Р Е Ш Е Н И
Е
№ 139
гр.Габрово, 01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
И.Димова
при
секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№141/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от ищеца ”КРЕДИ
ЙЕС”ООД срещу постановеното решение №23 от 31.01.2019г. по
гр.д.№2363/2018г. на Габровски районен съд.
В
депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда,че клаузата на чл.8 от
договора за паричен заем №22511 от 07.02.2017г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП във вр. с
чл.146,ал.1 ЗЗП. Жалбоподателят се позовава на чл.9 от ОУ и че чл.8 от
процесния договор е съобразен с тази разпоредба.При сключване на договора
заемателят е бил съгласен с тази неустойка ,изразил е своята воля с
подписването на договора.При сключване на договора страните са действали в
размките на чл.9 ЗЗД и по тяхна воля са формирали клаузата на чл.8 по начин, който
да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя ,да осигури
обезщетяването на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение ,както и евентуално да санкционира
неизправната страна.Процесният договор е съобразен със ЗПК ,а предвидената в
договора и търсена неустойка съставлява
разход,който заемателят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по него.В конкретния случай неустойката се
начислява само и единствено ако
заемателя не представи в тридневен срок
обезпечение ,отговарящо на определените условия.Това задължение не е
било изпълнено от ответника и поради това е начислена неустойката.Наведени са
твърдения ,че клаузата по чл.8 от
процесния договор е индивидуално уговорена със заемателя У.. Жалбоподателят се позовава и на допуснати процесуални нарушения в
първоинстанционното производство с
недопускането на поисканата от страната счетоводна експертиза.
Претендира
се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл.422 ГПК
,ведно със законните последици.
Депозиран
е писмен отговор от всеки от ответниците,в който са изложени подробни
съображения за неоснователността на въззивната жалба.
Въззивният
съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи,прие за установено следното:
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
акт,предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е
валидно и допустимо.
Предмет
на заявената по гр.д.№2363/2018г. по
описа на ГРС искова претенция по чл.422 ГПК от ищеца „Креди Йес”ООД срещу ответниците
Г.Ф.У. и П.И.П. ,като солидарни длъжници,е установяване съществуването на
вземането по издадената по ч.гр.д.№1325/2018г.
на Габровски РС заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК за сумата
от 1792,74 лв. , представляваща частично вземане по запис на заповед от
07.02.2017г. ,ведно със законната лихва от 02.07.2018г. Дължимостта на
вземането е обоснована с твърдения,че записът на заповед обезпечава договор
за паричен заем от 07.02.2017г.,по който ответникът У. е заемател,а ответникът П.
поръчител.Към 02.07.2018г. задълженията на заемателя по процесния договор са в
размер на 1792,74лв.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск по чл.422 ГПК , като е приел че ищецът не е
доказал дължимостта на исковата сума от ответниците по издадения запис на
заповед,обезпечаващ договор за паричен заем,по който заемателя е погасил чрез
плащане заетата сума,ведно с договорената възнаградителна лихва и ГПР ,в общ
размер на 2534,83лв. и не е възникнало валидно задължение за заплащане на
неустойка от 1609,17лв. поради нищожност на
клаузата на чл.8 от договора като противоречаща на добрите нрави и като
неравноправна съгласно чл.143 ЗЗП.
Наведените
във възивната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснваност на изводите
на първоинстанционния съд за нищожността на краузата на чл.8 от процесния
договор за паричен заем,са неоснователни.
От
доказателствата по делото е безспорно установено,че с издаден
на 07.02.2017 г. запис на заповед ответникът Г.Ф.У. се е задължил да заплати на
ищеца сумата от 4144лв. Записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя на
08.02.2017г.Същият е авалиран от ответника П.И.П.. Записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение – договор за паричен заем №22511,сключен на
07.02.2017г. между ищеца и ответника Г.У.,по който ответникът П.П. е поръчител,като
съгласно погасителния план към договора са дължими 14
месеччни вноски общо в размер
на 2534,83лв. и 14 месечни вноски общо в размер на 1609,17лв.
като неустойка при липсата на обезпечение или общо сумата от 4144лв. .
По
сключеня договор за паричен заем № 22511 от 07.02.2017г.
ответникът У. като заемател е получил от ищеца сумата от 2000 лева и се е задължил да върне общо
сумата от 2534,83лв. на 14 погасителни вноски, платими съгласно погасителен план,представен по делото
/л.10/. Първата погасителна вноска е с падеж 07.03.2017г., а последната
погасителна вноска - с падеж 09.04.2018 година. Страните са уговорили месечен лихвен процент от 3.33 %, ГПР -
48.139 %, като съгласно т.3.12 от договора общата сума за плащане е 2534.83 лева. Съгласно чл.6 от договора страните са
постигнали съгласие договорът за заем да
бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения: запис на заповед,издаден от заемателя; банкова гаранция или
поръчител,отговарящ на условията на
чл.9,ал.2 ОУ към договора ,като съгласно чл.8 с подписване на договора
заемателят декларира,че му е известно и се счита уведомен ,че в случай,че не
представи договореното в чл.6,ал.2 в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията,посочени в чл.9,ал.2,т.1 и
т.4 от ОУ,заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1609,17лв.,с начин на разсрочено
плащане,посочен в Приложение 2 към договора / 13 месечни вноска от 114.94лв. и последна месечна вноска
от 114,95лв. /.
Спори се по делото има ли непогасени задължения по каузалното
правоотношение,обезпечно със записа на заповед в размер на исковата сума.
Не се спори,а това се установява и от писмените
доказателства /ПКО/,че ответникът Г.Ф.У. е
извършил по договора за паричен заем № 22511 от 07.02.2017г. плащания
общо в размер на сумата 2548 лева. От представените разписки за извършени
погасителни вноски от заемателя Г.У. се установява, че същият е заплащал
месечни погасителни вноски в размер на 182 лева, като е забавил плащането на
3-та вноска /от 09.05.2017 до 25.06.2017 г./ и 4-та вноска /от 8.06.2017 г. до
25.06.2017 г./ С извършените от ответника У. плащания общо в размер на 2548лв.
е погасена изцяло дължимата по процесния договор за паричен заем сума ,
посочена в т.3,12 – 2534,83лв. /съгласно погасителния план с включени 14
месечни вноски/.
Дължимото обезщетението за забава за просрочените вноски в размер на законната лихва съгласно чл. 7 от
договора, първоинстанционният съд е определил в размер на 3,32лв. на основание чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма.
Сумата от 1609,17лв. като нустойка по договора за
паричен заем е недължима поради нищожността
на клаузата за неустойка
,уговорената в чл.8 от процесния договор,като противоречаща на добрите нрави,до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
С ТР№1/09г. на ОСТК, т.3, е дадено разяснение,
че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди.
В
случая размерът на неустойката от 1609,17лева е почти еквивалентен на заетата
сума от 2000 лева, предвид на което се
явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по
своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита.Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на
заетата сума. От съдържанието на договора е видно, че размерът на неустойката
от 1609,17лв. представлява 80,46 % от заемната сума от 2000лв.. Предвидено е
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение - обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение. С това и санкционната функция е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Така уговорената неустоечна клауза води до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в
противоречие с добрите нрави .
Поради нищожността
на клаузата по чл.8 от процесния договор за паричен заем на
основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, не е налице валидно неустоечно съглашение и в тази част договорът не е породил правно действие.На това основание неустойката по чл.8 от договора в размер на
1609,17лв. ,е недължима .
Ирелевантно за
нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор за паричен заем е дали същата е била индивидуално договорена
.Това обстоятелство е относимо към хипотезата на чл.143 от ЗЗП,но доколкото
първоинстанционният съд се е позовал и на нея,то е за да обоснове нищоност и на
още едно основание – това по чл.146,ал.1 ЗЗП. В случая, както и
първоинстанционният съд е приел, неустоечната клауза по чл.8 от договор аз заем
е нищожна при осъщствена хипотеза на чл.26,ал.1 ЗЗД-противоречие с добрите
нрави,като на това основание сумата от
1609,17лв. се явява недължима и дали клаузата е уговорена индивидуално или не ,не
би довело до промяна на извода за нищожност в хипотезата на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД.Не са представени и доказателства, от които да се установява,че неустойката
е индивидуално уговорена в размер, съобразен с индивидуалните потребности и
възможности на заемателя У..Такъв извод не може да се обоснова от съдържанието
на клаузата на чл.8 от процесния договор за заем,нито от останалите
доказателства по делото..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че неправилно
първоинстанционният съд е отказал да назначи счетоводна експертиза .В случая
задълженията на заемателя по процесния договор са изрично определени като
размер,с посочване на броя и размера на всяка погасителна вноска ,на общо
дължимата по договора сума и на неустойката по чл.8. В първоинстнационното
производство са представени писмени доказателства за погасените от заемателя
вноски,като каква част остава дължима не
е необходимо да се установява чрез
счетоводна експертиза при изрично установените по размер задължения по
процесния договор за заем и писмените доказателства за извършени плащания по
него. Процентното съотношение на неустойката спрямо заетата сума при наличните
данни може да бъде пресметнато без назначаването на счетоводна експертиза,тъй
като се касае за аритметично пресмятане.Лихвата за забава първоинстанционният
съд в мотивите е посочил как е изчислена – на основание чл.162 ГПК и с помощта на компютърна програма,с което не
е допуснато процесуално нарушение.
Не е доказано по делото от заемателя да има неизпълнено задължение по
процесния договор за паричен заем,обезпечен със записа на заповед ,в размер на
исковата сума от 1792,74лв.,при извършеното плащане от заемателя У. на месечни
вноски общо в размер на 2548лв.,с които изцяло е погасена сумата по чл.3,т.12 от договора за заем и
недължимостта на неустойката по чл.8 от договороа.
По изложените
съображения,въззивният съд прие,че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде пътвърдено,като на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите.
Предвид изхода на спора ,на ответниците следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 200лв. на всеки от тях –заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №23 от
31.01.2019г. по гр.д.№2363/2018г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, да заплати на Г.Ф.У.,
ЕГН ***, адрес: ***, сумата от 200 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, да заплати на П.И.П.,
ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от 200
лева – разноски за въззивното
производство .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
.