Р Е Ш
Е Н И Е
№ 61
гр.Перник,
06.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното
заседание на 06.02.2018 г. в състав:
Съдия: Красимир Маринов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Маринов гр. дело №306
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Ж.П.С. ***, с ЕГН:********** срещу
няколко ответника, подадена на 05.12.2016 г. до Административен съд – Перник,
уточнена и конкретизирана с допълнителни молби, като въз основа на нея е
образувано адм. дело №577/2016 г., което поради отводи на всички съдии от този
съд е изпратено за разглеждане на Административен съд – София област, по описа
на който е образувано адм. дело №47/2017 г. С определение №656/19.05.2017 г.
производството по това дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен
съд – Перник в частта му, с която исковата молба е насочена срещу Прокуратурата
на Република България и въз основа на което е образувано настоящото исково
производство.
Ищцата твърди, че действията
на съответен прокурор на Районна прокуратура – Радомир по образуваната
прокурорска преписка №1578/2013 г. са извършени в нарушение на разпоредбите на
правото на Европейския съюз, международното право и на разпоредбите изведени от
практиката на СЕС и от това нарушение за нея са произтекли неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване от ответника. Била нарушена разпоредбата на чл.7 от
Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство
във връзка с чл.2 от същата директива, както и чл.6 Правото на информация относно
обвинението в това число и с подробностите, необходими, за да се гарантира
справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на
защита. Във връзка с образувана прокурорска преписка №1578/2013 прокурор В.М. е
изпратила писмо заедно с жалбата до Районно управление „Полиция" Радомир с
нареждане на ищцата да й бъде прочетена разпоредбата на чл.323, ал.1 от
Наказателния кодекс без да изясни обстоятелството за тази мярка, което е
наличие на намеса в правата на ищцата по чл.8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи. НПК не съдържа разпоредба, която
да ограничава достъпа до материалите събрани по образуваната прокурорска
преписка касаещо жалба насочена срещу определено лице. С отказа да предостави
материалите събрани по преписка №1578/2013 прокурор М. е нарушила принципа на
равнопоставеност между двете страни по преписката. НПК съдържа разпоредби за
процесуални действия по образувано досъдебно производство, което се явява ДП
№54/2014 г. Като засегната страна по преписка №1578/2013 прокурор М. е длъжна
да уведоми ищцата за резултатите от приключилата проверка и да осигури цялостен
достъп до материалите по нея. Никъде в разпоредбите на НПК не е отбелязано, че
прокурорската преписка и досъдебното производство са едно цяло. Освен това след
като ищцата е била официално уведомена, че ако не изпълни разпоредбите на
чл.323, ал.1 от НК ще бъде подведена под наказателна отговорност я прави субект
от приложното поле на Директива 2012/13/ЕС. Превишаването на правомощията на
прокурор М. са отказа да осигури достъп до материалите по преписката същата е
нарушила правата на ищцата произтичащи от чл.13 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи. Липсата на образувана проверка по
описаните данни от ищцата и нейната дъщеря на 19.12.2013 г. във връзка с разрушаването
на обезопасителните съоръжения на кладенеца посочени дори в „жалбата на
жителите на с. ***" сочи за наличие на пристрастност към кмета на общината
от страна на районна прокуратура, което е нарушение на чл.4 и чл.8 от ЗСВ,
чл.12 от Конвенцията за защита правата на хората с увреждания и принципа на
прозрачност. В тази посока чл.4 от Конвенцията за защита правата на хората с
увреждания озаглавен „Общи задължение" в ал.1 буква г) е посочено:
"се въздържат от всякакви актове и практики, несъответстващи на настоящата
конвенция, и да гарантират нейното спазване от страна на публичните власти и
институции;" По отношение на кмета понятието за злоупотреба с власт има
точен обхват в правото на Съюза и визира положение, при което административен
орган използва правомощията си за цел, различна от тази, с глед на която са му
доверени. Решението е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа
на обективни, относими и съвпадащи доказателства изглежда, че е било взето, за
да постигне различни от изложените в него цели (дела С-285/94, т. 52 , Т-31/07,
т. 334). Действията на прокурор М. са били допълнени от тези на служителите на
районно управление „Полиция" Радомир извършили проверката така че да
облагодетелстват кмета и служителите на общината, а не да бъде изяснени
реалните обстоятелства по случая. В подкрепа на това твърдение ищцата сочи, че
не е била призована да се запознае с всички събрани материали, липса на
разследване за посегателството на обезопасителните съоръжения на водоизточника
за ищцата, и не на последно място наличието на данни, че в докладната, касаеща
проверката е записано, че „жалбоподатели" са съседи на ищцата, което не е
вярно.
В допълнение към
горепосочените обстоятелства ищцата сочи, че не е била уведомена за резултати
от проверката извършена в периода 24.10.2013 г. – 06.02.2014 г. наравно с
останалите субекти. От доклада с резултатите ищцата би могла да установи дали
наистина има достатъчно данни, какъв е техния характер. Дали тези допълнително
събрани данни отговарят на истината. Дали са били извършени допълнителни
действия във връзка с дадените от нея показания и дали събраните материали
отговарят на истината. Ако не отговарят да упражни дадените й права по законов
ред. Липсата на уведомяване е нарушение на принципа на правна сигурност и е в
противоречие с основното право на съдебен контрол, гарантирано в чл.47 от
Хартата. Съдът на ЕС неколкократно е извеждал извода от необходимостта от равно
третиране на страните, за да бъде гарантиран принципа на правна сигурност,
следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, който
изисква правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до
техните последици, особено когато те могат да имат неблагоприятни последици за
физическите лица и за предприятията /решения по дела С-17/03, EU:C:2005:362, т.
80, ASM Brescia, С-347/06, EU:C:2008:416, т. 69, С-362/12, EU:C:2013:834, т.
44/.
Според ищцата е
налице причинно-следствена връзка от неправомерно поведение на служител на
ответника и множеството стресови ситуации, на които е била подложена и явяващи
се противопоказни за нейното здравословно състояние. Тази тревожност неминуемо
рефлектирала върху нейното деликатно състояние предвид заболяванията, които
има: неколкократни мозъчно-съдови инциденти в.б. на ДСМА АХ- II-ІІІ ст сърдечна
и мозъчна форма, онкологично заболяване – операция поради злокачествено
образувание на матката и диабет. Ищцата твърди, че изпитва силно чувство на
несправедливост от неравното й третиране. Живее в постоянен страх от евентуално
ново нерегламентирано посегателство на водоизточника за нейното домакинство,
което също се отразява на нейното физическо състояние. Поради невъзможност да
представи събраните материали по преписка 1578/2013 г., касаеща жалбата
подадена срещу нея и прокурорско постановление от 07.11.2014 г. тя не може да
упражни адекватно правото си на защита до настоящия момент, а това е
неимуществена вреда за ищцата. Счита, че нанесените й вреди могат да бъдат
компенсирани по справедливост единствено като парична сума уеднаквяваща нейното
физическо състояние /обусловено от тревожност, загуба на нерви, енергия и др./
с това на служител на ответника /обусловено от комфорт и спокойствие/ за
периода от 31.01.2013 г. до 01.12.2016 г.
Установявайки тези
действия и тяхното несъответствие с правото на Европейския съюз, международното
право и изведените такива от практиката на СЕС, ищцата моли ответника да бъде
осъден да й заплати сума в общ размер на 33753.40 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди. При условията на
евентуалност ищцата моли ответникът да бъде осъден да и заплати 80 % от горната
сума или 27002.40 лв., или в условията на евентуалност на преходното искане –
да и бъде определена сума ex aequo et bono, съизмерима с европейското право
като обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е подаден отговор от Прокуратурата на Република България, с който се излагат
доводи за недопустимост и неоснователност на исковете, както и се претендира присъждане
на разноски. Посочва се, че видно от обстоятелствената част на исковата молба
спорът се касае до водоподаването в домакинството на ищцата, както и до нейни
претенции свързани с общински служители, поради което прокуратурата не е
пасивно процесуално легитимирана да отговоря по настоящия иск.
По основателността
на исковете се навеждат доводи, че същите са неоснователни и недоказани. Посочва
се, че действията на прокурорите са изцяло в кръга на техните правомощия и не е
налице тяхно виновно противоправно поведение. Не е налице и причинно-следствена
връзка между претендирани от ищцата вреди и твърдяни от нея незаконосъобразни
действия/бездействия и актове на прокурорите. Не е налице и неправомерен отказ
да бъде отказано на ищцата достъп до материалите по прокурорската преписка, тъй
като същата не е страна в наказателното производство и прокурорът няма вменено
задължение по НПК да я уведомява за развитието на преписката. Поради това, не
са налице основания за ангажиране отговорността на прокуратурата по реда на
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
С отговора се прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД и чл.111 ЗЗД, доколкото
цитираната преписка е преди повече от пет години.
Пернишкият окръжен
съд, в настоящият си съдебен състав, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са
с правно основание чл.4, §3 от ДЕС, който текст прогласява принципа на лоялното
сътрудничество, задължаващ държавите членки да вземат необходимите мерки
– общи и специални за гарантиране на изпълнението на задълженията,
произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Същото
се извежда от практиката на Съда на ЕО и
по-конкретно съединени дела С-6/90 и
С-9/90 /делото Франкович/, с което се приема, че извъндоговорната отговорност
на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти е присъщ на
системата на договора за ЕС принцип и че следва да бъде предоставена възможност
лицата да претендират обезщетения за претърпени вреди. С решението по дело
С-224/01 /делото Кьоблер/ пък се допуска
такова обезщетение да се претендира и от национален съд, но действащ
като последна инстанция.
Предявените искове
са процесуално допустими, като доводите в обратен смисъл на ответника се явяват
неоснователни. По отношение на Прокуратурата на Република България е налице
пасивна процесуалноправна легитимация, доколкото ищцата навежда доводи, че са и
причинени вреди, които са в резултат на действия/бездействия на съответен
прокурор, които твърдения сами по себе си са достатъчно основание тази
институция да може да бъде надлежен ответник по делото. Поради това,
предявените искове срещу Прокуратурата на Република България подлежат на
разглеждане по същество, а относно материалноправната легитимация на ответника,
тя е въпрос по съществото на спора и обуславя основателността на претенциите.
По основателността
на исковете съдът намира следното:
За уважаването на
иск с такова правно основание, следва да са налице няколко предпоставки, които
се извеждат от практиката на съда на ЕО, а именно: наличие на нарушена норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти, нарушението да
е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и причинените вреди.
В случая, ищцата
твърди, че са нарушени чл.7 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство във връзка с чл.2 от същата директива,
както и чл.6 Правото на информация относно обвинението в това число и с
подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството
и ефективното упражняване на правото на защита; чл.8 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи - право на зачитане на личния и
семейния живот; чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи - право на ефективни
правни средства за защита; чл.4 от Закона за съдебната власт /Органите на
съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно/ и чл.8 от Закона за
съдебната власт /(1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и
еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят, (2) При осъществяване
на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на
съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии,
основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение
или имуществено състояние/; чл.12 от Конвенцията за защита правата на хората с
увреждания и принципа на прозрачност; чл.4 от Конвенцията за защита правата на
хората с увреждания; чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз -
право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.
Така посочените
разпоредби несъмнено създават граждански права на всеки един гражданин на Европейския
съюз, какъвто е и ищцата, а относно установяването на вредата като елемент от
фактическия състав съдът намира следното: В исковата и уточнителните молби се посочва, че ищцата е
претърпяла вреди от тревожност, загуба на нерви, енергия, изпитване силно
чувство на несправедливост, живеене в постянен страх и др., които състояния са противопоказни за
нейното здравословно състояние, предвид заболяванията, които има: неколкократни
мозъчно-съдови инциденти в.б. на ДСМА АХ- II-ІІІ ст сърдечна и мозъчна форма,
онкологично заболяване – операция поради злокачествено образувание на матката и
диабет. По делото не са ангажирани доказателства, че ищцата Ж.П.С. е изпитвала
такива негативни емоции. Въпреки това съдът приема, че ако действително са
налице твърдените от ищцата нарушения на съответен прокурор, то тя безспорно
ще има негативни изживявания в тази връзка, т.е ако се установи нарушаване на субективно материално
право, то понасянето на вреди произтича от самия факт на нарушаването.
В случая обаче, съдът
намира, че по делото не са доказани останалите предпоставки за уважаване на
исковете – да е налице съществено нарушение на тези права от представител на
прокуратурата и пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
причинените вреди.
По делото е
приложено досъдебно производство №54/2014 г. по описа на РУП МВР – Радомир,
съдържащо прокурорска преписка №1578/2013 г. на Районна прокуратура – Радомир,
която е образувана по жалба на дванадесет жители на с. ***, общ. Радомир. Видно
от същата, подателите молят прокуратурата за съдействие относно заключен
кладенец на общинско място, изкопан през 1994 г. Твърди се, че семейството на Ж.П.С.
/ищцата/ го ползва като свой собствен, поради което се иска същият да бъде
отворен, за да го ползва всеки човек от селото, на когото му е нужна вода.
С постановление от
07.02.2014 г. на прокурор В.М. при Районна прокуратура – Радомир е образувано
горепосоченото досъдебно производство срещу виновно лице за това, че в с. ***,
общ. Радомир за времето от неустановена дата и месец през 2012 г. до месец
декември 2013 г. самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно
оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, осуетило
достъпа на жителите на с. Борнарево, общ. Радомир до кладенец, общинска
собственост, находящ се в с. Борнарево,
общ. Радомир – престъпление по чл.323, ал.1 НК.
От материалите по
досъдебното производство е видно, че в хода на разследването не е привличано
конкретно физическо лице в качеството на обвиняем. Извършвани са процесуално
следствени действия по събиране на доказателства: приложени са копия на писмени
документи; извършен е оглед на местопроизшествие в с.***, общ. Радомир на
25.04.2014 г., за което са изготвени протокол и фотоалбум с приложени към него
снимки; разпитани са в качеството на свидетели, видно от приложените протоколи,
В.А.М., Г.Н.К., В.Д.А., О.Д.Т., С.Г.А., Б.М.С., Н.С.И., както и Р.Б.М. – дъщеря
на ищцата Ж.П.С..
Видно е че самата
ищца не е разпитвана по досъдебното производство нито като свидетел, нито в
някакво друго качество. Единствено, до нея е изпратена призовка да се яви за
разпит като свидетел на 30.07.2014 г., в 15.00 часа, в сградата на РУП МВР –
Радомир, в отговор на което ищцата е подала заявление до разследващия полицай,
с което моли да бъде разпитана в дома си в с. ***, общ. Радомир поради невъзможност
да се яви с оглед здравословното й състояние и липса на транспорт. Няма данни такъв
разпит да е бил проведен впоследствие.
Към въпросното
заявление на ищцата е приложено експертно решение на ТЕЛК – Перник от
22.07.2010 г., в което се посочва, че тя е с 92 % трайно намалена работоспособност,
без чужда помощ /ВСУ/ и с диагноза: неколкократни мозъчно-съдови инциденти в.б.
на ДСМА АХ- II-ІІІ ст сърдечна и мозъчна форма, онкологично заболяване –
операция поради злокачествено образувание на матката и диабет.
В материалите по
досъдебното производство е приложено заявление вх. №1578/22.07.2014 г.,
подадено от Р.Б.М. /дъщеря на ищцата/ до Районна прокуратура – Радомир, с което
моли да й бъдат предоставени копия от приложени по прокурорската преписка
документи, в отговор на което от прокурор В.М. й е изпратено уведомление, че
такива документи не могат да й бъдат предоставени, тъй като в досъдебното
производство Р.Б.М. има качеството на свидетел, а не на обвиняем или пострадал,
в каквито качества би имала право да поиска представянето на документи,
съгласно разпоредбите на НПК.
Така цитираното
досъдебно производство е приключило с постановление на прокурор В.М. от 07.11.2014
г., с което е прекратено наказателното производство, водено срещу виновно лице
за престъпление по чл.323, ал.1 НК.
При така
установените факти и обстоятелства, съдът намира, че не може да се направи
извод, че са налице действия/бездействия на прокурор от Районна прокуратура –
Радомир, така както твърди ищцата и въобще каквито и да било, с които да са
нарушени посочените от нея и цитирани по-горе нейни права, произтичащи от
правото на Европейския съюз, международното право и изведените такива от
практиката на СЕС.
Установи се по
делото, че в хода на наказателното производство по досъдебно производство
№54/2014 г. по описа на РУП МВР – Радомир, съдържащо прокурорската преписка под
№1578/2013 г. на Районна прокуратура – Радомир, ищцата Ж.П.С. не е била страна,
тъй като тя в нито един момент от развитието на производството не е имала
качеството на обвиняем по смисъла на чл.54 НПК /обвиняем е лицето, което е
привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс/,
съответно не е имала правата му по чл.55 и др. от НПК, изразяващи се основно в
това да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на
какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да
се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване
на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да
представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави
искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете,
които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник; обвиняемият
има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването
и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже
от това право, нито е имала качеството на пострадал по смисъла на чл.74 НПК
/(1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди
от престъплението; (2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите
наследници; (3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото
производство/ и съответно не е имала правата му по чл.75 НПК, изразяващи се в
това да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи
защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на
наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в
този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които
водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има
повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или
спиране на наказателното производство, ако не владее български език; органът,
който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за
това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната; като правата на
пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното
производство и посочи адрес за призоваване в страната. Ищцата не е била и
„заподозрян” в така воденото наказателно производство, каквато правна фигура
въобще и не съществува в правната система на страната. Дори не е била и
разпитвана като свидетел.
Именно поради това,
в хода на наказателното производство спрямо ищцата не се предприемани никакви
действия от страна както на наблюдаващия прокурор, така и на другите
разследващи органи /с изключение на изпратената и призовка за явяване като
свидетел, който разпит обаче така и не се е състоял/, поради което и не би
могло да й бъдат нарушени каквито и да било нейни права – след като спрямо нея
няма извършвани действия. Това не би могло да бъде сторено от съответния
прокурор и чрез бездействие, тъй като, за да наруши нейни права по този начин
/чрез бездействие/ следва да му е вменено законово задължение да извършва
съответни действия спрямо ищцата и той да не ги е извършил, каквато хипотеза
обаче не е налице именно поради това, че ищцата не е участвала в производството
в каквото и да било качество и прокурорът няма никакви задължения спрямо нея.
Същевременно,
ищцата не е сезирала прокурора с каквото и да било искане. Единствено е подала
заявление, и то до разследващия полицай, че не може да се яви за разпит в
полицейския участък, което й искане е било удовлетворено, доколкото такъв
разпит въобще не е бил проведен.
А посоченото
по-горе заявление с вх. №1578/22.07.2014 г., с което е направено искане за
предоставяне копия от приложени по прокурорската преписка документи, не е
подадено от ищцата, а от нейната дъщеря Р.Б.М., видно от самото заявление
същото е подадено от Р.Б.М. и подписано от нея, като няма отбелязване, че то се
подава чрез пълномощник от името на ищцата Ж.П.С., поради което е и ирелевантно
за предмета на настоящия иск обстоятелството, че прокурорът е отказал да
удовлетвори това искане – същото не е направено от ищцата и съответно не на нея
е отказано предоставяне преписи на определени документи от преписката.
Недоказано е и
твърдението на ищцата, обосноваващо нарушаване на горепосочените й права по
общностното право, че била официално уведомена, че ако не изпълни разпоредбите
на чл.323, ал.1 от НК ще бъде подведена под наказателна отговорност. Такова
обстоятелство не се установява по делото. Видно от приложеното по досъдебното
производство писмо рег. №1578/2013 г. от 02.12.2013 г. , изпратено от прокурор
В. М. до Началника на РУП гр. Радомир, в
него се разпорежда да се извърши предварителна проверка съобразно изложеното в
жалбата на жители на с. ***, общ. Радомир за евентуално извършено престъпление
по чл.323, ал.1 НК, както и да се извърши следното: да се снемат обяснения от кметския наместник
на с. ***, общ. Радомир, с които да се изяснят фактите и обстоятелствата по
случая; да се снемат обяснения от семейството на Ж.П.С.; да се снемат обяснения
от лицето Р.М. и да й бъде разяснена привилегията по чл.323, ал.3 НК. Явно е че
в това писмо липсва разпореждане на прокурора, ищцата Ж.П.С. да бъде уведомена
официално, че ако не изпълни разпоредбите на чл.323, ал.1 от НК ще бъде
подведена под наказателна отговорност. Разпореждане с подобно съдържание е
насочено към друго лице – Р.М. и е с различен смисъл – разясняване привилегията
по чл.323, ал.3 НК, което обаче е извън твърдяната фактология по исковата молба. Същевременно, по делото няма никакви
други доказателства и въобще данни, прокурорът да е разпоредил на разследващ
орган да отправя към ищцата такова предупреждение /ако не изпълни разпоредбите
на чл.323, ал.1 от НК ще бъде подведена под наказателна отговорност/, а още повече
това да е реализирано, доколкото ищцата въобще не е била разпитвана.
Предвид
гореизложените съображения, така предявените искове от ищцата Ж.П.С. срещу
Прокуратурата на Република България се явяват неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като
неоснователни и недоказани предявените от Ж.П.С. ***, с ЕГН:********** срещу
Прокуратурата на Република България искове
с правно основание чл.4, §3 от ДЕС за заплащане на сума в общ размер на 33753.40 лв., а
в условията на евентуалност – на 80 % от посочената сума или 27002.40 лв. или в
условията на евентуалност на преходното искане – да и бъде определена сума ex
aequo et bono, съизмерима с европейското право, които суми представляват
обезщетение за причинени й неимуществени вреди за периода от 31.01.2013 г. до
01.12.2016 г. в резултат на действията на съответен прокурор на Районна
прокуратура – Радомир по образуваната прокурорска преписка №1578/2013 г.,
извършени в нарушение на разпоредбите на правото на Европейския съюз,
международното право и на разпоредбите изведени от практиката на СЕС и които
вреди се изразяват в тревожност, загуба на нерви, енергия, изпитване силно чувство
на несправедливост, живеене в постянен страх
и др., които състояния са противопоказни за нейното здравословно
състояние, предвид заболяванията, които има: неколкократни мозъчно-съдови
инциденти в.б. на ДСМА АХ- II-ІІІ ст сърдечна и мозъчна форма, онкологично
заболяване – операция поради злокачествено образувание на матката и диабет.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: