№ 144
гр. К., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500125 по описа за 2022 година
Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на изпратено
по подсъдност от Административен съд – К. адм.д. № 170/2022 г. От прочита
на същото се установява, че то е образувано по депозирана от взискателя
Х.Х.М. жалба с вх.№ 106/26.04.2022 г., насочена срещу отказ на държавния
съдебен изпълнител при Районен съд- М. да му предостави правна помощ по
изп.д. № 92/2005г. по описа му. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен, противоречащ на Конституцията и на всички закони в
страната. В него ДСИ сочел, че съгласно разпоредбата на чл.1 от Закона за
правната помощ, такава се предоставя по наказателни, граждански и
административни дела, но не и по изпълнителни такива. В жалбата се твърди
и, че от представени по изпълнителното дело с молба от 24.03.2022 г.
документи се установявало, че взискателя Х.М. не разполага с необходимите
доходи, с които да заплати хонорар на адвокат, който да го представлява по
делото, а по същото за удовлетворяване на вземането му по приключилото
преди 23 години гражданско дело, следвало да се предприемат изпълнителни
действия в Р.Г., с които сам не можел да се справи. Жалбодателят моли
отказът с изх. № 408/11.04.2022 г. на ДСИ при РС-М. да му предостави правна
помощ по изп.д. № 92/2005 г., да бъде отменен, вместо което да му бъде
1
назначен служебен защитник, който да го представлява в изпълнителното
производство.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК, ДСИ при Районен съд-М. е изложил
мотиви, че подадената жалба не попада в лимитивно изброените основания на
чл.435 от ГПК, при които взискателят има право да обжалва. При условията
на евентуалност излага и съображения, че единствената хипотеза при която
се допуска оказване на правна помощ по изпълнителни дела е тази по §2 от
ДР на ЗПП, но в казуса предпоставките за това не били налице. Гражданското
дело, по което бил издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на
изпълнително дело, било приключило с влязло в сила решение №
72/31.03.2000 г.
Съдът, по повод депозираната жалбата, съобрази следното:
От приложеното към жалбата заверено копие от изпълнително дело №
92/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд –М., се
установява, че същото е образувано на 21.03.2005 г. по молба от 18.03.2005г.
на взискателя Х.Х.М. от гр.М., придружена с изпълнителен лист от
18.05.2000 г., издаден въз основа на решение № 72/13.03.2000 г., постановено
по гр.д. № 247/1999 г. по описа на М. районен съд, против Т.С.Х.. от с.П.,
общ.М., с предмет- удовлетворяване на парично вземане за главница в размер
на 2 149.06 лв. и за разноски в размер на 144.32 лв., и което задължение за
главница и разноски към 16.01.2020 г. възлиза на 762.44 лв., от която сума
неолихвяемата е 584.98 лв.
С молба с вх.№ 95/11.04.2022г./с дата на изготвяне 24.03.2022г./
взискателят Х.М. е поискал от ДСИ да му предостави по изпълнителното
дело правна помощ, като му назначи за служебен защитник адв.С. Към
молбата са приложени писмени доказателства.
С обжалвания в настоящото производство отказ с изх.№ 408 от 11.04.2022
г., връчен на взискателя Х.М. на същата дата, ДСИ е оставил без уважение
молбата му за правна помощ, с мотив, че съгласно чл.1 от ЗПП е предвидено
такава да се предоставя само по наказателни, граждански и административни
дела.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, Окръжният съд изгради
своето становище:
2
Намира жалбата, стояща в основата на това съдебно производство, като
депозирана в срок, от легитимирано лице-взискател и срещу отказ,
постановен в изпълнителното производство, за допустима.
Направената констатация обуславя и дължимо произнасяне по съществото
й:
Съгласно цитираната и от ДСИ разпоредба на чл. 1 от Законът за правната
помощ, същият урежда правната помощ по лимитивно изброените
наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни
инстанции. С приетото с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. изменение на закона,
обективирано в разпоредбата на чл. 24, т. 3 от ЗПП, по аргумент на
противното – предоставянето на правна помощ е допуснато и за физически
лица, отговарящи на условията за допускане на правна помощ, за случаите на
търговски и данъчни дела по ДОПК.
Единствената възможност да бъде предоставена правна помощ по
изпълнителни дела Законът за правната помощ е предвидил като изключение,
съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на същия, а именно: Правната
помощ по граждански дела включва и правна помощ по последващо
изпълнително производство, което е започнато в срок една година от
влизането в сила на съдебното решение, ако няма промяна в обстоятелствата,
които са били налице по време на разглеждането на молбата за правна помощ.
Т.е., цитираната норма определено има предвид само случаите, когато на
молителя вече е била предоставена правна помощ по гражданско дело и в
последващото, образуваното въз основа на влезлия в сила акт по
гражданското дело изпълнително производство, да може физическото лице,
при отсъствие на промяна в условия, които са били налице по време на
разглеждането на молбата му за правна помощ, да бъде представлявано от
назначения му в гражданското производство на основание чл. 21, т. 3 от ЗПП
процесуален представител. В тази насока е и константната съдебна практика,
обективирана и в Определение № 2693/30.12.2019 г. на ОС-П. по в. ч. гр. д. №
2729/2019 г., Определение № 68/01.03.2018 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 60/2018
г., Определение № 346/05.10.2017 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 313/2017 г.и в др.
В конкретния случай от приобщеното изпълнително дело безспорно се
установява, че изпълнителният лист, послужил като изпълнителен титул за
образуване на изпълнителното производство, е издаден на 18.05.2000 г., въз
3
основа на решение № 72/13.03.2000г., постановено по гр.д. № 247/1999 г. по
описа на М. районен съд. Т.е., доста по-дълъг от една година срок дели
приключването на гражданското производство от образуваното впоследствие
изпълнително такова, дори и ако по първото на взискателя Х.М. е била
предоставена правна помощ. Още повече, че компетентен да предостави тази
правна помощ и по образуваното в срока от една година изпълнително дело,
би бил съдът, разгледал гражданското дело, в казуса – Районен съд- М., но
определено това не е компетентен да направи нито ДСИ по образувано пред
него изпълнително производство, нито настоящият съд, имащ в това
производство правомощията на въззивен такъв по отношение на обжалваните
на ДСИ действия. В това производство не могат и да се обсъждат
материалните предпоставки за основателност на твърдението за липса на
средства у взискателя, защото както беше посочено отсъства процесуална
възможност изобщо в изпълнителното производство да бъде назначена
правна помощ.
Или, казано в заключение, депозираната в настоящото производство
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
За изчерпателност на изложението, следва изрично да се посочи и това, че
посоченият като желан за служебен защитник адв. С. може по реда и при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, да предостави на взискателя
Х.М. такава безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 106/26.04.2022 г., депозирана от
Х.Х.М. в качеството му на взискател по изп.д. № 92/2005г. по описа на ДСИ
при Районен съд-М., насочена срещу отказ с изх.№ 408/11.04.2022 г. да му
бъде предоставена правна помощ по изпълнителното дело.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5