Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
10.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на
десети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №5032 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба от 18.02.2020 год. на длъжницата М.К.Г., чрез адв. С.С./надлежно
упълномощена/ срещу постановлението от 22.01.2020 год. на частен съдебен
изпълнител Галин Костов, с рег.№924 на КЧСИ, по изпълнително дело №20199240400602,
с което на длъжницата е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.
528, ал. 5 ГПК.
Жалбоподателката
поддържа, че обжалваното постановление й било връчено на 05.02.2020 год.. С
молба от 19.07.2019 год., подадена на основание чл. 528, ал. 2, т. 2 ГПК и
молба от 30.07.2019 год. била приложила доказателства и обяснила какви са
съществуващите пречки за изпълнение на задължението за предаване на детето В.А.Т.,
които били актуални както към 23.11.2019 год., така и понастоящем. Следвало да
се вземат предвид изготвения социален доклад на Дирекция „СП“ – Красно село от
29.07.2019 год., както и данните по предходно изпълнително дело №1056/2018
год. по описа на ДСИ към СРС. От същите
било видно, че длъжницата не осуетявала умишлено контактите между детето и
взискателя, а самото дете категорично отказвало такива. Подала сигнал до СРП,
председателя на Дирекция „СП“ на 16.09.2019 год., по който течала проверка.
Видно било от протокол от 28.09.2019 год. на Дирекция „СП“, че въпреки
съдействието й, детето не желаело да отиде при баща си. Била се възползвала
социални услуги и бил сключен договор за предоставяне на социални услуги от
01.11.2019 год., но въпреки осъществените срещи с длъжницата, детето и
представител на ЦОП „Бъдеще“, детето отново не пожелало да тръгне с баща си. Ето
защо моли обжалваното постановление да бъде отменено като законосъобразно.
Взискателят
А.М.Т.счита, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена, а евентуално поддържа,
че същата се явява неоснователна. В случая се касаело за изпълнение на
повтарящи се действия с определена периодичност по предаване на дете от
родителя, при който живее, за осъществяване на режим на лични контакти с другия
родител. Поведението на длъжника правилно следвало да бъде квалифицирано като
неизпълнение на предписанията на съдебното решение без основателна причина за
това, което следвало да бъде санкционирано. Въпреки намерението на длъжницата
да изпълнява доброволно задълженията си по съдебния акт във връзка с режима на
лични контакти между живеещото при нея дете и бащата, поведението й сочело на
многократни и неизвинителни отклонения от дължимото такова. Не отговаряло на
истината твърдението на длъжницата, че детето не желае да осъществи контакти с
баща си. Причината за това бил стремежа за манипулиране на крехката детска
психика и опитите за родителско отчуждение. Длъжницата била предупредена да
спазва стриктно режима за лични контакти на бащата с детето, за което била
уведомена с покана за доброволно изпълнение. Отправил бил искане до частния
съдебен изпълнител за налагането на санкция на длъжницата, като били налице
законоустановените предпоставки за това. Размерът на глобата не надвишавал,
посочения в чл. 527, ал. 3 ГПК.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е неоснователна, тъй като санкцията за неизпълнение на задължението била
наложена законосъобразно.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбите
пороци на обжалваното постановление, становището на длъжницата и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Процесното
изпълнително дело е било образувано по молба на А.М.Т.по изпълнителен лист,
издаден на 20.05.2019 год. по гр.дело №48914/2017 год. по описа на СРС, ГО, 149
с-в, с което е бил определен режим на лични отношения между детето В.А.Т. и нейния
баща А.М.Т., както следва: до навършване на 7-годишна
възраст – всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца за времето от 10
ч. в събота до
18 ч. в неделя с
приспиване, както и 14 дни през лятото, с приспиване, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за коледните
празници, считано от 18 ч.на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, и
великденските празници, считано от 18 ч. на Разпети петък до 18 ч. на
понеделник – първия ден след Великден; всяка нечетна година за новогодишни
празници, считано от 19 ч. на 30-ти декември до 19 ч. на 2-ри януари.
На
16.07.2019 год. на длъжницата М.К.Г. е била надлежно връчена покана за
доброволно изпълнение – да осигури осъществяването на режима на лични контакти
на детето с бащата, като му го предава съобразно определения от съда режим на
лични контакти. С поканата на длъжницата е било
указано и да даде отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК в тридневен срок от
получаването, което задължение същата е изпълнила, като на 19.07.2019 год. е
депозирала молба, в която посочила съществуващи според нея пречки за
своевременно изпълнение на задължението й за предаване на детето. С молба от
30.07.2019 год. длъжницата представила препис от изготвена по гр.дело
№48914/2017 год. по описа на СРС, 149 с-в, комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза и удостоверение от Детски център за застъпничество и
подкрепа Зона Закрила – Фондация „Асоциация Анимус“, както и доказателства за
здравословното си състояние, свързано с текуща бременност.
На
24.07.2019 год. частният съдебен изпълнител отправил искане за съдействие до
Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село на основание чл. 528, ал. 4 ГПК. В
тази връзка на 29.07.2019 год. бил изготвен социален доклад, в който е
посочено, че отношенията между длъжницата и взискателя, след раздялата им, са
напрегнати, че връзката баща-дете е прекъсната, като за възстановяването й е
необходимо подкрепа от специалист, както и че в интерес на детето е да поддържа
контакти с родителя, с който не съжителства предвид нуждата на всяко дете да
общува с двамата си родители.
С
протокол за предаване на дете от 14.09.2019 год., съставен в присъствието на бащата на детето и на
двама социални работници, е констатирано, че майката отказва да предаде детето
на баща му след проведен разговор с нея в дома й /без участието на бащата и
социалните работници/.
С протокол за предаване на дете от 28.09.2019 год., съставен в присъствието на бащата на детето и
социален работник, е констатирано, че детето е заявило нежелание да бъде с баща
си, а майката е отказала да го предаде.
С
протокол за предаване на дете от 26.10.2019 год., съставен присъствието на
бащата на детето и социален работник, е констатирано, че детето е отказало да
тръгне с бащата, като майката също не го била убедила да тръгне с него; направеният повторен опит от майката да убеди
детето да се срещне с бащата бил неуспешен.
С
протокол за предаване на дете от 09.11.2019 год., съставен в присъствието на
бащата на детето, констатирано, че майката отказва да предаде детето, като
заявява, че с влошено здравословно състояние и не може да окаже съдействие при
предаването.
На
21.11.2019 год. частният съдебен изпълнител отправил искане до Агенция за
социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище, за осигуряване
присъствието на длъжностно лице при извършване предаването на детето на 23.11.2019
год., в 10 ч.
С
протокол за предаване на дете от 23.11.2019 год., съставен в присъствието на
бащата на детето, двама социални работници и един свидетел, е констатирано, че
майката не е успяла да убеди детето да тръгне с бащата, поради което и
предаването му не се е състояло.
За
да наложи на длъжницата глоба в размер на 400 лв. с обжалваното постановление от
22.01.2020 год. /което е надлежно съобщено на 05.02.2020 год./, частният
съдебен изпълнител приел, че на 23.11.2019 год. същата не е предала детето на
бащата.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо
на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1
ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /който е двуседмичен/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на
кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши
лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният
изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му
налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер.
Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи
длъжника да бездейства, т.е. принудително изпълнение се налага, когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или
да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за
всяко нарушаване на задължението за бездействие, т.е. при всяко действие или
съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по
искане на взискателя му налага глоба до 400 лв.
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл.
528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба /в действащата й
редакция/, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му
налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, т.е. установен е
изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
Същевременно във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на
съдебното решение относно родителските права и лични отношения между родители и
деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител –
да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на
пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на
предимствата от доброволното изпълнение и да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме
подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, а при
необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 56 от Закона
за вътрешните работи. Т.е. намесата чрез този изпълнителен способ /предаване на
дете/ в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от
страна на частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване
на детето, при съобразяване на принципа за „най-добрия интерес на детето“,
установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица международни актове –
Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 год., Хагската
конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното
осиновяване и др.
В разглеждания случай е видно, че в изготвения от социален работник доклад са
констатирани интензивен конфликт между родителите /взискателя и длъжницата/ и отчуждаване
на детето от неотглеждащия го родител, като именно проява на родителско
отчуждение от страна на детето е посочена като причина за непредаването му на
бащата в протокола от 23.11.2019 год., въпреки активността на длъжницата.
Действително правото на лични отношения между дете и родител е
фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 ЕКЗПЧОС. Осъществяването
на това право обаче не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде изпълнено
незабавно. Задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на
контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на всяка цена
на предписан от съда резултат, както и за предприемане на подготвителни мерки,
които са решаващи, за да се осигури личното отношение на детето към ситуацията,
независимо от безспорно решаващото влияние на другия родител. Те трябва да се
насочени към помирение на страните в конфликта, като се държи сметка за
най-добрия интерес на детето. При отказ на детето да контактува с неотглеждащия
го родител, независимо от това дали причините за това са основателни или
неоснователни, дали те са били обективни или другият родител е имал укоримо
поведение, възстановяването на връзката няма да може да се постигне с ново
„външно“ за детето, наложено му решение и по принудителен начин.
Осъществяването на принуда спрямо детето чрез физическото му заставяне
/включително чрез съдействие на полиция/ за участие в среща за режим на лични
контакти, е крайно нежелателно, а травматизиращият ефект от реализация на
правото на всяка цена може да засегне психологическото състояние и развитие на
детето. Още по-малко родителят /длъжникът/, извършил действия, обективиращи
готовността му да предаде детето, с които се изчерпва и задължението му, може
да бъде санкциониран за това, че не е убеждавал или заставял детето да участва
в среща за режим на лични контакти. Преодоляването на нежеланието на детето да контактува с единия родител не
може да бъде постигнато чрез насочването на принуда към предаващия родител,
доколкото нито съдебният изпълнител, нито настоящият съдебен състав би могъл
автоматично да заключи /и въобще да осъществява преценка/, че това нежелание е
резултат на осъществени от него отчуждителни действия.
В частност, преди налагане на глобата частният
съдебен изпълнител не е поискал предприемането на подходящи мерки по чл. 23, т.
2 и 6 ЗЗкД, предвид посоченото в изготвения социален доклад, че е необходима
подкрепа от специалист за възстановяване на връзката баща-дете /т.е. докладът
не изключва изрично и възможността детето да бъде идентифицирано като такова в
риск – виж § 1, т 11 от ДР на ЗЗкД/. Не е извършена социална работа във формата
на предварителен разговор за улесняване връзката между детето и бащата и
справяне с кризата в отношенията; напротив установено е, че двама социални
работници само са присъствали на посещението в дома на детето и длъжницата на 23.11.2019
год. Не е давано и предписание от съответната дирекция „Социално подпомагане за
ползване на подходящи социални услуги – консултиране на родителите и/или
психологическа работа с детето и/или срещи между детето и всеки от родителите,
както и на цялото семейство.
Отделен е въпросът, че режимът на лични отношения, когато
се налага /когато например е неефективен в продължителен период от време, както
е в частност/, може да бъде съпътстван и с определянето на подходящи защитни
мерки по чл. 59, ал. 8 СК – по молба на някой от родителите, Дирекция „Социално
подпомагане“, като при наличието на данни
за развитие на синдром на родителско отчуждение, съдът е длъжен и служебно да
вземе необходимите мерки, за да бъде преодоляна тази ситуация чрез съответни
промени в режима на лични отношения между детето и бащата. Съдът не може да остане
пасивен и да поставя промяната на режима в зависимост от това кога родителите
„ще преодолеят разногласията си и коригират поведението си“. В такива случаи,
ръководейки се от интереса на детето и преценявайки съвкупността на обстоятелства,
съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения
да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално
подпомагане“, психолог или друго лице по местоживеене на детето, като
постепенно времето за контакт се разшири, а присъствието на лицето, медииращо
срещите, да отпадне. В крайна сметка, чрез режима на лични отношения целта,
която трябва да се постигне, е да се осигури възможност детето да расте и да се
развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители – в този смисъл Решение
№ 59 от 04.05.2018 год. на ВКС по гр.дело № 2396/2017 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 19 от 15.02.2019 год. на ВКС по гр. д. № 2578/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 54 от
2.07.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1816/2019 год., III г. о., ГК.
В този смисъл настоящият
съдебен състав намира, че наложената от частния съдебен състав глоба в
максимално предвидения размер се явява незаконосъобразна.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението от 22.01.2020 год. на частен съдебен
изпълнител Г. К., с рег.№924 на КЧСИ, по изпълнително дело №20199240400602, с
което на длъжницата М.К.Г. е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание
чл. 528, ал. 5 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Председателя на СРС за преценка за служебно образуване на производство по реда
на чл. 59, ал. 8 СК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/