Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Варна, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание на тридесет и първи май, през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.дело №796 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Ангел
Тоис“ООД, срещу постановление от 04.02.2019 г. за прекратяване на изпълнително
производство по изп. д. № 1533/ 2016 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров,
рег.№808, с район на действие, района на ВОС на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателят посочва, че в случая по чл.18 ЗЧСИ, взискателят по силата
на договор е възложил на ЧСИ да извърши каквито изпълнителни действия счета за
добре във връзка със събиране на вземането, поради което и разпоредбата на
чл.433, ал.1,т.8 ГПК не следва да се прилага. Изпълнителното производство не се
прекратява по силата на закона, независимо че след възлагането на правомощията
по чл.18 ЗЧСИ, взискателят не е отправял
никакви искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия. Излага също, че
неправилно и незаконосъобразно, с постановлението ЧСИ се е позовал на
разпоредбата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК служебно, без да е постъпвало искане от
страните по делото за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че
по делото са депозирани множество молби за предприемане на действия по
принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, поради което и не са налице основания за прекратяване поради
настъпила перемция.
В приложените към жалбата мотиви частният
съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна. Излага, че в периода от
месец април 2011г. до м. октомври 2014г., който е повече от две години,
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, с което още към
този момент са осъществени предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
Варненски окръжен съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител
материали по изп. д. № 20168080401533/
2016 г. по описа на ЧСИ З.Димитров, рег.№808, се установява, че жалбоподателят
има качеството на взискател в образуваното изпълнително производство за
принудително събиране на присъдени в негова полза парични вземания.
В чл. 435, ал. 1 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните
действия, които подлежат на обжалване от взискателя и това са отказа на
съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, както и спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение.
В случая от изложеното в жалбата се
установява, че от взискателя се обжалва действието на съдения изпълнител по
прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело в хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е сред изрично
изброените такива в нормата на чл. 435, ал. 1 ГПК, които подлежат на обжалване пред окръжния
съд. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по
нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените
в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти,
при които изпълнителното производство се прекратява.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. Смисълът на разрешението, дадено с
посочената правна норма, е свързан с това, че в изпълнителния процес, за
разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван, който е
взискателят, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност,
която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е
поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал съдебният изпълнител да
повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това
и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши
определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две
години, ще води до неговото прекратяване.
От данните по изпълнителното дело, е видно,
че изпълнително дело № 20107180400511 е образувано първоначално по молба на
„Ангел Тойс“ООД от ЧСИ Ст.Данова на 28.10.2010г. и прехвърлено за продължаване
на изпълнителните действия в кантората на ЧСИ Захари Димитров на 22.12.2016г.,
като е преобразувано под № 20168080401533/ 2016 г. Взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия с молбата за
образуване на изпълнителното производство, която е подадена на
28.10.2010г. до ЧСИ Ст.Данова. Извършено е проучване на имущественото
състояние на длъжника. На 25.11.2010г. е наложен запор върху МПС с ДКН В1985 КА
и В 5639 КС. На 12.11.2010г. е наложен запор върху всички моторни превозни
средства, собственост на длъжника „Курортно строителство“ООД. На 06.04.2011г. е
наложен запор върху вземането на „Курортно строителство“ООД- взискател по
изп.дело №1297/2008г. по описа на ЧСИ Георги Георгиев, рег.№767 и по изп.д. №
313/2008г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.№708.
На 12.04.2011г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
По молба на взискателя на 02.10.2014г. са
извършени актуални справки в НАП и МДТ и са наложени запори върху банкови
сметки на длъжника и два броя МПС.
След прехвърляна на делото в кантората на ЧСИ
З.Димитров, по молба на взискателя на 06.02.2017г. е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника и като взискател по делото е присъединена
Държавата. Наложени са запори върху 16 бр. МПС, собственост на длъжника, върху
всички левови и валутни сметка. По искане на взискателя е насрочен опис на
запориранете МПС на 07.12.2017г., който не се е състоял поради непредоставяне
на моторните превозни средства от страна на длъжника. Насрочен е нов опис на
04.09.2018г., като МПС отново не са установени в деня и часа на
местоизпълнението. На 17.09.2018г. взискателят е поискал да бъде наложена
възбрана на всички недвижими имоти на длъжника.
На 04.01.2019г. длъжникът по изпълнителното
производство е депозирал молба с искане за прекратяване на делото поради
настъпила перемция в периода от месец април 2011г. – м.октомври 2014г.
По делото няма представени доказателства, от
които да е видно, че в продължение на две години, т.е. от месец април 2011г. до
м. октомври 2014г., взискателят е проявил някаква активност като е поискал от
съдебния изпълнител да извърши нови действия по изпълнението или е отправил
ново искане до съдебния изпълнител да предприеме вече посочен от него
изпълнителен способ, което той не е направил поради необосновано бездействие.
Следва да бъде посочено, че срокът от две години, в който бездействието на
взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се брои от датата на подаване на молбата, с
която взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено
изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е
направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието
не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две
хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната,
която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него
изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го
стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на
посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да
обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на
движение в процеса по принудително изпълнение. Следва да се има предвид,
че не са изпълнителни действия
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника,
извършване на справки и набавяне на документи и книжа и др., които не
представляват същински изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането /в който смисъл са и постановките в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по
т.д.№ 2/2013г. на ОГТК на ВКС/. В изпълнителното производство взискателят е
този, който следва да посчи изпълнителен способ, който трябва да бъде
конкретизиран чрез посочване на обекта на изпълнението. Той не може да бъде
заместван от съдебния изпълнител. За предприемане на едно или друго
изпълнително действия е необходимо СИ да бъде надлежно сезиран с искане от
взискателя. Следователно това, че взискателят не е отправил искане да бъдат
предприети конкретни действия от вида на посочените, когато съдебният
изпълнител бездейства да извърши определено изпълнително действие в продължение
на две години от момента, в който то е поискано, представлява липса на
изискуемата активност, която е основание за прекратяване на образуваното
изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая, доколкото се установи, че след
последните поискани и предприети изпълнителни действия, в продължение на две
години взискателят не е отправил искане до съдебния изпълнител да извърши вече
поисканото от него действие по опис и продажба на конкретно посочени от него
движими вещи и запор върху банкови сметки, с което да се преодолее
бездействието на съдебния изпълнител, или искане да предприеме каквото и да е
друго действие по изпълнението, то следва да се приеме, че са осъществени онези
правнорелевантни факти, при които в закона е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява.
В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на
закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния
изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, т.е. само
прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето защо правните последици на
прекратяването на производството по изпълнителното дело са настъпили на месец
април 2014г. Взискателят е подал нова молба по изпълнителното дело на
02.10.2014г., към който момент, обаче, то вече е било прекратено по силата на
закона, т.е. не е било висящо и в него не могат да бъдат извършвани каквито и да
било процесуални действия както от страните, така и от съдебния
изпълнител.Законовата последица от прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК е, че всички процесуални действия, извършени от
взискателя и съдебния изпълнител, които принципно биха довели до прекъсването
на погасителната давност са невалидни и се обезсилват по право и губят с
обратна сила своето процесуално и материално значение.
След като се установи, че са се осъществили
всички факти, при които съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК, прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по силата на закона, то се налага изводът,
че обжалваното постановление на съдебния изпълнител, с което той е прогласил
така настъпилото прекратяване на производството по и. д. № 20168080401533/ 2016
г. по описа на ЧСИ З. Димитров е
правилно и подадената жалба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от
„Ангел Тойс“ООД, срещу постановление от 04.02.2019 г. за прекратяване на
изпълнително производство по изп. д. №20168080401533/ 2016 г. по описа на ЧСИ
Захари Димитров, рег.№808, с район на действие, района на ВОС на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.437, ал. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: