля
внушението на предаването било че М. е подкупен журналист, от което тя
била много разстроена. Сочи, че неговото отношение към ищцата не се
променило след това предаване.
Свидетелят О. Б. С., сочи, че медийните коментари на К. не са били с
цел да обидят ищцата, а са свързани с личната защита от публикации през
годините, които е имало срещу нея от страна на самата ищца (за които и той е
чел – че е платена журналистка, че е получавала пари от Ц. В.). Счита, че в
предаването К. не е обидила никой и само реагирала на агресивно поведение
на свой гост.
Свидетелят М. А. А., адвокат по делото, по което К. давала показания,
сочи, че отговорите на същата били насочени само към установява на
състоянието на ищцата В. по това дело. Счита, че К., с която се срещнала
тогава, изложила свое лично мнение и мнение на гилдията, което й било
известно, и не е искала да обижда никой.
Свидетелката К. Н. Т. – С., *** на телевизия „Би Ай Ти" към процесните
събития, твърди, че във въпросното предаване нямало нито една пряка обида,
използван бил един абсолютно професионален алегоричен журналистически
език, било напълно професионално направено, било една абсолютно класна
5
оценка на журналиста. Според свидетелката, К. е име в българската
журналистика именно поради силата на този алегоричен език, който е
изключително интелигентен. Счита, че в съдържанието „бивш журналист“ се
влага съдържание относимо към поведение, при което са потъпкани законите
на журналистическата етика.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи
- писмено или устно, чрез звук или изображение. Касае се до противоправно
поведение обаче, когато това право се използва, за да се увреди доброто име
на другиго. Всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се
разпространяват свободно, но само до толкова доколкото не засягат честта и
достойнството й. От значение е и конкретния адресат на мнението - ако се
касае до лице, чието име се коментира във връзка с обществен въпрос,
свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с
негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не
съставлява противоправно поведение. Друг критерий, който следва да бъде
съблюдаван е дали се изнасят оценъчни съждения (мнения, които не подлежат
на проверка за вярност, тъй като са коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност) или
твърдения за конкретни факти, позорящи адресата (които подлежат на
проверка за вярност). Отговорността на дееца ще бъде ангажирана, в случай,
че даденото мнение (оценка) съставлява обида, както и когато са изнесени
неверни и позорящи факти. (Така в решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д.
№ 7046/2014 г., ІV г. о. на ВКС, в решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. д. №
7040/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д.
№ 1251/12 г. на ІІІ г.о.)
Горната теза е развита и в решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ІV г.о., където ВКС приема, че оценъчните съждения не могат
да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а
не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За
вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и
6
оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговата
професионална дейност. Такива оценки не могат да ангажират отговорността
на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на
адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват
обида).
В конкретния случай, за да се ангажира отговорността на ответната
страна, следва да се установят кумулативно елементите на фактическият
състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД - действие (поведение), противоправност
на това поведение, вреди, причинна връзка между вредите и поведението, и
вина (която е презумирана съгласно ал. 2 на посочената норма). За да се
формира категоричен извод относно наличието на основният елемент
„противоправност“ е необходимо да се изследват относимите към случая
дефиниции (визирани в наказателно-правни норми) и да се установи дали те
са се осъществили в разглеждания казус. В случай, че се установи поведение,
покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на
противоправно деяние. Съгласно чл. 146, ал. 1 НК който каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие, се наказва за обида. Според чл. 148, ал. 2, т. 2, пр. 1 НК за обида
разпространена чрез печатно произведение предвиденото в кодекса наказание
е по-високо, тъй като е налице квалифициран случай на обида. От обективна
страна обида е налице, когато един субект каже или извърши нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. За да е
довършено деянието е необходимо обиденото лице да възприеме лично или
опосредено обидния израз. В съдебната практика е установено становището,
че възприемането на обидния израз е осъществено и когато пострадалият не е
присъствал на мястото, където е направено изявлението, но то е достигнало
до него чрез медия. На следващо място - клевета е налице тогава, когато едно
лице разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление, в случай, че тези обстоятелства са неверни и това се съзнава от
дееца – чл. 147 НК.
С оглед казаното и предвид указанията в отменителното решение на
ВКС, настоящият състав при анализ на сочените за увреждащи изявления на
7
ответницата спрямо ищцата, приема следното:
В показанията на ответницата К., дадени пред съд, а именно: „Госпожа
М. се беше наела по едно време да става говорител на главния прокурор Ц. по
линия на фалита на КТБ. Имаше изключително брутално поведение по
медиите. Поръчково бих казала.“ има твърдения за факти с оценъчен елемент.
Тези факти обаче не са позорящи, нито има изложени клеветнически или
обидни твърдения. Не може да се счете, че като е сочена за лице, което
подкрепяла позиция на определена популярна (в случая магистратска) фигура
по широко дискутирана тема, ищцата е била обидена или че достойнството й
е било накърнено. Използването на прилагателното „брутално“ не сочи на
обидна дефиниция, доколкото посочената жаргонна дума се използва в
обществото с двуяко (положително и отрицателно) значение. Що се касае до
съждението, че поведението е „поръчково“ – от една страна това съставлява
изразено мнение на ответницата К., от друга страна – дори и да има негативен
товар и внушение, то е лишено от конкретност, няма яснота какво точно тя е
вложила в тази дума, за какво изпълнение на задача се касае и пр., поради
което не може да се счете, че ищцата М. е набедена в извършване на
престъпление, съответно, че й е приписано позорящо поведение или честта и
достойнството й са унизени.
В показанията „Тогавашният директор на ТВ 7 ми се беше оплакал, че е
поканена М., а уж под формата на друго мнение, така да има плурализъм и
т.н. Тъй като се знае, че г-жа М. има общо с плурализма, колкото аз с Д. Т.,
той се беше ядосал много.“, се възпроизвеждат думи на друго лице. С оглед
изискването на закона (чл. 290 НК) всеки свидетел следва да даде верни
показания. Това задължение следва да се изпълни, дори и в показанията да се
съдържат изявления, които биха засегнали честта и достойнството на
определено лице. Формулировката на конкретните показания е такава, че не
може да бъде интерпретирана категорично за установяване на това дали
изложението е мнение на самия свидетел или е възпроизведено такова на
трето лице. Дори обратно – с оглед контекста, в който са дадени показанията
и предмета на делото, по което са събрани, би могло да се приеме, че е
пресъздадено становище на трето за спора лице.
Казаното по-горе за свидетелските показания следва да се отнесе и към
8
фразата „Точно тогава въпросната г-жа изпълнителка на поръчки М. - така е
известна в нашите кръгове между другото - да, дори се говореше преди
години, че имало тарифа, която й се е плащала, за да изпълнява особени
поръчки и да играе ролята на страхотен блюстител на истината и морала“.
Свидетелката К. е заявила пред съда обстоятелства, които са й е били
известни като оценъчни съждение на членове от журналистическата гилдия
спрямо ищцата М.. Възпроизвеждането на чуто чуждо становище пред съд не
може да обоснове отговорност за обида, респ. клевета. Вярно е, че в случая
това твърдение, разгледано изолирано и преценяно само по себе си, може да
стане повод за проверка налице ли е набедяване в извършване на
престъпление. Определящото в случая е, че ответницата К. е заявила каква
информация е достигнала до нея в средите на журналистите, като при
провеждането на процесуално следственото действие не е била дадена
възможност да конкретизира от къде черпи сочената информация, каква по-
конкретно е тя и пр. В обобщение – изявлението на свидетелката К. е
свидетелство за факта, че битува негативно мнение спрямо ищцата М., но не
съставлява твърдение, че М. е извършила конкретно престъпление, който
факт следва да бъде доказван за вярност от ответницата по иска (за да се
освободи отговорност по чл. 45 ЗЗД).
В свидетелското изявление „По-точно аз я утешавах, че си познаваме
М. и нейната журналистическа чистоплътност“ не се съдържат никакви
обидни или клеветнически фрази, твърдения, разсъждения и пр. От същата не
може да се извлече и с достатъчна категоричност, че свидетелката е вложила
негативна оценка на журналистическото поведение на ищцата, тъй като не се
съдържат думи с оценъчен характер относно професионалните качества на
журналистката. Дори и да се счете, че изказването съдържа негативна
преценка на самия свидетел за професионалните изяви на ищцата,
конкретиката на казуса не позволява да се приеме, че това мнение, дори и
грубо изказано, е надхвърлило допустимите правни граници.
След този анализ на всяка от процесните фрази, заявени в показанията
на свидетелката К., следва да се приеме, че в преобладаващата им част, не се
касае до изложено лично мнение на ответницата, респ. не се налага да се
извършва преценка дали правото на изразяване на мнение е упражнено извън
допустимите граници за това, съответно дали така е засегната честта,
9
достойнството, доброто име, репутацията и пр. на ищцата.
По отношение на втората група изявления, дадени публично в
телевизионно предаване, съдът намира следното:
Фразите „бившата журналистка М. М. написала кърваво писмо...“ и
„Затова и аз няма да подмина поредната порция фантасмагории на М.,
активирани или не от някой прокурор“ не съдържат нито унизително мнение
и отношение, нито твърдение за позорящи и неверни факти. В понятието
„бивш журналист“ няма обиден елемент – от една страна няма никаква яснота
дали се сочи пълно преустановяване на журналистическата дейност поради
някакви позорящи или обществено укорими и неприемливи причини, от
друга страна - дори да е визирана промяна на обичайната дейност на едно
лице, то това не съставлява по никакъв начин уронване на честта и
достойнството му. Дадените пред СГС показания от св. С. не могат да се
вземат предвид като такива дефиниращи понятието „бивш журналист“.
Отделно от това – използването на съществителното „фантасмагории“, за да
се посочи, че ответницата К. е приела за неверни изявления на ищцата, по
никакъв начин не може да се счита за обидно, клеветящо, позорящо и пр.
Употребеното съществително има функция да засили тезата на говорителя, че
приема за неверни дадени твърдения на самата ищца, и е използвано като
стилизирано заместване на думи като „лъжа“, „неверни данни“ и пр.
На следващо място – дали определена публикация, материал и др. на
ищцата М. са „активирани“ от определен държавен служител не носи
негативен оценъчен аспект. Посочването на повода за дадени изявления,
обективирани в общественото пространство от популярен журналист като
ищцата, не може да бъде счетено за обида. Безспорно е, че преобладаващата
част от работата на ищцата М. е свързана със злободневни теми, с обществена
значимост, и начинът как те са попаднали в полето на журналистическите й
проучвания не може да бъде позорящ.
Изявлението, че „Писанията на М. обаче служат за заглушител на
оригването на търбуха след голямото преяждане “ безспорно съставлява
мнение на автора на телевизионния материал. Същото не може да бъде
отнесено нито към клеветящите, нито към позорящите изявления. Прякото
послание в него не е ясно и конкретно, не може да се тълкува еднозначно и
10
само по себе си не е от категорията на мненията, които могат да засегнат
честта и достойнството.
Що се касае до останалите две от изказванията, в предаването „Честно
казано“ съдът намира следното:
В изказванията „По каква причина тези *** са възникнали в мозъка на
М., трябва да се произнесе някоя здравна служба“ и „Толкова за *** *** ***
на М.“, се съдържа обиден елемент. Вярно е, че според разбиранията на
съвременното общество и установените хуманни принципи дори и
определено лице да е с компрометиран психо-емоционален статус, това само
по себе си не води до третиране на лицето като опозорено. В същото време,
твърдението, отправено към конкретен субект, че той има „***“ и „*** ***
***“, както и че има нужда от „произнасяне на някоя здрава служба“
(съдържащи смислово твърдения за лудост или отклонение от здравия разум)
е обидно по съдържание, но не заради същината на дадената оценка и мнение,
на които всеки има право, а заради самите изрази. Употребата на подобни
фрази в комбинация, засилваща внушението за наличие на психиатричен
проблем е обществено неприемлива, тъй като конкретните думи са
натоварени със значение на неприлично, обидно отнасяне. Тези обективирани
от ответницата фрази са изразили обидно отношение, унизително за честта и
достойнството на ищцата. Изразено становище и внушение, че дадено лице
страда от подобно състояние може да бъде възприето като унизително и
злепоставящо, както в случая се установява че е. Вярно е, че в настоящия
спор се касае до публични личности, които поради естеството на
упражняваната от тях професия, обичайно и често ребром изявяват позиции
по злободневни теми. Това обаче не освобождава такива ярко изявени и
обществено признати популярни лица от задължението им да не надхвърлят
правно признатите граници, гарантиращи защитата на достойнството на
личността. Поради това следва да се приеме наличието на противоправно
поведението, обективирано чрез изказване на сочените по-горе фрази от
ответната страна, а това обуславя присъждане на обезщетение за причинена
вреда, в рамките на доказан от ищцата обем.
Що се касае до размера на обезвредата съдът приема следното:
Следва да се изтъкне, че в случая се касае до полемика, развила се
11
между две безспорно популярни личности, със значимо обществено
присъствие в публичните среди, всяка от тях с изграден авторитет, доказани
професионални качества и богата журналистическа кариера. Категорична е
съдебната практика, че субекти с подобна популярност са обект на по-
засилено обществено внимание и границите на изказаните по отношение на
тяхната личност критика е по-широка. В практиката е прието също, че когато
журналист цели да насочи общественото внимание към злободневни теми и
персонажи, той може да използва крайни, шокиращи и провокативни изразни
средства. Само когато се прекрачи по-широката граница, гарантираща
незасягане на честта и достойнството (както се приема по настоящото дело),
то следва да се обезщети потърпевшият, като размерът на обезвредата е
предопределен от правилото, че обществено популярните личности са
принудени да търпят по-голям обем от критични и хапливи коментари.
Настоящият състав отчита стилистиката на изявленията и нивото на
отрицателна емоционалност на коментара, натоварен с негативно усещане.
Тук следва обаче да се подчертае, че обществената популярност на личността
на ищцата М., като открояваща се фигура в обществения живот на страната,
многократно свързана със значими теми и разследвания от областта на
политиката, икономиката и правото, налага извода, че по отношение на нея
нивото на допустим интерес, съответно на критика и оценка към личния,
професионалния и обществения живот е много по-завишено, в сравнение с
това при обикновения гражданин. Всяка публична личност в известна степен
е принудена да поема засилен обществен и медиен интерес, коментар и
обсъждане спрямо личните си и служебни дела, да бъде обект на изказани
мнения, на негативни оценки и отрицателно отношение. В случая рамката на
допустимото е надхвърлена, но с оглед становището, че всяка обществено
популярна личност следва да търпи в известна степен засягане на публичния
си образ, размерът на обезщетението следва да бъде минимален. С оглед
събраните и обсъдени по-горе гласни доказателства, съдът приема, че сумата
от 1500 лв. е подходяща и съобразена с принципа на чл. 52 ЗЗД и
спецификите на конкретния случай.
Предвид всички изложени доводи настоящият състав приема, че
исковите претенции по своето естество са само частично основателни и
следва да бъдат уважени само за сумата от 1500 лв. Решението на СГС следва
12
да се отмени частично в посочения смисъл, като се потвърди в останалата
обжалвана част.
Разноски не следва да се възлагат, тъй като страните не са поддържали
искане за присъждане на такива в настоящото производство.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС № 3509 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 12585 от
2017 г., І-23 с-в, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 45
ЗЗД предявен от М. Д. С. (М. М.), ЕГН **********, срещу Л. М. К., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 1500 лв., и в частта, в която са
присъдени в полза на Л.К. разноски над 2910 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. М. К. да заплати на М. Д. С., сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са били
претърпени от изявления в предаването „***“, излъчено на 24.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13