Р Е Ш Е Н И Е
№ 591/12.8.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 22.07.2020 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ:
Красимир Лесенски
Светомир Бабаков
при участието на
секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа
дело номер 542 по описа за 2020 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Т.Х.А. ***,чрез адв. Л.М. срещу РЕШЕНИЕ № 257 от 13.04.2020
г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2136/2019г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че съдът
неправилно е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се прилагане на института на
погаситената давност, като се твърди, че тя е изтекла на 21.07.2020 г. По тези съобраения, касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло НП № 001989/21.07.2020 г. на Началника на РУ Пазарджик.
Претендират се разноски
Ответникът по касационната жалба- РУ
Пазарджик се представлява от юрисконсулт П.,, която моли за потвърждаване на
решението на РС Пазарджик.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, районният съд е
приел за установено следното:
Касаторката А. е санкционирана за това,
че на 25.06.2017г., около 10:30 часа, на Главен път І-8, до моста на р. Луда
Яна, при извършена полицейска проверка не представила документ за самоличност –
лична карта или друг заместващ документ. Самоличността на лицето била установена
от актосъставителя при извършена справка , след като А. посочила имената си. За
нарушението бил съставен АУАН бл. №. 020503 от 25.06.2017 г., въз основа на
който било издадено и оспореното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка,
районният съд приел след обсъждане на показанията актосъставителя св. Папазов и
на писмените докаазателства по делото.
От правна страна районният съд е приел,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити.
По същество е приел, че с поведението си
касаторката е извършила виновно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, която правна норма
императивно вменява в задължение към гражданите, при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Нарушението е прието, че е осъществено с
пряк умисъл, т.к. А. не е представила пред полицейския служител Папазов
документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В конкретния случай и в акта, и в
наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
Неоснователно е възражението, че е
изтекла погаситената давност и на това основание наказателното постановление
седва да се отмени. С Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС
беше преустановена противоречивата съдебна практика относно приложеното на
института на абсолютната давност в производствата по ЗАНН, като се прие, че
„Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс“. Съобразно
възприетите разрешения в тълкувателното постановление в производствата по ЗАНН
е изцяло приложим институтът на чл. 81, ал. 3 от НК, като от своя страна срокът
по посочената правна норма следва да бъдат изчисляван във връзка с този по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК. В Тълкувателно постановление се посочва още, че „в чл.
34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението
на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 11 от ЗАНН“.
Следователно срокът на абсолютната давност е четири години и шест месеца от
момента на извършване на нарушението – в случая от 25.06.2017 г., и същият не е
изтекъл.
Неоснователно е възражението, че процесният казус разкрива белезите на
малозначителност, визирани в чл. 28 от ЗАНН. Това възражение е обсъдено
задълбочено от първата инстанция и правилно е отхвърлено. Степента на
обществена опасност следва да бъде преценена и на плоскостта на факта, че
лицето се е намирало на пътя, където с поведението си е засташавало
безопасността на движението, а установяването на самоличността му от страна на
оганите на реда е било затруднено. Освен това служебно известни на настоящия
състав са и други подобни прояви на нарушителката, които свидителстват за
системност в неглижирането на задълженията й да удостоверява по надлежния ред
своята самоличност. Обстоятелството, че А. страда от лека форма на умствена изостаналост не я
прави невменяема- напротив от представеното по делото заключение на
съдебно-психиатрична експертиза/имаща характера на писмено доказателство за
настоящото производсто/ се установява,
че същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. Това обстоятелство е взето в предвид от районния съд като
смекчаващо такова и е обусловило, наред с дугите смекчаващи вината
обстоятелства редуциране на санкцията.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Що се касае до искането на процесуалния
представител на касатора за присъждане на разноски, направени в първата
инстанция, съдът счита, че по него следва да се произнесе районния съд
след връщането на делото. Тук следва да
се посочи изрично, че пред районния съд е била депозирана молба по реда на чл.
248 от ГПК, по която същият съд е дължал произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 257 от 13.04.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2136/2019г.
ОСЪЖДА
Т.Х.А. *** да заплати по сметка на ОДМВР
Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/