Присъда по дело №13441/2022 на Софийски районен съд

Наказателното от частен характер производство е образувано срещу И. С.
Т. по тъжба на Н. К. Д. по обвинение за това, че на 01.05.2022 г. в гр.София в
затвора – град София се заканил на Н. К. Д. с престъпление против неговата
личност – телесна повреда – казал му, че ще го пребие и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.1 от НК.
Адв.В. моли съдът да постанови решение, с което да осъдите
подсъдимия.
Счита, че са налице основанията на извършеното деяние, както от
субективна, така и от обективна страна на чл.144, ал.3 от НК.
В действителност от събраните по делото доказателства писмени и гласни
се установи по безспорен начин, че на 01.05.2022 г. около 09:15 часа сутринта
на карето в коридора на затвора при разминаване между тъжителя и И. С. Т.
същият е реализирал действия като се е заканил срещу нейния доверител, а
именно: „Ще те пребия! Ще ти отвъртя главата! Ще те убия ако още веднъж се
закачаш с Сашко.“.
Тези закани като негови действия били потвърдени от разпитаните
свидетели Л. Т. и А. Н..
С оглед на приетата в съдебно заседание КСППЕ намира, че при
особените условия на това, че двете лица са в затвора за изтърпяване на
доживотна присъда съществува напрежение между тях и счита, че тъжителят
има реални опасения от прояви на агресия – вербална или физическа такава от
страна подсъдимия, с оглед на което моли за справедлив съдебен акт.
Тъжителят Н. К. Д. изрази съгласие с адв.В..
Защитникът, адв.К., пледира съдът да признае доверителя му за
невиновен по повдигнатото обвинение.
Не счита, че се доказа по категоричен начин и от обективна и от
субективна страна вмененото му деяние.
Дори и да се приеме за доказано изричането на тези слова, то очевидно те
са изречени в опит за защита на друг затворник, като деянието, с което се
твърди, че доверителят му е заплашил тъжителя е поставено под условие да не
се закача трето лице. Това са действия единствено в защита на третото лице,
което не счита, че има субективна умисъл за извършването на престъпление.
Той се е опитал, дори и да го е извършил явно от самия текст на заканата,
както се твърди се е опитал да запази по-висши блага.
Подсъдимият И. С. Т. се съгласи с адвокат К.. Изрази несъгласие с
адв.В. като заяви, че не е заплашвал тъжителя с убийство.
Направи искане да се прекрати делото, тъй като не вижда никакъв
състав на престъпление - недоказано, думи, които са извадени от контекста,
думи, които са лъжи и думи, които са вкарани в устата на други.
1

Моли за оправдателна присъда.

От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства преценени по реда на чл.14 и чл.18
от НК, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият И. С. Т. и тъжителят Н. К. Д. изтърпяват наказание
доживотен затвор.
На 01.05.2022 г. около 09:00 – 09:15 ч. в гр.София в затвора – град София
група затворници, сред които подс.И. С. Т., тъжителя Н. К. Д., св.Л. Т. и св.А.
Н. били извеждани по коридора на каре.
Тъжителят Н. К. Д. тупнал св.А. Н. по дясното рамо с пликове, което
било забелязано от подс.И. С. Т..
Подс.Т. казал на тъжителя Д.:“няма да се закачаш с тоя дето не е на твоя
умствен багаж“ и го заплашил, че ще го бие, ще му отвърти главата.
Тъжителят Н. К. Д. изпитал опасения от евентуална физическа агресия
спрямо него.
Подс.И. С. Т. е осъждан и изтърпява наказание доживотен затвор.

По доказателствата:
Съгласно чл.305, ал.3 от НПК горната фактическа обстановка се установи
от:
1.обясненията на подс.И. С. Т.;
2.показанията на свидетелите И. Р., Л. Т. и А. Н.;
3.заключението на вещите лица С. и З.-С.по комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза;
4. писмените доказателства, събрани по редан съдебното следствие.

При обсъждане на доказателствата:
Всяка от страните се постара да установи тези факти, от които ще се
ползва при разглеждането на делото по същество, като дадените от
свидетелите показания относно това, което са възприели по случая в своя
краен резултат, позволява да се изгради точна и последователна представа за
обстоятелствата, касаещи фактическата обстановка по случая.
Единственото противоречие в събраните по делото доказателства е между
обясненията на подс. И. С. Т. и показанията на свидетеля А. Н. от една страна
и показанията на свидетелите И. Р. и Л. Т., и заключението на вещите лица
Стойчева и Златарева-Станкова по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, от друга страна.
Горното противоречие се изразява в отричането от страна на подс.Т. и
2

св.Н., че подсъдимият е отправил закана за физическо насилие спрямо
тъжителя.
Горното противоречие касателно факта на отправената закана от
подсъдимия спрямо тъжителя, се преодолява чрез на свидетелите И. Р. и Л. Т.,
и заключението на вещите лица С. и З.-С. по комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза.
Комплексната съпоставка на тази група гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства дава отговор на въпросите относно авторството на
деянието и неговите обективни елементи.
Независимо от горното показанията на св.Н. съдържат обективни данни
за случилото се и горното противоречие не води до цялостно изключване от
доказателствената маса на събраните данни чрез разпита му.
Освен отношенията на свидетелите със страните, от значение е какви
данни се съдържат в показанията им и дали те съответстват на другите
доказателства по делото.
В цялост незначителните вътрешни несъответствия в свидетелските
показанията се дължат на различната позиция и субективно възприятие на
всяко от лицата, но това не изключва обективната реализация на деянието,
което те пресъздават.
В заключение съдът намира, че отправената закана от подс.Т. спрямо
тъжителя е факт.
Съдът кредитира заключението на вещите лица С. и З.-С. по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Вещите лица са отговорили на поставените от съда въпроси, като
заключението е ясно и пълно и се подкрепя от показанията на свидетелите И.
Р. и Л. Т..
Съдът не намира други съществени противоречия в данните, снети от
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, както и сред
останалите доказателства по делото.

От правна страна:
От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Обект на престъплението по чл.144, ал.1 от НК са отношенията, свързани
със свободата на личността и телесната й неприкосновеност.
Деянието на подс.И. С. Т. засяга тези отношения.
Съдът намира, че от обективна страна по несъмнен начин се установи от
събраните по делото доказателства, че И. С. Т. на 01.05.2022 г. в гр.София в
затвора – град София се заканил на Н. К. Д. с престъпление против неговата
личност – телесна повреда – казал му, че ще го пребие и това заканване би
3

могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна подсъдимият И. С. Т. е извършил деянието при
пряк умисъл като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на последиците от него и е искал настъпването на
тези последици.
Причината за извършване на престъплението е от битов характер -
конфликт между подсъдимия и тъжителя, предизвикан от намесата на И. С. Т.
в отношенията между тъжителя и св.Н..
Ето защо с оглед събраните по делото доказателства, установяващи
фактите от обективна страна и мотива на дееца за извършване на
престъплението съдът намира, че подсъдимият И. С. Т. от обективна и
субективна страна е извършил престъпление по чл.144, ал.1 от НК и го призна
за виновен по това обвинение.

По вида и размера на наказанието:
Подсъдимият И. С. Т. е осъждан и изтърпява наказание доживотен
затвор.
Престъплението, за което подс.И. С. Т. е признат за виновен е наказуемо
с „лишаване от свобода” до три години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът при условията на
чл.54 от НК е взел в предвид причините за извършване на деянието, както и
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
или вината обстоятелства.
Като обективно смекчаващо отговорността обстоятелства съдът отчита
времето, изтекло от извършването на деянието до постановяването на
присъдата.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
обремененото съдебно минало на дееца.
С оглед на горното съдът счете, че по отношение на подсъдимия И. С. Т.
наказанието следва да се определи при баланс между отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства, а именно над минималния и под средния размер
на предвиденото за съответното престъпление.
Ето защо съдът наложи наказание шест месеца „лишаване от свобода” и
постанови то да се изтърпи при първоначален строг режим.
С така определеното по вид и размер наказание на подсъдимия И. С. Т.,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на наказването, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.

Държавни такси и разноски:
4

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. С. Т. следва да
заплати деловодните разноски на тъжителя Н. К. Д. в общ размер на 797,20 лв.
– за платен депозит за вещи лица и държавна такса, както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на Софийски районен съд.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
Г.Г.
5

Номер на акта:	719
Дата:	9 декември 2024 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20221110213441
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 октомври 2022 г.

Присъда по дело №13441/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите