Определение по дело №96/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 125
Дата: 18 март 2021 г.
Съдия: Кремена Големанова
Дело: 20214200500096
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. Габрово , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева

Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500096 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от И. И. В., Х. И.
В., Н.Х. В. и Р. Г. И. против Определение №260001/04.01.2021г. по гр.д.№49/2020г. на РС
Севлиево, с което производството по делото е прекратено и е върната подадената от
жалбоподателите искова молба в частта по предявения иск за изравянето и новото
погребване на тленните останки на А.Б. ЕГН **********.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно. За да постанови
обжалваното определение съдът приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като нее
налице конкретно субективно право, на което да се даде защита с някой от способите,
предвидени в гражданския процес и че ищците не се намират в никакви правоотношение с
погребаната А.Б. и не съществува задължение за ответника за изваряване и ново погребване
на тленните останки на това лице. В настоящият случай ставало дума за нарушено вещно
право на ползване върху чужд имот. не съществувала забрана съда да даде защита на едно
нарушено субективно право на ползване на чужд недвижим имот, като се отчете
спецификата на тези имоти, попадащи в гробищните паркове. Неправилно съдът бил приел,
че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на този иск, тъй като избрания
способ нямало да може да разреши съществуващия между ищците -жалбоподатели и
ответника правен спор в най-пълна степен. Правният интерес на ищците от водене на иска е
нарушеното вещно право на гробоползване, като в този случай не ставало въпрос за
упражняване на фактическа власт по смисъла на ЗС. Неоснователно било проетото от
първоинстанционния съд, че обжалваното определение нямало нищо общо с Определение
№260140/19.11.2020г. по в.ч.гр.д.№402/2020г. на ОС Габрово. И това определение, и
обжалваното определение касаели спорното право и допустимостта на иска. Действително
мотивите на двете определения били различни, но се свеждали до въпроса дали Община
Севлиево е пасивно легитимирана да отговаря по първия предявен с исковата молба иск.
1
Молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния
съд за продължаване на делото.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от ответника, в се оспорва
депозираната частна жалба. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че
липсвало конкретно субективно право, на което да се даде защита с някои от способите
предвидени в гражданския процес. В случая не съществувало правоотношение, в рамките на
което да е породено и да съществува задължение на ответника за изравяне и ново
погребване на тленните останки на А.Б. с което лице ищците не се намиран в никакви
правоотношния, а осъдителни искове за извършване на определение действия предполагали
породено задължение у общината за действие, което да има за кредитор ищците. На
гражданския съд не били подведомствени искове насочени към начеса в правоотношения
извън изрично уредените в закона. Извън правомощията на гражданския съд е да задължава
общината да извърши ново погребение на тленните останки на А.Б. по отношение на което
лице ищците не твърдят да са носители на каквито и да било права. Освен това изравянето
на труп се допускало по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на вещо лице,
единствено като способ за доказване в наказателното производство. Районният съд приел,
че предявеният иск е недопустим и поради липса на правен интерес. Интерес от защита по
исков ред е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши в най-
пълна степен съществуващ между него и насрещната страна спор. Защита на вещно право
посредством осъдителен иск е допустимо само в хипотезата на ревандикирането. При
твърдения в гробното място да са положени тленни останки на конкретно лице, то очевидно
на ответната община упражнявала фактическа власт върху това гробно място, поради което
нямало и как да бъде осъден да го предаде на ищците. Приел и че в Определение
№260140/19.11.2020г. по в.ч.гр.д.№402/2020г. на ОС Габрово не бил обсъждан въпроса дали
исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, като и дали предявеният иск е
допустим.
Въззивният съд намира следното :
Безспорно правото на ползване на гробно място е вещно право. Същото се
предоставя на отделни физически лица при условия определени в ЗМДТ, Наредба
№2/21.04.2011г. на Министерство на здравеопазването и Наредби, издаване ин отделните
общински съвети. Макар заплащането на местната такса за предоставяне на правото да е
установено в ЗМДТ, предоставянето на гробно място е в следствие на облигационно
правоотношение между съответната община и физическото лице, поради което при спор във
връзка с това право са компетентни общите съдилища.
От полагане на тленните останки в процесното гробно място през 2017г. до
настоящият момент не е изтекъл изискуемият санитарен срок от 8години, поради което в
2
настоящият случай по отношение изравянето трупа на покойната А.Б. е приложима
разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба №2/21.04.2011г. за здравните изисквания към
гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от
Министъра на здравеопазването. Съгласно тази разпоредба изравянето на трупове на
починали или останките им преди изчитане на 8 години от погребването или преди изтичане
на срока по чл.25, ал.2 се допуска само по нареждане на съда или на прокурора по реда и
при условията на чл.157 НПК и след писмено уведомяване на съответната РЗИ. Наредбата
не указва кой е компетентният съд, но при тълкуване на разпоредбата следва извода, че това
е съответният съд, пред който е висящо наказателно производство налагащо извършване
оглед на труп. Следователно преди изтичане на санитарния срок от 8 години е недопустимо
изравяне на тленни останки извън случаите по чл.157 НПК.
Следва да се отбележи, че и след изтичане на посочения по-горе срок изравянето на
трупове или останките им се разрешава и извършва по строго определен ред и след издаване
на съответните разрешения.
От гореизложеното следва извода, че независимо дали е изтекъл или не санитарния
срок изравянето на трупове и тленни останки се извършва по специален ред, за който е
необходимо да се издадат съответните разрешения.
С осъдителния иск ищецът цели да се установи със сила на пресъдено нещо, че в
негова полза срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание и да се
допусне принудително удовлетворяване на същото. Предпоставка за допустимостта на
осъдителния иск е правния интерес от воденето му.
Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено само от
невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на
изпълнителния процес, като в този случай не е налице правен интерес и предявените искове
са недопустими.
Въззивният съд намира, че заявеното от ищците искане не може да се реализира
принудително със средствата на изпълнителния процес, тъй като осъществяването на
исканото препогребване на останките на А.Б. е свързано с получаване на съответните
разрешения от трети неучаствали в производството лице, които не са и не могат да се
обвържат със сила на присъдено нещо по отношение задължението на ответника.
Предвид изложеното по- горе въззивният съд намира, че ищците нямат правен
интерес от водене на предявения иск за изравяне и ново погребване на тленните останки на
А.Б. поради което предявения от тях иск е недопустим и правилно производството по него е
прекратено от районния съд.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, съдът намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено и
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260001/04.01.2021г. по гр.д.№49/2020г. на РС
Севлиево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок
от съобщението до жалбоподателя, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4